Лудостта е Гендов - 90 години българско кино

Благой Д. Иванов

Еволюцията на киното – от самата му поява до ден днешен – е изумителна. То непрекъснато търпи развитие и променя “външността” си, връща ни в миналото или ни подсказва бъдещето. Макар началните му прояви да са задоволявали предимно непретенциозния зрител, впоследствие панаирджийското чудо се е утвърдило като най-модерното и комплексно изкуство, като забавление и естетика, обединени в едно цяло. През 1895 г. се ражда не просто филмовата магия, но и един нов, различен, необикновен начин на себеизразяване. Първите стъпки не носят достойнствата на по-късните постижения, но те ни дават да разберем, че се задава буря. Тя е вихър от таланти, творци, творби. Но сред тях са и бащите, пионерите. Ако за Франция това са братята Люмиер, за България това е Васил Гендов.

У нас киното “стъпва” за пръв път в началото на XX век, т. е. почти веднага след раждането си. През 1904 г. се случва друго важно събитие – чехът Франц Прохаска пристига в София и дванадесетгодишния тогава Васил Гендов става за пръв път свидетел на технологичното явление. “Кучета контрабандисти” се нарича филмът, който момчето гледа на първата си прожекция. Това го променя за цял живот и насочва вниманието му към една цел – да бъде заснет български филм. Ала задачата нито е лека, нито идеята е узряла напълно. Васил Гендов заминава за чужбина, където продължава образованието си, междувременно в България киното се стабилизира и става “редовно”, а не “гостуващо” и това още повече налага нуждата от родно производство. Така идва 1910 г. – спорове, дебати, спекулации, догадки, подвеждане: какви ли не определения заслужава тази противоречива дата. Големият въпрос е "Кога точно е бил заснет и прожектиран за пръв път “Българан е галант?". Дали това се е случило през 1909-1910 г. или е било някъде в периода 1914-1915 г.? Гендов до смъртта си настоява, че събитието е станало в по-ранната година, но от друга страна преки доказателства за думите му няма. В “Бащата на българското кино” – обширен текст за живота, творчеството и личността на Гендов, хуманитаристът Петър Кърджилов пише:

“...От една страна са мемоарните свидетелства на самия Гендов, на неговите
близки, на някои от участниците във филма, на някои от пионерите на
българското
кино, на свидетели на първите снимки и първата прожекция на
“Българан е галант”.
От друга страна е неумолимият и реален факт –
публикуваното съобщение в
столичния вестник “Дневник” от 14 януари 1915 г.,
в което се казва: “Сензация в
“Модерен театър” – “Българан е галант”. Това е
името на първата българска
кинематографическа комедия”

Кога е снет “Българан е галант”? През 1910 или 1914 г.? Дали е показван преди да се появи горното съобщение? Кърджилов е по-скоро склонен да се довери на Гендов и да приеме неговата версия:

“Лично аз не виждам защо да не вярвам на човек, на когото целият живот е бил
отдаден на българското кино. Нека не забравяме, че рекламата в пресата си е
пробила път по-късно от това събитие, когато в края на 1910 г. в столицата
отваря вратите си вторият киноас “Одеон”

Из по-късните публикации в периодичния печат започва все по-често да се отстоява мнението, че филмът наистина е бил реализиран през 1914 г., а не по времето, за което твърди Гендов. Всички обаче са склонни да забравят или пренебрегнат неудобния спор за сметка на нещо много по-важно – “Българан е галант” дава началото на българската кинематография и това е повод за гордост, а не за свади.

Следва продължение >>

>>Благой Д. Иванов (род. 1980) е завършил "Кинознание" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Можете да се свържете с него на: bogeatbog@yahoo.com