8.11.2005 г.

Неразказани истории

Какъв ли би бил светът на киното, ако някои филми бяха заснети, чуди се Геновева

В историята на киното (която към момента изглежда по-вълнуваща и интересна от бъдещето му) има много филми, зарязани на ниво проект. Филми, които са били прекалено смели, експериментални и различни (от масата, от времето, от самите си създатели дори), за да бъдат завършени и разпространени. Всъщност, първо направих следното малко откритие – Алфред Хичкок е заснел 60 минути суров материал през 1968 г. с идеята те да бъдат част от “Ярост”, но заради външния вид на главния герой, студиото отхвърля предложението му. Казано по-детайлно и ясно, по онова време Хич вече е бил с единия крак в гроба (алкохолизъм плюс слаби приходи) и е искал да направи нещо наистина ново. Идеята му е да заснеме филм, който се развива изцяло през погледа на Отрицателния герой (който е сериен убиец, изнасилвач и гей). Хичкок иска да заснеме филма с естествено осветление и камера от ръка - т. е. нещо много различно от това, което днес припознаваме като негов стил. Вдъхновен от серия реални случаи във Великобритания (включая некрофилия), той пише сценарий и заснема суровия материал, от който са останали и разпространени едва няколко смущаващи кадъра.

Развълнуван от неволите на стария Алфред хвърлих едно око и към още по-стария Сергей Айзенщайн, който оказа се, също срещнал затруднения с реализирането на една от идеите си. Руският режисьор имал наистина амбициозен план – да заснеме историята на Мексико, оплитайки култура, мит и политика в едно. Причините да не се осъществи този многообещаващ, епичен проект са две. Първо, продуцентът отказва да даде пари след като вижда, че сложните природни условия в Мексико оскъпяват снимките. Освен това Сталин обявява Айзенщайн за предател и настоява режисьорът да се завърне в родината. Жалко. Киното е било лишено от втората си революция след «Броненосецът Потьомкин».

Едва през 1979 г. Григорий Александров монтира заснетия материал според сторибордовете на Айзенщайн. И все пак..

Така, лека-полека стигнах до Кубрик – този луд, интровертен любимец, с неговото безкрайно желание да заснеме биографичен филм за Наполеон. Режисьорът успява да осигури за ролята на френския пълководец Джак Никълсън (Хм? Или по-скоро "Хм!"). В продължение на две години Кубрик търси всякаква информация, детайли и пикселчета около личността на Бонапарт, които да подреди в картината си и дори успява да уреди румънската армия за масовка. Както и няколко завода, които да ушият евтини костюми(добре, че не е успял да реализира проекта си, иначе Питър Джаксън нямаше да има с какво да се похвали). В крайна сметка, въпреки успеха на "2001: Една одисея в Космоса", "Метро Голдуин Майер" отказва да продуцира проекта и Кубрик се обръща към "Уорнър". Оттам също отказват, но поне се съгласяват на "Портокала" и "Сиянието".

След Кубрик прескочих да видя какво не е успял да сътвори Орсън Уелс. При него има много нереализиран материал, но най-силно изпъква проектът "Дон Кихот"(подобен нереализиран филм има и Тери Гилиам. Вярвам, всички сте запознати). Уелс започва снимки през 1955 г. и до смъртта си през 1985-а говори за завършването на филма, в който влага наистина много.

What interests me is the idea of these dated virtues [like chivalry] and why they seem to speak to us, when by all logic they are so hopelessly irrelevant*

Както всички споменати дотук идеи и тази се оказва на боклука. Или казано с други думи - в ръцете на Джес Франко, прословут режисьор на exploitation-филми. Неговата версия на "Дон Кихот" е приета от публиката с отвращение. А Уелс? Уелс наистина е преживявал Дон Кихот. През годините той е приемал не един и два слаби сценария и ги е поставял, обсебен от фикс идеята да финансира своя екранизация на Сервантес. Известен е и случаят, когато по време на монтажния период на "Докосване до злото" студиото-продуцент тотално разбърква шедьовъра на Уелс, докато той е на снимки в Мексико...

А сега е ред на нещо наистина шокиращо - Алехандро Йодоровски.

Откъде да започна? "Пинк Флойд" са били уредени да пишат саундтрак, Гигер - за арт дизайна, а Дан О’Банън за специалните ефекти. Истински фрапиращ, обаче е кастът – споменатия вече Орсън Уелс, убития Бил (Дейвид Карадайн), Аманда Лиър, Глория Суонсън и.. Внимавай!.. Салвадор Дали в ролята на император, седящ върху тоалетна чиния!

