Засилени мерки за сигурност във Венеция

Работници довършват украсата на Двореца на киното в Лидо, Венеция, където днес беше открит 62-ият Международен кинофестивал. По време на 11-те дни, в които се провежда кинофорума са взети засилени охранителни мерки във връзка с неотдавнашните бомбени атентати в Лондон. За пръв път в историята на Мострата посетителите ще бъдат претърсвани за оръжие и експлозиви.

Снимка: REUTERS/Alessia Pierdomenico

Шоколадовия Джони

Благой Д. Иванов

Чарли Бъкет е хлапе, което живее с бедното си семейство в схлупена крива къща. Чарли има една мечта – да посети най-голямата мистерия на своя град, тайнствената шоколадова фабрика, която произвежда най-вкусните лакомства на света. Късметът му се усмихва и той се озовава заедно с още няколко щастливци в магическия свят на гениалния и загадъчен Уили Уонка, където го очаква единствено по рода си приключение...

“Чарли и шоколадовата фабрика” е адаптиран по едноименната книга на покойния английски писател Роалд Дал. Веднъж вече е била филмирана като мюзикъл – от Мел Стюарт през 1971 г. (под заглавието “Willy Wonka & The Chocolate Factory”). Версията на Тим Бъртън обаче може да се счита не за римейк, а за нов прочит на произведението на Дал. Без да се опитва да подражава или конкурира старата версия, Бъртън ни предлага своята с подобаваща визуална амбиция. Чрез реверанси и закачки с класиките в киното (например "2001: Една одисея в космоса" на Стенли Кубрик), чрез задължителните автоцитати, той претворява колоритно и с чар вълшебната и поучителна приказка за късметлията Чарли и екстравагантния му гид. С въображението си и своя (по традиция – винаги изумяващ) кинематографичен усет, режисьорът на “Батман” се чувства истински комфортно сред психиделичните си декори. Зрителите също, доказателство за което е внушителният боксофис, който само в САЩ е над 200 млн. долара.

Хитът блести и със своя кастинг. В по-малки роли виждаме Хелена Бонъм Картър, живата легенда Кристофър Лий и Дийп Рой като един мултиплициран умпалумпа. Въпреки свежото присъствие на Фреди Хаймор (в ролята на Чарли) и останалите невръстни таланти, на преден план изпъква най-вече Джони Деп като Уили Уонка. В първия филм героят беше великолепно изигран от комика Джин Уайлдър (познат ни от пародията “Младият Франкенщайн”(1974) на Мел Брукс). Подходът на Деп към ролята е различен от този на Уайлдър и напомня на звезда от глем-рока с невротично, заядливо и на моменти дори нелепо поведение. Това го прави още по-странен, но и много по-забавен образ.

Съпроводен от незаменимия фееричен ритъм на композитора Дани Елфман, “Чарли и шоколадовата фабрика” е първият от двата филма на Бъртън за 2005 г. Другият, “Булка-труп”, събира почти същия екип, с малката разлика, че този път става дума не за игрален, а за анимационен филм.

Филмовите корици на "Тайм"

След неотдавнашната еуфория около "Междузвездни войни" и Дарт Вейдър на корицата през май т. г., сп. "Тайм" публикува онлайн галерия с всичките си 174 филмови корици - от 1924 г. до наши дни. Един бърз поглед е достатъчен да установим, че Дарт Вейдър е станал лице на "Тайм" за пръв път през 1980 г., с излизането на "Империята отвръща на удара". "Междузвездни войни" пък държи абсолютния рекорд с цели пет корици в последните двадесет и пет години.

Ларсиански атаки

Брендън Бърнард, "LA Weekly"

Тролхетен, Швеция, възможно най-неподходящото време за интервю с Ларс фон Триер. Новият му филм "Догвил" в който Никол Кидман играе мистериозна бегълка(първоначално приветствана, след това многократно изнасилвана от жителите на малко градче в Скалистите планини) е пуснат по кината в Европа преди месеци. Едва сега филмът се върти в Щатите-точно преди режисьорът да започне снимките на продължението "Мандърлей".

