C I N E A S T E

Бела Тар снима лебедовата си песен

2008-12-08T18:43:00.015+01:00

Унгарският режисьор Бела Тар се приготвя за снимките на лебедовата си песен.

The Turin Horse e унгарско-немска-френско-швейцарска копродукция, вдъхновена от преживявянията на Ницше в Торино. Филмът ще бъде завършен през април 2009 г., за да дебютира на фестивала в Кан през май. Бела Тар, познат с мрачните си, бавни филми и стил, белязан от протяжни кадри, обяви, че изоставя режисурата на 8 септември т.г., по време на парижката премиера на The Man from London. Тар ще се фокусира върху фотографията, писането и рисуването. 53-годишният режисьор се сдоби с култов статус и верни фенове, сред които и режисьорите Артуро Рипстейн, Гюс Ван Сант и Джим Джармуш.

The Turin Horse разказва историята на фермер и неговия кон, представена като екзистенциална метафора на "смъртта, и дълбоката болка, която идва с нея, чувствана от всички нас като универсален закон".

IN MEMORIAM: Forrest J Ackerman

2008-12-08T07:32:00.005+01:00

Forrest J Ackerman, известен още като "Mr. Science Fiction", почина на 4 декември, в дома си в Лос Анжелис, на 92-годишна възраст .

Форест Акерман, който измисля думата "sci-fi" през 1954 г., е може би най-големият фен на научната фантастика и колекционер на всичко, свързано с нея. Къщата му, наричана от феновете "Ackermansion", съдържа повече от 300 хил. плаката, книги , маски, костюми и части от декори и е обявена за един от 10-те най-забележителни частни музеи в света от института "Смитсониън". В нея могат да бъдат видени такива реликви като куклата на Кинг Конг от първата екранизация от 1933 г. и пръстена и пелерината, които Бела Лугоши носи в "Дракула"(1931).

Акерман е създател и главен редактор на култовото списание "Famous monsters of filmland" (което списва с псевдонима Dr. Acula), вдъхновило Стивън Кинг, Джордж Лукас, Тим Бъртън, Джо Данте и Стивън Спилбърг да станат това, което са. През годините Акерман е литературен агент на повече от 200 автори, сред които Хауърд Лъвкрафт, Л. Рон Хабърт, Айзък Азимов, Рей Бредбъри и Ед Ууд. Uncle Forry, както е познат сред феновете си Акерман, е носител на първата награда за научна фантастика "Хюго", приятел с легенди като Бела Лугоши, Борис Карлоф, Винсент Прайс и Фриц Ланг и може би най-големият експерт по филма "Метрополис".

Повече за Форест Акерман тук, тук, тук и тук.

Интервю с Евгени Томов - аниматор, работил върху "Трио Белвил"

2008-12-07T11:52:00.011+01:00

Gerald Peary публикува любопитно интервю с Евгени Томов - българин, работил върху номинирания за два "Оскар"-а анимационен филм "Трио Белвил".

През 2003 г., в категорията "Най-добър анимационен филм", освен "Трио Белвил", e номиниран и "Търсенето на Немо" - друг филм, върху който работи българинът Антони Христов, който печели наградата.

Евгени Томов се запознава с режисьора на "Трио Белвил" Силвен Шоме през 1995 г. и по-късно работи върху декорите на късометражния му филм La Vieille Dame et les pigeons (1997).

Томов, който e художествен директор на"Трио Белвил" споделя, че бил вдъхновен за създаването на едноименния метрополис във филма от изложба, посветена на бароковата архитектура. Аниматорът Мишел Бретон оспорва тези заслуги на Томов като го нарича самозванец. Бретон твърди, че той самият е създал повече от 65% от декорите на филма, но не е получил съответния кредит като художествен директор за това...

The Tale of Despereaux, последният филм, върху който Евгени Томов е работил, ще излезне по кината в САЩ на 19 декември, т. г.

Още по темата...

>>Официален сайт на Евгени Томов
>>Интервю с Антони Христов, аниматор в "Търсенето на Немо"
>>Българска анимация в номиниран за "Оскар" филм

Селинджър не харесва "Индиана Джоунс"

2008-05-18T22:29:00.011+02:00

"Ако има нещо да мразя на този свят, то е киното. Да не сте ми споменали за кино."

Холдън Колфийлд, "Спасителят в ръжта"

Авторът на "Спасителят в ръжта" Джеръм Д. Селинджър не е харесал първия "Индиана Джоунс". Това става ясно от писмо на писателя до любовницата му Джанет Ийгълсън, предложено на търг в eBay.

Годината е 1981-ва. Селинджър току-що е гледал "Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот". Намира го за плосък и скучен. Селинджър е разочарован, че напоследък няма хубави филми, с изключение на "Последното метро" на Трюфо...

Това, че Селинджър не харесва "Индиана Джоунс" едва ли е новина. Въпреки че не позволява нито едно от произведенията му да бъде екранизирано, Селинджър е запален киноман. Сред любимите му филми са "Джиджи"(1958), "Дамата изчезва"(1938), комедиите на У. К. Фийлдс, Лоурел и Харди и братята Маркс.

Интересно какъв би бил бил коментарът на Селинджър за премиерния "Индиана Джоунс и Кралството на кристалния череп"? Едва ли ще узнаем някога... Селинджър не е давал интервю от 1980 г. Последното му произведение е публикувано в далечната 1965-а.

"True Films" за безплатно сваляне

2008-01-17T13:34:00.001+01:00

Кевин Кели, един от основателите на сп. "Wired", предлага обновеното издание на книгата си "True Films" за безплатно сваляне. Това е възможно благодарение на рекламите, които са прикачени към PDF-файла.

В "True Films 3.0" са събрани ревюта на 200 от най-добрите документални филми на всички времена. Към всяка статия има по 4-5 кадъра, които дават представа за "текстурата" на филма.

IN MEMORIAM: Вампайра(1921-2008)

2008-01-16T13:27:00.000+01:00

На 10 януари почина легендарната актриса Майла Нурми, известна повече като Вампайра.

Родената във Финландия Нурми нашумява като водеща на късно хорър-шоу по KABC-TV. През 1956 г. Вампайра участва в култовия "Plan 9 From Outer Space", режисиран от небезизвестния Ед Ууд и обявен за най-лошия филм на всички времена.

През годините образът на Вампайра вдъхновява множество имитации. В края на 80-те Майла Нурми завежда дело за плагиатство срещу Касандра Питърсън, която се изявява под името Елвайра.

През 2006 г. Вампайра участва в документалния "Vampira: The Movie" на режисьора Кевин Шон Майкълс.

Още по темата...

>>Вампайра - официален сайт
>>Vampira Slinks Slowly!
>>Елвайра - официален сайт

Снимат новия "Конан" в България

2008-01-15T20:25:00.000+01:00

Новият филм за приключенията на Конан Варварина ще бъде заснет в България през лятото и есента на тази година. Преди дни "Милениум Филмс", дъщерна компания на печално известната у нас "Ню Имидж", сключи договор с "Лайънсгейт" за дистрибуцията на филма в Северна Америка.

Ако Конан Варварина се завърне на голям екран, това ще е вторият персонаж, създаден от писателя фантаст Робърт Ървин Хауърд(1906-1936), който вижда свят тази година. Английският режисьор Майкъл Басет вече започна снимките на "Соломон Кейн", с участието на легендарния Макс фон Сюдов.

За заснемането на трети филм за Конан Варварина у нас споменава изпълнителният продуцент на “Ню имидж” Дейвид Варод в интервю пред в. "Стандарт" от началото на ноември м. г.

Според някои слухове ролята на мускулестия кимериец ще изиграе Джерард Бътлър, познат като Цар Леонидас от "300". Сценаристи на новия "Конан" са Томас Дийн Донъли и Джошуа Опънхаймър, а режисьор Ксавиер Генс.

Ретроспектива на Пол Шрейдър в Британския съвет

2007-10-03T00:10:00.000+02:00

Сценаристът и режисьор Пол Шрейдър, който пробива в киното като сценарист на "Шофьор на такси" ще получи наградата за цялостен принос на тазгодишния филмов фестивал в Стокхолм(15-25.11).

Случайно или не, Британският съвет в София организира може би първата ретроспектива на Пол Шрейдър у нас. Ще бъдат показани "Шофьор на такси"(8.10), "Американско жиголо"(15.10), "Безсъници"(22.10), The Walker(29.10) и "Мишима"(5.11). Началният час на всички прожекции е 19:45.

Уес Андерсън прави анимационен филм

2007-09-29T01:29:00.000+02:00

След последния си игрален филм The Darjeeling Limited Уес Андерсън обяви, че Джордж Клуни и Кейт Бланшет ще озвучават следващия му проект. Той ще е пълнометражна компютърна анимация по книгата на Роалд Дал "The Fantastic Mr. Fox".

Бъдещият филм е за лисугер, който трябва да изхранва семейството си след като на фермерите им писва от кражбите му. Филмът е продуциран от Blue Sky Studios и 20th Century Fox Animation и ще тръгне по кината през ноември 2009 г.

Първоначално Андерсън имал идеята да заснеме екранизацията на "The Fantastic Mr. Fox" като покадрова анимация, използвайки Хенри Селик, режисьор на "Кошмарът преди Коледа" и "Джеймс и гигантската праскова". Селик е работил върху покадровата анимация в един от предишните проекти на Андерсън - "Морски живот със Стив Зису".

Първи цигански филмов фестивал в Ню Йорк

2007-09-28T17:27:00.000+02:00

Документалният филм "Виртуозите" на Златина Русева ще бъде показан на първия цигански филмов фестивал в Ню Йорк(1-7 октомври, 2007). В програмата е включен и "The Soul Has no Ethnic Origin" на Стоимен Василев.

Фестивалът ще се проведе в известната българска кръчма "Механата"("A nice place to meet your future green-card holding spouse"), в която се изявява култовата джипси-пънк банда "Gogol Bordello".

Корона от кръв

2007-08-30T18:49:00.000+02:00

от Благой Д. Иванов

За всички големи фенове на Стивън Кинг... За всички, които обичат да се страхуват, докато някой успокояващо ги гушка в обятията си... И за тези, които чакат хитовия хорър “1408” на шведа Микаел Хаафстрьом... Ето ги – най-добрите екранизации по Кинг! Точно десет. И наистина добри. Повечето не са чист хорър, но със сигурност във всяка има поне по едно кило ужасии... От тия, общочовешките.

1. "Изкуплението Шоушенк" (1994) – реж. Франк Дарабонт

Анди Дюфрен е осъден на доживотен затвор за престъпление, което не е извършил. Търпейки зверствата зад решетките, самотата и отчаянието, той в крайна сметка го начуква злобно на гадната система и офейква по канализационната тръба, за да излезе от другата й страна, измърлян в лайна, но свободен и щастлив... Този кратък и изтънчен преразказ на шедьовъра “Изкуплението Шоушенк” е в случай, че все още има будали, които не са гледали великолепния филм на Франк Дарабонт, в който главните роли изиграха Морган Фрийман и Тим Робинс. “Изкуплението Шоушенк” е може би един от малкото филми в историята на киното, които неоспоримо са по-добри от своя първоизточник. Американската филмова академия пък го прееба и не му даде нито една статуетка навремето, ама то това едва ли може да бъде изненада за някой. С хубавите неща обикновено става така.

2 "Сиянието" (1980) – реж. Стенли Кубрик

Парадоксалното при този неземно легендарен филм е, че реално погледнато той е слаб като екранизация. Нито следва като хората книгата, нито улавя авторското послание и прочее. Същевременно, няма равен като атмосфера и визия! Зловещ, призрачен и злокобен, изпълнен с перверзни и кошмарни (при)видения, порочен и белязан с хладния, втренчен и несъмнено откачен поглед на Джак Никълсън, “Сиянието” не е филм за всеки вкус, но със сигурност е класика во век и веков.

3. "Мизъри" (1990) – реж. Роб Райнър

Ани Уилкс е точният пример за фенка, която нито една звезда не би искала да срещне на живо. Защото Уилкс е луда за връзване детеубийца, която на всичкото отгоре е обсебена от любовната проза на писателя Пол Шелдън. А Шелдън, освен че е автор с големи продажби, е и клетник с куц късмет – катастрофира жестоко по време на снежна буря и на помощ му се притичва точно Ани, бивша медицинска сестра със свои собствени разбирани я какво е дисциплина и как трябва да се прилага. Ани прибира Пол вкъщи, където започва да се грижи за него... Следват два часа екранен садизъм, опити за бягство и насилствен машинопис. Великолепен камерен филм, който блести с прекрасно адаптирания сценарий на Уилям Голдман и потресаващата актьорска игра на Кати Бейтс и Джеймс Каан.

4. "Остани до мен" (1986) – реж. Роб Райнър

Райнър, който иначе е правил бози от рода на “Когато Хари срещна Сали” и “Разделени заедно”, заснема първата си екранизация по Кинг няколко години преди “Мизъри”. Откровено казано е адски трудно да се прецени дали “Остани до мен” е по-добър, затова е сложен на четвърто място, но все едно се намира на трето, наравно с драмата за Мизъри Частийн. Лентата е адаптация по новелата “Тялото” и разказва за четирима тинейджъри, които тръгват на поход в търсене на детски труп. Звучи може би малко безумно, но в действителност това е един от най-сполучливите и откровени филми за детството, правени някога. Освен това участва покойния и злощастен Ривър Финикс, който няколко години след това умира от свръхдоза.

5. "Зеленият път" (1999) – реж. Франк Дарабонт

Дарабонт не се отказва лесно от проверения успех и през 1999 г. прави поредния си хит по Кинг. Омагьосващ, просълзяващ, сантиментален, мечтателен, натъжаващ и носталгичен, “Зеленият път” също е затворническа история, само че за разлика от “Изкуплението Шоушенк” тук акцентът не е бягството от затвора, а смъртта в него. Може би заради това той е с една идея по-сълзлив от допустимото, което го прави и малко по-малко заслужил чест и слава. Но ако “скромните” му четири номинации за “Оскар” не могат да преборят седемте на “Изкуплението Шоушенк”, то поне по отношение продажба на билети “Зеленият път” е без конкуренция (засега). С приходи от близо $140 млн. той е най-успешният във финансово отношение филм по Кинг. Да благодарим на Том Ханкс и влюбената в мелодрами публика!

6. "Кери" (1976) – реж. Брайън Де Палма

Първата екранизация по Кинг (по дебютния му роман) е и една от най-добрите в цялата му филмография. Сигурно защото в нея се изявяват таланти като Пайпър Лори, Джон Траволта и перфеткно подбраната Сиси Спейсик... А може би и заради Брайън Де Палма, който след “Кери” продължава кариерата си, прилагайки с увереност и любов хичкоковите си пристрастия. Кървав, изпълнен с праведен гняв и свърхествестен съспенс, “Кери” е откровение за физическото и социално съзряване на тормозено и непригодно девойче, на което така му кипва в един момент, че с неконтролируема ярост насъсква телекинетичната си дарба срещу своите съученици, потапяйки балната им нощ в разруха и смърт.

