23.09.2005 г.

Джордж А. Ромеро: Възкресение

Бродници и терористи превземат “Земята на мъртвите” и Благой Д. Иванов е щастлив от това

В края на 1968 г. нискобюджетният филм на ужасите “Нощта на живите мъртви” атакува екраните в САЩ, превръщайки се мигновенно в култ. С годините класическата хорър-творба на Джордж А. Ромеро добива статут на истински образец за жанра, ползвана е за вдъхновение от десетки кинематографисти, дори е включена в библиотеката на Американския конгрес и е обявена за част от културното наследство на САЩ, наред с ленти като “Гражданинът Кейн” (1941) на Орсън Уелс и “Военнополева болница” (1970) на Робърт Олтман.

“Нощта на живите мъртви” разказва за необяснимото и спонтанно възкръсване на мъртвите, които се завръщат към живот като изгубили разсъдък тромави човекоядци. През 1978 г. Ромеро заснема първото продължение, озаглавено “Зората на мъртвите”, през 1985 г. се появява и “Денят на мъртвите”. Лято’2005: голямото завръщане към зомби-темата, след пауза от двайсет години, се нарича “Land Of The Dead” (“Земята на мъртвите”); той е първият от поредицата, в който участват известни актьори – Денис Хопър (“Апокалипсис сега”), Джон Легуизамо (“Мулен Руж”), Саймън Бейкър (“Предизвестена смърт 2”), Робърт Джой (работил вече с Ромеро – в “Тъмната половина” по Стивън Кинг) и Азия Ардженто, дъщерята на легендарния италиански филмов маестро Дарио Ардженто; гледали сме я в “Трите хикса”. За Ромеро това е завръщане не само към живите мъртви, но и към киното изобщо, тъй като последните няколко години за него са истински творчески кошмар. Реализирането на “Земята на мъртвите” се оказва по-трудно от очакваното – сценарият е бил готов малко преди събитията от 11-ти септември и след атаките на никой не му е било до мрачни проекти за Апокалипсиса. Ромеро продължава да опитва, преработва сюжета и едва през 2004 г., след дълги и безплодни преговори с “Туентиът Сенчъри Фокс”, компанията “Юнивърсъл Пикчърс” проявява интерес.

“Земята на мъртвите” рисува деформирания свят на една опустошена и линееща цивилизация; мъртвите са доминиращ вид, живите оцеляват сред барикади и укрепления. Едно от убежищата е град, заобиколен от реки и огради с високо напрежение. Насред него се издига небостъргачът “Фидлър’с Грийн” – обител на висшата класа, която “дърпа конците”. Абсурдната йерархия изглежда на пръв поглед уредена и функционираща, докато зомбитата не се пробуждат от летаргията си, атакувайки града и жителите му и заплашвайки илюзорната утопия. Опасността идва и от ренегата Чоло ДеМора, обзет от алчното желание за мъст и от идеята да взриви луксозното жилище на бившия си работодател; паралелът с атаките над Световния търговски център е недвусмисен, но стилът на Ромеро обикновено зарежда филмите му не само с метафори. Количеството насилие (по-пестеливо в екранната версия, но нецензурирано в DVD-то) е нещо повече от запазена марка; то е като крясък в лицето на аудиторията, целящ да “пробуди” не само зрителските възприятия и въображение, но и самата им съвест... Защото покрай политическите алюзии, съзираме и такива за бедността и материализма, за всякакъв тип социални метастази, които обществото продължава упорито да пренебрегва.

Позитивните предварителни отзиви за “Земята на мъртвите” вероятно са една от причините за представянето на филма на фестивала в Кан, за изтеглянето на премиерната дата (от есента за лятото), а също и за участието му на “CineVegas Film Festival” в Лас Вегас, на който за Ромеро бе отредена наградата “Vanguard Director Award”. Милионите фенове на ужаса и в частност на Ромеро и ужасяващите му зомбита, тръпнеха от особено нетърпение докато филмът се снимаше, а екстазът им достигна предела, когато пост-продукцията приключи. Успехът и признанието на тези заглавия не се дължи само на скандалните натуралистични сцени и провокативната фабула; при Ромеро в основата обикновено лежи алегорията. И ако предишните три филма обсъждаха тогавашната модерна ситуация за съответното десетилетие и критикуваха войната във Виетнам, расизма, лицемерието и посредствения манталитет на невежото консуматорско общество, то “Земята на мъртвите” е метафора на днешна Америка, дисекция на политиката на Джордж У. Буш. Основно фабулно нововъведение е присъствието на еволюирали зомбита, които боравят с оръжия и възвръщат иначе закърнялата си мозъчна активност – нещо, което беше загатнато още през 1985 г. с “Денят на мъртвите”. Освен това зрителят oще по-категорично е поставен в мазохистичната ситуация да изпита съпричастност не към хората, а към чудовищата, които постепенно добиват по-човечен ореол...

“Земята на мъртвите” е заобиколен както от възторзи, така и от противоречия. Някои зрители трудно приемат зомбитата като мислещи и емоционални създания; основният проблем по-скоро е, че така и не разбираме каква е причината за тази еволюция. Може би това се дължи на краткото и на моменти препускащо екранно действие. Жестокостта е толкова наситена, че дори стана повод филма да бъде забранен в Украйна, тъй като имало опасност да върне спомените за режима на Сталин от 30-те години на миналия век. Въпреки това творчеството на Ромеро очевидно не губи актуалност и популярност... Дори когато реалността се превръща в горчива ирония – за мнозина бедствията и размириците след урагана Катрина имаха някаква особена и призрачна прилика с декорите на “мъртвешката поредица”. В киното пък ужасът буквално вирее. Първите два филма от зомби-сагата вече се сдобиха с римейкове (говори се, че подобна ще е съдбата и на третия); такъв се гласи и за “The Crazies” – хорър-фантастика, описваща инцидент с биологично оръжие в малък щатски град. Явно на фона на възродилия се зомби-поджанр (с филми като “Resident Evil: Заразно зло” и “Shaun Of The Dead”) изглежда, че ходещите мъртви ще продължат дълго да преследват и смущават живите...

