31.01.2006 г.

Умалената действителност

Създаването на миниатюрни декори за нуждите на киното е нелека работа. Уголемяването им на екрана, убеден съм, е доста по-трудно. Оказва се, че има хора, които работят в обратната посока, умалявайки действителността.

Сп. "Метрополис" публикува статия за фотографът Оливо Барбиери, който снима реални градски пейзажи така, че да изглеждат като умалени декори.

"Бях малко отегчен от идеята, че фотографията ти позволява да видиш всичко", казва Барбиери, чийто почти нереални фотографии са изчистени от всякакви подробности.

Оливо Барбиери използва оптика, наречена "tilt-shift lens". Бих се радвал, ако някой от компетентните посетители на този блог обясни на по-достъпен език как точно действа въпросната оптика.

Още по темата...

>>Японска миниатюрна фотография

via www.boingboing.net

R.I.P. Нам Джун Пайк(1932-2006)

Смятаният за баща на видеоарта Нам Джун Пайк почина на 74 години в дома си в Маями. През 60-те години, роденият в Корея Пайк за пръв път комбинира телевизионни екрани със скулптура, музика и изпълнения на живо. Пайк се занимава също така с музика, естетика и философия и е един от членовете на движението "Флуксус".

Етикети:

30.01.2006 г.

Майкъл Медсън в "Рин Тин Тин"

След скандалната сделка по приватизацията на "Бояна", "Ню Имидж" започна снимките на първата си продукция тази година, съобщава БТА. Това е семейната драма "Рин Тин Тин", с Майкъл Медсън в една от ролите. От ръководството на филмовата компания държат да подчертаят, че 95% от екипа на продукцията са българи.

Снимките на "Рин Тин Тин" ще завършат в края на февруари. Филмът е вдъхновен от прочутите серии на "Уолт Дисни" от средата на 20-те и 30-те години на миналия век. Той разказва за малко кученце, намерено в полуразрушен френски град в края на Първата световна война, неговото пътуване до САЩ и приключенията му там.

Следващата седмица "Ню Имидж" започва подготовката на три нови продукции: "Shooter" с Уесли Снайпс в главната роля, "Until the Death" с участието на Жан Клод ван Дам и римейкът по класиката на Джордж Ромеро "Day of the Dead".

През тази година "Ню имидж" ще заснеме общо дванадесет филма, пет от които в България.

Филмова академия за зрители

"Американска фондация за България" и СБФД организират Филмова академия за зрители. Инициативата включва поредица прожекции със свободен вход. Първият филм, който ще бъде показан е "Моя скъпа Клементайн"(реж. Джон Форд). Прожекцията му ще се състои на 31 януари от 18.30 часа в Дом на киното и ще бъде придружена от лекция на проф. Владимир Игнатовски.
Още по темата...

26.01.2006 г.

Три български филма наградени в Триест

"Лейди Зи", "Живот със София" и "Георги и пеперудите" получиха награди на 17-ия кинофестивал в Триест.

"Лейди Зи"(реж. Георги Дюлгеров) получи наградата на CEI (Централна Европейска инициатива) за "реалистичното и същевременно поетично представяне на съвременния живот в България". Наградата е на стойност 2 500 евро и се присъжда на най-добрия филм в трите фестивални секции (игрална, документална и късометражна), за най-добро представяне на съвременността и диалога между културите.

Второто отличие е за "Георги и пеперудите"(реж. Андрей Паунов), който взе наградата на публиката за най-добър документален филм.

"Живот със София" на реж. Светла Цоцоркова получи специална награда на журито за късометражен филм.

Етикети: , ,

4

Трима души със съмнително досие са замесени в този, издигащ числото 4 в култ филм. Първият е Владимир Сорокин – авторът на «Норма», «Очерк», «Лед» и други специалитети с отблъскващи (в буквалния смисъл) съставки. Вторият е Иля Хржановский, син на съветския аниматор Андрей Хржановский. Третият е Сергей Шнуров – вокал на група «Ленинград», композитор на саундтраци, писател, актьор, художник и ъ-ъ-ъ-ъ... сигурно и още нещо.