7. "Мъртвата зона" (1983) – реж. Дейвид Кронънбърг

Още една история за медиум, превърнал се в страдалец. В случая това е Джон Смит от Касъл Рок, който помага на хората, за да получи в отплата куршум. Повече от приличен опит от страна на канадския mindfucker Дейвид Кронънбърг, който след години ще ни съсипе мозъците и възприятията с “Голият обяд” и “eXistenZ”. С “Мъртвата зона” Кронънбърг представя на зрителите една от най-четивните и смислени книги на Кинг, която не само е увлекателна и приковаваща проза, но е и един съвсем удачен социален коментар, който ни поучава без да проповядва.

8. "Сблъсък" (1994) – реж. Мик Гарис

След авария в секретна лаборатория смъртоносен вирус покосява света, избивайки над 90% от популацията на Земята. Сред оцелелите се оформят лагери и позиции, някои от които са на страната на Доброто, а други – на страната на Злото. И всеки лагер има своя лидер. Добрите са предвождани от негърката Абигейл, а лошите – от архи-злодея Рандъл Флаг. Предстои исторически сблъсък!... Сред нелошите телевизионни филми по Кинг, този е със значителна преднина пред всички останали: изпреварва както прехваления “детски” фаворит “То”, така и съвсем пресните “Кошмари и съновидения”. Противоречивата фигура Мик Гарис съумява да адаптира една от най-големите (и в буквален, и в преносен смисъл) книги на Кинг, при това съвсем адекватно и с помощта на истински актьорски ансамбъл. Инфо за по-младите, които не помнят: преди години видеопиратите разпространяваха филма на четири видеокасети (времетраенето му е 360 мин.) под заглавието “Оцеляването”.

9. "Долорес Клейборн" (1995) – реж. Тейлър Хакфорд

Трети повторен успех! Отново Кати Бейтс и отново в екранизация, която залага на емоционалния ужас, а не на евтините пластмасови чудовища. Този път Бейтс обаче е в ролята на жертвата, а не на злодея. Помага й хладнокръвната Дженифър Джейсън Лий. “Долорес Клейборн” не постига успеха на “Мизъри”, но със сигурност добива признат статут на недооценен филм, който с времето ще печели все повече аплодисменти.

10. "Тъмната половина" (1993) – реж. Джордж А. Ромеро

В класацията просто трябва да присъства поне един b-movie... Въпросът е: кой го заслужава най-много? Книгата “Гробище за домашни любимци” е толкова брутално гениална, че филмът, макар и сносен, е по-скоро обида за нея, отколкото комплимент. Същото важи за “Нужните неща” (романът беше издаден у нас като “Неизживени спомени”) и незадоволителните версии на вампирския “Сейлъм’с Лот”. Затова пък “Тъмната половина” на зомби-гуруто Джордж А. Ромеро е точно копие на първообраза си: остър, окървавен бръснач, размахан самохвално от едно подло, ухилено копеле, което се представя с името Джордж Старк и обича да реже де що му падне. Тотално разпускаща касапница, с прекрасното въплъщение на Тимъти Хътън, “Тъмната половина” се гледа на един дъх, точно както се и чете.

Сто скрити филма

2007-08-08T20:13:00.000+02:00

В тон с актуализираната класация на 100-те филма на всички времена, която сп. "Тайм" публикува, сайтът www.lovefilm.com пусна десктоп със 100 закодирани филмови заглавия.

Добре дошли в розова България!

2007-07-24T19:57:00.000+02:00

От Благой Д. Иванов

По всяка вероятност порното е най-подценяваният филмов жанр в историята, а според мнозина изобщо не можем да говорим за кино, когато стане дума за т. нар. “розови филми”. Независимо дали и доколко ви харесва да гледате натуралистични секссцени, не може да се отрече, че болшинството ги харесва. Българите не са изключение.

Накратко за порното

Първите порнографски филми се появяват още по времето на братя Люмиер и Жорж Мелиес. Фотографията “се усеща” дори по-рано - през XIX век, а изобразителното изкуство се вдъхновява от половия акт от векове насам. Десетилетия наред са необходими за развитието на това “нечестиво” забавление, като въпросното развитие е белязано от скандали, съдилища, религиозни протести и какво ли още не.

Днес порното не само е легално в редица държави, но е и част от една изключително печеливша индустрия - тази, която някои сигурно ще определят като “тъмната страна на шоубизнеса”. Може би именно легализирането на пороците е единственото адекватно действие срещу така любимите на милиони хора по света “престъпни удоволствия”, част от които са също проституцията и хазартът.

Смехотворно е да се лъжем - болният интерес никога няма да секне. Вероятно в това не само няма нищо лошо (стига да е в рамките на допустимото), но е и нещо съвсем естествено. Порното днес е стигнало завидни висини по отношение на всякакви показатели - разнообразните желания на “клиента” са разнообразно задоволени, за всеки вкус има по нещо... Да не говорим, че някои порнозвезди действително се гордеят със статут на знаменитости, имат си фенове, получават награди на “престижни” церемонии, добри хонорари, сдобиват се с истинско медийно царуване. Абе, направо са си за завиждане, в общи линии.

Противоречията

“Ако някой улови на снимка убийство, може да му дадат “Пулицър”, но ако заснемеш секс, може да те вкарат в затвора, при все че убийството е забранено от закона, а сексът не е!” - това са думи на порногуруто Лари Флинт и тезата му (с която толкова просто илюстрира лицето на абсурдните и закостенели табута) е особено логична. Самият Салман Рушди е сред хората, които се застъпват за порнографията с твърдението, че всеки има правото да избира. Факт е обаче, че не са малко случаите на злоупотреби - апокрифното разпространение на автентично сексуално насилие и извращения (педофилия, содомия, изнасилвания) продължава да съществува в мътните води на индустрията. Ако за едно нещо обективно няма спор, то е, че порнографията и хората, които се занимават с нея, би следвало да имат поне някакви умерени морални убеждения и да не прекаляват с крайностите. Проблемът е, че всичко е твърде условно...

У нас

Не може да споменем в едно изречение думите “порно” и “България” и да не заговорим за прословутия “Секспартия бридж”, който ентусиастът Деян Русев заснема през 1990 г. Според мнозина филмът е меко казано нелеп, но не може да се отрече, че заслужава да бъде запомнен най-малкото заради респектиращия факт, че е първи (комай единствен?) по рода си и че се появява по времето на суровата демокрация, когато разни брадясали сърдити човечета се “надцакваха” кой е (бил) по-малко червен от другия, докато през това време във въздуха все още се усещаше вонята на аления режим. В интервю Русев си припомня:

“Искахме да заявим пред света, че и ние можем да произвеждаме порнофилми.
Представихме историята на богата дама, която кани във вилата си партньори и
експериментира различни техники в секса. Тя е изживяла всичко и е стигнала до
извода, че само любовта може да достави удовлетворение. Оказа се, че имам
вътрешен проблем - дълбоко в себе си съм старомоден, моралист и затова филмът
търсеше някакво внушение: че безразборният секс не носи очакваната
удовлетвореност. В западните порнофилми такива внушения няма. При нас нещата
бяха малко умозрителни, измислени. От притеснението, че трябва да направим
най-различния порнофилм, който ще бъде изкуство. За жалост мисля, че не стана
така.”

Ако не друго, режисьорът поне си е извадил верен извод. Освен това явно е сбъркал с очакванията на зрителите. Може би липсата на самочувствие и вкус е причината да се превърнем с годините в прости консуматори на чуждестранно порно, без сериозно да се захванем да си направим свое, при все че се изнамериха някои нашенки, които наперено отпрашиха извън родината си, за да се снимат в разни долнопробни продукции. Нито една от тях не стана известна, пък и май нито една от тях не заслужава слава. У нас все пак има и/или е имало производство на порно, макар то да е ставало “под шапката” на фирми, които работят за външни потребители (най-вече тук говорим за платени телевизионни сексканали, чиито студия се намират на територията на страната ни). Не е нещо, с което можем да се фукаме, но пак е по-добре от нищо.

Интернет вакханалия

Глобалното интерактивно пространство се отрази пагубно върху голяма част от медиите. Вече на компютъра можеш да гледаш не само филми и клипове, но и новинарски емисии, а масовото разпространение на всякакъв нелегален софтуер (от музиката до програмите) може да бъде описано само с една дума: безсрамно.

Порното буквално беше “отвлечено” от печатните издания и сега доволно се разпростира из интернет - истинският рог на изобилието за всеки потребител. Българите доволно и редовно “смучат” всякакви пиратски стоки, дали от локални сървъри или чрез торенти - все тая, трафикът е огромен и пируването е направо гладиаторско. Затова и вестникарските ни издания замряха, въпреки че в средата на 90-те години на миналия век по сергиите имаше неизброимо количество вестници и списания с порнографско съдържание, които тинейджърите свободно си закупуваха и после си разменяха тайно в тоалетните на училищата, криейки се от досадните си преподаватели.

Куриозните имена

Дори и да не спадате към хората, които редовно гледат порно, вероятно сте забелязали какви колоритни имена понякога се измислят за този тип филми. Някои от тях целят да шокират или да предизвикат интереса дори и на най-заклетите противници на жанра, други пък използват съдържанието си, за да разсмеят или забавляват посредством възможно най-откачената комбинация от вулгарни идиоми. Така засичаме заглавия, които весело “намигват” към прийомите на розовите филми (“The Victoria Givens World Record Anal Gangbang”) или пък такива, които открито атакуват консервативната публика (“Big Black Beef Stretches Little Pink Meat 3”). Истината е, че ако си фен, ценител или разбирач, ще се загледаш повече в обложките, не толкова в имената на филмите, но така или иначе заглавията са едно свежо допълнение към този толкова скандален порнобизнес.

Къде сме ние сега?

Странно защо на фона на тази безобразно добре вирееща индустрия ние някак отсъстваме. Поне по отношение производство. Със сигурност проблемът не е в липсата на интерес или в това, че не биха се намерили участници за подобен проект. Също така изглежда, че не сме нация с предразсъдъци. Къде тогава е проблемът? Това, че сме готовани? Или това, че ни е страх да се конкурираме с професионалната свита на Джена Джеймисън и Брияна Банкс? Може би се притесняваме, че нямаме усета на естети като Андрю Блейк? По-скоро другаде трябва да търсим обяснение. Просто порното е като останалото ни кино. И за да сме съвсем цинични (реализмът често го налага, за съжаление), нека обобщим – веднъж решихме да заснемем порно, пък се опитахме да го направим като артфилм, резултатът беше жалък... А всеки път, като решим да заснемем обикновен игрален филм, той всъщност наподобява откровено нискокачествено порно. Само дето порното има един плюс - независимо от коя държава си, не ти трябват субтитри, за да го разбереш.

Показват филм за Виетнамската война на американските войници в Ирак

2007-07-05T12:33:00.000+02:00

от Йордан Тодоров

"Метро Голдуин Майър" повдигна бойния дух на американските войници в Ирак с прожекция на филм за Виетнамската война.

"Спасителна зора"("Rescue Dawn") беше показан на 2000 войници от "Анаконда", най-голямата американска база край иракския град Балад. Те изгледаха и обръщение, записано на видео от звездите във филма Крисчън Бейл("Батман в началото") и Джеръми Дейвис("Хотел за милион долара").

"Спасителна зора" беше показан в Ирак на 4 юли - националния празник на САЩ. Американските войници бяха сред малцината, които имаха шанса да гледат филма преди премиерата му в Щатите, насрочена за 20 юли. Коментарите бяха, че който и да се грижи за рекламата на филма, той добре си върши работата.

"Спасителна зора" разказва истинската история на американския пилот Дитер Денглер, който извършва рисковано бягство от военопленически лагер в Лаос. Денглер е роден в малкото германско градче Вилдберг. Когато навършва 18, заминава за САЩ, за да стане пилот. Германецът получава американско гражданство и се записва в авиацията.

На 1 февруари 1966 г. Денглер е свален по време на мисия в Лаос от виетконгската армия. След като прекарва известно време в лагер за военнопленници, пилотът организира бягство, заедно с друг американец. По пътя спътникът е съсечен с мачете от местните, а Денглер се спасява като избягва обратно в джунглата. След четиридесет дена през които се храни със змии и насекоми, беглецът е открит и спасен от американски хеликоптер. Денглер умира през 2001 г. на 63 г.

Главната роля в "Спасителна зора" е поверена на Крисчън Бейл, който нашумя още като дете с участието си в класиката "Империя на слънцето"(1987). По-късно актьорът направи кариера с филми като "Американски психар"(2000)| и "Батман в началото"(2005), в който изигра култовата роля на Човека-прилеп.

"Крисчън беше толкова посветен на този филм. Направи неща, които актьор от неговия калибър обикновено не би сторил. Например яде личинки и улови жива змия с голи ръце. Беше невероятен", разказва ветеранът на немското кино и режисьор на филма Вернер Херцог. Преди да заснеме "Спасителна зора" режисьорът прави документален филм за Денглер и се запознава лично с храбрия си сънародник, когото описва като "типичния американец - лоялен, изпълнен с оптимизъм и кураж".

Още по темата...

>>Интервю с Вернер Херцог във в. "Ню Йорк Таймс"

Андрей Некрасов: Литвиненко вярваше в бъдещето на Русия

2007-06-13T22:03:00.000+02:00

От Йордан Тодоров

Андрей Некрасов е роден през 1958 г. в Санкт Петербург. Учи актьорско майсторство и режисура в родния си град, както и сравнително литературознание и философия в Университета на Париж. Завършва кинорежисура в Бристол. През 1985 г. асистира в "Жертвоприношение" - последния филм на легендарния Андрей Тарковски. През 90-те години прави поредица филми,които му създават имидж на бунтар сред съвременните руски режисьори.

Последният филм на Некрасов, документалният "Бунт: Случаят Литвиненко" разглежда връзката между убийството на бившия шпионин и журналистката Анна Политковская. Световната му премиера се състоя на 26 май, по време на фестивала в Кан. На пресконференция предишния ден, Некрасов съобщи, че във вилата му във финландската област Южна Карелия, е проникнато с взлом.

"Нищо не липсва, но ценни документи, свързани с филма ми за убийството на моя приятел Саша Литвиненко са накъсани на парченца. Унищожени са и разпечатки на мейли, които сме си разменяли последните години. Такова вандалство може да стори само човек, който ме мрази много", твърди Некрасов.

