"Фантастичната четворка"

Благой Д. Иванов

Афинитетът на Холивуд към комиксите роди през лято’2005 поредната адаптация. Но след изключителните “Sin City: Град на греха” и “Батман в началото”, прекомерно детинският “Фантастичната четворка” силно отстъпва на себеподобните си. Описващ история на група астронавти, придобили свръх-способности след облъчване с радиация от мистериозна космическа буря, блокбастърът развива сюжет, зад чиято идея отново стои достолепният Стан Лий, създател на такива неостаряващи целулоидни бойци като Спайдър-мен, Хълк и екипа X-Men. Различното у този комикс е, че героите му не крият самоличността си зад
маски и циркови костюми; те са едновременно супер-герои и медийни звезди, а прякорите им, илюстрация на строго индивидуалните им физически данни, са нарицателни, с които се забавлява тълпата.

Проблемът на филма не е нито в наивитета, нито в хиперболизацията, така присъщи (всъщност – задължителни) за комиксовата естетика. Лентата на Тим Стори е лишена от вътрешна обосновка в пресъздаването на особеностите, законите и стилистиката на комикса, с което сама по себе си се превръща в изключително подозрителен и неубедителен продукт на това, което през последните години започна да добива очертанията на шаблон. За мнозина може да е неприятен и фактът, че за някои “бели” роли са ангажирани цветнокожи актьори, което очевидно се превръща в тенденция сред американското кино. Несъмнено хитът има и качества – на първо място са приходите, които са достатъчно добри, за да очакваме скоро продължение; от друга страна “Фантастичната четворка”, поне визуално се стреми точно да копира хартиените образи и “рисуваното” действие. С това част от аудиторията може и да бъде задоволена, но едва ли удовлетворението ще е по-голямо в сравнение с това на изгледалите едноименния анимационен сериал, излязъл преди години. Сравнително “невидимият” актьорски състав ни държи нащрек поне в епизодите, когато прелестната Джесика Алба остава по сутиен, или в сцените, разкриващи напредналата мутация на злодея Д-р Дуум... Лошите ефекти на разтягащия се Мистър Фантастик сякаш се компенсират от повърхностния, но разтоварващ “янки”-чар на огнения Джони и каменните юмруци на Нещото. Финалът, неумел “кинаджийски” жест, вдъхновен от заключителните кадри на “Похитители на изчезналия кивот”, постига всичко друго, но не и оригиналност.

“Фантастичната четворка” безспорно е сред летните хитове, които спокойно можете да пропуснете.

>>Благой Д. Иванов (род. 1980) е завършил "Кинознание" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Можете да се свържете с него на: bogeatbog@yahoo.com