4.05.2005 г.

"Чапаев" на 70 години!

автор: Благой Д. Иванов



"Chapayev's an easy film to love"- Jay Leyda

Миналата година "Чапаев" на братя Георгий и Сергей Василиеви навърши 70 години. Филмът е направен през 1934-та, във времето на жанровия разцвет. През това десетилетие се полагат основите на съвсем нови форми, но и се затвърждават вече появилите се. Набират сила екранизациите, документалното кино укрепва присъствието си, зрелището окончателно се налага. В Съветска Русия киното започва да търпи промени. 30-те са време на решителни модификации във филмовото производство, в съзнанието на кинотворците. Важна предпоставка за промените е въвеждането на звука - това несъмнено е главното условие за психологизирането на седмото изкуство. Още повече, че само десет години по-рано кинореволюционерът Сергей Айзенщайн е вдигнал високо "летвата" с монументалния връх "Броненосецът Потьомкин" (1925).



Започват да изпъкват няколко основни теми. Криволичейки между поетичното и прозаичното, водеща позиция си извоюват кинокомедията, приключенският жанр, еквивалентите на щатските уестърн и екшън (т. нар. "ийстърн" и "боевик") и др. По този повод кинокритикът Дима Димова разсъждава:
"Историко-революционната проблематика вълнува въображението на съветските
творци... през 30-те години. Но за разлика от филмите на предишното десетилетие,
които епично отразяват историческите факти и действия на революционните маси,
сега все по-често се налага интересът към отделния човешки характер и към
индивидуалното съзнание. Тази нова тенденция на психологизиране на
историко-революционния филм отчасти е свързана с появата на звуковото кино,
което предлага нови възможности за дискусии от различни идеологически и
нравствени позиции."

Димова изтъква значението на творби като "Златните планини" (1931) на Сергей Юткевич и "Покрайнина" (1933) на Борис Барнет, при които "на мястото на монтажните образи застават живи човешки характери".

Според Димова през това десетилетие както в обществения живот, така и в самото изкуство се осъвременяват проблемите "личност/история", "ръководител/революционна маса", и във фокуса на редица филми се появява необикновената силна личност. Тук на преден план излиза героичният "Чапаев" (1934) на режисьорите Георгий и Сергей Василиеви. Тази класика перфектно комбинира поставянето и разрешаването на проблема за съотношението на началата индивидуално-социално, личностно-историческо, епично-драматично, споменатата вече двойственост поетично-прозаично. Всички те са обединени в едно цяло.


Чапаев: Борис Бабочкин

В сюжета на "Чапаев" централно място заема образът на историческата личност Василий Чапаев (ролята е изиграна от истинското откритие за онова време Борис Бабочкин, който е истинско олицетворение на руската одухотвореност. Чапаев е герой от гражданската война в СССР, командир от Червената армия; участник в Първата световна война; едва 33-годишен загива в битка при нападение на щаба на дивизията от страна на белогвардейците. Несъмнено този герой е идеален за филмов разказ от подобен героико-епичен мащаб, периодът също допринася за успешното разгръщане на такава идея. Като стилистика и начин на мислене Димова смята филма за

"своеобразна сплав от идейните и естетическите възгледи на 20-те и 30-те години.
В него хармонират епопеята и драмата, поезията и прозата. Чрез образа на Чапаев,
разкрит като неповторима индивидуалност и в същото време носещ типични черти от
народния характер, се изразява идеята за тясната взаимовръзка между човек и
революция, герой и народ, анализира се движението на историческия процес."

Sci-Fi: "Аероград" на Александър Довженко

Лентата оказва силно влияние върху по-късно създадените историко-революционни творби. Следващи матричната функция на "Чапаев" са такива заглавия като трилогията "Максим" на Григорий Козинцев и Леонид Трауберг, включваща "Младостта на Максим" (1935), "Завръщането на Максим" (1937) и "Виборгската страна" (1939), а също така и "Ние от Кронщат" (1936) на Ефим Дзиган, "Аероград"(1935) на Александър Довженко (филм-преход от образ-символ към образ-характер) и др.

Любопитното при филма "Чапаев" е, че той лесно би могъл да се причисли и към по-лежерния и непретенциозен приключенски жанр. Критикът Стефан Власков упорито защитава тази позиция:
"Още в първите си стъпки младото съветско кино осъзнава перспективните
възможности на този жанр и се насочва към него. Откривателството и забележимото
влияние на вече съществуващите образци вървят ръка за ръка."
За първи значителен успех на съветското кино в областта на приключенския филм Власков посочва "Червените дяволчета" (1923) на Иван Перестиани, а по повод "Чапаев" той пише:
"Уестърнът обогатява приключенския жанр с епичната интонация на повествованието,
но уестърнът се насочва към отделни герои с подчертана склонност към
митологизацията им. Принципно новото в "Чапаев" е съчетаването на интереса към
отделните герои с изразителното пресъздаване на живота на масите. Именно подобни
произведения (чието буквално причисляване към приключенския жанр може би е
твърде дискусионно, но чийто принос за обогатяването и теоретичната
характеристика на жанра е безспорен)
дават основание да се формира един от
основните закони на приключенския филм, който прокарва разграничителна линия
между произведенията на изкуството и търговските фабрикати на масовата култура:
за синтеза между жизнената правда и художествената правда в самия жанр.
Сурогатите на масовата продукция са изградени върху предпоставката, че в рамките
на приключенския жанр тези правди взаимно се изключват. Практиката на
реалистичния приключенски филм се базира върху теоретичната предпоставка, че
тези две правди взаимно се допълват, а връзката между тях е диалектична."
Власков смята, че "като правило приключенският сюжет и приключенският герой не робуват на строгата битова логика", т.е. - позволена е (а в много случаи дори препоръчителна) известна хиперболизация на героя и качествата му. Колкото до условията, в които той действа - спрямо житейската правдоподобност те често са третирани по-свободно. Власков:

"Върху това се гради динамиката на разказа и острият интерес към неочакваните
поврати на действието. Но масовата продукция злоупотребява с тези особености
на
жанра и ги абсолютизира. Сериозният приключенски филм подчинява тези
особености
на висок естетически критерий, което му позволява задълбочено да
разкрие героите
и действителността на приключенския свят."

"Чапаев" категорично се побира в тези условия и без да е преднамерено педантичен ги следва почти напълно. Филмът на братя Василиеви устоява на времето заради предаността си към жанровия синтез, съчетаването на уж несъпоставими елементи - историко-революционната проблематика, приключенския екшън с нюанси от класическия уестърн и превръщането на основните персонажи в мито-поетични лица, запазили в себе си едновременно трагика и комизъм, сериозно и наивно, всичко, което изпълва съзнанието на творците от времето на 20-те, 30-те, пък и годините след това. Едва ли в новия век има място за легендарни юнаци като Василий Чапаев, но миналото вечно ще пази спомена за тях.

>>Благой Д. Иванов (род. 1980) е завършил "Кинознание" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Можете да се свържете с него на: bogeatbog@yahoo.com

1 Comments:

Anonymous Анонимен said...

Откъде мога да сваля този филм , бихте ли ми казали ?

2:11 сл.об.  

Публикуване на коментар

<< Home

Technorati profile

Powered by Blogger

Creative Commons License