10.11.2006 г.

Бент Хамер: В Буковски има много хумор

Бент Хамер е норвежки режисьор, сценарист и продуцент. Роден е в Сандефьорд, Норвегия през 1956 г. и учи филмова теория и литература в Университета на Стокхолм и Стокхолмското филмово училище.

EGGS, първият пълнометражен игрален филм на Хамер е показан в Петнайсетдневката на режисьорите в Кан през 1995 г. Филмът печели наградата за дебют на Московския филмов фестивал и наградата на FIPRESCI на кинофестивала в Торонто през същата година.

"Кухненски истории", следващият филм на Бент Хамер, е норвежкото предложение за "Оскар" в категорията "Най-добър чуждестранен филм".

Работейки заедно с продуцента и сценарист Джим Старк (повече познат като продуцент на осем от филмите на Джим Джармъш) Хамер адаптира сценария на "Фактотум" по едноименния роман на Чарлз Буковски. Снимките на филма започват през април 2004 г., а премиерата се състои на следващата година, на международния кинофестивал Kosmorama в Трондхайм, Норвегия.

Интервюто с Бент Хамер по-долу е направено преди няколко месеца, когато режисьорът представи "Фактотум" на 10-ия София Филм Фест.

Йордан Тодоров: "Фактотум" започва с визуално прелестен кадър(главният герой Хенри Чинаски разбива огромни късове лед), но според мен най-впечатляваща е "сцената-на-другата-сутрин", когато героите на Мат Дилън и Лили Тейлър се събуждат с тежък махмурлук. Това е перфектният дълъг кадър, не мислите ли?

Бент Хамер: Да, аз също много го харесвам. Може да се каже, че ми е любим. С него е свързана една много интересна история. Когато казах на Мат Дилън, че искам да заснема сцената в един кадър, той беше малко уплашен. Казах му още, че вярвам, че ще се справи. Лили е свикнала повече да работи с европейски режисьори в независими филми и знаеше много повече от Мат за това странно нещо, наречено "дълъг кадър". Тя ме подкрепи и мисля, че днес Мат е най-горд именно с този кадър. Комбинацията европейски режисьор-американски актьори е много приятна. Спомням си, че екипът също беше много развълнуван, когато снимахме тази сцена. Аз виждам в нея показателен пример за позитивната среща между европейския и американския начин на правене на кино. Когато казвам "американски", имам предвид начина, по който работят студиата - те въобще не биха ти позволили да направиш дълъг кадър. Трябва да снимаш всички възможни ъгли, близки и средни планове. Студиото никога няма да ти позволи да заснемеш сцена като тази. Няма начин (смее се).

Преди да заснемете "Фактотум" сте работили върху подобен проект?

Нахвърлях някои скечове, свързани с пиенето. Не знаех в каква посока исках да тръгна, но нахвърлях някои скечове...

Защо избрахте пиенете?

Не си спомням много добре. Това, което исках да направя, беше да покажа силата, която е нужна, за да бъдеш пияч. Особено професионален пияч. Исках също така да покажа и силата, която се иска, за да се отървеш от пиенето. Това е много различно от посланието на "Фактотум", но мисля, че това беше подходът, който имах преди десет години.

Бяха ви нужни осем години, за да завършите "Фактотум". Защо?

Парите бяха единствената причина за това. И все пак, нещата са свързани и с артистичния подход. Беше трудно да убедя хората с парите, че някой ще гледа филм за пиян, безработен писател. Искахме да направим "Фактотум" по автентичен начин, начина по който би го направил самия Буковски. Изчаквахме, защото не искахме да променяме сценария. Не искахме да го олекотяваме. Ето защо заснемането на "Фактотум" отне толкова много време. Днес не можем да виним никого - направихме филма, който искахме да направим. Така че вината е наша, ако хората не го харесват. Не можем да кажем: "Нямахме правото на последна дума при монтажа", защото имахме цялата свобода да направим филма по начина, по който искахме да го направим.

В едно интервю казвате, че Мат Дилън притежава "огромен потенциал на флиртаджия". Какво имахте предвид?

(смеейки се) Трябваше да внимава къде шари с очите си.

Какъв беше подходът ви, когато го режисирахте?

Преди всичко, Мат е превъзходен комик. Той знае как да играе романтични роли, но той е актьор. Бях заинтригуван и от неговата друга, така да се каже драматична страна. Можете да я видите в първите му филми. Това беше нещото, което наистина харесвах в него. Комбинацията между неговите драматични и комедийни способности ме привличаше в най-голяма степен. Мат също искаше да изиграе нещо различно. Реших, че можем да направим нещо, което той не беше правил от години и Мат пое риска. Беше нетърпелив да играе пияница и аз написах една страница с инструкции как да изгради образа на Хенри Чинаски, как да подходи към него. Написах: "Забрави Буковски!". Извървяхме заедно пътя и мога да кажа, че е много сложно да изиграеш такъв персонаж.

Смятате ли, че "Фактотум" е важен филм във вашата кариера и тази на Мат?

