1.08.2006 г.

Асумпта Серна: Саура имаше проблем с комуникацията

"Тази книга ми е позната. В Испания беше публикувана със същата корица. Мисля, че е френска, нали? Вероятно е същата книга...", казва Асумпта Серна, когато и показвам "Педро Алмодовар - Киното на желанията"("Колибри", 2003 г.)

Асумпта Серна е известна испанска актриса с повече от 60 роли в киното и почти толкова образи в театъра. През 80-те години участва в няколко малки филмови продукции, сред които и първия филм на Алмодовар - PEPI, LUCI, BOM Y OTRAS CHICAS DEL MONTON(1980). Скоро след това Серна прави пробива си в голямото кино със "Сладки часове"(1982) на Карлос Саура. Ролята на femme fatale и партньорството с Антонио Бандерас в "Матадор"(1986), първия хит на Алмодовар, я изстрелват сред европейските актриси от първа величина. Впоследствие Асумпта Серна участва в множество успешни комерсиални филми като "Дива орхидея"(1990, реж. Залман Кинг), "Нострадамус"(1994, реж. Роджър Крисчън) и "Стрелецът"(1995, реж. Тед Кочеф). Тя е член на Academy of Motion Picture Arts and Sciences (AMPAS), Европейската филмова академия и Academia de las Artes y las Ciencias Cinematográficas de España.

Асумпта Серна беше член на международното жури по време на 9-ия София Филм Фест(СФФ).

Йордан Тодоров: Асумпта истинското ви име ли е?

Асумпта Серна: Да, но на каталунски. Нищо не съм променяла. На каталунски Асунсион е Асумпта. Разбирате ли, каталунският е особен език, много различен от испанския.

Първоначално е трябвало да сe занимавате с право. Как започнахте да играете?

Баща ми беше решил, че трябва да се занимавам с право. Той, както всички обикновени хора, беше ужасен от мисълта, че любимата му дъщеря ще избере актьорската професия. По онова време в Испания нямаше сериозно обучение по актьорско майсторство и баща ми смяташе, че шансовете да си намеря работа като актриса са минимални. Непоклатимото ми решение ме накара да работя сериозно, за да постигна това, което исках.

Участвали сте в антифашисткия театър, насочен срещу режима на Франко през 70-те? Какво означаваше да си актриса в онези години?

Трябваше да правиш компромис със свободата на словото, със свободния начин на мислене. Много от решенията, които взимахме като артисти бяха резултат на бунтарската ни гледна точка спрямо старите структури, старите йерархии. Това ми помогна да намеря атрактивни, различни и експериментални проекти в моята кариера. Освен това оттогава винаги предпочитам проекти, в които присъства духа на колективната работа. Като актриса търся етичните и социални измерения във всеки проект. Смятам, че всичко, което правя в настоящия момент е резултат от онова, което се случи в онези години. Ето защо намирам за особено важни първите стъпки в света на комуникацията. Единственият начин да комуникираш по-добре с аудиторията и следователно да бъдеш по добър актьор е да живееш живот, изпълнен с преживявания и отвореност към света.

Играете ли още в театъра?

Последната ми постановка беше преди много, много години в Париж, в театър "Одеон". Комедия от Алберто Моравия. Билетите бяха разпродадени предварително. През цялото време, през което се играеше. Бях истински щастлива да участвам в тази постановка и честно казано, нищо след това не ме е забавлявало така.

Разкажете повече за "First team", вашия уъркшоп за актьори?

Това всъщност е фондация. Ще ви изпратя повече информация, за да разберете по-добре за какво става въпрос.

А курса "Актьорско майсторство за кино"?

Това е увод към "Актьорско майсторство пред камера", специалност, създадена от фондацията "First team". Съществува от 5 години и в него актьорите научават основни неща за играта пред камера. Накрая участниците получават презентация под формата на видеозапис, която разпространяваме сред продуценти, кастинг директори и агенти в Испания. Правили сме го в няколко университета и на филмови фестивали в Испания, Португалия и Германия. Направихме представяне на този уводен курс в София, в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кр. Сарафов"

Колко различно е актьорското майсторство пред камера от това в театъра?

Доста различно е. Има някои театрални техники, които актьорът трябва да овладее, но той не бива да пренебрегва спецификата на киното - сценарий, монтаж, камера, осветление, маркетинг и т. н.

Гледате ли понякога старите си филми?

Не, само ако има ретроспектива. Нямам ги в домашната си видеоколекция.

Снимали сте се при известни режисьори като Педро Алмодовар, Карлос Саура и Сам Фулър. Как беше работата с тях?