Режисьорът не смята, че "Бунт: Случаят Литвиненко" е провокирал взлома във вилата му. Премиерата на филма била пазена в тайна по настояване на ръководството на фестивала в Кан и той бил включен в последния момент в програмата.

Според финландските власти във вилата е проникнато с цел извършване на оглед. Местната полиция предполага, че взломът е хулиганска проява. Некрасов обаче открива фасове от руски цигари около вилата, а той самият не пуши. Още по-подозрително е това, че от нея не липсва нищо.

Режисьорът смята, че взломът не е извършен с цел обир, а заради близкото му приятелство с отровения в края на миналата година Литвиненко. Двамата се запознават през 2004-та. Тогава режисьорът работи върху филм за бившия агент на КГБ, позволил си да критикува открито Путин и руските тайни служби.

Литвиненко и Некрасов се срещат в Лондон и постепенно стават добри приятели. Режисьорът е неотлъчно до дисидента в последните седмици от живота му, когато той лежи отровен с полоний-210 в лондонската болница "Юнивърсити колидж". Там Некрасов заснема поредица от интервюта, в които Литвиненко обвинява директно руския президент Путин за убийството си.

44-годишният Литвиненко умира на 23 ноември 2006 г. Няколко месеца по-късно BBC излъчва филма на Некрасов "Моят приятел Саша - едно много руско убийство". В него се критикува корупцията и войната в Чечня. Филмът защитава тезата, че съвременна Русия се командва от тайните служби.

"Корупцията е вътре в страната ни. Политическият елит не позволява свобода на словото. Управляващите създават параноя в народа, като го плашат, че враговете са извън Русия. Че чеченците, Европа и САЩ са голямата заплаха за страната", казва Некрасов.

"Бунт: Случаят Литвиненко" не разследва убийството на бившия агент на КГБ, нито добавя някаква информация към известното досега. Филмът по-скоро се опитва да постави случая в контекста на политическите процеси в постсъветска Русия.

Заради сериозната си критика към управлението на Путин, филмът най-вероятно няма да бъде показан в Русия, но ще намери добър прием сред страните от бившия социалистически блок, смятат критиците.

Показът на "Бунт" в Кан съвпадна с друго важно събитие около случая Литвиненко. Четири дни преди премиерата на Френската Ривиера английската прокуратура обяви, че има достатъчно доказателства, за да повдигне обвинение срещу Андрей Луговой за убийството на Литвиненко. Руският бизнесмен и бивш агент на КГБ е един от хората, с които жертвата се среща в Лондон в деня на отравянето си. Ето защо британският посланик в Москва подаде официална молба за екстрадирането му.

Луговой е един от хората, които Некрасов интервюира във филма си. По ирония на съдбата, в началото на разговора бизнесменът обяснява как човек може да бъде отровен с полоний, разтворен в чай. Накрая Луговой пита режисьора Некрасов дали не би искал чаша от топлата напитка.

"Честно казано, не мога да твърдя със сигурност, че Луговой е убил Литвиненко. Английската прокуратура повдигна обвинение и поиска екстрадицията му. Нека г-н Луговой дойде в Лондон и така ще докаже най-добре, че не е убиецът на Литвиненко", завършва Некрасов.

В момента Некрасов е в берлинското студио "Бабелсберг", където подготвя филмови копия на "Бунт" за разпространение в кината.

Йордан Тодоров: Г-н Некрасов,как разбрахте, че финландската ви вила е разбита?

Андрей Некрасов: Беше средата на април, когато се обадиха съседите. Когато отидох на място,заварих пълен хаос - прозорците на къщата бяха изпочупени. Вътре всичко беше разхвърляно. Документи и материали, свързани с филмите ми, бяха накъсани на парченца. Разбити бяха дори прозорците на колата ми, която беше паркирана пред къщата.

Финландската полиция смята, че това е най-обикновен взлом.

Съмнявам се. Нищо ценно не беше откраднато. Взломът е извършен така,че да изглежда като отмъщение. Можеш да сториш нещо толкова вандалско само ако мразиш някого много силно. Неприятно е усещането, че някой те ненавижда дотолкова, че да извърши нещо подобно в дома ти.

Свързан ли е инцидентът с документалния филм за Литвиненко, който показахте в Кан?

Не смятам, че има директна връзка. Премиерата на филма беше пазена в тайна до последния момент по настояване на организаторите на фестивала. Тези, които са влезли в къщата ми, просто няма как да знаят, че филмът ще бъде показан в Кан.

Има друго нещо. Преди време заснех друг документален филм, наречен "Липса на вяра". Той разглежда бомбените атентати в Москва, тероризма и пост-съветската действителност. Дадох интервюта за някои финландски вестници, написах статии по въпроса... Финландската телевизия щеше да показва "Моят приятел Саша - едно много руско убийство", другият ми филм за Литвиненко, направен за BBC. Въобще причините да ме мразят са много. Премиерата в Кан е само една от тях.

Кой е извършил взлома?

Не знам, но открих фасове от руски цигари около вилата, а аз не пуша. Може да са руснаци, поддръжници на Путин, които знаят адреса ми. Нямам доказателства, че са получили заповед от Москва. Все пак това е типична проява на руския шовинизъм и национализъм. Не е нужно Путин да поръча нещо подобно, за да бъде то извършено. Атмосферата в Русия днес е такава, че много хора биха извършили подобно вандалство без нечия заповед. В путинска Русия важи максимата "Ако не си с нас, си против нас".

Чувствате ли се заплашен след този случай?

Понякога чувствам заплаха за сигурността си. Особено когато чета някои руски вестници, които пишат, че лично обвинявам Путин в корупция и връзки с престъпността. Това не е вярно. Във филма ми Литвиненко говори, че Путин е свързан с колумбийската мафия и пере пари на нейните картели. Някои вестници с провокативния си стил като че ли подканват екстремните поддръжници на Путин да ме атакуват. Сякаш ме сочат с пръст. Посегнаха на Политковская и Литвиненко, защо да не го направят и с други. Животът е най-ценното нещо, което имаме, но, от друга страна, трябва да защитаваме принципите си. Като руснаци трябва да говорим за това, което се случва в страната, така както Литвиненко правеше.

Доколко близки бяхте с него?

Бяхме доста близки. Саша беше широко скроен човек, с добра душа. Беше отворен към света. Винаги съм бил подозрителен към агентите на КГБ - смятал съм, че са студени, мълчаливи и затворени в себе си хора. Литвиненко беше обратното на всичко това. Често оставаше да преспи вкъщи.

Спомняте ли си първия път, когато го срещнахте?

Да, беше през 2004 г. Една вечер дойде вкъщи и разговаряхме цяла нощ. Сякаш се познавахме от години. Литвиненко вярваше в бъдещето на Русия.

Снимата на Некрасов и Литвиненко се публикува за пръв път.

Откъде е този кадър? - 2

2007-06-12T17:23:00.000+02:00

Преди година и половина ни хрумна периодично да организираме игра, наречена "Откъде е този кадър?". Нещата спряха след първия опит. Което не означава, че идеята не е добра. Даже напротив!

В първата игра с просто око се виждаше, че в кадър са Граучо Маркс и Маргарет Дюмонт. Ето защо не беше сложно да се предположи, че това е "Патешка супа" - един от седемте филма, в който двамата са се снимали заедно.

Този път ще е по-трудно. Постарах се да избера кадър, в който няма улики. Първият, познал откъде е картинката по-горе печели. Интересните предположения също ще бъдат споменати в блога.

Наградите се получават по пощата или лично. Спечелилият ще бъде светкавично уведомен. Останалите участници също. Залогът този път е DVD с документалния "Комедиантът". Изпращайте отговорите си на cineaste at abv dot bg. Успех!

Още за Пери Векров

2007-06-11T19:01:00.000+02:00

Красимир Крумов, но не режисьорът на "Екзитус", "Забраненият плод" и "Мълчанието", а кореспондентът на в. ”Монитор” в Шумен, пише в блога си:

Докато се ровех тази вечер в интернет попаднах на любопитно нещо. Perry N. Vekroff, първият българин, щурмувал американската кинематография бил роден в Шумен. В интерес на истината в най-голямата база данни на тема кино IMDb като родно място на Пери Н. Векров е посочена Александрия, Египет. За Векров обаче пише списание "Кинозвезда" през 1924 година и тогава с позоваване на биографията му, изпратена от Холивуд е посочено, че американският режисьор и актьор Пери Векров е роден в Шумен през 1881 година, завършва "Роберт колеж" в Цариград. Според IMDb шуменецът има 19 ленти в Холивуд като режисьор, 12 като сценарист и 3 като актьор. Едната от актьорските му роли е в "Клетниците" през 1935 година, с режисьор полякът Ришард Болеславски в продукция на "20th CENTURY - FOX". В един момент зарязва американското кино и заминава за Япония, където снима серийни филми. Умира на 3 януари 1937 година в Холивуд от сърдечно заболяване.

В бр. 6 от миналата година, сп. "Кино" също e публикувало статия за въпросния шуменец, озаглавена "Пери Векров - българинът, който написа сценарий за Холивуд". Ето какво пише авторът Костадин Костов:

От дълги години се занимавам с изследване на филмите - екранизации, прожектирани на българския екран за периода от 1908 до 1970 г. При уточняване на филмологията на филма "Детето на затворника", прожектиран в България през 1931 г., се наложи да ползвам база данни от "Leonard Maltin Review". При направената справка се установи, че оригиналното заглавие на този филм е "Голямото момче" ("Big Boy"), музикална комедия, черно-бяла лента, екранно време 69 минути, продукция 1930 г. Режисьор на филма е Алън Кросланд (Alan Crosland, 1894-1936) по сценария на Уйлям К. Уелс (William K. Wells) и Пери Векроф (Perry Vekroff) върху поставения в Бродуей мюзикъл "Big Boy" от Харолд Атенридж (Harold Attenridge). На пръв поглед нищо за отбелязване. Но единият от сценаристите се оказва, че е българинът Пери Векров, подвизавал се в началото на 20-те години на миналия век като актьор и помощник-режисьор при Томас Харпер Инс.

За дейността на Пери Векров в американското кино най-напред може да се научи от публикуваната в сп. "Кинозвезда", г. IV, № 1 и 2 от 1924 г., информация "Българите в американското кино", подписана от някой си Григорий Клюз. От кратката биография на българина, изпратена от Холивуд през август 1924 г. научаваме, че той е роден през 1881 г. в Шумен. Още от малък заминава с родителите си за Александрия, Египет, където като ученик влиза в една френска драматическа трупа. Учи в "Роберт колеж" в Цариград. В началото на 20-и век се връща в България и следва право в Софийския университет. Посещава и лекциите на Първата българска драматическа школа.

Едва 20-годишен заминава в САЩ. Влиза в трупата на Аугустин Дели, където се пробва като драматичен актьор, изпълнител във водевили, а и поставя театрални пиеси съвместно с известния в онези години театрален режисьор Дос Рейли.

Макар и за кратко време учи в школата на Томас Х. Инс на Кълвър сити и изпълнява малки творчески задачи, поставени му от Супервайзера на американското нямо кино.

По препоръка на Томас Инс фирмата "American Kinemacolor" го ангажира и му поверява постановката на някои от първите си филми. От тук започва кариерата му като актьор и режисьор в полето на кинематографията...

Още по темата...

>>Коя е Manja Tzatschewa?
>>Наши сънародници в чуждестранни кинематографии

Садако: Злото отвътре - Втора част

2007-06-09T20:06:00.000+02:00

От Благой Д. Иванов

Хидео Наката създава чрез “Кръгът 2” достойно продължение; не само защото то е на артистичното ниво на предния филм, но и защото доразвива започнатото.

Ако в “Кръгът” важно бе внушението, то тук започва да изпъква повече самото действие. Това не е в ущърб на поредицата; ако Наката бе използвал същия подход, най-вероятно щеше да заснеме откровен провал. Тук отново режисурата се проявява чрез дистанциране от обектите в кадъра, но от друга страна имаме много повече наратив, много по-плътно действие. Посланието също е донякъде видоизменено – сега присъства мотивът за изкуплението; грешките, които си извършил трябва да бъдат поправени; мотив за греха и вината, зачената е и съвестта (това ще бъде доразвито в третата част от Норио Цурута). Реико в първия филм жертва баща си, за да спаси сина си; отраженията и последствията от действията й рефлектират в “Кръгът 2” върху нея и Коичи и това е един от основните елементи на конфликта. Но емоционалното и подсъзнателното вече не се противопоставят само взаимно; вече имаме сблъсък “наука-паранормално”. Пораждат се прилики с предходници от жанра – “Кери”(1976) на Брайън Де Палма или “Докосване на Медуза”(1978) на Джак Голд (асоциациите с тези филми са дори по-ярки в “Кръгът 0: Рожден ден”; от друга страна цялата трилогия създава алюзии и с нещо, което не е така познато извън Япония – театралните традиции на Азия). Операцията, която извършват над малкия Коичи във финала бихме могли да наречем емпиричен екзорсизъм – в началото на филма докторът дава диагнози, чрез които се опитва да намери логика в свръхестественото, да обясни и диагностицира нещо, което не е обект на битието, а на небитието; накрая въпросите не са свързани със силата на техниката и апаратурата, а със силата на духа и волята, с борбата срещу ужаса и страха, която се води в сърцето, а не на операционната маса.

И трите филма акцентират върху женски образи: първо Реико, после Маи, а във финалния щрих – самата Садако. Но в “Кръгът 2” особено важен е образът на детето и по-точно: комуникацията с детето. Коичи е проводник на свръхестественото, инструмент на ужаса. Това е един от най-честите похвати в хорър филмите – невръстните да бъдат маските на злото, чрез тях то да върши злите си дела и хората да са неспособни да го победят, защото не биха подозирали, че децата могат да бъдат демони. “Заклинателят” (1973, реж. Уилям Фридкин) и “Поличбата” (1976, реж. Ричард Донър) показват това най-добре. Често обаче детето е представено и като способ за контакт с отвъдното, както е в “Полтъргайст”(1982, реж. Тоуб Хупър). При “Кръгът 2” двете неща са обединени чрез Коичи, който крие могъщата негативна сила на Садако, но е и портал към миналото й, към самата нея. Наката перфектно изгражда тази ситуация и Коичи дори за миг не се разконцентрира като персонаж – той е жертва, но не е представен по този начин нагледно (например в “Одри Роуз” на Робърт Уайз, обсебеното момиче започва грубо казано “да ти лази по нервите”, непрекъснато натрапвайки ни трагедията си. В “Кръгът 2” това отсъства – Коичи е представен като експонат, който наблюдаваш и за който сам си правиш изводи. Това безспорно е проява на студенина от страна на Наката, но в случая ефектът се засилва именно чрез алиенация).