Определено. Ролята на Мат във "Фактотум" по някакъв начин е свързана с тази в "Сблъсъци". Все още не съм гледал филма, но мисля че тези две роли са много важни за него, защото са тотално различни от всичко, което е правил в последните петнадесет години. От друга страна, Мат направи комедията "Хърби: зареден до дупка". Мат е много изтънчен актьор и когато го гледате във "Фактотум" виждате, че той е много добър в драматичните роли. И все пак той играе и във филми като "Хърби".

Планирате ли да снимате друг филм заедно?

Говорихме за това. Наистина ни се иска да работим отново заедно, на за момента нямам никакви конкретни идеи. Точно сега подготвям проект, който се надявам да снимам в Норвегия следващата година. Чета английски и американски сценарии. Не отидох в Щатите просто защото исках да снимам филм там. Много хора като Джим Джармъш трябваше да се обърнат към Европа или Япония, за да намерят пари за филмите си. Така че не това е причината. Във "Фактотум" няма нито един американски долар, като изключим личните средства на продуцента Джим Старк.

Двамата със Старк сте се срещнали в Кан. Как започна сътрудничеството ви?

Срещнах Джим през 1995 г. Бях на фестивала с предишния си филм "Кухненски истории". След това се видяхме още няколко пъти в Ню Йорк. Сприятелихме се и започнахме да търсим нещо, което бихме могли да направим заедно. Като начало Джим ми изпрати няколко сценария на английски, които не ми харесаха. След това ме попита дали имам някакви идеи и споменах Буковски. "Кои книги?", отвърна той. Избрах "Поща" и "Фактотум". След седмица Джим ми звънна. "Поща" не беше свободна, така че взехме "Фактотум". Трябваше да препрочета романа. Много ми хареса и казах на Джим, че трябва да го екранизираме. Започнахме преговори за правата.

Защо избрахте "Фактотум"?

Романът по някакъв начин беше свързан със скечовете за пиенето, за които споменах. Все пак, никога не знаеш защо избираш даден проект. Понякога той сам те избира. Исках да снимам филм на английски. Имахме проблеми докато се опитвахме да намерим пари в Европа заради темата на филма. В известен смисъл е трудно да я продадеш. Трудно е да се пребориш с клишетата за Буковски. Трудно е да обясниш на някого, че искаш да вкараш хумор във филм като "Фактотум". Искрено вярвам, че в писанията на Буковски има голяма доза хумор. И в същото време той изпитва силна страст към хората, живеещи на ръба.

Кои бяха погрешните схващания за Буковски, които трябваше да преодолеете?

Дори за мен като режисьор беше трудно да обхвана филма с поглед. Написахме сценария заедно с Джим и трябваше да помислим доста, да вземем много решения. Филмът беше в главата ми и въпреки това не знаех дали ще се получи по начина, по който исках да го направя. Мат и Лили създадоха атмосферата във "Фактотум". Беше трудно да не преувеличаваме, защото хората с парите виждаха филма по определен начин - с всичките клишета за Буковски, набутани в него. Не искахме да го правим по този начин.

Мат разговаря с вдовицата на Буковски Линда около два часа. Тя му обясни как да подходи към образа на Хенри Чинаски. Как да реши косата си по начина, по който го е правел самият Буковски. "Никога не обувай бели чорапи. И винаги слагай панталоните си на стола", каза още Линда на Мат. Всички тези детайли направиха образа по-автентичен. Не искам да кажа, че Мат изигра Буковски. Просто смятам, че това беше начинът да се доближи до Хенри Чинаски. Не искахме да го окарикатуряваме, както повечето хора биха желали да го видят на екрана. Искахме да надскочим това, с риск да бъдем не чак толкова развлекателни, но верни на духа и същността на написаното от Буковски.

Историята се състои от множество скечове, навързани един за друг...

Така е, защото книгата има същата структура. Сценарният доктор би казал - "Няма начин! Не го правете! Нямате никаква структура"(смее се).

...и главният герой на практика е изолиран във филма.

Да, Хенри Чинаски не се променя въобще. Когато пишеш сценарий е важно главният ти персонаж да се променя. В нашия случай Чинаски е много самотен, той не иска да се променя - той просто разказва за това което вижда, за живота, който живее. Мисля, че това е същността на Чинаски - ти просто не можеш да говориш с него.

Това е против всички правила на традиционния сценарий...

Така е... Това беше друга част от предизвикателството да финансираме "Фактотум", който е доста различен от повечето филми. Трябваше да разчитаме на атмосферата, на малки неща като хумора и отношенията между героите, вместо на историята и характерите в нея. Трудно е да убедиш някого, че можеш да направиш филм без всичките "кукички" на традиционната драматургия. Знаехме това, но въпреки всичко искахме да направим филма по този начин.

Какъв е бюджетът на "Фактотум"?

Не мога да си спомня точно, но това е евтин филм. Може би няколко милиона долара.

"Фактотум" излезе на DVD на 6 ноември.

Етикети: , , , ,

1 Comments:

Blogger space said...

много интересно! супер

10:42 пр.об.  

Публикуване на коментар

<< Home

Technorati profile

Powered by Blogger

Creative Commons License