Всеки път опитът е различен. Сам Фулър беше много забавен човек с голяма дарба за комуникация. Разговаряхме през цялото време. Искаше да сподели всичко, което засягаше живота му, гледната му точка и филмите му. Можеше да говори безкрай. Понякога беше малко отегчителен(Асумпта се засмива невинно), но беше изпълнен с енергия. Запознах се с него, когато беше на 80 и заснехме заедно THE DAY OF RECKONING(1990), по романа на Патриша Хайсмит. Снимахме в Англия и Южна Франция и беше доста интересно. Много добре се разбирахме както със съпругата му, така и с дъщеря му Саманта. Всъщност Саманта играеше моята дъщеря във филма.

Саура?

Той беше съвсем различен, на другата плоскост. Имаше много потаен подход. Участвах в "Сладки часове" след като Саура се раздели с Джералдин Чаплин(дъщерята на Чарли Чаплин - б. а.). Бях първата актриса, която участва в негов филм, без да е негова съпруга. Това, предполагам, му създаде много проблеми. Саура беше свикнал да общува по различен начин.

Какво имате предвид?

(смее се) Имам предвид в леглото. Саура беше много отчужден докато работеше. Беше като дух на снимачната площадка. По онова време никога нямаше да го видите в края на снимачния ден.

Винаги разказвам една весела случка за опитите си да общувам с него. Бях много притеснена, защото по време на снимките на "Сладки часове", след два месеца, прекарани в репетиции, не бях установила обратна връзка с него. Саура не говореше за филма, през цялото време беше с оператора и снимаше. И така, предстоеше да заснемем сцена, в която се самоубивам пред очите на сина си. Беше много важна сцена, защото след това, синът ми щеше да бъде абсолютно обсебен от смъртта на майка си. Исках да знам определени неща. Например защо героинята ми решава да се самоубие пред очите на детето си, но сценарият беше доста мистериозен и не даваше обяснение. Нямаше начин да разбера подобно нещо. Тогава реших, че ще запиша мотивацията на героинята си в нещо като дневник. Възнамерявах да дам дневника на Саура като подарък, точно преди началото на снимките. След два месеца репетиции дневникът беше готов - с текст и снимки. Освен това измислих и други неща, които включих в него.

Какво стана след това?

Един ден казах на Саура: "Направих нещо за теб". "А, това е дневник? (Асумпта се прави, че прелиства невидими страници). Колко интересно? Благодаря ти!", отговори той.

Един ден, след два месеца къртовска работа по филма, Саура ме заведе в монтажната. Там видях дневника ми, който беше заснет като обяснение, защо героинята ми се самоубива. Почувствах се страхотно въпреки, че Карлос не ми беше казал предварително, че смята да използва подаръка ми във филма. Това беше голямо проявление на щедрост, симптоматично за начина, по който Саура работи. Разбрах това години по-късно.
Саура не беше от лесните режисьори. За да бъдем в състояние да комуникираме трябваше непрекъснато да се дразним. Саура имаше проблеми с комуникацията, не аз. Казвам това, защото синът му Пабло, негов асистент-режисьор по онова време, веднъж ми каза: "Асумпта, ти разговаряш с баща ми по пет часа на ден. Това е невероятно".

Смятам, че днес Саура днес е различен. Филмите му са някак по-леки... Може би защото смени три съпруги(смее се). Преди 6-7 месеца участвах в едно токшоу в Испания и той беше много разговорлив, говорихме за много неща.

Кога срещнахте Алмодовар за пръв път?

Поканих го на обяд вкъщи. Доколкото си спомням, беше 1981 г. и той все още работеше в "Telefonica". Вече бях участвала в (изброява) един... два... три... четири филма. Млада актриса, но не толкова известна. Бях участвала в "Сладки часове", но едва пет години по-късно Алмодовар ми даде роля в "Матадор".

Участвали сте в първия му игрален филм PEPI, LUCI, BOM?

Да, но това стана инцидентно, чисто случайно. Карлос Тристанчо, мой съпруг по онова време, имаше голяма роля в PEPI, LUCI, BOM. Снимките на филма прекъснаха заради финансови проблеми. Аз се ожених за Карлос и Алмодовар ни включи като нова двойка във филма. Общо взето, по онова време Педро обичаше партитата, положителните вибрации, излизането и купонясването в големи компании. Имаше страхотно чувство за хумор. Все пак беше част от Ла Мовида, прословутото осемдесетарско течение.

Как братята Стивън и Тимъти Куей ви избраха за ролята на Асумпта в последния им филм THE PIANO TUNER OF EARTHQUAKES (2005)? Доста интересен проект, не мислите ли?

За мен е по-скоро потвърждение, че работата в екип е възможна. Че режисьорите не трябва да бъдат деспоти, за да извадят най-доброто от актьра. Това е моето доказателство пред света, че ако режисьорите обичат хората, актьорите дават най-доброто от себе си. Наистина не ни трябва много, наистина...

Какъв ще е следващия ви проект?

Немски телевизионен филм, наречен DER KEILER. Ще играя ролята на аржентинката Мария, потисната от съпруга си до момента, в който се появява възможност, която ще промени живота и.

Етикети: , ,

Technorati profile

Powered by Blogger

Creative Commons License