"Мандърлей" е вторият филм в замисляната трилогия "САЩ-Страна на възможностите" и разказва за ужасния живот в плантация с роби в Алабама през 30-те. В Тролхетен където се снима филмът, основната новина е, че Дани Глоувър ще долети за няколко дни. По-голяма част от актьорите и екипа е се е събрала и е странно да видиш толкова много чернокожи, в луксозен хотел в дълбоката шведска провинция.

Без съмнение фон Триер би се радвал да чуе това, доколкото обърканите очаквания, особено тези на американците, са нещо което той обича. Страхът му от летене, може и да му е попречил да посети Щатите, но със сигурност няма да го спре в опитите му да ни дразни. Когато "Догвил" беше показан на фестивала в Кан, където вдигна страхотна врява, фон Триер пожела изкачването му по червения килим с Никол Кидман под ръка да бъде озвучено от "The Star-Spangled Banner", в изпълнение на Джими Хендрикс. Искането му не беше уважено. На последвалата пресконференция режисьорът настоя за кампания "Свободна Америка", в отговор на кампанията "Свободен Ирак", подета от Джордж Буш.

"Просто така чувствам нещата", обясни датчанинът с румено лице и предизвикателен поглед, докато святкаха светкавиците на фотоапаратите, "Виждам доста глупости в Америка".

Във фоайето на хотела, в който е отседнал фон Триер, се натъквам на актьора Исаак де Банколе, сподвижник на Джим Джармуш, роден в Бряг на Слоновата кост, понастоящем обитаващ Манхатън, Нигерия и Париж. Както и на Жавон Принс, чернокож театрален актьор от Англия. Двамата седяха, опитвайки се да решат какво да правят със свободния си съботен следобед. В Тролхетен (наричан още Троливуд) не се случват Бог знае какви неща въпреки, че ми казаха, че предишната вечер няколко човека от екипа направили истинско шоу за местните, в местна дискотека. По земята все още има сняг, повечето от тротоарите са заледени и прозорците на пътническите агенции сияят с ярки цветни реклами на шведски моми и юнаци, които се прегръщат и целуват на тропически плажове. Доколкото знам, в Тролинген няма тролове, въпреки че хотелът ми гъмжи от деца - дребни тевтончета тичащи нагоре-надолу по коридорите, с шапки за ски и въртейки изкусно пластмасови стикове за хокей.

В нощта преди срещата ми с Ларс фон Триер вечерях с продуцента на "Догвил", Вибеке Винделов. Тя ми каза, че фон Триер е запален градинар и също така адски интелигентен (всеки набляга на това му качество). Домошар е и има жена и четири деца. Когато Вибеке има битов проблем с водопровода или компютъра, тя се допитва до Ларс какво да прави. "Какви филми обича да гледа, когато иска да си почине?", питам я аз. "Неща като "Матрицата. Определено не Бергман, леки филми", отговаря Вибеке.

С други думи - нищо подобно на "Догвил". Филмът е заснет на полупразна сцена (с тебеширени знаци по пода, които обозначават улиците и къщите) и с актьори, които се правят, че отварят и затварят несъществуващи врати. "Догвил" е микс от театър и кино в стил "Брехт" и едва ли ще стои особено добре в мултиплексите.

"Осемдесет процента от това което влиза в главата ми е от американски произход", беше казал веднъж фон Триер. "Догвил" е опит за конструиране на въображаема версия на Щатите и подобно на много от филмите на Ларс фон Триер е нещо като приказка. Все пак режисьорът е роден в страната на Ханс Кристиян Андерсен. Технически погледнато, "Догвил" е комбинация на перфектна операторска работа и минималистично въображение. В него участват Пол Бетани, Лорен Бакол, Джеймс Каан, Клое Севини, Бен Газара и Филип Бейкър Хол - все актьори от първа дивизия във филм, от който Холивуд би изпитал единствено върховна погнуса.

