14.07.2004 г.

"Брат ми Том"

Драма, 109 мин.
Режисьор: Дом Родероу
Оператор: Роби Мюлер
Участват: Джена Харисън, Бен Уишоу, Ейдриън Роулинс



Британското кино е една от най- активно обновяващите се световни кинематографии.

Броят на дебютите е завиден и това се отразява осезаемо и върху качеството на самите филми- то е на много добро, но общо взето средно ниво. Причините за това са много. Една от тях е, че режисьори едва заснели първия си впечатляващ 10-минутен филм “скачат” в пълнометражен филм с бюджет около 3 млн. паунда.

В последните години тенденцията към поевтиняване на филмопроизводството се наложи категорично както в световен мащаб, така и във Великобритания. ”Black cab”, един от първите нискобюджетни сериали, заснети за втори канал на BBC има себестойност 30 000 паунда за всяка една от сериите, което е около 1/5 от бюджета на традиционна телевизионна драма от този мащаб. “Последен изход”(2001) на режисьора Павел Павликовски, който бе обявен за един от най- успешните дебюти за миналата година е също така произведен за BBC2, но поради огромния интерес на публиката е разпространяван и в киномрежата. Продуцентите и съответните филмови студиа определено оказват натиск върху режисьорите с погрешното убеждение, че снимането в дигитален формат може да спести голяма част от неминуемите разходи. И най- лошото нещо, което един режисьор може да направи е да се поддаде на този натиск. “New Cinema Fund”, който понастоящем е главния източник на средства за производството на арт филми във Великобритания е един от най- ентусиазираните привърженици на дигиталното кино. Една от бъдещите цели, които си поставя тази организация е производството на сто дигитално заснети късометражни филма годишно. Така или иначе въпросът за дигиталното кино не би бил толкова важен днес, ако не беше свързан пряко с естетиката на филма. Дигиталните образи в сегашния си етап на развитие са вълнуващи сами по себе си и стават все по- истински и по- близки до традиционното кино.Съществуват както предимства така и недостатъци. Проблеми като дълбочина и рязкост на образа и качествено представяне на движението все още са основни за дигиталните технологии, но онова което те ни предлагат със сигурност е новата естетика- все още неразбираема, но в процес на откриване и овладяване.

Пълнометражния игрален филм на дебютанта Дом Родероу “Брат ми Том” предизвика доста и предимно положителни отзиви сред критиката, публиката реагира с разбираемо умиление...Но това не го прави нещо повече от поредния приличен британски филм. В същото време това е може би един от най- нагледните примери за въздействието на дигиталния образ не само върху визуалната естетика, но и върху филма като цяло- сценарий, режисура и актьорска игра.

“Брат ми Том” е сниман сравнително евтино, а свободата, която дигиталната камера предлага не е използвана максимално ефективно и с достатъчно въображение. Операторът Роби Мюлер казва по повод на работата си върху филма, че мрази този начин на снимане, защото той изисква същата прецизност по отношение на осветлението както при 35 или 16-мм лента, а резултатът никога не е толкова добър. Въпреки това Роби Мюлер ще остане един от пионерите в тази област не само с работата си върху “Порейки вълните”(1996) и “Танцьорка в мрака”(2000), но и със специфичния си операторски стил “от ръка” най- често свързван с дигитално заснетите филми.

Днес много фирми рекламират оптика, която приближава дигиталния образ до аналоговия, заснет на лента. Или компактни филмови камери (като новата Aaton-mini, в чиито качества ни уверява самият Вим Вендерс), които предлагат мобилността на миниатюрните цифрови камери. И все пак филмовата лента води първенството, благодарение на непрекъснатите нововъведения от водещите в бранша производители.

