22.10.2004 г.

Французи играят турци в България

автор: Благой Д. Иванов




Не е тайна, че вече години наред си нямаме родно кино. За сметка на това родината ни приютява чуждестранни кинематографисти, които не спират да снимат продукциите си у нас - френски, американски, индийски и други проекти се реализират в България, като по този начин малко или много популяризират страната ни, която често се включва в ролята си на ко-продуцент. В повечето случаи става дума за поредния треторазряден екшън с елементи на научна фантастика (всъщност - научна безсмислица) и с участието на уж звезди, като Джеф Фехи и Гари Даниълс. Понякога обаче се раждат и стойностни филми - спомнете си "Изток-Запад" например. Лентата на Режис Верние си извоюва номинация за "Оскар"… Продуцент на филма е французинът Патрик Сандрен, който стои и зад продукцията с работно заглавие "Последният бей на Балканите" - историческа сага, създадена по едноименния роман на турския писател Некато Кумали. Докато се мотая из снимачната площадка и разговарям с екипа на филма не спирам да се възхищавам на факта, че съм заобиколен от космополити…

"Заради типажите е" - мъдро отронва един мургав статист. Точно сме подхванали темата защо толкова много продуцентски къщи от чужбина са решили да дойдат именно в България, за да снимат филмите си. Подхвърлям, че може би причината е в евтината работна ръка или екзотичната природа на Балканите, но човечецът е настоятелен и упорито държи на теорията си.

"Типажите тук са всякакви", продължава той. Според него в България можеш да срещнеш подходящи лица за какъвто и да е род сюжети.

И сигурно е прав.

Заради личният ми опит като статист проявявам любопитство и завързвам разговор с масовчиците.

"Вие какви сте?" - питам няколко облечени в униформа субекти.

"Албански полицаи!" - сякаш долавям нотка на гордост в думите им.

Приближавам се към една баба:

"А твоята роля каква е?"

"Просякиня!" - тихичко и някак заговорнически ме осведомява тя. Някой ми споменава, че възрастната госпожа е с богат опит в киното - играла е в "Спартак" редом с Горан Вишнич, сърбинът от "Спешно отделение". Работата изглежда е сериозна…

В средата на юни'2004 за пръв път отидох на снимачната площадка на "Последният бей на Балканите" - телевизионен филм в четири части на режисьора Мишел Фавар, копродукция на Франция, Испания, Гърция и България. Сюжетът проследява живота на турчина Зюлфикар бей на фона на едни от най-ярките исторически събития от първата половина XX-ти век: Балканскат и двете Световни войни. Действието на филма се развива основно на Балканите - Турция, Гърция, Югославия, Албания… Все места, които безспорно напомнят или наподобяват България. Желаниято ми беше да присъствам на снимките, да се запозная с екипа и да разгледам местата, на които се работи. За съжаление първия път нямах никакъв късмет. Заведоха ме в района на село Рударци и в обедната почивка си поговорих с режисьора. Още с пристигането си видях, че започва да се смрачава и да гърми. Не бяха специални ефекти. По време на импровизираното интервю започна да вали. Очевидно нямаше как да свърша всичко за един ден.

Мишел Фавар сподели, че впечатленията му от България са положителни. Разказа ми, че е започнал подготовката на филма още миналия октомври, а началото на снимките - през март. Всичко протичало много добре.

"Мнението ви за българския екип и актьорите?"

"Актьорите са отлични, екипът е чудесен."

Накрая му пожелавам хубаво време и успех на филма, той ми отвръща с едно звучно и автентично "Мерси".

Семпло, но искрено.

Тръгнах си и този път в буса, с който дойдох беше пълно с актьори, които се връщаха към хотела си. Настроението им беше приповдигнато. Така и не разбрах дали е заради рано приключилия работен ден…

Седмица по-късно ме заведоха при някаква фабрика за килими в квартал "Княжево"; приличаше на запустял декор от апокалиптична анти-утопия, но ме осведомиха, че фабриката съвсем редовно си функционира. Явно беше подходяща и за нуждите на копродукцията. Там имах възможността да се срещна с Арно Бинар (актьорът, изпълняващ главната роля във филма), с по-горе цитираните статисти, с познати лица, чиито имена паметта ми упорито пренебрегва. Засякох се със студент от НАТФИЗ, когото познавах: oбикаляше нагоре-надолу, мъкнеше разни техники, почистваше със странен спрей бленди.