Следва продължение>>

Български фен-сайт на "Голяма риба"

Истинска изненада е човек да попадне на добре направен и най-вече, на хващащ окото фен сайт в родното интернет пространство. Ето защо докато обикалях един от големите български портали, бях приятно изненадан да открия страницата www.goliamariba.com. Както сами се досещате, тя е посветена на едноименния филм на Тим Бъртън. Макар и далеч по-скромна от официалните сайтове на "Кълъмбия" и "Сони", www.goliamariba.com e една добра фен страница на български език.

Още по темата...
Български фен сайт на "Пианистът"

Кейт Уинслет като убедена мюсюлманка

Уеблогът www.boingboing.net публикува любопитна серия от картички, купени от поща в Техеран. На тях актрисите Кейти Холмс, Летисия Каста, Кейт Уинслет и родената в Израел Натали Портман са изобразени като ревностно спазващи традициите мюсюлманки - със забрадки и на фона на различни забележителности от Иран.

link (via http://www.boingboing.net/)

Филмовите студиа протягат ръце към интернет

Филмовите студиа, които доскоро рекламираха премиерните си заглавия по телевизията и вестниците, търсейки възможно най-голямата аудитория в т. нар. "opening-weekend", все по-явно се ориентират към интернет, съобщава в-к "The New York Times" в последния си брой.

Разпространителите на "The Constant Gardener" са насочили рекламата си към читателите на специализирани сайтове и уеблогове. Focus Features, поделението за арт-филми на "Юнивърсъл" е закупило рекламно място за премиерния филм на политическия уеблог Wonkette, както и на уеб-сайтовете на сродни издания като Harper's, The Nation и National Review. Джеймс Шеймъс, един от президентите на студиото казва, че подобни сайтове привличат хора, които вероятно ще оценят филма. "The Constant Gardener" e конспиративен трилър, базиран на бестселъра на Джон Льо Каре и разказва за фармацевтична компания, базирана в Кения, която извършва тестове на нови лекарства против туберкулоза върху беззащитни хора.

След успеха на "Проклятието Блеър" (1999) филмовите компании се опитват неуспешно да повторят рекламната интернет-кампания, която превърна филма в маркетингов феномен. Независимите дистрибутори от THINKFilm също се целят в подбрана интернет-аудитория с "The Aristocrats". Те закупиха закупиха банери на сайтовете за клюки www.gawker.com и www.defamer.com, както и на подобните www.theonion.com и www.collegehumor.com. Според директора на отдел маркетинг към THINKFilm, "The Aristocrats" е също толкова неприличен, колкото и интернет.

Според изследване на comScore Media Metrix читателите на уеблогове посещават два пъти повече сайтове, отколкото обикновените интернет-потребители. Рекламите на "The Constant Gardener" изглежда са насочени към аудитория, която няма доверие на мултинационалните корпорации. Те съдържат слогани като "Корупцията е заразна" и "Конспирацията е глобална".

Джоузеф Джафе, президент на маркетинговата консултантска фирма Jaffe L.L.C. смята, че "The Constant Gardener" провокира хората да обсъждат социални въпроси. Читателите на уеблогове биха искали да участват в подобни дискусии и да изразят своята гледна точка. Целта е да бъде достигната и ангажирана малка група от лидери, чието мислене оказва влияние върху масата, казва още Джафе.

Дори студиата с добри бюджети за реклама разчитат на интерактивни стратегии при маркетинга си. Така например New Line пусна игра към романтичната комедия "Wedding Crashers", в която всеки можеше да сложи снимката си в трейлъра на филма.

Уеб-рекламата няма да засенчи скоро тази в радиото, телевизията и печатните издания. Според Джоузеф Джафе студиата трябва да престанат с опитите си да достигнат масата от хора и да се съсредоточат върху най-качествените от нея.

Спилбърг предпочита Унгария

Нов закон приет в края на миналата година в Унгария предвижда 20% остъпка за чуждите компании, избрали страната, за да реализират филмите си, съобщава БТА, позовавайки се на германската информационна агенция ДПА. "Намалението" важи при условие, че в проекта е включен местен партньор.