“Кръгът 0: Рожден ден”(2000) е поглед назад във времето. Съвременното кино често прибягва към предистории. А тази е една от най-провокативните, защото описва живота на Садако цели тридесет години преди събитията от “Кръгът”. Садако е младо, красиво и затворено в себе си момиче, което тръгва на уроци по актьорско майсторство в театрална трупа. Появата на новата ученичка поражда напрежение в трупата, която репетира за бъдещо представление. Скоро изпълнителката на главната роля умира при странни обстоятелства и режисьорът дава ролята на Садако. Заражда се конфликт между нея и друго момиче от трупата, тъй като тя и един от работниците в театъра – Тояма – се влюбват. По време на премиерата, изпълнението на Садако е саботирано от останалите и нечистото й минало – от времето на експеримента, преди самоубийството на майка й – става достояние на цялата аудитория. Садако отприщва силата си и започва да руши всичко около себе си. Публиката се разбягва, а трупата подгонва момичето и я напада в една от стаите на театъра. Тояма се опитва я да спаси, но останалите го спират. Същевременно една журналистка, която през цялото време се е интересувала от случая вижда второто “аз” на Садако – дългокос силует сред останките на сцената. Присъединява се към актьорите, взимат тялото на Садако със себе си и отиват към дома й, желаейки да унищожат и алтер егото й. Влизат в къщата и ги посреща баща й. Той им казва, че у дъщеря му винаги е имало две личности и че те са започнали да водят самостоятелен живот. Видял, че Садако е жива, но ранена. Тояма използва момента докато другите ги няма и двамата избягват в гората. Трупата започва да ги преследва. Появява се злата страна и убива всички, включително Тояма. Накрая, когато отново е възвърнала предишното си аз, баща й – с цената на безмерната родителска болка – я упоява и я бута в кладенеца в близост до къщата.

Колкото по-сюжетен е вторият от първия, толкова по-сюжетен е третият от втория филм. Чрез Норио Цурута, който се опитва да съхрани настроенията на предишните два филма, Наката и тук присъства по познатия ни начин, но последният епизод от трилогията е най-разказвателния от трите. “Кръгът 0: Рожден ден” е преди всичко разказ за нещастната Садако, по-малко внушение, по-малко психология, повече драматургия.

Качествата на филма са основно в образа на момичето: уязвима, потайна, красива... Шизофреничка. В този филм Садако е уязвим персонаж и почти през цялото време няма и помен от онази, другата. В това отношение филмът е може би най-комуникативният от трите, най-малко плашещият - страхът е заменен от съчувствие. Садако е персонаж, който може да те омагьоса, в който можеш да се влюбиш – получава се добър ефект, тъй като тя е и персонажа, който може да те убие с поглед. Лошата е кошмар, добрата е ангел. Едната сее смърт, а другата може да излекува парализиран човек само с едно докосване. Нюансът е сполучлив и еднакво омайва и плаши. Появява се познатият архетипен мотив за това как различните се превръщат в аутсайдери, в единаци; натрупалият се гняв е пагубен. Влиянието и силата, която момичето има бихме могли да наречем вирусът “Садако” (“вирус” е подходяща дума, още повече, че корейският римейк на “Кръгът” е известен под името “The Ring Virus” - това опеределено е някакъв вид зараза, повече психическа, отколкото физическа, и тя се разпростира бързо и фатално). В “Кръгът 0: Рожден ден”, той е най-активен (сигурно защото самата Садако е жива и е действащ персонаж, а не остатъчна ектоплазмена субстанция) - хората около нея получават видения с паранормален произход и те са както ретроспективни, така и пророчески (това го има и в предишните два филма – чрез медиумни проблясъци героите и зрителите се запознават с дълбочината на ужаса, с неговата история).

"Кръгът 0: Рожден ден" демонстрира отлични режисьорски решения, отлични монтажно-операторски връзки; актьорската игра и по-специално Садако (ролята е изиграна от Юки Накама), са всичко, което бихме искали да видим. Режисурата на Цурута е със засилено отстранение, но така се засилва и внушението на по-комплексните персонажи. От друга страна лентата ни подтиква към паралели със споменатия вече “Кери”, както и с психологическия садомазохистичен хорър “Прослушване” (1999) на Такаши Миике: красотата, която крие зло. Но при Миике злото не е рожба на свръхестественото, от друга страна то също се дължи на страданието, на увредената и потъпкана психика. В “Прослушване” имаше съчетаване на натуралистичен и психологически ужас, докато Наката и Цурута избягват натурализма (изключение прави моментът от “Кръгът 2”, когато умира Реико, но сцената е изключителна именно благодарение на кадрите с кръв в близък план). По отношение на тематичната си насоченост цялата трилогия ни подсеща за хорър-темата, изследваща призраците и макар трите части на “ Кръгът” да представят това доста различно, има достатъчно допирни точки. От края на 90-те насам в този жанр най-сполучливите филми са филми с духове – “Шесто чувство”(1999, реж. М. Найт Шиамалан), “Прозрачно минало”(2000, реж. Робърт Земекис), “Другите”(2001, реж. Алехандро Аменабар), “Гръбнакът на Дявола”(2001, реж. Гилермо Дел Торо)... Все призраци, видения, неспокойни души.

Вероятно Азия е едно от убежищата на бродниците, преследващи старите фолклорни вярвания по нов начин, желаещи да се изразяват по нов начин. И чрез “Ringu” те не само говорят, но и казват. И това не е само метод за плашене, но също и метод за пробуждане на съвестта.

Още по темата...

>>Садако: Злото отвътре - Първа част
>>Компромисен вариант
>>Буш снимал "слашър"
>>Всичките фатални петъци

Коя е Manja Tzatschewa?

2007-04-18T17:45:00.000+02:00

Преди време на този блог имаше постинг, наречен "Наши сънародници в чуждестранни кинематографии". Така беше озаглавена една от главите в почти апокрифното издание "Киноизкуството в България", на което попаднах във филмотеката. Тя беше посветена на българите, работили в различни чужди кинематографии, но в нея, доколкото си спомням, никъде не бе споменато името Маня Цачева. Неотдавна намерих снимката по-горе и този текст под нея:

"Това е Цвета Цачева и е българка. По-известна е и като Маня Цачева. Според imdb.com е участвала в 27 филма, включително и в MARIZZA, който е пуснат по кината на 22 август 1922 и е един от изгубените филми на Мурнау (режисьорът на "Носферату"). Тя играе самата Марица. Не се знае къде е изтекъл или пресъхнал филмът",

пише Стефан Иванов на блога си.

via www.homily.cult.bg/siv

Бела Лугоси в "Bride of the Monster"

2007-01-22T03:19:00.000+01:00

Бела Лугоси в незабравимата "класика" на Ед Ууд "Bride of the Monster"(1955)(клик върху изображението за увеличаване).

Онези от вас, които са гледали биографичния филм "Ед Ууд"(1994) може би помнят сцената с октопода. Куклата на бутафорното чудовище е открадната от студиото "Рипъблик". Тя е била направена за филма с Джон Уейн WAKE OF THE RED WITCH (1948).

via If Charlie Parker Was a Gunslinger,
There'd Be a Whole Lot of Dead Copycats

"Исполин"

2007-01-17T17:56:00.000+01:00

На 26 януари от 17.30 часа във Френския културен институт ще бъде представен документалният филм "Исполин". Той е заснет по проект "Увреждането на е недостатък, а предизвикателство" на сдружение "Бъдеще за децата с увреждания"-Казанлък. Проектът е финансиран от Министерството на външните работи на Франция и показва изкачването на старопланинския връх Исполин от група деца с увреждания.

"Получи се интересен социален експеримент, в който деца с различни ограничения
трябваше да изкачат връх Исполин. Всичко вървеше добре до подножието. Там
възпитателите и родителите всяха смут в децата. Така съмненията в собствените
сили се оказаха по-силни от желанието да се преодолеят ограниченията", казва
режисьорът на филма Николай Василев.

Единствено Боряна Коскина успява да изкачи върха, доказвайки, че липсата на слух и зрение не могат да бъдат пречка по пътя към целта.

Садако: Злото отвътре

2007-01-03T00:31:00.000+01:00

От Благой Д. Иванов

В Азия за последните петнадесет години забележимо се разви, при това в неочаквани насоки, филмовият хорър. Особеното е в това, че за този период въпросният жанр скоростно губеше позициите си в Европа и САЩ – континенти, на които винаги е виреел успешно. Позаслабналата сила на целулоидния ужас вероятно се дължи на някакво изчерпване – ако не толкова по отношение на изразността, то поне по отношение на темите. Затова в Америка се правят все повече продължения и римейкове. Дори към тинейджърската вълна вече има значително по-слаб зрителски интерес. В Европа пък ужасът съвсем е залязъл, изключенията се броят на пръсти – в Германия се открояват двете части на “Анатомия”, дело на Стефан Рюзовицки, в Дания – NATTEVAGTEN (1994, реж. Оле Борнедал), в Испания успех имат филмите на Алехандро Аменабар (те дори намират приемственост и по света, но някои от тях са далеч от жанра), във Великобритания изпъкват DOG SOLDIERS (2002) и THE DESCENT (2005) на Нийл Маршъл и интересния експеримент “Окото на смъртта” (2002) – воайорски съспенс на Марк Евънс в стила на “Big Brother”. Като цяло обаче традициите са изпаднали в летаргия. В края на 90-те започна да се наблюдава все пак някакво пробуждане, белeжещо може би началото на нова епоха в англоезичния хорър (с хитове като “Блейд”, “Заразно зло” и “Подземен свят” – технически изпипани, изпълнени с екшън и зрелище, наподобяващи “Матрицата”; неслучайно все по-често се употребява и термина неохорър). Завръщат се и някои стари теми, но е все още рано да се прецени дали те имат място в съвременната филмова индустрия.

Независимо от тази уж отиваща си летаргия, обхванала Запада, азиатското кино безпардонно взе нещата в свои ръце и започна да създава поредица от заглавия, които в един момент също придобиха пропорциите на някакво традиционализиране. През 80-те години, с появaта на примерно SINNUI YAUMAN (1987) на Сиу-Тунг Чинг и SHIRYO NO WANA (1988) на Тошихару Икеда стартира началото на това традиционализиране; тогава е започната и извънредно скандалната поредица “Опитно свинче”: така хорър-школата на Азия се сдобива с първенци и в естетизирания, и в екстремно бруталния хорър. А режисьори като японеца Хидео Наката си извоюват място сред отличниците в бранша...

Наката има зад гърба си сравнително оскъдна филмография, но дори малко на брой, творбите му носят качества, каквито много негови колеги не успяват да постигнат за цяла дългогодишна кариера. Най-открояващото се и известно заглавие, снето от него е RINGU (с условен превод на български “Кръгът”, под това заглавие беше публикувана и едноименната книга у нас) и за Япония то е нещо като мрачния еквивалент на манията “Хари Потър”. Филмът е създаден по изключително популярния бестселър на Коджи Сузуки; екранизацията е допълнена и от няколко сериала по темата, радиоверсия, множество комикси и др. Друга любопитна подробност е, че макар лентата да излиза на екран през недалечната 1998 г., веднага след появата си става обект на множество имитации и копиране - появяват се също няколко продължения и два римейка – един корейски и един американски. Вторият е познат и у нас – “Предизвестена смърт” (THE RING) на Гор Вербински беше един от големите хитове през есента на 2002 г. и успехът му беше последван от THE RING TWO (режисиран от самия Наката), който обаче се оказа разочарование, въпреки повторното участие на звездата Наоми Уотс.

Наката превръща “Кръгът” в един от паметниците на киноужаса – единствен по рода си филм, с единствена по рода си стилизирана атмосфера, въздействаща безотказно чрез зловещите си настроения и страха от неизвестното. Но след този филм той се заема с реализирането и на RINGU 2, а година след него е създаден и RINGU 0: BAASUDEI на сънародника му Норио Цурута. Първият е класическо продължение, вторият е предистория на оригиналния филм.

“Кръгът” ни потапя още в самото начало в страховитото обаяние на една градска легенда. Съществува видеокасета, на която е записано кратко филмче, което прокълва смъртоносно всеки, който го изгледа (прокълнатият умира седем дни, след като е видял записа). Журналистката Реико Асакава е млада самотна майка, която е заинтересована от легендата и започва да търси копие от тази видеокасета. Когато нейната племенница умира при неизяснени обстоятелства Реико разбира, че момичето е гледало въпросния запис с компания приятели и те всички са загинали по едно и също време. В крайна сметка тя успява да се сдобие с тяхното копие и да го изгледа. Показва го и на бившия си съпруг Рюджи Такаяма и двамата постепенно се убеждават, че измислицата е истина. А когато техният син – малкият Коичи – намира касетата и си я пуска, те са принудени да се надпреварват с времето, за да спрат проклятието. Така разследването ги довежда до провинциално градче, до историята за тайнствена жена, която имала медиумни способности, до провалилия се експеримент с нея и до мрачната истина за дъщеря и Садако Ямамура, която също притежавала дарба и чрез нея можела да убива само със силата на мисълта. Реико разбира, че бащата на Садако е изчезнал безследно след смъртта на съпругата си, а дъщеря им е хвърлена от самия него в кладенец – същият този кладенец, който се вижда и във филмчето от видеокасетата. Журналистката и екс-съпругът и успяват да го намерят, а на дъното му откриват тленните останки на Садако. Реико решава, че проклятието е свалено, докато Рюджи не умира при същите обстоятелства като останалите; тя разбира, че единствения начин да махнеш проклятието е да покажеш копие от касетата на друг човек – така тя, показвайки го на Рюджи, е спасила себе си и по този начин решава да спаси Коичи, но цената, която ще плати е да загуби собствения си баща...

Макар да описва история на свръхестествения ужас, “Кръгът” дори за миг не нарушава баланса на сериозността си; драматургично филмът е построен върху взаимоотношения, а не върху кървища – психологията на героите е много по-важна за Наката, отколкото накълцването им на парчета. По този начин крайният резултат има рационални пропорции, поне що се отнася до киноезика. Режисурата печели с това, че не се натрапва нито с претенциозен стил, нито с излишна зрелищност; тя има целите на хирурга – да оперира без ненужно да изрязва органи, без да добавя противоречащи си обекти в кадъра, в сюжета, в изпълнението на актьорите, което от своя страна е ту пасивно – сценарият го изисква, ту въздействащо – взаимоотношенията между майката и детето, майката и съпругът, съпругът и неговата асистентка Маи Такано, дори между Садако и майка и. В това отношение “Кръгът” е изключително активен в представянето на света, който трепери под злото проклятие – то е отправната точка, от която ние започваме да наблюдаваме развитието на образите и емоциите, които се зараждат, разрушават или затвърждават между тях.

