Пепеляшка с боксови ръкавици

Благой Д. Иванов

"Разяреният бик", "Урагана", "Момиче за милиони", "Боксьорът", "Гепи", "Али", "Големият бой", поредицата "Роки" - боксовите истории отдавна са прокарали дълбока диря в "спортния" филм. Много от тях(като изключим тези на Рон Шелтън и Норман Джуисън) са важна част от историята на жанра, а някои - и на самото кино.

При наличието на толкова заглавия какво можем да очакваме от поредното? Разказ на фона на годините от Голямата депресия, "Късметлията" на Рон Хауърд е филм за волята и куража, проектирани в образа на реалната личност Джеймс "Булдога" Брадък. Образ, изигран от звездата Ръсел Кроу. По-невзрачната първа половина на лентата остава в забвение на фона на втората, когато дуото Хауърд/Кроу отново (след великолепния "Красив ум") доказва силата си. Кроу пресъздава един изключително убедителен характер, развенчаващ мита на идеализирания герой от повечето филми по действителен случай. Виждаме героя му като талантлив спортист, който постепенно губи всичко и от звезда става жалък просяк. Завръщането му на ринга недвусмислено напомня на приказка, откъдето идва и прозвището на боксьора ("Късметлията" е извънредно произволен превод на оригиналното Cinderella Man; по-правилното би било "Пепеляшко"). В живота на Брадък обаче няма място за късмет и той не разчита на него, за да се докаже. Всъщност той се бори срещу липсата на късмет - нещо, което през по-голямата част от спортната му кариера непрекъснато го спохожда. Добродушен и отдаден на семейството си, Брадък в крайна сметка получава своя втори шанс и постига невъзможното.

Въпреки честия мелодраматизъм и дразнещото присъствие на сълзливата Рене Зелуегър, "Късметлията" е сполучлив филм. Сред поддържащите актьори се откроява Пол Джамати, който умее еднакво добре играе както отрепки ("Интимни части"), така и добряци ("Отбивки"). Тук той е от вторите. Крейг Бирко в ролята на жестокия и брутален опонент Макс Беър е убедителен и циничен антагонистист; представен по този начин, той е идеалният и абсолютен антипод на Брадък. Това, наред с умелото сътрудничество на режисурата и монтажа, превръща съвършено заснетия финален двубой между Беър и Брадък в незабравима екранна схватка, разгърната с почти епичен размах: напрегната, драматична и зрелищна. Хауърд обединява вулгарната агресия на шампиона с деликатната емоционалност на претендента. Резултатът е спиращ дъха.