18.01.2005 г.

"Шофьор на такси" 2?

"Убийството на Ричард Никсън"(2004)
Assassination of Richard Nixon, The
Драма, 95 мин.
Режисьор: Нилс Мюлер
Сценаристи: Кевин Кенеди, Нилс Мюлер
Оператор: Емануел Любецки
Участват: Шон Пен, Наоми Уотс, Дон Чийдъл, Джак Томпсън, Майкъл Уинкот



Loser: Героят на Пен е психически неуравновесен индивид, решен да убие президента Никсън

"Убийството на Ричард Никсън"(2004) е една от онези емоционални и добре центрирани от актьорската игра драми, които впечатляват след първо гледане, но постепенно избледняват в паметта на зрителите. Филмът страда от проблема на "Таен прозорец"(2004, реж. Дейвид Койп)-не особено силен сценарий, засенчен от мощната актьорска игра.

Сценарият на "Убийството..." е базиран на истинската история на Самюъл Бик, 44-годишен невротик, който решава да убие Никсън през 1974 г. Филма трудно може да бъде наречен политическа драма и е по-скоро вглеждане в психологията на главния герой. "Убийството..." е далечe от универсалните идеи на "Манджурският кандидат", който е по-умело направен и с по-ясно изведени послания.

Шон Пен за пореден път играе характерната роля на безличният лузър, който върви към трагичния си край. Сам е неспособен да следва пътя на американската мечта. За него това означава примирение с лъжите, расизма и стремежа към забогатяване на всяка цена. Съпругата му (Наоми Уотс) го напуска, брат му (Майкъл Уинкот) го нарича мошеник. На всичкото отгоре Сам е абсолютен некадърник в работата си и скоро я изгубва. Опитите му да започне частен бизнес също се провалят. Въобще той е трагичен образ, неспособен да направи каквото и да било с живота си. "Убийството..." хвърля зрителите в дълбоко, почти болезнено съчувствие, но героят на Пен остава прекалено статичен и без видими трансформации до края на филма.

Очевидци описват истинския Самюъл Бик като потящ се шизофреник, с фиксидея "убийството на Никсън". Нещастникът прекарва два месеца в психиатрия където се лекува от депресия. Той обвинява правителството в конспирация, която държи бедните хора в подчинение. Бик замисля безумния план "Кутията на Пандора", който предвижда отвличането на пътнически самолет и "приземяването" му върху Белия дом. Планът естествено не успява. Бик е притиснат от полицията и се самоубива, а Америка забравя за случилото се. Така или иначе Бик остава в историята като първият човек, отвлякъл самолет с цел атентат.

"Убийството..." е верен на духа на 70-те, но успява да събуди кошмара от 11 септември и това е една от силните му страни. Нилс Мюлер със сигурност няма да бъде запомнен с дебюта си, но прави сериозна заявка за бъдещото си развитие като режисьор. Меланхоличната визия на Емануел Любецки пасва на цялостния замисъл, но на моменти разводнява драматизма. Ритъма на действието е недостатъчно овладян-наситени епизоди се редуват с дълги минути екранно бездействие.

Още при излизането си по кината "Убийството..." беше сравнен прибързано с "Шофьор на такси". Филмът наистина е малко вторичен спрямо шедьовъра на Скорсезе, но има свои качества. Героят на Шон Пен не е типичният бунтар, а странна кръстоска между Малкия скитник на Чаплин и Травис Бикъл на Робърт Де Ниро. Ролята видимо се откроява в кариерата на Пен. В същото време зрителите остават в очакване на следващия му ход, който ще тласне актьора в нова по-плодотворна посока.
Technorati profile

Powered by Blogger

Creative Commons License