Самия филм може да се раздели на 2 части и това е, което правят повечето гледали го – докато за първата коментарите са от «чудесна» нагоре, то за втората са от «противна» надолу. Най-общо казано, става дума за трима непознати (музикант, проститука и собственик на кланица), които запиват късно вечерта в бар и които използват този запой, за да пробутат най-неправдоподобната история за себе си (занимаващ се с клонинги професор, рекламно лице на нов модел японски климатици и съветник на президента по отношение питейната вода в Кремъл). Оттам нататък всеки тръгва по своя реален житейски път, който не е за разправяне, а за гледане.

Музиката отсъства, добрият тон също. Филмът беше излъчен първо в Холандия, където реакцията на публиката е била «…като на рок концерт», а след това едно дълго време беше забранен в Русия. Сега го разрешиха и излезе на DVD. В този му вид, който виждате.

25.01.2006 г.

Плакати на exploitation-филми

Галерия с плакати от exploitation-филми.

24.01.2006 г.

Птича мелодрама

Французите знаят как да правят научнопопулярни кинохитове. Вземете например класиката "Светът на мълчанието". Или изключително успешните "Микрокосмос" и "Миграцията на птиците". "Походът на императорите" е подобен филм, който спокойно може да претендира за определението "научнопопулярна мелодрама за птици".

Филмът на французина-естествоизпитател Люк Жаке проследява една година от живота на императорските пингвини и тяхната борба за оцеляване в Антарктида. Птиците напускат сигурните води на океана и водени от лъчението на Южния кръст се отправят на продължително пътешествие в търсене на брачен партньор. След серия от любовни танци и песни мъжките и женските индивиди образуват моногамни двойки. По-късно женските пингвини снасят яйце и изтощени от дългите месеци гладуване се отправят обратно към океана, пълен с риба. Яйцето е поверено на мъжките, които се грижат за неговото опазване и измътване. По-късно от яйцето се излюпва едно малко. В същото време женските пингвини се завръщат, носейки храна за малкото пингвинче. Те поемат смяната от мъжките, които на свой ред с последни сили се отправят към океана. И това се повтаря дотогава, докато лятното слънце разтопи ледовете. Малките са порастнали и на свой ред се отправят към водите на океана...

Ако това описание ви се е сторило малко дълго и еднообразно, по-добре не рискувайте с "Походът на императорите". Филмът не е за любители на "Дискавъри ченъл" и е изчистен откъм енциклопедични подробности за вида "императорски пингвин". Въпреки добрата операторска работа и компютърната анимация, "Походът" не може да се похвали с виртуозните кадри от "Миграцията на птиците". Той по-скоро залага на паралела между хората и нелетящите птици - още в първия кадър, в който се появяват пингвини, те са показани като силуети, които удивително напомнят ходещи човеци. По-нататък тромавите същества са дотолкова уподобени на хора, че на няколко места дори проговарят със свои реплики.

"Походът на императорите" тръгна по американските кина в началото на миналата година. Филмът попадна в контекста на дебата около т.нар. теория за интелигентния дизайн. Някои привърженици на идеята за върховен интелект, сътворил света умело използваха филма на Жаке в своя полза. Консервативният кинокритик Майкъл Медвед дори заяви, че "Походът" утвърждава традиционни норми като моногамията и саможертвата в името на потомството.

"Походът на императорите" завоюва забележителен бокс-офис зад океана и е вторият най-успешен филм след "Фаренхайт 9/11". Добрата новина е, че по българските екрани ще върви френският оригинал. В него симфоничната музика от американската версия е заменена със симпатичен поп-саундтрак. За добро или лошо липсва и гласът зад кадър на Морган Фрийман. У нас "Походът" се разпространява от "ПРО ФИЛМС", съвместно с "Нешънъл Джиографик - България", "Бг Радио" и abv.bg.

Между другото, при търсене с ключова дума "penguin", в www.imdb.com излизат по-малко от двадесет резултата.

Етикети: ,

19.01.2006 г.

