Андрей Некрасов: Литвиненко вярваше в бъдещето на Русия

От Йордан Тодоров

Андрей Некрасов е роден през 1958 г. в Санкт Петербург. Учи актьорско майсторство и режисура в родния си град, както и сравнително литературознание и философия в Университета на Париж. Завършва кинорежисура в Бристол. През 1985 г. асистира в "Жертвоприношение" - последния филм на легендарния Андрей Тарковски. През 90-те години прави поредица филми,които му създават имидж на бунтар сред съвременните руски режисьори.

Последният филм на Некрасов, документалният "Бунт: Случаят Литвиненко" разглежда връзката между убийството на бившия шпионин и журналистката Анна Политковская. Световната му премиера се състоя на 26 май, по време на фестивала в Кан. На пресконференция предишния ден, Некрасов съобщи, че във вилата му във финландската област Южна Карелия, е проникнато с взлом.

"Нищо не липсва, но ценни документи, свързани с филма ми за убийството на моя приятел Саша Литвиненко са накъсани на парченца. Унищожени са и разпечатки на мейли, които сме си разменяли последните години. Такова вандалство може да стори само човек, който ме мрази много", твърди Некрасов.

Режисьорът не смята, че "Бунт: Случаят Литвиненко" е провокирал взлома във вилата му. Премиерата на филма била пазена в тайна по настояване на ръководството на фестивала в Кан и той бил включен в последния момент в програмата.

Според финландските власти във вилата е проникнато с цел извършване на оглед. Местната полиция предполага, че взломът е хулиганска проява. Некрасов обаче открива фасове от руски цигари около вилата, а той самият не пуши. Още по-подозрително е това, че от нея не липсва нищо.

Режисьорът смята, че взломът не е извършен с цел обир, а заради близкото му приятелство с отровения в края на миналата година Литвиненко. Двамата се запознават през 2004-та. Тогава режисьорът работи върху филм за бившия агент на КГБ, позволил си да критикува открито Путин и руските тайни служби.

Литвиненко и Некрасов се срещат в Лондон и постепенно стават добри приятели. Режисьорът е неотлъчно до дисидента в последните седмици от живота му, когато той лежи отровен с полоний-210 в лондонската болница "Юнивърсити колидж". Там Некрасов заснема поредица от интервюта, в които Литвиненко обвинява директно руския президент Путин за убийството си.

44-годишният Литвиненко умира на 23 ноември 2006 г. Няколко месеца по-късно BBC излъчва филма на Некрасов "Моят приятел Саша - едно много руско убийство". В него се критикува корупцията и войната в Чечня. Филмът защитава тезата, че съвременна Русия се командва от тайните служби.

"Корупцията е вътре в страната ни. Политическият елит не позволява свобода на словото. Управляващите създават параноя в народа, като го плашат, че враговете са извън Русия. Че чеченците, Европа и САЩ са голямата заплаха за страната", казва Некрасов.

"Бунт: Случаят Литвиненко" не разследва убийството на бившия агент на КГБ, нито добавя някаква информация към известното досега. Филмът по-скоро се опитва да постави случая в контекста на политическите процеси в постсъветска Русия.

Заради сериозната си критика към управлението на Путин, филмът най-вероятно няма да бъде показан в Русия, но ще намери добър прием сред страните от бившия социалистически блок, смятат критиците.

Показът на "Бунт" в Кан съвпадна с друго важно събитие около случая Литвиненко. Четири дни преди премиерата на Френската Ривиера английската прокуратура обяви, че има достатъчно доказателства, за да повдигне обвинение срещу Андрей Луговой за убийството на Литвиненко. Руският бизнесмен и бивш агент на КГБ е един от хората, с които жертвата се среща в Лондон в деня на отравянето си. Ето защо британският посланик в Москва подаде официална молба за екстрадирането му.

Луговой е един от хората, които Некрасов интервюира във филма си. По ирония на съдбата, в началото на разговора бизнесменът обяснява как човек може да бъде отровен с полоний, разтворен в чай. Накрая Луговой пита режисьора Некрасов дали не би искал чаша от топлата напитка.

