14.07.2004 г.

"Фарго"

Драма, 110 мин.
Режисьор: Джоел и Итън Коен
Оператор: Роджър Дийкинс
Участват: Франсис Макдормънд, Уилям Мейси, Стив Бушеми, Питър Стормеър, Харв Преснъл




"Това е истинска история. Събитията описани в този филм са се случили в Минесота през 1987 год. По молба на оцелелите имената бяха променени. От уважение към мъртвите, останалото е разказано така, както се е случило."

С този кратък и доста банализиран от употреба увод Джоел и Итън Коен категорично наблягат на истинността на историята, разказана във "Фарго" /1996/. В действителност нещо подобно на онова, за което се разказва във филма наистина се е случило през 80-те години в Минесота, родния щат на двамата братя. Но меланхоличното въведение, с изплуващата от нищото кола, на фона на величествената музика на Картър Бъруел /постоянен сътрудник на Коен още от дебюта им "Просто кръв"/1984// загатва, че историята, която предстои да видим е нещо повече от възстановките на смразяващи кръвта престъпления, които сме свикнали да гледаме по телевизията. Филмът е заснет там, където историята наистина се е случила-сред студения, неприветлив пейзаж на малкото градче Брейниърд в северна Минесота. Битът, облеклото и навиците на главните герои са автентични-от скандинавските имена Густавсон, Гундерсон, Гримсруд, Лундегард, до комичното, типично скандинавско "я-я"-кане в местния диалект.

В галерията от дребни неудачници на братята Коен, Джери Лундегард стои редом до Бартън Финк, писателят с леви убеждения в едноименния филм от 96-та. Джери едновременно е трагик и клоун. Без да разбира-оръдие на съдбата и нейна жертва. Жалко подобие на успелия американец, пародия на неговата предприемчивост и комбинаторски дух. Амбулантен търговец, който сред поредния безличен работен ден се прибира вкъщи и още от вратата се провиква с характерната интонация - "Скъпа, прибрах се!". Клише досущ като описанието, което дават проститутките за един от престъпниците, когото те виждат като "мъжът от рекламата на Марлборо". Въобще американската мечта трудно вирее в мразовития климат на Минесота.

"Малкият човек", като една от най-устойчивите абстракции в изкуството присъства в почти всички филми на братята Коен. И все пак Джери Лундегард се различава от героя на Тим Робинс в "Генерално пълномощно" /1994/, който носи нещо от романтичния патос на Джеймс Стюарт в "Мистър Смит отива във Вашингтон"/1939 год., реж. Франк Капра/. Персонажите във "Фарго", донякъде архетипни за американското кино, са третирани по особено ексцентричен начин, напълно в стила на двамата братя. Протагонистите във филмите на братя Коен почти винаги стават жертва на собствените си действия, устремени към начин на живот, различен от предопределения им свише. Във "Фарго" Джери Лундегард /Уилям Мейси/ води сравнително спокойния живот на провинциален търговец на коли. Но това не го удовлетворява и той решава да отвори голям паркинг. За целта са му необходими наистина много пари и Джери решава да инсценира отвличането на жена си, за да измъкне необходимата сума от богатия и баща. Братя Коен използват този прост на пръв поглед сюжет, за да пародират добре познати в киното жанрови схеми и тяхната визуална характерност. Както "Синьо кадифе"/1986/, един от образците на постмодерното кино пародира американското кино от 40-те, или по-точно т. нар. "small town movies", така и "Фарго" взима за свой сюжетен модел филмите с отвличане. Около тяхната сравнително опростена сюжетна схема се завърта историята на филма за неудачника, който решава да промени съдбата си с един замах, но не успява, защото предварително е обречен на неуспех. Във "Фарго" има всички елементи, характерни за филмите с отвличане-план, похищение, преговори между двете страни, размяна на жертвата срещу откуп. Но във филма на братя Коен клишетата са нахално пародирани и изкривени. Първо Джери Лундегард решава да отвлече не кой да е, а собствената си жена. Безумно, нали?! Самото отвличане е по-скоро комично, отколкото драматично, а преговорите са просто абсурдни, защото дефакто се водят между самите похитители-Джери и двамата наети от него бабаити. За размяна не може да става и дума, защото на уговореното място отива тъстът на Джери, който бива убит по най-нелепия начин. Джоел и Итън Коен вземат наготово отвличането, като традиционно зарадена с драматизъм ситуация, за да я преобърнат и натоварят с особен смисъл. Джери възприема поредицата от кървави убийства, провокирани от отвличането на съпругата му като проява на съдбата, срещу която не може да се направи нищо. Ето защо "Фарго" в някаква степен е и филм поставящ морални въпроси.