Наката умело успява да вмъкне във всеки един от филмите си своя мотив, своето авторско послание като режисьор; и всеки път този мотив е различен, всеки път е съобразен сюжетно и логически с все по-цялостно развиващата се фабула, усложняваща се, но и проясняваща се. В “Кръгът” той залага на мотива за разбитото семейство; семейните връзки, които се късат, семейните връзки, които имат нужда от опора или които окончателно са загубили такава. Между Рюджи и Реико всичко е свършило от гледна точка на съпружеските им взаимоотношения, но те са обединени заради своя син и това засилва връзката им (не сексуално, а чисто родителски). Реико пък сама за себе си се преоткрива като майка – тя работи до късно, Коичи често остава сам вкъщи и страда от липсата на нейното внимание; това го прави тихо и затворено дете: успешен образ, който лесно ни убеждава в автентичността си. Но заплахата, която пада върху него мотивира Реико за действия, които ще са реванш и равносметка едновременно. Майчиният и инстинкт се оказва по-дълбок от мрака, по-силен от ужаса.

Ужасът също е герой – напрежение, късащо нервите, образи от един болен, изстрадал свят, минало, което се крие в черно забвение и, разбира се, самата Садако. И въпреки че в третия филм тя е показана в по-различна светлина, то в първите два тя определено е запомнящо се филмово чудовище – като хибрид от нечиста съвест, неконтролируема лудост, безмилостна, безкомпромисна жестокост, страх в най-крайните му аспекти.

Двете страни на “Кръгът” са събрани в кинематографична сплав, която се сраства без да ни подтикне към съмнение в истинноста си. Законите са спазени – ние вярваме на това, което се случва не защото е възможно в реалността, а защото е логически свързано и обосновано във фикцията; вярваме на репликите и действията, на всички визуални аргументи, които Наката изтъква. Коичи се опитва да разбере смисъла на смъртта преди погребението на починалата племенница; самата Реико впоследствие е като дете, което не разбира смъртта – тя е еднакво объркваща и плашеща за всеки. Тази ирония не е търсена и се появява от самосебе си, защото е резултат точно на тези аргументи: филмът се разгръща естествено и ненатрапчиво.

"Кръгът 2" (1999) започва точно там, където свършва предходника му. Реико, която във финала на предишния филм потегля с колата към дома на баща си, за да спаси Коичи, е безследно изчезнала, както и сина и; полицията ги издирва във връзка със смъртта на Рюджи, часове след като той и Реико са открили скелета в кладенеца. Съдебната експертиза показва, че трупът на Садако е едва на няколко години, което означава, че тя е била жива в кладенеца през всичкото това време, през което са я смятали за мъртва. Действието се фокусира върху младата Маи – асистентката на Рюджи. Тя също е заинтригувана от случая с мистериозната видеокасета, но за разлика от Реико, чиято мотивация бе просто амбицията и за професионална изява, при Маи поводът е по-дълбок: чувствата й към покойния Рюджи. Тя започва да търси журналистката и сина и, помага и колега на Реико. Намират ги и постепенно се разбира, че Коичи, при все че е освободен от проклятието на касетата, е гостоприемник на Садако; събитията водят и до смъртта на Реико, която е блъсната на улицата, бягайки от полицията със сина си; състоянието на Коичи се влошава. Тук филмът променя посоката си, ставайки по-сюжетен: чрез научен експеримент и с помощта на Маи, Коичи е избавен от духа на Садако, но самата Садако е зло, което никога няма да намери покой...

Следва...

"Снимки на киноартисти"

2006-12-22T16:27:00.000+01:00

Снимката на Одри Хепбърн от филма "Как да откраднеш милион"(1966) е открадната от сайта Doctormacro.com. На него има стотици сканирани изображения с висока резолюция, късометражни филми на MGM, RKO и Pathe, както и т.нар. soundies от 40-те години на миналия век, които са предшественици на съвременните видеоклипове.

Линк

Ново филмово предизвикателство

2006-12-20T13:12:00.000+01:00

FILMAKA е ново предизвикателство за режисьорите на късометражни филми.

Продуцентите на "Ритай като Бекъм", "Буена Виста Сошъл Клъб", "Убий Бил 2" и
"Герой" представят състезанието Filmaka! Filmaka.com е сайт, на който
състезателите представят своите късометражни филми за гледане, оценяване с
гласуване и селекция. Журито включва множество холивудски личности като Колин
Фърт и Бил Пулман и режисьори сред които Нийл Лабют, Джон Мадън и Пол Шрейдър.

Във Filmaka може да се участва с филми, не по-дълги от 3 минути

Линк

Иван Хлебаров ще снима филми за българските емигранти в Бразилия

2006-12-12T23:54:00.000+01:00

Режисьорът Иван Хлебаров ще прави поредица от филми за българските емигранти в Бразилия от 20-те години на миналия век до наши дни.

"Подготвям четири или пет серийна продукция по книгата "Ферма в Сертон" на Матвей Вълев (1902-1944)", казва за БТА режисьорът.

Вълев е български скитник, пътеписец и разказвач, загинал през Втората световна война. Той описва своя живот в Бразилия, където е бил известен като Сеньор Булгаро. Вълев, заедно с Елисавета Багряна, създава пиесата "Госпожата" (1938) и публикува много разкази. Доброволец е в Отечествената война, загива в Албания. Вълев е поставил основите на градинарството в бразилския щат Минас Жераис, поради което е бил изключително уважаван от фермерите и обществеността. Българинът владеел няколко езика и имал страшно много любовници, но за никоя от тях той не е искал да се ожени, разказва още Хлебаров.

Друг от филмите на Хлебаров ще бъде за наследниците на проф. Александър Цанков.

Още за проектите на Хлебаров на www.ide.li

Вход свободен: "Нюрнбергският процес"

2006-12-12T23:47:00.000+01:00

Третата прожекция с вход свободен в кино "Одеон" по проекта на Съюза на българските филмови дейци "Силата на закона и гражданското общество: уроците на филмовото изкуство", подкрепен от Посолството на Кралство Нидерлания, е на 18 декември, понеделник, от 19.00 ч.

На нея ще бъде показан "Нюрнбергският процес" (1961) – най-важният филм в традицията на американската съдебна драма, отличен с два "Оскар"-а, два "Златни глобуса" и куп други награди и номинации.

Този уникален филм, възкресяващ процеса на XX век за престъпления срещу човечеството, е създаден от класика на американското кино Стенли Крамер с помощта на актьорското съзвездие Спенсър Трейси, Бърт Ланкастър, Марлене Дитрих, Максимилиан Шел, Джуди Гарланд, Монтгомъри Клифт и други.

Лектор ще бъде проф. Владимир Игнатовски.

Латерна магика в пражкия музей на играчките

2006-12-12T23:20:00.000+01:00

"Светът на магическите фенери и оптически играчки привлича малки и големи от времето на прожекциите на Отец Бейкън в Средните векове. Театър на сенките и цветни прожекции с Laterna Magica, оптически играчки, калейдоскопи, праксиноскопи, зоотропи, прости и усложнени прожекции на движещи се и неподвижни програми, нарисувани на стъкло - спомени от едно време, в което киното все още не е съществувало".

Този надпис може да бъде прочетен на една от витрините в пражкия Музей на играчките на колекционера, аниматор и режисьор Иван Щайгер. На нея са изложени всякакви изобретения, предшестващи появата на седмото изкуство.

Музеят на играчките е една от малкоизвестните атракции в чешката столица. Като изключим етажа с хиляди кукли "Барби", другата забележителност в него е автентичната Laterna Magica. Това е играчката, която получава Бергман на 10-годишна възраст и може би не е случайно, че по-късно режисьорът кръщава спомените си на нейното име. Според описанието, което самият Бергман дава, това е "тракаща тенекиена кутия с комин, керосинова лампа и безкрайни филми, които се въртят в кръг на безконечна лента - "магическа машина", чиято трепкаща светлина се прожектира върху провесен чаршаф на майка му. Малкият Ингмар намирал машинката за странно "потайна и интересна". По-късно тя се появява в два филма на шведския майстор - "The Magician (1958) и в полу-автобиографичния "Фани и Александър"(1982).

Още по темата...
>>снимки от Музея на играчките

Фройд и Холивуд

2006-12-11T19:11:00.000+01:00

Една от най-мощните и влиятелни прояви на масовата култура през XX-ти и началото на XXI-ви век е киното. Макар през различните периоди на своето развитие да изживява спорадични нонконформистки метаморфози (Немския експресионизъм, Френския авангард през 20-те години и бума на авторското кино през 60-те и началото на 70-те години на миналия век), седмото изкуство се примирява с недотам изящното определение "масово" и остава да почива върху вече завоюваните от мита лаври и отдавна разработените от високата култура сюжети. В холивудските продукции това е широко застъпена тенденция, изразните средства на повечето от тях се свеждат до клишетата на класическата култура и целта им, с редки изключения, е просто да възпроизвеждат очакванията на аудиторията. Те заимстват жанрови схеми и сюжетни матрици, служат си с архетипни образи, в повечето случаи развоят на събитията е предварително известен, но това нито накърнява напрежението на рецепцията, нито омаловажава терапевтичната им функция. А тази терапия се осъществява най-вече чрез криминалните и еротичните елементи в киното и представлява своеобразна персонификация по известната схема на Зигмунд Фройд, разделяща човешката психика на То (несъзнавано), Аз (предсъзнавано) и Свръхаз (съзнавано). По един или друг начин това разделение се преплита с психологията на сексуалността в ленти като "Сливър" и "Първичен инстинкт", които отдавна сме гледали, но които сигурно и отдавна сме позабравили...

Психологически триумвират: "Сливър"

Филмът "Сливър" е типичен пример за фройдистко произведение на масовата култура, където наблюдаваме терапия на То и Свръхаз. Еротизмът и насилието, което тук е по-скоро под формата на криминална интрига, съдържаща тревожно усещане за някаква тайна, са преки форми на проявите на То и по пътя на идентификацията осъществяват контакт със зрителя.

След седемгодишен отегчителен брак Кари (героинята на сексиконата Шарън Стоун) решава да започне живота си отначало и от уморителната ситуация, в която действат моралните ценностни норми (цензурата на Свръхаза), преминава в състояние, подвластно преди всичко на либидните й инстинкти и стремежът към саморазрушение, изразено в предчувствието за грозяща я опасност (прояви на То). Заплахата идва от отношенията й с двама невротици - персонажите на Уилям Болдуин (собственика на жилищната сграда) и Том Беринджър (писателя). При първия патологичната невроза се проявява под формата на воайорство и е причинена от силно изразен Едипов комплекс, чието влияние е подсилено от ранната смърт на майката. При втория резултатите от неврозата са сублимация (писане на криминални романи) и насилие (серийни убийства на жени), а самите невротични реакции са породени от импотентността - главен фактор, подтискащ либидото и правещ невъзможно изразходването на сексуалната енергия. Така в напрегнатата екранна интрига са въплътени двата основни подсъзнателни инстинкта - либидото (Ерос) и влечението към смъртта (Танатос), и чрез възприемането и съпреживяването й зрителят се освобождава от натрапчивите неосъществени желания, идващи от несъзнаваното. На финала обаче и двете неврози са преодоляни - убиецът бива сам наказан със смърт, а Кари лишава героя на Болдуин от воайорската му страст, като стреля в мониторите, чрез които той наблюдава личния живот на своите наематели. Следователно Свръхаз побеждава То, но не потушава докрай бликащата от него енергия, а го примирява до междинното състояние на Аз, след което публиката сънува сладки сънища със свободно от напрежение подсъзнание и спокойно съзнание, което е категорично уведомено, че Доброто винаги възтържествува.

Сексуална символика: "Първичен инстинкт"

"Първичен инстинкт" на холандеца Пол Верховен е несъмнено един от най-провокативните и скандални филми на 90-те години от миналия век. Едновременно еротичен трилър и криминална драма, лентата съчетава успешно компонентите на един касов филмов продукт, но и на въздействащо художествено произведение.

Интригата е заплетена около тайнствената и подозрителна героиня на винаги готовата за подобни подвизи Шарън Стоун и амбицираният детектив на Майкъл Дъглас, решен на всяка цена да разкрие серийните престъпления на неуловим психопат. Фабулата става още по-комплексна когато Дъглас и Стоун започват афера; намесата на Джийн Трипълхорн заформя не толкова любовен, колкото сексуален триъгълник и това допълнително усложнява сюжета. Развръзката е едновременно логична и двусмислена: истинският престъпник ли е заловен?

Историята е развита и разказана с обичайните похвати на Холивуд - с динамика и ритъм, кулминиращи до екшън и шок, но въпреки това лентата далеч не е стандартна и повърхностна: сексът не е просто чукане по законите на чукането, а игра на котка и мишка, в която участниците непрекъснато си разменят ролите (хищникът става жертва, жертвата - хищник); неочакваните обрати са донякъде предсказуеми ако човек гледа филма днес, но са крайно находчиви за времето си; еротизмът не е вулгарен - в смисъл безцелен и буквален, а търси различните пътища на комуникация със зрителя (залепваш очи и се надяваш сцената с разпита да се повтори или белезниците да бъдат използвани по всички възможни начини - въображението започва да работи). Станалият вече легендарен шиш за лед също е носител на огромна доза подтекст; от една страна той е оръжието на убиеца - неизконсумираната сексуална енергия търси отдушник в агресията (Ерос vs Танатос); от друга страна можем да го възприемем и като фалически символ, разбиващ леда (лед=студенина=фригидност), но дали острието не е насочено физически към Мъжа, а подсъзнателно към Жената, която също страда от сексуална обремененост, от раздвоение, някаква особена шизофрения, търсеща лек чрез убийствата?

Сценарият не търси отговори на поставените от него реторични въпроси, но умело експлоатира човешкия характер в многобройните аспекти на подсъзнанието. Подтиснати чувства, порочна душевност, садомазохистична похот - вариантите за изследване и диагностициране на психиката са в непрекъснато редуване, а кулминацията е еднакво физическа и емоционална...

Резултатът не е категоричен; същевременно на някакво скрито равнище идеята започва да кристализира: човек не губи ли човешкото, преследвайки нечовешкото? Или ако перифразираме - не се ли превръщаме в чудовищата, от които се боим в опита си да се отървем от тях?...

Благой Д. Иванов
Мариана Христова

Спри да се оплакваш, а действай!

2006-11-29T11:22:00.000+01:00

Сдружение Интерспейс и уеб студио nodnoL обявяват покана за участие в мултимедийната онлайн платформа Image.BG , чиято основна цел е създаване на "по-достоверен образ за разлика от официалните доклади на политици или дописки на журналисти по темата".

В Image.BG може да участва всеки, който иска да сподели своята визия за страната ни под формата на проекти или материали, които са авторски, иновативни, оригинални и отразяват персоналната позиция на авторите.

Платформата Image.BG предлага 2 типа участие - с уеб базиран проект или с материали, поместени в блог.