"Мюнхен" на Спилбърг

През 1972 г. по време на летните Олимпийски игри в Мюнхен, единадесет израелски спортисти са отвлечени от палестински терористи. След неуспешен опит за освобождаване на заложниците от германските власти, те са убити.

След събитията в Мюнхен, израелската министър-председателка Голда Мейер сформира наказателен отряд, който да издири и убие единадесет знакови фигури, свързани с атентата в баварската столица. Водач на групата е агентът от МОСАД Авнер Кауфман(Ерик Бана). Сред контратерористите има специалист по експлозивите(Матио Касовиц), "чистач", който заличава следите след всяко покушение(Киъран Хайндс), фалшификатор на документи(Ханс Цишлер) и перфектен стрелец(Даниъл Крейг, познат като новия Джеймс Бонд). Информацията за местонахождението на мишените се осигурява от мистериозен парижанин(Матио Алмарик) и неговият баща(Майкъл Лонсдейл като френски вариант на дон Вито Корлеоне).

Това накратко е историята в "Мюнхен". Филмът е богат на детайли, с интрига и напрежение. Костюмите и декорите са перфектно изпипани и връщат зрителя в началото на 70-те години.

Сценарият на "Мюнхен" е отчасти базиран на реални събития и далеч не цели документална достоверност. Самият Спилбърг признава, че не се е придържал сляпо към фактологията, воден от една цел - да направи по-запомнящ се филм.

Въпреки безупречната външност на "Мюнхен", посланието му беше остро критикувано в някои еврейски среди. Филмът беше наречен "псевдо-противоречив", а Спилбърг, може би най-емблематичната кино-фигура в световното еврейство след Уди Алън, бе обвинен в липса на ясна позиция по темата. Все пак внушението, в този може би най-нехарактерен за Спилбърг филм е универсално - възмездието, постигнато с насилие ражда ново насилие. Колкото и банално да е, това клише най-добре изразява основната идея в "Мюнхен".

В "Мюнхен" Спилбърг си позволява да се шегува с популярния образ на евреите. Например ръководителят на операцията Авнер е предупреден да иска квитанции за всички разходи. В друга сцена той и офицерът от МОСАД Ефраим(Джефри Ръш) обсъждат качествата на арабската баклава. В друг емблематичен епизод, Организацията за освобождение на Палестина е настанена по погрешка в една и съща тайна квартира с контратерористите-евреи от френският им информатор.

В "Мюнхен" умело е представен е и телевизионния образ на тероризма, за който се заговори най-вече след събитията от 11 септември. В една от сцените е показан маскиран палестински похитител, който се показва на балкона на общежитието в олимпийското градче. В кадър е уловен и телевизорът в стаята, който показва сцената, заснета от телевизионен екип отвън.

Още по темата...

>>Официален български сайт

Етикети: ,

18.01.2006 г.

Да презираш "Изгубени"






24 часа след официалното представяне на втория сезон на "Изгубени" у нас се появяват и първите реакции.

17.01.2006 г.

"Bubble" на Содърбърг









Трейлър на "Bubble" на Стивън Содърбърг.

Update: Кинодистрибутори в петнадесет американски щата са отказали да разпространяват "Bubble". Причината е, че Содърбърг е решил филмът да излезе по телевизията и на DVD в деня на официалната му премиера. Киноразпространителите се опасяват, че ако се превърне в тенденция, тази практика може да доведе до огромни финансови загуби.

via www.boingboing.net

16.01.2006 г.

Алън Паркър ще гостува в София

Според информация поднесена от София Филм Фест, Алън Паркър ще гостува на 10-ото издание на фестивала тази година(9-19.03.06). Ще бъдат показани четири филма на Паркър: „Стената”, „Пилето”, "The Commitments” и „Слава”. Паралелно с филмовата програма ще има и изложба от карикатури на режисьора.

В момента Алън Паркър работи върху филм за Гагарин.

„Когато Гагарин излетя в Космоса беше голям шок –потресаващо постижение на
съветската наука. Американците бяха вложили огромни средства, за да изобретят
химикалка, с която може да се пише в космоса. А руснаците съвсем простичко бяха
решили въпроса – използваха молив”,

обяснява режисьорът.