Спилбърг избра Будапеща, за да заснеме последния си филм. "Мюнхен" разказва за агент на МОСАД, който преследва палестински терористи, убили израелските атлети по време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. Изгодните финансови условия обаче едва ли са единственото обяснение за интереса на Спилбърг към Будапеща.

"Градът може да бъде себе си, но също така и Париж, Берлин или Виена. Минавали сме даже за Източна Германия. Провинцията също е красива", казва унгарският режисьор Габор Варади. Според него законът е дал големи предимства на Унгария пред останалите страни, в които се снимат чуждестранни продукции. През 2005 г. в родината на Ищван Сабо ще бъдат заснети най-малко десет филма. Само преди две години в страната беше осъществена една-единствена чуждестранна продукция. Габор Варади е убеден, че причината за напредъка е добре развитата инфраструктура на страната му. Румъния и България може би са по-евтини, но звездите очакват определен жизнен стандарт, какъвто има в Унгария.

Унгарското правителство също подпомага филмовата индустрия. Преди време то задели 40 млн. евро($49,7 млн.) за кредитна програма. Частни инвеститори също навлизат в продуцентския бизнес.

"Булката" на Тим Бъртън

Дванадесет години след "Кошмари преди Коледа" Тим Бъртън се завръща в анимационното кино с "Булка-труп". Филмът разказва историята на младоженеца Виктор Ван Дорт(озвучаван от Джони Деп), който има неблагоразумието да се пошегува с брачния си пръстен, като го надене върху коренището на изгнило дърво. Както по-късно се оказва, това е ръката на убито момиче(Хелена Бонъм-Картър), което започва да преследва Виктор настоявайки, че е негова годеница.

Премиерата на "Булка-труп" в Щатите е на 23 септември. Предварителните очаквания на публиката са големи. Новият филм на Тим Бъртън е заснет в характерната псевдовикторианска стилистика. Той носи вдъхновението на нашумелия "Кошмари преди Коледа"(1993) и един малко познат на широката публика късометражен филм - "Винсънт"(1982). Въпреки че "Кошмари преди Коледа" е режисиран от Дейвид Селик, върху него личи ясния визуален почерк на Бъртън.

"Булка-труп" е е заснет като покадрова анимация с 45-сантиметрови кукли и вдига значително летвата на техническото съвършенство, поставена от "Кошмари преди Коледа". След като се пробва в сравнително безизразната флаш-анимация и създаде петте късометражни филма от поредицата The World of Stainboy, Бъртън отново е в свои води.

"Обичам покадровата анимация, защото тя прилича на ръчно изработените неща. Тя е като "Пинокио" или "Франкенщайн". Това е да вдъхнеш живот в неодушевен предмет", казва Бъртън. В "Булка труп" личи влиянието на карикатуристи и майстори на гротеската като Едуард Гори и Роналд Сиърли. Има дори своеобразен реверанс към бащата на мексиканската графика Хосе Гуаделупe Посада(1851-1913) и неговите танцуващи скелети.

Премиерата на "Булка - труп" у нас е на 23 декември

Още по темата...

>>Официален сайт на "Булка-труп"

>>http://www.timburton.com/

>>Мултимедия от в-к "The New York Times"

The Dukes of Hazzard: Поредица от съвпадения

Лиа Милър, "The New York Times"

Колко харесва сп. GQ новия The Dukes of Hazzard? Достатъчно, за да сложи двама от актьорите във филма на корицата си. В два поредни броя. Юлският беше с Джесика Симпсън, която играе ролята на Дейзи Дюк, августовският - с Джони Ноксвил (Люк Дюк). От редакцията на GQ казаха, че двата поредни броя са плод на случайно съвпадение и нищо повече от това. Главният редактор Джим Нелсън обясни, че корицата с Джони Ноксвил е "официалната, посветена на филма". Списанието искало Джесика Симпсън за юлския брой. Той бил свързан с Америка и Симпсън "била перфектното лице за него".