Участниците могат да предложат проект, който да има собствен под-домейн от типа "име на проекта.image.bg" и да бъде свързан с основната структура на платформата. Авторите ще могат сами да разработят проект по тема, важна за тях самите и свързана с образа на страната ни.

Освен с проекти, участието в платформата можа да бъде и с отделни материали, като фотография, кратки филми, текстове и музика, които ще се поместват в различни категории под формата на блог.

Мотото на Image.BG е "Спри да се оплакваш, а действай!". Официалният старт на проекта ще бъде в края на декември, а съпътстващите го събития ще продължат през цялата следваща година.

Сегундо де Шомон - избрано

2006-11-28T14:30:00.000+01:00

Сайтът ubu.com предлага селекция от филми на пионера на киното Сегундо Де Шомон, заснети в периода 1902-1914 г. Испанецът започва работа в лабораториите "Пате" през 1901 г. и става основен съперник на Жорж Мелиес със своите фантасмагорични късометражни филми, оцветени на ръка.

През 1905 г. де Шомон се мести в Париж където режисира повече от 100 късометражни филма. През 1914 г. усъвършенства техниката на движещата се камера в Италия, снимайки "Кабирия" на Джоване Пастроне.

В своята "История на нямото кино"("Медия", София 1994) киноисторикът Тодор Андрейков нарича де Шомон "първият голям оператор на световното кино". Името на испанеца е свързано с технически открития в областта на комбинираните снимки и изкуственото осветление. Заедно със Стюърт Блектън открива анимационния принцип (покадровата снимка). И още:

"Крупното индивидуално изобретение на Сегундо де Шомон е фартът, приложен широко
в "Кабирия" - движещата се камера в съвременната концепция. Той измисля и
релсовия път, и количката, на която ще се постави камерата, за да бъде
задвижена. Тук е необходим един резерв - функцията на фарта в италианския
исторически филм съобразно жанра и цялостната концепция за действието е
описателна. Движението на камерата трябва да опише пространството. Безусловно
това е едно могъщо средство за разкриване на триизмерното пространство. В
"Кабирия" преобладават задните (отезди) и предните (наезди)
фартове. Камерата навлиза в дълбочината на кадъра или се изтегля, увеличавайки
пространството в кадъра, следвайки едно, твърде често, външно действие.
Италианците още не използват движещата се камера, която ще изолира един актьор
от средата, за да го следи в движение на един и същ по крупност план. Не
използват фарта с психологическа функция. Използват го доколкото показва
средата, обстановката и движението на действието спрямо средата, декора.
Десетилетие след апогея на италианския исторически филм, фартът започва да се
използва активно. Неговото окончателно налагане трябва да мине през още два
етапа: 20-те г. в немския психологически камерен филм и през 30-те г., вече след
налагането на звука. До средата на 20-те г. фартът съществува в тази концепция,
която предлагат де Шомон и Пастроне в "Кабирия".

Светльо Драганов среща Тери Гилиъм

2006-11-23T23:47:00.000+01:00

Документалистът Светльо Драганов обследва с интерес чорап, носен от Тери Гилиъм. Реликвата е изложена във фоайето на култовото пражко кино "Светозор". Там миналата година беше открит магазин, наречен "Terryho ponozky"("Чорапите на Тери"), в чест на Тери Гилиъм, който показа шарените си чорапи на сцената на кино "Аеро" в Жижков. Бившият комик от "Монти Пайтън" посети Прага за премиерата на последния си филм "Братя Грим", който е заснет там.

"Отворили са магазин точно до Вацлавския площад, наречен "Чорапите на Тери". Кръстен е на моите чорапи!", изумен бил Гилиъм. Режисьорът описва мястото като "кино галантерия, в която се продават книги, DVD-та, плакати и други джунджурии".

"Чорапите на Тери" е отворен всеки ден от 10 до 21.30 ч.

Още по темата...
>>Клуни да играе Тери Джоунс? Да, да...

Бент Хамер: В Буковски има много хумор

2006-11-10T16:27:00.000+01:00

Бент Хамер е норвежки режисьор, сценарист и продуцент. Роден е в Сандефьорд, Норвегия през 1956 г. и учи филмова теория и литература в Университета на Стокхолм и Стокхолмското филмово училище.

EGGS, първият пълнометражен игрален филм на Хамер е показан в Петнайсетдневката на режисьорите в Кан през 1995 г. Филмът печели наградата за дебют на Московския филмов фестивал и наградата на FIPRESCI на кинофестивала в Торонто през същата година.

"Кухненски истории", следващият филм на Бент Хамер, е норвежкото предложение за "Оскар" в категорията "Най-добър чуждестранен филм".

Работейки заедно с продуцента и сценарист Джим Стар к (повече познат като продуцент на осем от филмите на Джим Джармъш) Хамер адаптира сценария на "Фактотум" по едноименния роман на Чарлз Буковски. Снимките на филма започват през април 2004 г., а премиерата се състои на следващата година, на международния кинофестивал Kosmorama в Трондхайм, Норвегия.

Интервюто с Бент Хамер по-долу е направено преди няколко месеца, когато режисьорът представи "Фактотум" на 10-ия София Филм Фест.

Йордан Тодоров: "Фактотум" започва с визуално прелестен кадър(главният герой Хенри Чинаски разбива огромни късове лед), но според мен най-впечатляваща е "сцената-на-другата-сутрин", когато героите на Мат Дилън и Лили Тейлър се събуждат с тежък махмурлук. Това е перфектният дълъг кадър, не мислите ли?

Бент Хамер: Да, аз също много го харесвам. Може да се каже, че ми е любим. С него е свързана една много интересна история. Когато казах на Мат Дилън, че искам да заснема сцената в един кадър, той беше малко уплашен. Казах му още, че вярвам, че ще се справи. Лили е свикнала повече да работи с европейски режисьори в независими филми и знаеше много повече от Мат за това странно нещо, наречено "дълъг кадър". Тя ме подкрепи и мисля, че днес Мат е най-горд именно с този кадър. Комбинацията европейски режисьор-американски актьори е много приятна. Спомням си, че екипът също беше много развълнуван, когато снимахме тази сцена. Аз виждам в нея показателен пример за позитивната среща между европейския и американския начин на правене на кино. Когато казвам "американски", имам предвид начина, по който работят студиата - те въобще не биха ти позволили да направиш дълъг кадър. Трябва да снимаш всички възможни ъгли, близки и средни планове. Студиото никога няма да ти позволи да заснемеш сцена като тази. Няма начин (смее се).

Преди да заснемете "Фактотум" сте работили върху подобен проект?

Нахвърлях някои скечове, свързани с пиенето. Не знаех в каква посока исках да тръгна, но нахвърлях някои скечове...

Защо избрахте пиенете?

Не си спомням много добре. Това, което исках да направя, беше да покажа силата, която е нужна, за да бъдеш пияч. Особено професионален пияч. Исках също така да покажа и силата, която се иска, за да се отървеш от пиенето. Това е много различно от посланието на "Фактотум", но мисля, че това беше подходът, който имах преди десет години.

Бяха ви нужни осем години, за да завършите "Фактотум". Защо?

Парите бяха единствената причина за това. И все пак, нещата са свързани и с артистичния подход. Беше трудно да убедя хората с парите, че някой ще гледа филм за пиян, безработен писател. Искахме да направим "Фактотум" по автентичен начин, начина по който би го направил самия Буковски. Изчаквахме, защото не искахме да променяме сценария. Не искахме да го олекотяваме. Ето защо заснемането на "Фактотум" отне толкова много време. Днес не можем да виним никого - направихме филма, който искахме да направим. Така че вината е наша, ако хората не го харесват. Не можем да кажем: "Нямахме правото на последна дума при монтажа", защото имахме цялата свобода да направим филма по начина, по който искахме да го направим.

В едно интервю казвате, че Мат Дилън притежава "огромен потенциал на флиртаджия". Какво имахте предвид?

(смеейки се) Трябваше да внимава къде шари с очите си.

Какъв беше подходът ви, когато го режисирахте?

Преди всичко, Мат е превъзходен комик. Той знае как да играе романтични роли, но той е актьор. Бях заинтригуван и от неговата друга, така да се каже драматична страна. Можете да я видите в първите му филми. Това беше нещото, което наистина харесвах в него. Комбинацията между неговите драматични и комедийни способности ме привличаше в най-голяма степен. Мат също искаше да изиграе нещо различно. Реших, че можем да направим нещо, което той не беше правил от години и Мат пое риска. Беше нетърпелив да играе пияница и аз написах една страница с инструкции как да изгради образа на Хенри Чинаски, как да подходи към него. Написах: "Забрави Буковски!". Извървяхме заедно пътя и мога да кажа, че е много сложно да изиграеш такъв персонаж.

Смятате ли, че "Фактотум" е важен филм във вашата кариера и тази на Мат?

Определено. Ролята на Мат във "Фактотум" по някакъв начин е свързана с тази в "Сблъсъци". Все още не съм гледал филма, но мисля че тези две роли са много важни за него, защото са тотално различни от всичко, което е правил в последните петнадесет години. От друга страна, Мат направи комедията "Хърби: зареден до дупка". Мат е много изтънчен актьор и когато го гледате във "Фактотум" виждате, че той е много добър в драматичните роли. И все пак той играе и във филми като "Хърби".

Планирате ли да снимате друг филм заедно?

Говорихме за това. Наистина ни се иска да работим отново заедно, на за момента нямам никакви конкретни идеи. Точно сега подготвям проект, който се надявам да снимам в Норвегия следващата година. Чета английски и американски сценарии. Не отидох в Щатите просто защото исках да снимам филм там. Много хора като Джим Джармъш трябваше да се обърнат към Европа или Япония, за да намерят пари за филмите си. Така че не това е причината. Във "Фактотум" няма нито един американски долар, като изключим личните средства на продуцента Джим Старк.

Двамата със Старк сте се срещнали в Кан. Как започна сътрудничеството ви?

Срещнах Джим през 1995 г. Бях на фестивала с предишния си филм "Кухненски истории". След това се видяхме още няколко пъти в Ню Йорк. Сприятелихме се и започнахме да търсим нещо, което бихме могли да направим заедно. Като начало Джим ми изпрати няколко сценария на английски, които не ми харесаха. След това ме попита дали имам някакви идеи и споменах Буковски. "Кои книги?", отвърна той. Избрах "Поща" и "Фактотум". След седмица Джим ми звънна. "Поща" не беше свободна, така че взехме "Фактотум". Трябваше да препрочета романа. Много ми хареса и казах на Джим, че трябва да го екранизираме. Започнахме преговори за правата.

Защо избрахте "Фактотум"?

Романът по някакъв начин беше свързан със скечовете за пиенето, за които споменах. Все пак, никога не знаеш защо избираш даден проект. Понякога той сам те избира. Исках да снимам филм на английски. Имахме проблеми докато се опитвахме да намерим пари в Европа заради темата на филма. В известен смисъл е трудно да я продадеш. Трудно е да се пребориш с клишетата за Буковски. Трудно е да обясниш на някого, че искаш да вкараш хумор във филм като "Фактотум". Искрено вярвам, че в писанията на Буковски има голяма доза хумор. И в същото време той изпитва силна страст към хората, живеещи на ръба.

Кои бяха погрешните схващания за Буковски, които трябваше да преодолеете?

Дори за мен като режисьор беше трудно да обхвана филма с поглед. Написахме сценария заедно с Джим и трябваше да помислим доста, да вземем много решения. Филмът беше в главата ми и въпреки това не знаех дали ще се получи по начина, по който исках да го направя. Мат и Лили създадоха атмосферата във "Фактотум". Беше трудно да не преувеличаваме, защото хората с парите виждаха филма по определен начин - с всичките клишета за Буковски, набутани в него. Не искахме да го правим по този начин.

Мат разговаря с вдовицата на Буковски Линда около два часа. Тя му обясни как да подходи към образа на Хенри Чинаски. Как да реши косата си по начина, по който го е правел самият Буковски. "Никога не обувай бели чорапи. И винаги слагай панталоните си на стола", каза още Линда на Мат. Всички тези детайли направиха образа по-автентичен. Не искам да кажа, че Мат изигра Буковски. Просто смятам, че това беше начинът да се доближи до Хенри Чинаски. Не искахме да го окарикатуряваме, както повечето хора биха желали да го видят на екрана. Искахме да надскочим това, с риск да бъдем не чак толкова развлекателни, но верни на духа и същността на написаното от Буковски.

Историята се състои от множество скечове, навързани един за друг...

Така е, защото книгата има същата структура. Сценарният доктор би казал - "Няма начин! Не го правете! Нямате никаква структура"(смее се).

...и главният герой на практика е изолиран във филма.

Да, Хенри Чинаски не се променя въобще. Когато пишеш сценарий е важно главният ти персонаж да се променя. В нашия случай Чинаски е много самотен, той не иска да се променя - той просто разказва за това което вижда, за живота, който живее. Мисля, че това е същността на Чинаски - ти просто не можеш да говориш с него.

Това е против всички правила на традиционния сценарий...

Така е... Това беше друга част от предизвикателството да финансираме "Фактотум", който е доста различен от повечето филми. Трябваше да разчитаме на атмосферата, на малки неща като хумора и отношенията между героите, вместо на историята и характерите в нея. Трудно е да убедиш някого, че можеш да направиш филм без всичките "кукички" на традиционната драматургия. Знаехме това, но въпреки всичко искахме да направим филма по този начин.

Какъв е бюджетът на "Фактотум"?

Не мога да си спомня точно, но това е евтин филм. Може би няколко милиона долара.

"Фактотум" излезе на DVD на 6 ноември.

"Le Ballon Rouge" на Албер Ламорис

2006-11-08T20:12:00.000+01:00

LE BALLON ROUGE (1956) на Албер Ламорис може да бъде гледан в YouTube.

"Отличен в Кан и от Дружеството на нюйоркските филмови критици като най-добър
чуждестранен филм, LE BALLON ROUGE омагьосва дори американската Академия за филмово изкуство дотолкова, че тя му присъжда "Оскар" за най-добър оригинален
сценарий - рядка чест за късометражен(да не споменаваме чуждестранен и без
всякакъв диалог) филм и признание за неговия дълготраен, надарен с въображение
чар.

~ Lucia Bozzola, All Movie Guide

Част I
Част II
Част III
Част IV

Link (via boingboing.net)

С музика на Нино Рота откриват юбилейната Киномания

2006-11-02T15:40:00.000+01:00

Концерт с филмова музика "Рота дирижира Рота" открива юбилейната 20-а Киномания тази вечер в Зала 1 на НДК, съобщава БТА. Фестивалният симфоничен оркестър с диригент Марчело Рота ще изпълни композиции на Нино Рота от филмите "Кръстникът", "Гепардът", "Пътят", "Мамините синчета" и "Амаркорд". Солистка е сопраното Розела Руини. Изпълненията ще бъдат съпроводени с прожекция на откъси от филмите. Марчело Рота е братовчед на световноизвестния Нино Рота и изнася концерти с негова филмова музика по целия свят.