Етикети: , , ,

15.01.2006 г.

Ден на българското кино

От тази година 13 януари е официален празник на българското кино и тружениците в него. Датата бележи прожекцията на първия български филм "Българан е галант" преди 91 години(повече за споровете около рождената дата на родното кино тук).

Националният филмов център връчи първите си награди във Военния театър(киносалон "Роял" преди 1944 г.). Христо Христов бе отличен за цялостен принос към българското кино. "Лейди Зи"(реж. Георги Дюлгеров) получи приза за най-добър игрален филм. Отличие в категорията документално кино взе "Георги и пеперудите" на режисьора Андрей Паунов. За най-добър анимационен филм беше обявен "Тик-так" на режисьора Борис Десподов. Весела Казакова получи наградата за най-добра актриса.

БНТ получи специална награда за приноса й в създаването и разпространението на български филми. В-к "24 часа" също беше отличен за "Златната колекция" от български филми на DVD.

Може би най-интересната част от вечерта беше колажът с откъси от новите български филми. Сред заглавията, които предстои да видим са: "Летете с Росинант"(реж. Джеки Стоев), "Пазачът на мъртвите"(реж. Илиян Симеонов), "Бунтът на L"(реж. Киран Коларов), "Маймуни през зимата"(реж. Милена Андонова) и дългоочакваният "Неутрална зона” на Андрей Слабаков(прекръстен на "Хиндемит", вероятно по аналогия с "Вагнер", предишния филм на Слабаков). На мен лично "Хиндемит" ми звучи като "Индезит". Ето защо очаквам този път въпросът да е: "Хиндемит марка перални машини ли е или име на композитор?". Ще разберем, когато гледаме филма.

Етикети: ,

11.01.2006 г.

Буш снимал "слашър"

Преди да стане президент, Джордж Буш е продуцирал второразряден филм на ужасите, твърди кинокритикът Майкъл Уелдън от специализираното издание "Сайкотроник видео". Фактът е особено компрометиращ, защото преди няколко години по време на президентската си надпревара с Ал Гор Буш обяви кръстоносен поход срещу насилието в развлекателната индустрия.

Кинокритикът Уелдън разкрива, че въпросният филм е "Стопаджията" (1986), който спада към т. нар. "слашър"-филми, особено жестока разновидност на хорър жанра. В "Стопаджията" звездата Рутгер Хауър играе психопат, който пътува на автостоп и убива садистично беззащитни хора. В една от сцените "стопаджията" разрязва на две тялото на млада жена.

Освен шокиращия "Стопаджията", Буш е продуцирал и повече от 20 заглавия, разпространявани с категорията "R". Филмите от този клас не могат да бъдат посещавани от лица под 17 години без придружител заради наличието на секс, наркотици, насилие и нецензурни думи.

Холивудската "кариера" на Буш започва през 1983 г. с влизането му в борда на директорите на филмовата компания "Силвър скрийн мениджмънт". По същото време Буш-старши е вицепрезидент на Щатите. "Силвър скрийн мениджмънт" е основана от Роланд Бетс, състудент на Буш от университета в Йейл. Според запознати настоящият президент е спечелил най-малко $100 000 за 10 години, без дори да си мръдне пръста.

Буш-младши напуска кинокомпанията през 1992 г., когато баща му загубва президентските избори. Кинокритикът Майкъл Уелдън твърди, че участието на настоящия щатски президент в управата на "Силвър скрийн мениджмънт" е само част от дългосрочен план, с цел губернаторското кресло в Тексас, а по-късно и президентския пост. Някои поддръжници на Буш смятат, че той едва ли е обсъждал създаването на конкретни филми и изтъкват факта, че управляваната от него компания е създала и някои детски филми за "Дисни".

Във "филмографията" на Буш влизат коледни, динозавърски и анимационни филми, както и хитът "Хубава жена" с Джулия Робъртс.
Technorati profile

Powered by Blogger

Creative Commons License