Все пак двете корици си остават добър удар за филма, чиято публика е малко по-млада от читателите на GQ. Джошуа Кац, специалист по филмов маркетинг, определя постижението като забележително.

"За толкова добре свършена работа бих купил на PR-а си мерцедес кабрио. Филмът е добър, но все пак не е "Междузвездни войни", казва Кац.
Самир Хусни, председател на департамента по журналистика в университета на Мисисипи и консултант за няколко списания, казва, че случаят с двете корици говори за това, че филмовите компании се опитват да създават и поддържат зависимост в читателите. Разделяйки звездите, списанията потенциално продават два броя на феновете на филма.

"Научиха се, че вместо да ти дават всичко накуп, могат да ти го сервират на час по лъжичка. Преди твърдях, че списанията са като бонбон - развиваш ги и им се наслаждаваш, но днес като че ли повече приличат на дражетата Reese's Pieces. Вместо да лапнете бонбона наведнъж, продължавате да си взимате още и още от опаковката.

GQ, което се издава от групировката Conde Nast заяви, че на корицата следващия месец ще е куотърбекът на "Ню Инглънд Пейтриътс" Том Брейди. Ако номерът мине и този път, Брейди може да бъде последван от дузината си съотборници.

Лудостта е Гендов - 90 години българско кино

Благой Д. Иванов

Еволюцията на киното – от самата му поява до ден днешен – е изумителна. То непрекъснато търпи развитие и променя “външността” си, връща ни в миналото или ни подсказва бъдещето. Макар началните му прояви да са задоволявали предимно непретенциозния зрител, впоследствие панаирджийското чудо се е утвърдило като най-модерното и комплексно изкуство, като забавление и естетика, обединени в едно цяло. През 1895 г. се ражда не просто филмовата магия, но и един нов, различен, необикновен начин на себеизразяване. Първите стъпки не носят достойнствата на по-късните постижения, но те ни дават да разберем, че се задава буря. Тя е вихър от таланти, творци, творби. Но сред тях са и бащите, пионерите. Ако за Франция това са братята Люмиер, за България това е Васил Гендов.

У нас киното “стъпва” за пръв път в началото на XX век, т. е. почти веднага след раждането си. През 1904 г. се случва друго важно събитие – чехът Франц Прохаска пристига в София и дванадесетгодишния тогава Васил Гендов става за пръв път свидетел на технологичното явление. “Кучета контрабандисти” се нарича филмът, който момчето гледа на първата си прожекция. Това го променя за цял живот и насочва вниманието му към една цел – да бъде заснет български филм. Ала задачата нито е лека, нито идеята е узряла напълно. Васил Гендов заминава за чужбина, където продължава образованието си, междувременно в България киното се стабилизира и става “редовно”, а не “гостуващо” и това още повече налага нуждата от родно производство. Така идва 1910 г. – спорове, дебати, спекулации, догадки, подвеждане: какви ли не определения заслужава тази противоречива дата. Големият въпрос е "Кога точно е бил заснет и прожектиран за пръв път “Българан е галант?". Дали това се е случило през 1909-1910 г. или е било някъде в периода 1914-1915 г.? Гендов до смъртта си настоява, че събитието е станало в по-ранната година, но от друга страна преки доказателства за думите му няма. В “Бащата на българското кино” – обширен текст за живота, творчеството и личността на Гендов, хуманитаристът Петър Кърджилов пише:

“...От една страна са мемоарните свидетелства на самия Гендов, на неговите
близки, на някои от участниците във филма, на някои от пионерите на
българското
кино, на свидетели на първите снимки и първата прожекция на
“Българан е галант”.
От друга страна е неумолимият и реален факт –
публикуваното съобщение в
столичния вестник “Дневник” от 14 януари 1915 г.,
в което се казва: “Сензация в
“Модерен театър” – “Българан е галант”. Това е
името на първата българска
кинематографическа комедия”