Друг концерт, на ромската кралица Есма Реджепова от Македония и нейния оркестър ще предшества премиерата на "Когато пътят засвири: Приказки за цигански керван" на 4 ноември в Зала 1 на НДК. Филмът, режисиран и продуциран от Джасмин Делал проследява турнето на пет цигански оркестъра.

Прожекциите на тазгодишната Киномания ще бъдат не само в НДК - Зала 1 и кино "Люмиер", а и в Дома на киното и кината "Център" и "Одеон". За пръв път филми от панорамата ще бъдат показани извън София, в пловдивското кино "Лъки". Билетите са на цени 6 и 4 лева (учащи и пенсионери). Предлага се и абонамент - 10 билета за 50 лв.

Петдесет от общото 72-та филма тази година пристигат специално за Киномания. Организатори са НДК и продуцентска къща "Le Spot" с подкрепата на различни чуждестранни културни институти и посолства в София, Българска национална филмотека, Националния филмов център и киноразпространители.

Киното на Балканите

2006-08-18T17:40:00.000+02:00

Двадесет и четири текста за балканското кино са намерили място в "The cinema of the Balkans". Антологията е под редакцията на проф. Дина Йорданова, преподавател в шотландския университет "Сейнт Ендрюз", а предговорът е на световноизвестния режисьор Душан Макавеев.

"The cinema of the Balkans" е 11-ата книга от поредицата "24 FRAMES" на лондонското издателство Wallflower Press и разглежда киното на бивша Югославия(Сърбия, Македония, Босна, Черна Гора, Хърватска и Словения), Гърция, Румъния и Албания. Българското кино е представено от четири есета на проф. Александър Грозев върху филмите "Крадецът на праскови"(1964), "Козият рог"(1972), "Лачените обувки на незнайния воин"(1979) и "Мера според мера"(1981).

"The cinema of the Balkans" ще бъде официално представена на 25-и август, по време на филмовия фестивал в Сараево.

Още по темата...
>>Повече за проф. Дина Йорданова

Мебели - филмови звезди II

2006-08-08T19:55:00.000+02:00

Дейвид Нивън и Маги Макнамара в сцена от THE MOON IS BLUE(1953) на Ото Преминджър. На втори план се вижда прословутия фотьойл "The womb chair" на Ееро Сааринен. Преди няколко месеца Теменужка Захариева от "TemZa Design" погледна с очите на интериорен дизайнер "Долу любовта", за да установи, че "истинската звзда в този филм всъщност е декорът, блестящият сценичен дизайн..."

"В "Долу любовта" много от основните сцени се развиват в елегантния, просторен и
сякаш прекалено захаросан хол на главната героиня. Там, като център на
действието е група от мебели за сядане, между които най-запомнящо се е
присъствието на фотьойла "The
womb chair", който много харесвам. "Утробата" е част от серията мебели,
с
които Еееро
Сааринен и Чарлз
Еймс съвместно печелят първа награда в конкурса,
организиран от Музея за
модерно изкуство, Ню Йорк през 1940 г. Той носи името
"Organic Design in
Home Furnishings" (Органичният дизайн в обзавеждането на
дома) и се
организира от департамента за индустриален дизайн."

Още по темата...
>>Всички снимки
>>Мебели - филмови звезди

Асумпта Серна: Саура имаше проблем с комуникацията

2006-08-01T21:00:00.000+02:00

"Тази книга ми е позната. В Испания беше публикувана със същата корица. Мисля, че е френска, нали? Вероятно е същата книга...", казва Асумпта Серна, когато и показвам "Педро Алмодовар - Киното на желанията"("Колибри", 2003 г.)

Асумпта Серна е известна испанска актриса с повече от 60 роли в киното и почти толкова образи в театъра. През 80-те години участва в няколко малки филмови продукции, сред които и първия филм на Алмодовар - PEPI, LUCI, BOM Y OTRAS CHICAS DEL MONTON(1980). Скоро след това Серна прави пробива си в голямото кино със "Сладки часове"(1982) на Карлос Саура. Ролята на femme fatale и партньорството с Антонио Бандерас в "Матадор"(1986), първия хит на Алмодовар, я изстрелват сред европейските актриси от първа величина. Впоследствие Асумпта Серна участва в множество успешни комерсиални филми като "Дива орхидея"(1990, реж. Залман Кинг), "Нострадамус"(1994, реж. Роджър Крисчън) и "Стрелецът"(1995, реж. Тед Кочеф). Тя е член на Academy of Motion Picture Arts and Sciences (AMPAS), Европейската филмова академия и Academia de las Artes y las Ciencias Cinematográficas de España.

Асумпта Серна беше член на международното жури по време на 9-ия София Филм Фест(СФФ).

Йордан Тодоров: Асумпта истинското ви име ли е?

Асумпта Серна: Да, но на каталунски. Нищо не съм променяла. На каталунски Асунсион е Асумпта. Разбирате ли, каталунският е особен език, много различен от испанския.

Първоначално е трябвало да сe занимавате с право. Как започнахте да играете?

Баща ми беше решил, че трябва да се занимавам с право. Той, както всички обикновени хора, беше ужасен от мисълта, че любимата му дъщеря ще избере актьорската професия. По онова време в Испания нямаше сериозно обучение по актьорско майсторство и баща ми смяташе, че шансовете да си намеря работа като актриса са минимални. Непоклатимото ми решение ме накара да работя сериозно, за да постигна това, което исках.

Участвали сте в антифашисткия театър, насочен срещу режима на Франко през 70-те? Какво означаваше да си актриса в онези години?

Трябваше да правиш компромис със свободата на словото, със свободния начин на мислене. Много от решенията, които взимахме като артисти бяха резултат на бунтарската ни гледна точка спрямо старите структури, старите йерархии. Това ми помогна да намеря атрактивни, различни и експериментални проекти в моята кариера. Освен това оттогава винаги предпочитам проекти, в които присъства духа на колективната работа. Като актриса търся етичните и социални измерения във всеки проект. Смятам, че всичко, което правя в настоящия момент е резултат от онова, което се случи в онези години. Ето защо намирам за особено важни първите стъпки в света на комуникацията. Единственият начин да комуникираш по-добре с аудиторията и следователно да бъдеш по добър актьор е да живееш живот, изпълнен с преживявания и отвореност към света.

Играете ли още в театъра?

Последната ми постановка беше преди много, много години в Париж, в театър "Одеон". Комедия от Алберто Моравия. Билетите бяха разпродадени предварително. През цялото време, през което се играеше. Бях истински щастлива да участвам в тази постановка и честно казано, нищо след това не ме е забавлявало така.

Разкажете повече за "First team", вашия уъркшоп за актьори?

Това всъщност е фондация. Ще ви изпратя повече информация, за да разберете по-добре за какво става въпрос.

А курса "Актьорско майсторство за кино"?

Това е увод към "Актьорско майсторство пред камера", специалност, създадена от фондацията "First team". Съществува от 5 години и в него актьорите научават основни неща за играта пред камера. Накрая участниците получават презентация под формата на видеозапис, която разпространяваме сред продуценти, кастинг директори и агенти в Испания. Правили сме го в няколко университета и на филмови фестивали в Испания, Португалия и Германия. Направихме представяне на този уводен курс в София, в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кр. Сарафов"

Колко различно е актьорското майсторство пред камера от това в театъра?

Доста различно е. Има някои театрални техники, които актьорът трябва да овладее, но той не бива да пренебрегва спецификата на киното - сценарий, монтаж, камера, осветление, маркетинг и т. н.

Гледате ли понякога старите си филми?

Не, само ако има ретроспектива. Нямам ги в домашната си видеоколекция.

Снимали сте се при известни режисьори като Педро Алмодовар, Карлос Саура и Сам Фулър. Как беше работата с тях?

Всеки път опитът е различен. Сам Фулър беше много забавен човек с голяма дарба за комуникация. Разговаряхме през цялото време. Искаше да сподели всичко, което засягаше живота му, гледната му точка и филмите му. Можеше да говори безкрай. Понякога беше малко отегчителен(Асумпта се засмива невинно), но беше изпълнен с енергия. Запознах се с него, когато беше на 80 и заснехме заедно THE DAY OF RECKONING(1990), по романа на Патриша Хайсмит. Снимахме в Англия и Южна Франция и беше доста интересно. Много добре се разбирахме както със съпругата му, така и с дъщеря му Саманта. Всъщност Саманта играеше моята дъщеря във филма.

Саура?

Той беше съвсем различен, на другата плоскост. Имаше много потаен подход. Участвах в "Сладки часове" след като Саура се раздели с Джералдин Чаплин(дъщерята на Чарли Чаплин - б. а.). Бях първата актриса, която участва в негов филм, без да е негова съпруга. Това, предполагам, му създаде много проблеми. Саура беше свикнал да общува по различен начин.

Какво имате предвид?

(смее се) Имам предвид в леглото. Саура беше много отчужден докато работеше. Беше като дух на снимачната площадка. По онова време никога нямаше да го видите в края на снимачния ден.

Винаги разказвам една весела случка за опитите си да общувам с него. Бях много притеснена, защото по време на снимките на "Сладки часове", след два месеца, прекарани в репетиции, не бях установила обратна връзка с него. Саура не говореше за филма, през цялото време беше с оператора и снимаше. И така, предстоеше да заснемем сцена, в която се самоубивам пред очите на сина си. Беше много важна сцена, защото след това, синът ми щеше да бъде абсолютно обсебен от смъртта на майка си. Исках да знам определени неща. Например защо героинята ми решава да се самоубие пред очите на детето си, но сценарият беше доста мистериозен и не даваше обяснение. Нямаше начин да разбера подобно нещо. Тогава реших, че ще запиша мотивацията на героинята си в нещо като дневник. Възнамерявах да дам дневника на Саура като подарък, точно преди началото на снимките. След два месеца репетиции дневникът беше готов - с текст и снимки. Освен това измислих и други неща, които включих в него.

Какво стана след това?

Един ден казах на Саура: "Направих нещо за теб". "А, това е дневник? (Асумпта се прави, че прелиства невидими страници). Колко интересно? Благодаря ти!", отговори той.

Един ден, след два месеца къртовска работа по филма, Саура ме заведе в монтажната. Там видях дневника ми, който беше заснет като обяснение, защо героинята ми се самоубива. Почувствах се страхотно въпреки, че Карлос не ми беше казал предварително, че смята да използва подаръка ми във филма. Това беше голямо проявление на щедрост, симптоматично за начина, по който Саура работи. Разбрах това години по-късно.
Саура не беше от лесните режисьори. За да бъдем в състояние да комуникираме трябваше непрекъснато да се дразним. Саура имаше проблеми с комуникацията, не аз. Казвам това, защото синът му Пабло, негов асистент-режисьор по онова време, веднъж ми каза: "Асумпта, ти разговаряш с баща ми по пет часа на ден. Това е невероятно".

Смятам, че днес Саура днес е различен. Филмите му са някак по-леки... Може би защото смени три съпруги(смее се). Преди 6-7 месеца участвах в едно токшоу в Испания и той беше много разговорлив, говорихме за много неща.

Кога срещнахте Алмодовар за пръв път?

Поканих го на обяд вкъщи. Доколкото си спомням, беше 1981 г. и той все още работеше в "Telefonica". Вече бях участвала в (изброява) един... два... три... четири филма. Млада актриса, но не толкова известна. Бях участвала в "Сладки часове", но едва пет години по-късно Алмодовар ми даде роля в "Матадор".

Участвали сте в първия му игрален филм PEPI, LUCI, BOM?

Да, но това стана инцидентно, чисто случайно. Карлос Тристанчо, мой съпруг по онова време, имаше голяма роля в PEPI, LUCI, BOM. Снимките на филма прекъснаха заради финансови проблеми. Аз се ожених за Карлос и Алмодовар ни включи като нова двойка във филма. Общо взето, по онова време Педро обичаше партитата, положителните вибрации, излизането и купонясването в големи компании. Имаше страхотно чувство за хумор. Все пак беше част от Ла Мовида, прословутото осемдесетарско течение.

Как братята Стивън и Тимъти Куей ви избраха за ролята на Асумпта в последния им филм THE PIANO TUNER OF EARTHQUAKES (2005)? Доста интересен проект, не мислите ли?

За мен е по-скоро потвърждение, че работата в екип е възможна. Че режисьорите не трябва да бъдат деспоти, за да извадят най-доброто от актьра. Това е моето доказателство пред света, че ако режисьорите обичат хората, актьорите дават най-доброто от себе си. Наистина не ни трябва много, наистина...

Какъв ще е следващия ви проект?

Немски телевизионен филм, наречен DER KEILER. Ще играя ролята на аржентинката Мария, потисната от съпруга си до момента, в който се появява възможност, която ще промени живота и.

Сп. "Кино" на 60 години

2006-07-20T18:20:00.000+02:00

На 20.02.1946 г. в София излиза първият брой на сп. “Кино и фото”. Това дефакто е датата на раждане на "Кино" - най-старото българско списание, посветено на седмото изкуство, което тази година празнува 60-годишния си юбилей. В края на януари 1951 г. "Кино и фото” започва да излиза с името “Кино”. Всъщност началото на българския периодичен кинопечат е поставено доста по-рано.

В периода 1913- 1930 год. в България са излизали над 40 специализирани
филмови списания и вестници, много от които със съдба на еднодневки. Началото е
положено от сп. “Кино-журнал”(1913), с подзаглавие “Орган на
кинематографическото изкуство”. То излизало в София, веднъж на две седмици и
имало откровено рекламен характер.

“Кино-звезда”, друго популярно издание от онези години стартира на 20
май 1920 г. в Града на тепетата по инициатива на ръководството на “Модерен
театър” – Пловдив. Излиза цели шест години и това е своеобразен рекорд предвид
мимолетното съществуване на останалите подобни издания.

Съмнителният професионализъм на “Кино-журнал” и “Кино-звезда” не
поставя под въпрос приноса им ветерани в една малко овладяна тогава област -
филмовата критика. И ако въобще трябва да търсим някакво начало, може би трябва
да се върнем 55 години назад- към зората на българската държавна кинематография.

Цялата статия...

