Порочни игри в новия "Убийствен пъзел"

Поредното хорър-продължение приятно шокира Благой Д. Иванов и Геновева

Светкавично превърналият се в култов “Убийствен пъзел” успя да прикове вниманието и на ценители и на оценяващи. След изумителния касов успех, хорър-хитът на Джеймс Ван от 2004 г. моментално се сдоби с маркетингово задължителното си продължение, дело на Дарън Лин Баузмън. В него имаме сюжет, подобен на играта Танграм: при нея целта е от 7 дървени блокчета да се направят най-различни фигурки (от слон до самолет), а тук целта е на 8 клиширани персонажа да се случат изненадващо зловещи и шокиращо впечатляващи нещастия. И се случват – маниерите на малтретиране и видовете смърт варират от обичайни до перверзно оригинални. Eдин от героите е принуден да избира между това собственоръчно да извади окото си или да посрещне болезнена гибел; бивша наркоманка е хвърлена в яма с използвани спринцовки; мъж изгаря жив, заклещен в пещ... Сюжетът спира дъха ти още на първата минута и ти го връща обратно малко след като си излязъл на чист въздух пред киното. Страхът не подлежи на преразказване, ужасът и агонията трябва да бъдат изпитани, клаустрофобията - почувствана.

Първият “Убийствен пъзел” беше филм от нов тип – целулоиден куест с невиждана графика и революционен геймплей. От играещия не се очакваше нищо друго, освен воайорски да съпреживява. Голямата разлика между този и другите “новаторски” филми беше, че тук не се губи време за късане с традициите, а директно се насаждат нови, макар към материята да се подхожда с медицинска последователност, с еклектична изразност и отлична жанрова култура. Забележителен факт е, че втората част запазва постиженията на оригинала и чрез френетичния монтаж видеоклиповия стил достига още по-високи върхове. Аудио-визията е толкова добра, че ако махнем диалозите, ще получим пълнометражен, високобюджетен клип на Ministry. Поразява и друго – “Убийствен пъзел 2” избягва да демонстрира директна фабулна връзка с предшественика си и почти през цялото време се развива като отделна история, изградена в същата матрица, а напрегнатият психиращ финал сякаш те кара да предвкусиш отрязаните пръсти от постера на евентуалното следващо продължение.

Частите на “Убийствен пъзел” са порочни филми – изкривена, но увлекателна мания, мозайка, от която не можеш да се отървеш, въпреки очевидно нездравословното й внушение.