Кога е снет “Българан е галант”? През 1910 или 1914 г.? Дали е показван преди да се появи горното съобщение? Кърджилов е по-скоро склонен да се довери на Гендов и да приеме неговата версия:

“Лично аз не виждам защо да не вярвам на човек, на когото целият живот е бил
отдаден на българското кино. Нека не забравяме, че рекламата в пресата си е
пробила път по-късно от това събитие, когато в края на 1910 г. в столицата
отваря вратите си вторият киноас “Одеон”

Из по-късните публикации в периодичния печат започва все по-често да се отстоява мнението, че филмът наистина е бил реализиран през 1914 г., а не по времето, за което твърди Гендов. Всички обаче са склонни да забравят или пренебрегнат неудобния спор за сметка на нещо много по-важно – “Българан е галант” дава началото на българската кинематография и това е повод за гордост, а не за свади.

Следва продължение >>

>>Благой Д. Иванов (род. 1980) е завършил "Кинознание" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Можете да се свържете с него на: bogeatbog@yahoo.com

Немският режисьор Вим Вендерс бе отличен с награда за цялостно творчество на 58-ия Международен филмов фестивал в Локарно, Швейцария. Don't Come Knocking, последният филм на Вендерс ще бъде показан извън състезателната програма на фестивала.

Освен Вендерс, почетeн приз за цялостно творчество получиха и режисьорите Абас Киаростами и Тери Гилиъм.

Снимка: EPA/MARTIAL TREZZINI

Още по темата...

>>Don't Come Knocking(официален сайт)

>>Официален сайт на Вим Вендерс

>>Абас Киаростами в www.sensesofcinema.com

>>Dreams: The Terry Gilliam Fanzine

"Пеперудите и Георги" - изложбата

Фотографски портрет на "Георги и пеперудите" представя екипът на филма: Марина Траянова, Светослав Стоянов, Симеон Леви, Борис Мисирков и Георги Богданов. Изложбата ще бъде открита на 11 август. Това съобщиха от галерия "Сибанк", където ще бъде представянето на проекта "Пеперудите и Георги" - визуален разказ за един от най-успешните български документални филм, за неговите герои и автори.

Според организаторите, това е уникална по рода си изложба, в която преобладава фотографията и която, освен, че поднася няколко различни гледни точки към това как се прави кино в България сега, включва и елементи на терапия чрез изкуство.

Изложбата показва част от визуалния материал, натрупан за близо 4-годишния период на направа на филма, както от тримата фотографи на продукцията, така и от операторите на филма. Освен това в експозицията участват и фотографии, правени от самите пациенти на Дома за възрастни с умствена изостаналост в с. Подгумер.

В проекта присъства и един истински предмет от дома - таблата, в която всеки ден на обяд се раздават лекарства. В отделен ъгъл на "Сибанк" ще се прожектират отпаднали сцени от филма и разкази на авторите му. Творбите в изложбата ще се продават, а събраните средства ще бъдат дарени на дома в Подгумер.

Филмът "Георги и пеперудите" разказва историята на един мъж и неговата мечта. Мъжът е д-р Георги Лулчев - психиатър, невролог, администратор, любител готвач, предприемач и директор на "Дом за възрастни с умствена изостаналост". Мечтата - на територията на дома, разположен на 20-ина километра от София да се организира стопанство, в което болните да отглеждат охлюви, щрауси и фазани и да произвеждат коприна и соев хляб. Поради мизерния бюджет и минималните помощи, които домът получава, докторът се опитва да намери начини за самоиздръжка. През последните 15 години той развива идеите си въпреки неуспехите. Това е една история за оптимизма, охлювите, щраусите, коприната, милосърдието, соевия хляб, шизофрениците, чуждестранните инвеститори, западните ловци, мизерията и състраданието, посочва критиката.

Режисьор на "Георги и пеперудите" е Андрей Паунов, продуцент - Мартичка Божилова, а оператори - Борис Мисирков и Георги Богданов. През 2004 г. филмът печели наградата "Сребърен вълк" на фестивала на документалното кино IDFA в Амстердам.

