"Империя на чувствата"-все още шокиращ

"Империя на чувствата"(1976)
Ai no corrida
Драма, 101 мин.
Режисьор: Нагиса Ошима
Сценарист: Нагиса Ошима
Оператор: Хидео Ито
Участват: Татсуя Фуджи, Ейко Матсуда, Аой Накаджима


"В екстазът на любовта викът е "Умирам". Но колкото повече остарява човек този вик става "Убий ме сега"
Нагиса Ошима

Изкушен съм да поставя "Империя на чувствата" в контекста на сензационно популярни образци на еротичното кино през 70-те като "Емануела"(1974г., реж. Жуст Жакин), "Калигула"(1979 г., реж. Тинто Брас) и "Нощният портиер"(1974г., реж. Лиляна Кавани). Още повече, че филмът предизвикал толкова противоречиви чувства е направен не без помощта на френски продуцент. По всичко обаче личи, че с подобни лесни номера няма да се мине. Защото "Империя на чувствата", без съмнение един от най-важните филми в японското и световното кино, не бива да бъде подценяван по този начин. Той е разделителната линия в творчеството на Ошима, който след повече от четиридесет филма направени в условията на японската студийна система започва да търси интернационалната аудитория.

Ошима често е наричан един от най-великите японски режисьори. Но преди да стане световно известен той работи при пълната липса на популярност извън страната си. В началото на 70-те идва звездния му час. Доколкото сексът винаги е заемал значително място във филмите му, Ошима винаги е мечтал да направи филм, чиято основна тема е именно сексът. Решаваща роля за това изиграва френският продуцент Анатол Дауман, ветеран продуцирал филми на Рене, Годар и Маркер и култови заглавия като "Небето над Берлин", "Тенекиения барабан" и "Париж, Тексас". Дауман предлага на Ошима да направи необуздан еротичен и дори порнографски на моменти филм. Любопитна подробност е, че заснетият в Япония негатив е изнесен във Франция където е проявен поради строгата цензура в Страната на изгряващото слънце през 70-те. Все пак "Империя на чувствата" макар и направен от западни продуценти остава загадка за повечето зрители. Това е първият интернационален филм на Ошима, който не просто излиза извън границите на Япония, а разширява артистичните граници на изкуството кино. "Империя на чувствата" е наричан "най-откровеното изобразяване на секса в историята на киното". Справедливо определение доколкото филмът наистина преминава с невероятна лекота всякакви граници в екранното показване на интимното.

След подобно обстойно въведение съм длъжен да спомена, че повечето критици и зрители са склонни да гледат на "Империя на чувствата" като на филм, провокиран от по-ранния "Последно танго в Париж" (1972) на Бертолучи. Или като на образец вдъхновил заглавия като "Интимност"(2003, реж. Патрис Шеро) и "Порнографска връзка"(1999, реж. Фредерик Фонтейн). Подобно на "Последно танго...", действието в "Империя..." се развива изцяло в настоящето, а миналото и предисторията на двамата главни герои са бегло загатнати с няколко щриха. Сада Абе (Ейко Матсуда) е проститутка, чийто сводник е затънал в дългове, които тя трябва да изплати с работа в публичен дом. Кичи Сан (Татсуя Фуджи), който скоро става неин любовник е инертен съпруг на съдържателката на бордея. В началото на филма той е показан като неуморим съблазнител, но постепенно започва да губи своята потентност. Същевременно Сада се превръща се в истински сексуален хищник. И както Шеро в "Интимност" се опитва да демистифицира секса, да го принизи до нивото на грубия физически акт на съвокуплението, така и Ошима в "Империя на чувствата" показва директно голотата. По начин, който и днес е в състояние да шокира повечето от зрителите. Гледната точка на камерата е максимално ниска, почти на нивото на пода, където най-често се извършва сексуалния акт. Кадрите са композирани семпло, движенията на камерата са сведени до минимум. "Империя на чувствата" гъделичка сетивата на западния зрител, позволява многобройни интерпретации, които почти винаги се движат по повърността на видимото и сетивното-необуздания секс, голите тела, смяната на сексуалните пози... Действието се развива предимно в интериор. Ето защо няма да сбъркаме ако наречем "Империя на чувствата" камерен филм. Но той е такъв и защото изследва и най-тънките нюанси в психологията на двамата главни герои. На подобна дисекция Ошима поставя и взаимоотношенията им. Екстериорните сцени, почти винаги представят различни състояния на природата, използвани описателно, в хармония с вътрешните състояния на героите. Визията на "Империя..." идва от традициите на японските еротични щампи, наречени шунга. В тези своеобразни "наръчници по секс", особено популярни през династията Едо /XVII-XIX век/ лицата на героите са стилизирани за сметка на гениталиите, предадени в най-големи подробности. Освен любещата се двойка в тях често присъства и трети човек. Така е и в "Империя..."-любещата се двойка често е прекъсвана от гейши, прислужници и случайни хора.

Няма да е пресилено ако кажем, че действието в "Империя..." се развива в безвремието. С изключение на няколкото кадъра в които се виждат парни локомотиви на гарата и влакът, с който Сада отива на среща с възрастния интелектуалец в града, липсват ясни индикации за времето в която се развива действието. В друга сцена Кичи Сан вижда маршируващите императорски войски докато чака любовницата си и с това се изчерпват податките относно епохата във филма. Япония се готви за Втората световна война, но това явно не интересува кой знае колко двамата любовници-аутсайдери, които се връщат отново в своята "империя на чувствата", за да се отдадат изцяло един на друг. Там всичко се ръководи от петте сетива-зрение, мирис, слух, обоняние, осезание.

Историята на "Империя на чувствата" е реална. Ошима я взима от първите страници на японските вестници. През далечната 1936-а Страната на слънцето е потресена от историята на Сада. Обществото бързо я канонизира като героиня заради чистата и любов към Кичи Сан, довела я до лудост. Сада е арестувана с отрязания пенис на любовника си в ръка, след като няколко дни обикаля улиците на Токио. Кичи Сан е опората на нейния свят и тя дотолкова се страхува да не го загуби, че посяга на живота му, за да го направи завинаги свой. Преди този трагичен финал двамата патологично влюбени поставят на изпитание любовта си по възможно най-странните начини. Кичи Сан позволява на Сада да задоволи сексуалните капризи на възрастен импотентен интелектуалец. С припечелените по този начин пари двамата любовници могат да си осигурят усамотение, което води до трагичната развръзка. Сексуалният им екстаз неминуемо е свързан с болка. В търсене на абсолютния оргазъм Кичи Сан и Сада започват опасна игра с огъня. Дори оригиналното японско заглавие /"Корида на любовта"/ загатва за неизбежния финал на една любовна връзка, която с течение на времето се изчерпва дотолкова, че попада в капана на неудържима сексуална обсесия.

След 28 години, нецензурираната версия на "Империя на чувствата", пусната наскоро на DVD блести по особен начин със своята неповторима цялост.