“Брат ми Том” започва като реалистична драма, за да премине в срамежлива и на моменти доста наивна сага за обречената любов между невинни момче и момиче, жертви на лицемерието в затворена (в случая католическа) общност. И всичко това се случва в унилата, меланхолична атмосфера на провинциална Англия. Сюжетът засяга няколко проблема едновременно. Конфликтът между поколенията и сексуалната злоупотреба на родители с деца, разбира се присъстват в най- откровен, дори натуралистичен вид. Но дори това не е достатъчно на режисьора Дом Родероу, който добавя убийство, последвано от самоубийство. В случая не е важно кой кого убива и защо. Драматичността на тези две събития е поднесена съвсем съзнателно, директно и еднозначно. И това автоматично превръща филма в една голяма манипулация.

През 80- те и 90- те години основното течение в британската филмова критика налага модела на авторството като преобладаващ- множество стилове и режисьори (някои от които чужденци), обединени повече от възможността да правят авторско кино, отколкото да формират национална школа или мейнстрийм. В края на 90- те този модел все още е актуален. “Брат ми Том” съвсем погрешно може да бъде привидян като лъжлива критика на обществото. Всъщност конфликтът между двамата главни персонажи и останалия свят е съвсем абстрактен и изразява плакатно идеята за утопичността на религията и обществото, без да предлага някаква алтернатива. Основното място на действие е гората- там Джесика и Том опознават телата си, малко наивно но все пак без лицемерните условности на обществото, чийто продукт искат или не, са. Идеята за сексуалността се ражда постепенно, в процеса на първичното общуване.

Комплексността и многообразието на британското кино много често затрудняват изчерпателните му анализи. В повечето случаи те са базирани на опозицията реалистично- фантастично. Но въпреки продуктивността на този контраст той не може да обхване всички филми и авторски стилове. В “Брат ми Том” поведението на персонажите е неадекватно, иносказателно, представящо вечната тема за обречената любов между двама души. В случая то стои извън социалния контекст, който макар и ненатрапчиво е представен във филма. Някои от сцените са съвсем леки, като сън, далеч от традиционно суровата визия на британското реалистично кино. Сякаш, за да подчертае това, че героите му са изгубени души, Родероу прибавя социална несправедливост и агресия. Джесика е изнасилена от учителя си. Том също, но от баща си. Дали “Брат ми Том” носи социално послание или просто има желанието да разбие някои табута зависи преди всичко от гледната точка. Като филм, който макар и непряко третира темата за сексуалната злоупотреба с деца той не “казва” нищо ново- за истински успешни в това отношение се смятат “Щастие”(1998) на Тод Солондз, “Снежна ваканция”(1998) на Клод Милър или “Пола Х”(1999) на Лео Каракс. В запомнящия се режисьорски дебют на Тим Рот “Военна зона”(1999), героят става свидетел на инцест в семейството (бащата изнасилва дъщерята), той знае страшната тайна, но не я споделя с никого и в известен смисъл е съучастник. Тоест проблемът, конфликтът е вътрешен и следователно по- драматичен. Във филма на Родероу, главния персонаж Том разказва по време на изповед за издевателствата на баща си и е обявен за лъжец- тоест конфликтът е пренесен между него и обществото, което не може да приеме истината за себе си. “Брат ми Том” си поставя трудната задача да бъде затрогващ и умерено сантиментален, но изпада в сълзлива мелодраматичност. Емоционалното напрежение поддържано умишлено високо през цялото време го раздува до пръсване. Апропо Томас Винтерберг снима “Празненството”(1998) като мелодрама с предварителната нагласа, че това ще бъде компенсирано от по- неизразителната дигитална естетика. Въпросът за естетическите граници на дигиталното кино е нов и изключително актуален- в сегашния си етап на развитие цифровите образи са вълнуващи сами по себе си и стават все по-истински и по-близки до традиционното кино.Съществуват както предимства така и недостатъци. Проблеми като дълбочина и рязкост на образа и качествено представяне на движението все още са непреодолими, но налице е нова естетика- все още неразбираема, но в процес на откриване и овладяване.

Technorati profile

Powered by Blogger

Creative Commons License