Джордж А. Ромеро: Възкресение

Бродници и терористи превземат “Земята на мъртвите” и Благой Д. Иванов е щастлив от това

В края на 1968 г. нискобюджетният филм на ужасите “Нощта на живите мъртви” атакува екраните в САЩ, превръщайки се мигновенно в култ. С годините класическата хорър-творба на Джордж А. Ромеро добива статут на истински образец за жанра, ползвана е за вдъхновение от десетки кинематографисти, дори е включена в библиотеката на Американския конгрес и е обявена за част от културното наследство на САЩ, наред с ленти като “Гражданинът Кейн” (1941) на Орсън Уелс и “Военнополева болница” (1970) на Робърт Олтман.

“Нощта на живите мъртви” разказва за необяснимото и спонтанно възкръсване на мъртвите, които се завръщат към живот като изгубили разсъдък тромави човекоядци. През 1978 г. Ромеро заснема първото продължение, озаглавено “Зората на мъртвите”, през 1985 г. се появява и “Денят на мъртвите”. Лято’2005: голямото завръщане към зомби-темата, след пауза от двайсет години, се нарича “Land Of The Dead” (“Земята на мъртвите”); той е първият от поредицата, в който участват известни актьори – Денис Хопър (“Апокалипсис сега”), Джон Легуизамо (“Мулен Руж”), Саймън Бейкър (“Предизвестена смърт 2”), Робърт Джой (работил вече с Ромеро – в “Тъмната половина” по Стивън Кинг) и Азия Ардженто, дъщерята на легендарния италиански филмов маестро Дарио Ардженто; гледали сме я в “Трите хикса”. За Ромеро това е завръщане не само към живите мъртви, но и към киното изобщо, тъй като последните няколко години за него са истински творчески кошмар. Реализирането на “Земята на мъртвите” се оказва по-трудно от очакваното – сценарият е бил готов малко преди събитията от 11-ти септември и след атаките на никой не му е било до мрачни проекти за Апокалипсиса. Ромеро продължава да опитва, преработва сюжета и едва през 2004 г., след дълги и безплодни преговори с “Туентиът Сенчъри Фокс”, компанията “Юнивърсъл Пикчърс” проявява интерес.

“Земята на мъртвите” рисува деформирания свят на една опустошена и линееща цивилизация; мъртвите са доминиращ вид, живите оцеляват сред барикади и укрепления. Едно от убежищата е град, заобиколен от реки и огради с високо напрежение. Насред него се издига небостъргачът “Фидлър’с Грийн” – обител на висшата класа, която “дърпа конците”. Абсурдната йерархия изглежда на пръв поглед уредена и функционираща, докато зомбитата не се пробуждат от летаргията си, атакувайки града и жителите му и заплашвайки илюзорната утопия. Опасността идва и от ренегата Чоло ДеМора, обзет от алчното желание за мъст и от идеята да взриви луксозното жилище на бившия си работодател; паралелът с атаките над Световния търговски център е недвусмисен, но стилът на Ромеро обикновено зарежда филмите му не само с метафори. Количеството насилие (по-пестеливо в екранната версия, но нецензурирано в DVD-то) е нещо повече от запазена марка; то е като крясък в лицето на аудиторията, целящ да “пробуди” не само зрителските възприятия и въображение, но и самата им съвест... Защото покрай политическите алюзии, съзираме и такива за бедността и материализма, за всякакъв тип социални метастази, които обществото продължава упорито да пренебрегва.

Позитивните предварителни отзиви за “Земята на мъртвите” вероятно са една от причините за представянето на филма на фестивала в Кан, за изтеглянето на премиерната дата (от есента за лятото), а също и за участието му на “CineVegas Film Festival” в Лас Вегас, на който за Ромеро бе отредена наградата “Vanguard Director Award”. Милионите фенове на ужаса и в частност на Ромеро и ужасяващите му зомбита, тръпнеха от особено нетърпение докато филмът се снимаше, а екстазът им достигна предела, когато пост-продукцията приключи. Успехът и признанието на тези заглавия не се дължи само на скандалните натуралистични сцени и провокативната фабула; при Ромеро в основата обикновено лежи алегорията. И ако предишните три филма обсъждаха тогавашната модерна ситуация за съответното десетилетие и критикуваха войната във Виетнам, расизма, лицемерието и посредствения манталитет на невежото консуматорско общество, то “Земята на мъртвите” е метафора на днешна Америка, дисекция на политиката на Джордж У. Буш. Основно фабулно нововъведение е присъствието на еволюирали зомбита, които боравят с оръжия и възвръщат иначе закърнялата си мозъчна активност – нещо, което беше загатнато още през 1985 г. с “Денят на мъртвите”. Освен това зрителят oще по-категорично е поставен в мазохистичната ситуация да изпита съпричастност не към хората, а към чудовищата, които постепенно добиват по-човечен ореол...

“Земята на мъртвите” е заобиколен както от възторзи, така и от противоречия. Някои зрители трудно приемат зомбитата като мислещи и емоционални създания; основният проблем по-скоро е, че така и не разбираме каква е причината за тази еволюция. Може би това се дължи на краткото и на моменти препускащо екранно действие. Жестокостта е толкова наситена, че дори стана повод филма да бъде забранен в Украйна, тъй като имало опасност да върне спомените за режима на Сталин от 30-те години на миналия век. Въпреки това творчеството на Ромеро очевидно не губи актуалност и популярност... Дори когато реалността се превръща в горчива ирония – за мнозина бедствията и размириците след урагана Катрина имаха някаква особена и призрачна прилика с декорите на “мъртвешката поредица”. В киното пък ужасът буквално вирее. Първите два филма от зомби-сагата вече се сдобиха с римейкове (говори се, че подобна ще е съдбата и на третия); такъв се гласи и за “The Crazies” – хорър-фантастика, описваща инцидент с биологично оръжие в малък щатски град. Явно на фона на възродилия се зомби-поджанр (с филми като “Resident Evil: Заразно зло” и “Shaun Of The Dead”) изглежда, че ходещите мъртви ще продължат дълго да преследват и смущават живите...

Още по темата...

>>"Зомбита!"

>>Благой Д. Иванов (род. 1980) е завършил "Кинознание" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Можете да се свържете с него на: bogeatbog@yahoo.com