Още по темата...

>>"Зомбита!"

>>Благой Д. Иванов (род. 1980) е завършил "Кинознание" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Можете да се свържете с него на: bogeatbog@yahoo.com

5 Comments:

Anonymous Анонимен said...

Още един отличен текст по темата...

20/9/2005, в-к "Дневник"

Земята на мъртвите - царството на Ромеро

ПЕТЪР КЪРДЖИЛОВ

Прекосявайки Атлантическия океан, през 1492 г. Колумб налита на остров, наричан и Еспаньола, и Санто Доминго, и Хаити. Парчето суша се оказва едно от най-оживените кръстовища на планетата. Ето защо то скоро бива населено от различни племена, народи и раси. Днес това смешение изкристализира в уникална, ала малко позната на европейците култура. Част от нея е черната магия вуду, чиято "основна задача" е съживяването на трупове и превръщането им в зомби - дума, произлизаща от хаитянски диалект и означаваща "духът на мъртвеца". Под това "понятие" са известни оживелите мъртъвци, съживените посредством магия покойници, превърнати в послушни роби, контролирани от своите господари-възкресители.


Но Хаити се оказва тесен за зомбитата, те прекрачват неговите предели и се разпиляват по безбрежната степ на масовата култура. В киното пристъпват плахо още през 20-те години на миналия век, ала с годините се заформя специфичен зомби жанр, чиято география бързо се разширява. През 70-те Италия се превръща във втора родина на живите мъртъвци - в "Чинечита" са заснети "Зомби холокост" на Марино Джиролами, "Зомби 2" и "Зомби 3" на Лучио Фулчи, хорър-комедията "Аз съм зомбо, ти си зомби, тя е зомба" и дори еротичната ужасия "Кралицата на зомбитата" на Джо дАмато.


Към италианците се присламчват и испанците - копродукции между двете нации са "Не смущавай съня на мъртвите" (1974) на каталунеца Хорхе Грау и "Вирус" (1981), известен още като "Зомби 5", а чисто пиренейски е "Горекс: Зомби хорър пикчърс шоу" (1997) на Анхел Мора Арагон. Испанец е и режисьорът на "Зомби 4: Девица сред живите", в чиято направа участват Франция, Италия и Лихтенщайн. През 90-те зомби киното нахлува в Холандия - "Зомби 1" на Ричард Раапхорст, Канада - "Зомбитата от Кап руж" на Симон Робидю и Алан Смити, Хонконг - "Проклятието на зомбитата" на Хао Ли...


Но всепризнатият властелин на зомби темата е режисьорът Джордж А. Ромеро. Тъкмо той "провлачва крак" с целулоидната трилогия "Нощта на живите мъртви" (1968), "Зората на мъртвите" (1978) и "Денят на мъртвите" (1985). Днес роденият през 1940 г. в Ню Йорк американец е обявен за култова фигура в жанра, а трилогията му - призната за класика (оригиналът на "Нощта на живите мъртви" е откупен от Нюйоркския музей на модерното изкуство).

Тъй че малцина бяха изненаданите, когато през 1990 г. излезе цветният римейк на този филм (дело на Том Савини). Лани пък се появи повторната направа на "Зората на мъртвите". Новата версия (показана и у нас) бе дело на дебютанта Зак Снайдър, който изненадващо за мнозина демонстрира не само изискан вкус, но и здрав разум. Високото качество на "Зората на мъртвите" накара някои критици да го обявят за най-добрия филм на ужаса през последния четвърт век!

Навярно тези предизвикателства са провокирали стария майстор Ромеро да се завърне към жанра на хоръра и да превърне трилогията в тетралогия с новия си филм "Земята на мъртвите". В него има и живи хора, опитващи се да водят нормален живот зад стените на укрепен град, към който обаче настъпват пълчищата на зомбираните...

И този път при Ромеро всичко е добре разчетено, детайлите изпипани, гримът - страхотен (според спецове това е най-реалистичното изобразяване на зомбита в киното до ден днешен), звуковите ефекти са сполучливи, хуморът освен черен е и майсторски дозиран...

И този път зомбитата са представени като мъртви тела, обречени да битуват в полусън. Те са обвивки на съществували някога хора. Зомбитата не различават бялото от черното, доброто от злото. Защото нямат разум! Освен от него те са лишени и от душа - владяна от магьосника, който ги е съживил и по този начин подчинил. Те са автомати без разсъдък, роботи без интелект. Те са послушни, покорни, безсловесни... Те са идеалните роби и универсалните воини...

"Земята на мъртвите" за сетен път доказва, че думата зомби е не само окултно понятие. В преносен смисъл то е художествено, културологично, медийно. Напоследък дори се превърна в политически и идеологически термин. Но това, както е казал поетът, е една съвсем, ама съвсем друга история...

10:42 пр.об.  
Anonymous Анонимен said...

Good work! Both articles rule!

5:13 сл.об.  
Anonymous Анонимен said...

Отлична работа, бравос за тия статии!

9:31 сл.об.  
Blogger Drew said...

They just don't make 'em like George Romero anymore...

8:34 сл.об.  
Anonymous Анонимен said...

Браво!Страхотно ревю!

8:47 сл.об.  

Публикуване на коментар

<< Home

Technorati profile

Powered by Blogger

Creative Commons License