Историята във "Фарго" на пръв поглед тръгва от Джери Лундегард и организираното от него отвличане. Но всъщност истинската история е концетрирана около шерифа на градчето, бременната в седмия месец Мардж /Франсис Макдормънд/ и мъжа и Норм /Джон Керъл Линч/, който е художник-любител. Двамата съпрузи са остров на спокойствието във филма, изпълнен с абсурди, странности и насилие, които в крайна сметка завършват с поредица от нелепи убийства. Мардж е женският вариант на Коломбо от едноименния сериал. Или на агент Купър от "Туин Пийкс". Тя е един от най-условните и психологически немотивирани образи във филма. Разкритията, които прави са по-скоро необходими за развитието на сюжета, изрично изискани от него, отколкото резултат от нейната съобразителност и находчивост. Така например при импровизирания разпит Джери бяга от Мардж, въпреки, че не е сред заподозрените и това я кара да се усъмни в него. По-късно Мардж открива колата на убийците, паркирана на видно място, близо до главен път, в околностите на градчето.

Мардж очаква дете и това я прави максимално обикновена и в същото време различна от клишето на суперполицая в американските филми. Тя е резоньор и рецитатор на изпразнени от съдържание фрази. Така например след като арестува единия от похитителите в края на филма Мардж пита реторично "Животът е повече от шепа пари, знаете ли?". В контекста на случилото се до момента този въпрос звучи като лишен от смисъл труизъм.

От екрана на "Фарго" ни залива изобилие от храна, характерно за Средния Запад. Особено натрапливо е значението, което Мардж отдава на храната - тя яде в абсолютно всички сцени и тази подробност не може да остане встрани от вниманието на зрителите. Мардж иска да залови похитителите, но в същото време нищо не е в състояние да попречи на устрема и към най-близкия ресторант. Тя яде в леглото, на работа, в ресторанта... Яде дори на самото местопрестъпление! Подобна обсесия на тема "храна" може да бъде открита предимно в европейското кино, във филми като "Голямото плюскане" или при сюреалистите Бунюел и Ян Шванкмайер. В контекста на американското кино "плюскането" е особено натрапчиво в "Туин Пийкс". Освен разкриването на заплетени мистериозни убийства агент Купър има и втора страст-вишневия пай, полят обилно с кафе.

Критиците често са обвинявали Джоел и Итън Коен в тотално отстранение от образите, които създават. Героите на двамата братя са повече кукли на конци, отколкото мислещи и чувстващи човешки същества. Персонажите във "Фарго" съща са решени в този дух. Двойката похитители са съвременен вариант на Абот и Костело, а MTV-поколението ще открие в тях нещо от образите на Бийвъс и Бътхед. Бушеми, който след участието си в "Криминале"/1994/ придоби статут на актьор-емблема на независимото кино се превъплъщава в брутална разновидност на Господин Розов - приличащия на плъх Шоуотър. Психотичните му поведение и външност влизат в абсолютен контраст със спокойния и тромав Гримсруд /Питър Стормеър/, който подобно на бавноразвиващ се дебил има едва няколко реплики в целия филм.

"Студен" е дума, която характеризира изчерпателно "Фарго". В екстериорните сцени хоризонтът се губи в белотата на заснежената земя и прозрачното небе. Музиката на Картър Бъруел допълва усещането за безнадеждност, в което е потопен филмът. В една от сцените Шоуотър заравя куфарчето с откупа и въпреки, че е сам в снежната пустош, се оглежда предпазливо, за да се увери, че никой не го наблюдава от равното поле, простиращо се с километри наоколо. Това е една от ключовите сцени във филма, доколкото парите няма да бъдат открити никога повече. Тук свършва и историята с откупа. Натрупаната енергия сякаш е всмукана в нищото, за да остане само безнадеждната белота.

В края на филма Джери е заловен по най-позорния начин докато се укрива в забутан крайпътен мотел. Мардж отново е в леглото със съпруга си и хармонията е възстановена. На фона на откупа от един милион долара и няколкото трупа историята с марките от три цента, на които ще бъде отпечатана една от картините на съпруга и, изглежда леко абсурдна, затрогваща и дори мелодраматична. "Фарго" завършва по същия начин, по който започва. С клишето "Всяка прилика с действителни лица, живи или не, е случайна"

Етикети: , , , ,

Technorati profile

Powered by Blogger

Creative Commons License