"Георги и пеперудите" е излъчван по водещи тв-канали в повече от 10 европейски държави и има киноразпространение в 160 киносалона на осем европейски страни. От премиерата си в България на 15 април "Георги и пеперудите" не слиза от екран, което е прецедент за български документален филм.

Източник: БТА

Скоро по кината: гениталии

Японските зрители ще видят "за пръв път" човешки гениталии на екрана. Революцията идва с американския филм "Кинси". Eirin, както е известна японската организация Administration Commission of Motion Picture Code of Ethics, традиционно беше възприела твърд курс срещу голотиите в киното, като задължаваше авторите на филмите да ги пикселизират. Известният Нагиса Ошима, режисьор на "Честита Коледа, мистър Лоурънс" (Merry Christmas Mr. Lawrence")(1982), участва в придължила десетилетия битка с Eirin заради противоречивия "Империя на чувствата"(1976). Ошима твърдеше, че скандално откритият филм е изкуство, но Eirin настояваше, че е порнография и цензорите орязаха лентата. Дори когато "Империя на чувствата" беше пуснат повторно по кината преди пет години, Eirin се намеси и цензурира части от него.

Link (via www.boingboing.net)

Още по темата...

>>Administration Commission of Motion Picture Code of Ethics

>>Империя на чувствата (ревю)

>>Japanese culture report by MasaManiA

Дисекция на екшън-сцена

Уникална дисекция на екшън-сцен от нашумелия филм "Островът" предлага онлайн-изданието на "Ню Йорк Таймс". Вестникът публикува части от сториборда на филма, придружени от коментара на режисьора Майкъл Бей. В напрегнатата сцена участват Юън Макгрегър и Скарлет Йохансон.

Кино на лунна светлина

Площадите Монмартр, Вож и Сен Сюлпис и паркът Андре Ситроен са местата в Париж, където от 3 до 20 август ще се състои 5-ият фестивал "Кино на лунна светлина". Фестивалът ще даде възможност на парижани и туристи във френската столица да видят класически образци на седмото изкуство по време на прожекции на открито. Всяка вечер зрителите ще бъдат поканени да видят място в Париж, представено през погледа на режисьор, и да гледат отново вчерашни и днешни филмови шедьоври, в които Париж е послужил за декор или се говори за френската столица. На лунна светлина зрителите ще имат възможност да гледат 15 филма, заснети между 1932 г. и 2002 г. Както в предишните му издания, тазгодишният фест ще бъде открит с прожекция в подножието на базиликата "Сакре кьор". Ще бъде показан филмът на Жан Реноар "French Cancan", в който действието се развива в Монмартр. Освен това зрителите ще могат да си припомнят някои от митичните фигури във френското кино, като дуета, сформиран от Жерар Филип и Жана Моро в "Опасни връзки" на Роже Вадим и този между Жан-Пол Белмондо и Клаудия Кардинале в "Cartouche" на Филип дьо Брока. На екрана ще се появят и актьори от новото поколение като Шарлот Генсбур в "Жена ми е актриса" на Иван Атал, който освен това изпълнява роля във филма, Валерия Бруни-Тедески и Мелвил Пупо в "Нормалните хора не се отличават с нищо изключително" на Лоранс Ферейра Барбоса. Сред 15-те ленти ще има и комедии като "Мълчанието е злато" на Рене Клер, с Морис Шевалие, "Хубавата американка" на Робер Дери и "Джиджи" на Винсънт Минели. Ще бъдат прожектирани също "Лоша кръв" на Лео Каракс, с Жюлиет Бинош, и анимационната лента "Трио Белвил" на Силвен Шоме, която бе включена в официалната програма на фестивала в Кан през 2002 г. Петото издание на "Кино на лунна светлина" ще приключи с прожекция на "Децата на рая", с участието на Арлети, Пиер Брасьор и Жан-Луи Баро.

Източник: БТА