11.04.2006 г.

Диномания

Без да е палеонтолог, Благой Д. Иванов прави бърз, но съдържателен преглед на дино-темата в киното.

Допотопни създания, пъплещи по земята. Ето един сюжет, който в киното датира още от нямата епоха. Люспести хищници, тромави вегетарианци, пикиращи птеродактили (всъщност птеродактилите не се използват в такива филми - действителният им размер е бил колкото на гълъб, но виж птеранодонът е една наистина убедителна заплаха) - с времето външният вид и поведението на динозаврите и техните съвременници започва да се променя в зависимост от научните открития. Днес тези животни имат имиджа на грациозни и пъргави твари, някои от които даже са с развита нервна система, най-вероятно, защото продуцентите непрекъснато ги подлагат на стрес... С оглед на възродилия се в последните години поджанр, ще видим как темата се е видоизменяла през десетилетията.

THE LOST WORLD (1925, реж. Хари О. Хойт)
Това е първата и най-значима екранизация по класическия роман на сър Артър Конан Дойл; освен това е и филмът, с който официално стартира диноманията в киното. Макар лентата да е без цвят и звук - нещо особено важно за жанра на зрелищата - сюжетът успява да зареди тогавашната публика с адреналин и с усещането, че е попаднала в центъра на истинско приключение. Ако сравним специалните ефекти със съвременните, сигурно ще се посмеем от сърце, но честно казано за времето си, те са повече от впечатляващи.

KING KONG (1933, реж. Мериън Купър и Ърнест Шодсак)
За въпросния филмов спектакъл трудно може с няколко думи да се каже всичко. Отново историята е дело на разбирач - този път не Дойл, а Едгар Уолъс, който също е заслужил мястото си в криминалната и остросюжетната литература. Тук откриваме нов прочит на темата "Красавицата и звяра": това не са Тарзан и Джейн, най-малкото защото Тарзан не е висок петнайсет метра и не е толкова космат. Но връзката между едрата горила и русата хубавица все пак носи някаква дива, първична романтика. Освен това Конг несъмнено е достоен противник за един разбеснял се динозавър, което си пролича и във великолепния римейк на Питър Джаксън.

THE BEAST FROM 20 000 FATHOMS (1953, реж. Йожен Лурие)
Възможно ли е такова съвпадение? Първо бащата на Шерлок Холмс, после Уолъс, а сега и самият Рей Бредбъри - три неоспорими величини от писателския свят на XX век. Филмът е по мотиви от разказа "Сирената" (публикуван у нас преди години) и разказва за дълбоководен хищник, нападнал човешката цивилизация. Ефектите отново са дело на F/X-мага Рей Харихаузен, който стои зад почти всяка успешна stop motion - анимация, сътворена по онова време. Има и второ съвпадение - друг популярен разказ на Бредбъри ("Гръмна гръм") е основа за сценария на споменатия на "A Sound Of Thunder": трилър, режисиран от Питър Хаймс, разказващ за герои, които се отдават на дино-сафари с помощта на малко пътуване във времето (в крайна сметка тайм-фантастиката с участието на Едуард Бърнс и Бен Кингсли се оказа безобразно слаба, но за това едва ли можем да виним сюжетния първоизточник).

GOJIRA (1954, реж. Иширо Хонда)
Макар и не съвсем оригинален като сценарий, "Годжира" (преименуван от янките на "Годзила" - може би така звучи по-лежерно?) третира болезнена тема - ядреното оръжие. От тази гледна точка лентата е повече от смислена. Чудовището не е просто мутант с преувеличени динозавърски пропорции, а знаков символ за тогавашния конфликт САЩ-Япония и незабравимия терор на атомните гъби, "поникнали" в Хирошима и Нагазаки. А колкото до неизброимите(около 25) римейкове и продължения: по-добре да се лишим от коментар.

ONE MILLION YEARS B.C. (1966, реж. Дон Чафи)
Това е може би единственият филм, в който динозаврите си имат наистина сериозна конкуренция - греховния сексапил на божествената Ракел Уелч. И макар "Милион години пр. Хр." да е филм без реплики (или ако има такива, то те са в повечето случаи нечленоразделни - разбираемо е, главните герои са първобитни индивиди), интересът на публиката няма начин да се разфокусира: от една страна са чудовищата (потресаващ двубой между трицератопс и цератозавър - научно неиздържан, но кинематографично съвършен), а от друга - оскъдното облекло на кака Ракел.

THE VALLEY OF GWANGI (1969, реж. Джими О'Конъли)
Представете си смесица между приключенска фантастика и уестърн! "Долината Гуанджи" е отличен пример. Като говорим за класики в жанра имаме предвид точно такива заглавия, както и сцени като тази, в която каубой-ездач улавя с ласо хищник, който подозрително много напомня на Тиранозавър Рекс. Това трябва да се види!

THE LAND BEFORE TIME (1988, реж. Дон Блът)
Чудех се кой от двата повече го заслужава - "Земята преди време" или "Динозавър"? И двата филма са детски, единият е анимационен, а другият смесва реалност и сложни компютърни ефекти. Носталгията надделя - смятам, че режисьорът Дон Блът и продуцентите Стивън Спилбърг и Джордж Лукас са малко над "Дисни" в този случай. Но не може да се отрече, че и "Динозавър" си го бива, даже е крачка напред за компанията - без лигави песни и с умерена доза насилие. Освен това злодеите са два безпощадни карнотавъра със запомнящ се дизайн.

JURASSIC PARK (1993, реж. Стивън Спилбърг)
Най-гледаният режисьор на всички времена дари публиката преди повече от десет години с несъмнено най-добрия филм, разказващ за праисторически създания - рекордьор по приходи, смайващо въздействащ, уникално ефектен... "Джурасик парк" е сбъдната мечта, оживял сън, възкръснала история. Пък освен зрелище, хитът е и сериозно предупреждение за деморализираното бъдеще на високите технологии. С един изстрел - два заека! Или два гущера... зелени!

THE LOST WORLD: JURASSIC PARK (1997, реж. Стивън Спилбърг)
Кръгът се затваря. Или почти. Имаме заглавието "Изгубеният свят: Джурасик парк", което едновременно пренася праистерията в цивилизацията и ни подсеща за Дойл, но всъщност знаем, че става въпрос за Майкъл Крайтън и продължението на онзи прочут мегаселър, който ни разказа как безсрамниците от "ИнДжен" съживиха чрез клониране изчезналите мезозойски видове, как построиха злощастния парк, как бляновете им се сринаха... И как касите пак се напълниха.

JURASSIC PARK III (2001, Джо Джонстън)
Второто продължение на "Джурасик парк" е може би "най-динозавърското" и затова безспорно заслужава място сред десетте изброени филма. Макар в него да няма кой знае колко сюжетни, режисьорски и актьорски качества, има достатъчно екранни премеждия - схватка между гигантите тиранозавър и спинозавър, препускащо стадо от хадрозавриди, подплашени от изгладнели велоцираптори, грабливи птерозаври, които само чакат удобен случай, за да нахранят с теб новоизлюпените си наследници... На участниците не им остава нищо друго, освен да пищят и да бягат наляво-надясно. А на нас ни остава само да чакаме поредния дино-филм (защо не и пореден "Джурасик парк"?). Рептилиите определено ги бива да забавляват.

2 Comments:

Anonymous Ani said...

Mnoo' iaka statiika:)
nice

10:02 сл.об.  
Anonymous Jonah said...

Dinomania Forever! :)

11:49 пр.об.  

Публикуване на коментар

<< Home

Technorati profile

Powered by Blogger

Creative Commons License