Жалко, че единственото, което е останало от тази наистина дива идея на чилийския режисьор е негов и на Жан “Мьобиус” Жиро сториборд, който дава поне някаква относителна представа за това, с което е смятал да ни отнесе Йодоровски. Сторибордът наброява 1000 страници.

Така или иначе, екранизацията на "Дюн" има тъжна съдба. Проектът е предаден на Ридли Скот, а оттам на Дейвид Линч и се превръща в единствения му филм, за който повечето му фенове си спомняме с криви физиономии.

Правя пореден скок във времето и се озовавам редом до Ерих фон Щрохайм с проектът му "Queen Kelly", който в главата му е продължавал цели пет часа, а главната роля се е изпълнявала от споменатата вече Глория Суонсън. Филмът е бил продуциран от нейния любовник по онова време Джоузеф Кенеди. След завършването на 1/3 от работата последният отказва да финансира по-нататъшните снимки, леко уплашен от размера на средствата, които продукцията гълта и сериозно стреснат от зловещия облик, който филмът приема. Самия Щрохайм бива уволнен, а Суонсън наема друг режисьор, който да дозаснеме филма. Въпреки това, тя не успява да монтира заснетия материал, защото както вече стана ясно, част от него принадлежала на Ерих, който упорито отказвал да я даде. Е, отказвал до 1950г. и "Булевардът на залеза" след който, явно отношенията им са се постоплили отново и филмът се появил в някакъв що-годе приличен вид.

Добре е да се спомене и Сергей Бондарчук с неговата екранизация по "Тихият Дон" на Шолохов, която той снима в последните години преди смъртта си в Италия. За съжаление продуцентът фалира по време на снимките и филмът остава незавършен. Съжалението е не само мое, но и на Рупърт Еверет, който е изпълнявал главната роля. Преди време Русия откупи заснетия материал, от който беше заснет телевизионен сериал. Той обаче не се радва на предполагаемия успех.

Така с неосъществените хрумвания на Великите. Сега е ред на неосъществените хрумвания на "Не-Толкова-Великите". Или няколко филма, които имат култов статус и без да са толкова популярни.

"Son Of Heatwave" – Моля, четете внимателно плота на този изключителен раритет. Бог идва на Земята и започва прави малки фокуси – насажда усмивки по лицата на хората и уголемява гърдите на жените. След това се заяжда с обитателите на едно гето, които ехидно му подхвърлят:

"If you really loved those kids, you'd turn them white!"

Той пък да ги вземе насериозно и да “побели” децата им. Следва преследване с негри-гангстери, което завършва в един басейн, който Бог е преминал успешно... Да, точно така. В самия край на филма Исус взима рейлгъна и започва да стреля като побъркан обкръжението си, крещейки: “No more, Mr. Nice Guy”

Или, както казва един приятел, I'm still not sure if rumours of this film's existence aren't just the results of a mass halluncination.

"Emperor Tomato Ketchup" - Японски шокър от 1971 г. Споменавам го най-вече заради заглавието, хелоу на цялото родно Attack Of The Killer Tomatoes къмюнити!

"What a Flash" – френски арт филм, в който 100-тина актьори са оставени на една сцена и им е наредено да правят онова, което биха правили, ако се намират на космически кораб и имат два дни живот. Всичко завършва с хепи енд, a.k.a. оргия.

"The Longest, Most Meaningless Movie in the World" – 48-часов британски филм. Сега разбра ли защо никой не го е гледал?

И както се казва, and many, many more... Филми, които ще откриете и сами. Интересно наистина, какъв би бил светът на киното, ако повечето споменати дотук идеи се бяха осъществили?

*Орсън Уелс обяснява виждането си за "Дон Кихот"

P.S.: Темата за забранените от съветската власт филми е много интересна, но е прекалено офтопик и евентуално подлежи на друго обсъждане (поинтересувайте се все пак, как стоят нещата с дебюта на Франсис Форд Копола като режисьор)...

1 Comments:

Anonymous entusiast said...

Дюн си е ОК. Какво не му харесват на Стинг например?
Иначе блогчето ви е готино.

11:57 пр.об.  

Публикуване на коментар

<< Home

Technorati profile

Powered by Blogger

Creative Commons License