28.11.2006 г.

Сегундо де Шомон - избрано



Сайтът ubu.com предлага селекция от филми на пионера на киното Сегундо Де Шомон, заснети в периода 1902-1914 г. Испанецът започва работа в лабораториите "Пате" през 1901 г. и става основен съперник на Жорж Мелиес със своите фантасмагорични късометражни филми, оцветени на ръка.

През 1905 г. де Шомон се мести в Париж където режисира повече от 100 късометражни филма. През 1914 г. усъвършенства техниката на движещата се камера в Италия, снимайки "Кабирия" на Джоване Пастроне.

В своята "История на нямото кино"("Медия", София 1994) киноисторикът Тодор Андрейков нарича де Шомон "първият голям оператор на световното кино". Името на испанеца е свързано с технически открития в областта на комбинираните снимки и изкуственото осветление. Заедно със Стюърт Блектън открива анимационния принцип (покадровата снимка). И още:

"Крупното индивидуално изобретение на Сегундо де Шомон е фартът, приложен широко
в "Кабирия" - движещата се камера в съвременната концепция. Той измисля и
релсовия път, и количката, на която ще се постави камерата, за да бъде
задвижена. Тук е необходим един резерв - функцията на фарта в италианския
исторически филм съобразно жанра и цялостната концепция за действието е
описателна. Движението на камерата трябва да опише пространството. Безусловно
това е едно могъщо средство за разкриване на триизмерното пространство. В
"Кабирия" преобладават задните (отезди) и предните (наезди)
фартове. Камерата навлиза в дълбочината на кадъра или се изтегля, увеличавайки
пространството в кадъра, следвайки едно, твърде често, външно действие.
Италианците още не използват движещата се камера, която ще изолира един актьор
от средата, за да го следи в движение на един и същ по крупност план. Не
използват фарта с психологическа функция. Използват го доколкото показва
средата, обстановката и движението на действието спрямо средата, декора.
Десетилетие след апогея на италианския исторически филм, фартът започва да се
използва активно. Неговото окончателно налагане трябва да мине през още два
етапа: 20-те г. в немския психологически камерен филм и през 30-те г., вече след
налагането на звука. До средата на 20-те г. фартът съществува в тази концепция,
която предлагат де Шомон и Пастроне в "Кабирия".

Етикети: , ,

Technorati profile

Powered by Blogger

Creative Commons License