"Честно казано, не мога да твърдя със сигурност, че Луговой е убил Литвиненко. Английската прокуратура повдигна обвинение и поиска екстрадицията му. Нека г-н Луговой дойде в Лондон и така ще докаже най-добре, че не е убиецът на Литвиненко", завършва Некрасов.

В момента Некрасов е в берлинското студио "Бабелсберг", където подготвя филмови копия на "Бунт" за разпространение в кината.

Йордан Тодоров: Г-н Некрасов,как разбрахте, че финландската ви вила е разбита?

Андрей Некрасов: Беше средата на април, когато се обадиха съседите. Когато отидох на място,заварих пълен хаос - прозорците на къщата бяха изпочупени. Вътре всичко беше разхвърляно. Документи и материали, свързани с филмите ми, бяха накъсани на парченца. Разбити бяха дори прозорците на колата ми, която беше паркирана пред къщата.

Финландската полиция смята, че това е най-обикновен взлом.

Съмнявам се. Нищо ценно не беше откраднато. Взломът е извършен така,че да изглежда като отмъщение. Можеш да сториш нещо толкова вандалско само ако мразиш някого много силно. Неприятно е усещането, че някой те ненавижда дотолкова, че да извърши нещо подобно в дома ти.

Свързан ли е инцидентът с документалния филм за Литвиненко, който показахте в Кан?

Не смятам, че има директна връзка. Премиерата на филма беше пазена в тайна до последния момент по настояване на организаторите на фестивала. Тези, които са влезли в къщата ми, просто няма как да знаят, че филмът ще бъде показан в Кан.

Има друго нещо. Преди време заснех друг документален филм, наречен "Липса на вяра". Той разглежда бомбените атентати в Москва, тероризма и пост-съветската действителност. Дадох интервюта за някои финландски вестници, написах статии по въпроса... Финландската телевизия щеше да показва "Моят приятел Саша - едно много руско убийство", другият ми филм за Литвиненко, направен за BBC. Въобще причините да ме мразят са много. Премиерата в Кан е само една от тях.

Кой е извършил взлома?

Не знам, но открих фасове от руски цигари около вилата, а аз не пуша. Може да са руснаци, поддръжници на Путин, които знаят адреса ми. Нямам доказателства, че са получили заповед от Москва. Все пак това е типична проява на руския шовинизъм и национализъм. Не е нужно Путин да поръча нещо подобно, за да бъде то извършено. Атмосферата в Русия днес е такава, че много хора биха извършили подобно вандалство без нечия заповед. В путинска Русия важи максимата "Ако не си с нас, си против нас".

Чувствате ли се заплашен след този случай?

Понякога чувствам заплаха за сигурността си. Особено когато чета някои руски вестници, които пишат, че лично обвинявам Путин в корупция и връзки с престъпността. Това не е вярно. Във филма ми Литвиненко говори, че Путин е свързан с колумбийската мафия и пере пари на нейните картели. Някои вестници с провокативния си стил като че ли подканват екстремните поддръжници на Путин да ме атакуват. Сякаш ме сочат с пръст. Посегнаха на Политковская и Литвиненко, защо да не го направят и с други. Животът е най-ценното нещо, което имаме, но, от друга страна, трябва да защитаваме принципите си. Като руснаци трябва да говорим за това, което се случва в страната, така както Литвиненко правеше.

Доколко близки бяхте с него?

Бяхме доста близки. Саша беше широко скроен човек, с добра душа. Беше отворен към света. Винаги съм бил подозрителен към агентите на КГБ - смятал съм, че са студени, мълчаливи и затворени в себе си хора. Литвиненко беше обратното на всичко това. Често оставаше да преспи вкъщи.

Спомняте ли си първия път, когато го срещнахте?

Да, беше през 2004 г. Една вечер дойде вкъщи и разговаряхме цяла нощ. Сякаш се познавахме от години. Литвиненко вярваше в бъдещето на Русия.

Снимата на Некрасов и Литвиненко се публикува за пръв път.