"Какво правиш тук?" - питам, за да убия времето.

"Аз съм слуга" - промърморва той и не успявам да разбера дали се шегува или говори сериозно. По-скоро първото.

Отново е обедна почивка. Търпеливо изчаквам, докато всички (или почти) природни нужди са задоволени и се ориентирам към следващото интервю - с Бинар. След половин час гримиране той се появява.

Арно Бинар е малко над трийсетте, очевиден симпатяга, много разговорлив. Но по време на интервюто изглежда доста по-възрастен: снимките на филма са към края си и героят му е поовехтял. За да изглежда убедително, Бинар се е сдобил с мустаци, сребристи кичури, по иначе тъмнорусата си коса и обилно количество фон дьо тен.

"Опишете ми героя си" - въпрос, с чийто отговор в общи линии съм наясно, но ми е интересна гледната точка.

"Той е бей, чийто живот протича по времето, когато Отоманската империя рухва. И става свидетел на това как собственият му свят се руши и променя. Героят ми винаги е в противоречие със случващото се около него и затова често взима погрешни решения. Това е типично за него, но именно заради постоянната си борба той е герой."

"Лесно ли е за един французин да изиграе ролята на турчин, при това в България?"

"Героят ми е турски бей, но като образ напомня повече на руснак - Бинар наистина прилича повече на славянин. - Според мен това се е опитвал да въплъти и авторът в героя - комбинация от хора и култури, като по този начин се противопостави на общоприетата представа за турски бей. За мен трудното е в пресъздаването на самия живот на героя - играя ролята на Зюлфикар от времето, когато е на 18 до времето, когато е на 56 години. Можете да си представите колко тежък е животът му - раздели, конфликти, и този драматизъм е най-трудното нещо за мен."

Постепенно разговорът става още по-сериозен. Бинар на няколко пъти споменава Европейския съюз и единна Европа, което приятно ме изненадва. "Не се чувствам французин, а европеец. Аз съм просто човек, чувствам се ваш брат. Културата тук е различна, но аз не откривам истинска разлика, а силна връзка с хората." Според Бинар България е страна с млад дух, а българите са хора с ентусиазъм. "В очите им виждам надежда", добавя той, намеквайки отново за обединена Европа.

"Какво мислите за българските жени?"

"Каквото и всички други - че са красиви!" - все пак изказва и съжалението си, че е прекалено зает, за да ги… опознае. Проверявам верен ли е слухът, че се готви продължение на филма.

"Още няма сценарий, но идеята вече се роди. Всички са много доволни от постигнатото."

В "Последният бей на Балканите" не само участват български актьори (Мария Каварджикова, Петър Попйорданов, Станислав Пищалов, Венцислав Кисьов и др.), но и сред основния екип има българи - операторката Светлана Ганева, сценографът Анастас Янакиев, художникът по костюмите Марта Миронска и много други. Питам Бинар какво мисли за тях, а той разпалено отвръща: "Невероятни са! Това е най-добрият филм, в който съм участвал. От българските актьори научих много." Подобно впечатление изразява и режисьорът Фавар, но може би продуцентът на филма Патрик Сандрен най-точно определя българската кино-ситуация:

"Неоспоримото качество на България е, че тя предоставя на ниски цени изключително добри условия на работа, в сравнение с Чехия и Унгария например. С две думи - в България съотношението качество-цена е най-добро."

Сандрен вече близо десет години работи у нас чрез "Софилм" - изпълнителна продуцентска къща; продуцирал е около двадесет филма, някои от които на родни режисьори. Той е убеден в успеха на "Последният бей на Балканите":

"Ще стане хубав филм."

"А ще има ли продължение?"

"Защо не?" - оптимистично отговаря Сандрен.



Technorati profile

Powered by Blogger

Creative Commons License