Пантеон на режисьорите

В сп. Film Culture 27 от зимата на 1962/63, Андрю Сарис пише, че

може да се спори дали всяко прецизно класифициране на творци е условно и
безсмислено. Условно до известна степен може би, но безсмислено-не. Дори Базен
допуска полемичните качества на politique des auteurs. Много филмови критици
предпочитат да не се обвързват със степенуване на творците, защото уж всеки филм
се нуждае от оценка сам по себе си. В много случаи подобна сдържаност прикрива
снизхождението на критика към киното. Доколкото не е категорично доказано, че
киното въобще е изкуство, изисква се културна дързост да съградиш пантеон на
филмовите режисьори. Без подобна дързост, виждам малко смисъл в това да бъдеш
филмов критик.

Напълно съм съгласен със Сарис; Вярвам, че читателят има пълното право да знае как критикът възприема важността на хората на изкуството-в нашия случай на режисьорите-за които говори. Подобно на Андрю Сарис, искам да подчертая, че всяка класация е условна. Аз никога няма да съставя статично "птолемеево съзвездие от режисьори във фиксирана орбита". Въпреки това, мисля че само с публикуване, сравнения и дискусии на подобни класации, индивидуалния, субективен вкус може да бъде превъзмогнат, за да бъде установена някаква степен на всеобща валидност. Сарис публикува своя списък на американските режисьори в сп. Film Culture 28 от пролетта на 1963 г. Последвах категориите, които е използвал; подобно на него съм се ограничил до американското кино, но не съм посмял да съдя по какъвто и да е начин режисьорите от нямата епоха поради чисто невежество. Нито пък съм добавил, така както Сарис, резюмета на работата на режисьорите.

Пантеон
Чарлз Чаплин, Джон Форд, Самюъл Фулър, Хауърд Хоукс, Алфред Хичкок, Фриц Ланг, Ернст Любич, Макс Офюлс, Джоузеф фон Щернберг, Орсън Уелс.

Втора линия
Бъд Бутичър, Стенли Донън, Джоузеф Манкевич, Винсънт Минели, Артър Пен, Никълъс Рей, Дъглас Сърк, Престън Стърджис, Франк Ташлин, Раул Уолш.

Трета линия
Франк Капра, Джордж Цукор, Жул Дасен, Елиа Казан, Стенли Кубрик, Албърт Люин, Антъни Ман, Сам Пекинпа, Кинг Видор, Били Уайлдър.

Вероятно в този списък са намерили място по-стари режисьори, за сметка на по-младите. Някои режисьори просто не мога да съдя, или от незнание, като Уилям Уелман или Сесил Б. ДеМил, или от несигурност.

Не съм включил неамерикански режисьори. Между другото, мисля че най-добрите неща на Реноар, Роселини и Мидзогучи са вероятно по-добри от всичко правено някога в Америка.


Публикувано в Signs and Meaning in the Cinema by Peter Wollen