Антони Б. Христов: "Колите" е една смела продукция

2006-07-12T22:12:00.000+02:00

Световноизвестната компания за анимационни филми "Pixar" взриви кината през 1995 г., когато на екран излезе първата пълнометражна 3D-анимация - "Играта на играчките". Успехът на лентата на Джон Ласитър създаде истинска блокбастър-върхушка с последвалите "Приключението на бръмбарите" (1998), "Играта на играчките 2" (1999), "Таласъми ООД" (2001), "Търсенето на Немо" (2003) и "Феноменалните" (2004). През тази година към визитката беше прибавен и "Колите", a се работи и по проектите "Ratatuille" и "Toy Story 3"; "Pixar" са отговорни и за направата на няколко великолепни късометражки, например "For The Birds" и "Geri's Game". Милиардите долари печалба и възторгът на публиката обсипват компанията както със злато, така и с безброй престижни награди. България може да се гордее с това, че сред екипа на "Pixar" откриваме името на сънародника ни Антони Б. Христов. С какво ново той и колегите му ще ни изненадат през тази година ще разберем на 4-и август, когато се очаква "Колите" да настъпят газта да дупка и у нас.

Благой Д. Иванов: Г-н Христов, как се озовахте в "Pixar"?

АНТОНИ Б. ХРИСТОВ: След толкова години в индустрията човек неизбежно си създава различни кръгове от колеги и познати, както и репутация. Именно такива контакти се оказаха решаващи за мен, без да съм подозирал нищо предварително. Но въпреки това човек трябва да се доказва непрекъснато. Американците казват, че ти си толкова добър, колкото е добър последният ти проект.

Това, че сте българин пречи ли ви или ви помага? Съществуват ли предубеждения в Холивуд и до каква степен те се променят, ако човек се докаже в областта си?

Това е интересен въпрос. Според мен е невъзможно човек да знае със стопроцентова сигурност дали по националност се възприема положително или негативно. Ако човек има по-пълна фигура или някоя друга специфична черта и търси причина за неуспеха си, често може да реши, че, видите ли, трудно е за тежки хора да успеят в кариерата си. Някои пък решават: "Аха, защото съм българин, нали?" Според мен американците като цяло са изключително толерантни към всякакви националности. Проблемът е комуникирането и не говоря за език в случая, а за установяването на чисто човешка връзка - нещо супер необходимо за удобните работни отношения. Не забравяйте, че всички сме хора. Повечето от нас нямат време или излишна енергия да се впускат в излишни философски въпроси и искаме само "да си имаме думата" с колегите си. Американци са ми помагали и са ме пласирали толкова често, че ми е трудно да си представя нещо различно, но не казвам, че е невъзможно други да имат по-негативен опит.

Последният филм, в който имате участие е тазгодишният хит "Колите". Вие сте се занимавал с разработването на персонажите... Разкажете повече за работата ви по филма?

При "Колите" аз се занимавах само със сцените. Филмът беше в продукция доста дълго - около пет години. Аз работих по филма около година и половина, понеже след "Търсенето на Немо" помогнах за известно време на "Феноменалните".

С какво "Колите" се отличава от другите 3D-анимации?

"Колите" продължава една традиция в "Pixar", която се състои в това да избираме различни теми и характерни типажи при всеки филм. Според мен е доста смела продукция, защото се впуска в територия, в която ако нещата не се направят точно, се рискува да се изпусне връзката с публиката. Говорещите коли не са нещо, което повечето от нас са готови да приемат, но начинът по който "Колите" е направен гарантира, че ще се хареса на всеки. Честно казано фактът, че това са коли не е нещо, върху което повечето хора се концентрират, гледайки филма. Атракцията ги ангажира веднага.

Как си обяснявате факта, че филмите на "Pixar" имат такъв невероятен касов успех? Къде се крие тайната - в сюжета, дизайна, героите?

Филмите на "Pixar" са успех, защото ние не седим около масата, чудейки се как да направим филми, които да бъдат касово успешни. Ние правим филмите, които искаме да видим и да ги харесаме както ние самите, така също нашите приятели и нашите деца. "Pixar" е компания, в която аниматорите и художниците са лидерите, за разлика от други компании, където тези, които диктуват са т. нар. "вратовръзки". Това според мен е тайната, колкото и семпло и невероятно да звучи.

Според вас има ли все още място в съвременното кино за двуизмерната анимация?

Честно казано не съм много сигурен дали имам категорично мнение по този въпрос. Не изключвам, че публиката вече е достатъчно "разглезена" от вида и от невероятните ефекти на 3D-анимацията, които продължават да се усъвършенстват с всеки следващ филм. Трудно е човек да се върне назад, когато свикне с нещо по-добро. Все пак, историята на филма е най-важното и ще бъда много доволен, ако някой ме изненада с успешен 2D-филм в бъдеще.

Какво ви е мнението за конкурентните заглавия в жанра, например поредиците "Шрек" или "Ледена епоха"?

Аз съм винаги щастлив да видя качество извън "Pixar". Конкуренцията е най-здравословния фактор за всяка индустрия. Достойната конкуренция дава значение на твоите постижения. Всеки от нас има нужда от някаква мярка за успех в каквото и да е начинание и обикновено тази мярка са околните.

Над какво работите в момента?

В момента работя по нашия нов филм, предвиден за 2008 г. Иска ми се да говоря за него, но няма как...

Още по темата...

>>Българска анимация в номиниран за "Оскар" филм
>>Animation Timeline

Чуйте Питър Грийнауей

2006-07-12T21:09:00.000+02:00

Питър Грийнауей ще заснеме част от новия си филм в полския град Вроцлав. "Нощна стража" разказва за живота на холандския художник Рембранд и представя процеса на създаване на известната картина със същото заглавие. Екипът, ръководен от Грийнауей ще използва филмовото студио във Вроцлав, а снимките са насрочени за периода 21 Август - 23 Септември 2006 г.

Вероятно някои от читателите на този блог си спомнят, че Питър Грийнауей гостува на 9-ия София филм фест(04-13.03.2005). Тогава британският режисьор изнесе урок по кино, предшестван от кратка пресконференция. В нея говори за филмите си като цяло, както и за най-амбициозния си проект до момента, наречен "Куфарите на Тълс Лупър".

Киното е мъртво. То вече не е радикално средство за изразяване на идеи.
Най-талантливите хора се преместиха в телевизионната индустрия. Мога да ви кажа
и точната дата на която киното умря - 31 септември 1983 г. Тогава дистанционното управление беше
въведено в употреба.

Преди няколко дни попаднах на забравен запис на пресконференцията с Питър Грийнауей, който не е излъчван никъде до момента. Разговорът се води от доц. д-р Александър Янакиев, продължава около 96 минути(!) и има симултанен превод на български.

Приятно слушане!

Наши сънародници в чуждестранни кинематографии

2006-06-29T16:14:00.000+02:00

Така е озаглавена една от главите в почти апокрифното издание "Киноизкуството в България". Книжлето е отпечатано през далечната 1960 г. в 565 екземпляра и дава доста любопитни сведения за българската следа в световното кино. Неизвестният днес Благой Стефанов е бил асистент-режисьор на легендарния Кинг Видор в "Three Wise Fools"(1923), а сънародникът ни Йохан Розев, който следва в мюнхенската филмова академия през 1922-1927 г. е стажант в "Метрополис" на Фриц Ланг.

Националната филмотека разполага с един-единствен екземпляр от "Киноизкуството в България", от който е взет откъса по-долу. Цялата статия "Наши сънародници в чуждестранни кинематографии" ще бъде публикувана в няколко постинга.

Първият българин, прекосил океана, за да опита щастието си в американското
кино е Пери Н. Векров. Роден в Шумен през 1881 г, съвсем малък той заминава с
родителите си за Александрия(Египет), където отраства и му се удава да постъпи в
една френска театрална трупа. Образованието си получава в "Роберт колеж" -
Цариград. След това П. Векров се връща в България, следва право в Софийския
университет и изучава драматическо изкуство в първата българска драматическа
школа. В 1901 г. Векров е вече в Щатите. Там с мъка успява да влезе в трупата на
Аугустин Дел. Опитва се в драмата, в оперетата и водевила и показва дарби на
добър драматически режисьор. "American Cinemacolor", една от първите
кинокомпании в Америка, го ангажирва и му поверява постановка на своя продукция.
За същата фирма той работи в продължение на три години, през които се утвърждава
като режисьор и актьор. По-сетне П. Векров последователно снима за "Метро" и в
най-старата и известна къща "Вайтаграф", за която поставя: "The More Excellent Way" (1917)
с Анита Стюърт и Чарлз Ричман. Като филмов режисьор П. Векров изпъква с "Чарлз
медното сърце", а следващата му творба "Her Secret" (1917) с Алис Джойс му отваря широк път.

По-късно той постъпва в "Парамаунт" и "Фърст
Нешънъл" при "Юнайтед Студиос", за които режисира "Thundergate"(1923) с
Вирджиния Браун Фейр и Оуен Мур(първия мъж на Мери Пикфорд). По неизвестни
причини нашият талантлив съотечественик внезапно прекратява дейността си в
"столицата на кинематографа" и заминава за Япония, където снима серийни филми.
Оттам следите му се губят. Като актьор тойе изпълнявал незначителни роли(Според информацията в www.imdb.com Пери Векров умира през 1937 г. в Холивуд - б.а.).

Религиозни мотиви в иранското кино

2006-06-28T10:12:00.000+02:00

Шамим Берке, режисьор

"Непосредствено след войната с Ирак, в началото на 90-те години на ХХ век, в
иранското общество възникна въпросът: съществува или не този вид кино –
религизното? През 1991 г. за пръв път се постави на обсъждане въпросът: "Какво
точно означава терминът “религиозно кино”"? В Техеран беше свикана конференция,
чиято основна тема беше “Религиозното кино”.

Конференцията
беше организирана от полудържавната организация на кинотворците “Хузе Хонари”, в
която членуват известните Махсен Махмалбаф, Маджид Маджиди, Ибрахим Хатамикия и
др. Организацията изигра огромна роля за развитието на съвременното иранско
кино. Тя винаги е била ръководена и идейно направлявана от ходжи, но с
положително отношение към киноизкуството. Целта, която си поставя “Хузе Хонари”,
е развитието на иранското национално кино. След проведената през 1991 г.
конференция терминът “религиозно кино” влезе в официална употреба, а въпросът за
отношението между киното и религията беше поставен за анализиране на научна
основа.

В общественото пространство се появиха и опоненти на “Хузе
Хонари”, които застъпваха становището, че религията (Ислямът) не трябва да се
омърсява, като се свързва с киното, което е “извор на грях”."

>>Шамим Берке е роден през 1973 г. в Техеран, Иран. Завършва кинорежисура в Техеранския университет. В периода 1996-2000 г. работи в Иранската национална телевизия. Заснема повече от 1000 минути документални филми, както и редица програми за чуждестранни телевизии. Режисьор е на два късометражни филма, заснети на 16 мм. От 2000 г. е докторант по режисура в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" в класа на проф. Людмил Стайков.

Шамим Берке е представител на Иранската национална телевизия за България, Македония и Румъния. У нас прави късометражния "Без паника: ние сме мюсюлмани"(2004). Филмът е показан на 8-ия СФФ и на филмовия фестивал в Сараево през 2004 г.

Публикуваният откъс е част от автореферат на дисертацията "Религиозни мотиви в иранското кино" за придобиване на научната степен "Доктор по кинорежисура".

Проект "Баклава"

2006-06-27T17:51:00.000+02:00

Ето нещо, което изглежда интересно. Нов български пълнометражен филмов проект с типично балканско име. И звучене...

Джоре и Коце са двама братя, които се познават от скоро и трябва да живеят
заедно. Джоре слуша електронна музика и рисува по стените. Коце краде и обича
попфолк. БАКЛАВА проследява техните невероятни приключения в съвременна
България.

"Баклава" е пълнометражен филмов проект на Александър Петров. Повече на официалния уеблог.

www.ubu.com

2006-06-26T14:10:00.000+02:00

UbuWeb е място, което събира десетки авангардни филми. Като се започне от "Механичен балет" на Фернан Леже и се стигне до късометражните филми на абсолютно непознатия у нас Валериан Боровчик.

Мая Дерен - в отражението на кино-авангарда

2006-06-06T21:56:00.000+02:00

Доста изчерпателна статия за Елеанора Деренковская, известна повече като Мая Дерен. Авторът е Йоана Павлова от info-film.com.

Съвсем наскоро видях за първи път в Интернет изписано името на Мая Дерен,
но сигурно нямаше да му обърна никакво внимание, ако нямаше и снимка. Първо
потърсих още фотоси в Google, после прочетох фактите около живота й и едва
накрая събрах смелост да гледам филмите й. Човек трудно може да повярва, че зад
това енигматично лице като от картина на Ботичели се крие танцьорка, хореограф,
поетеса, драматург, оператор, режисьор, монтажист, актриса, кино-теоретик,
експериментатор в областта на визуалните изкуства, антрополог и специалист по
вуду. След като видях целия й филмов материал, всичко, което знаех за теориите в
областта на дълбинната женска психология от 40-те и 50-те години, за
емигрантската бохема в САЩ, за сюрреализма и кино-монтажа – всички факти се
сляха в едно компактно цяло и придобиха нов смисъл заедно.

Скицникът на Айзенщайн

2006-06-06T21:07:00.000+02:00

Фондацията Daniel Langlois публикува скицник на Айзенщайн от 1914 г., когато режисьорът е бил едва 16-годишен. Относително малката книжка (23.9 x 20 см) съдържа 150 страници с рисунки, правени с мастило, както и няколко акварела. Всяка страница от нея е снабдена с рецензия от д-р Оксана Булгакова.

link (via almayerinn.blogspot.com)

"Фотоувеличение" - четиридесет години по-късно

2006-05-24T18:38:00.000+02:00

Кадърът е от Marion park, Лондон. За онези, които не знаят - това е мястото на предполагаемото убийство в класиката "Фотоувеличение"(1966).

Снимката е правена от Радослав Шарапанов - може би най-големия фен на Антониони, който познавам. Както се вижда в един от останалите кадри, дори тенис-кортът, на който се провежда сюрреалистичния мач във филма, е все така на мястото си.

Още по темата...

>>www.movie-locations.com

>>Зумване безкрай (via www.boingboing.net)

>>Пиер Рув - българската следа във "Фотоувеличение"

Диномания

2006-04-11T16:14:00.000+02:00

Без да е палеонтолог, Благой Д. Иванов прави бърз, но съдържателен преглед на дино-темата в киното.

Допотопни създания, пъплещи по земята. Ето един сюжет, който в киното датира още от нямата епоха. Люспести хищници, тромави вегетарианци, пикиращи птеродактили (всъщност птеродактилите не се използват в такива филми - действителният им размер е бил колкото на гълъб, но виж птеранодонът е една наистина убедителна заплаха) - с времето външният вид и поведението на динозаврите и техните съвременници започва да се променя в зависимост от научните открития. Днес тези животни имат имиджа на грациозни и пъргави твари, някои от които даже са с развита нервна система, най-вероятно, защото продуцентите непрекъснато ги подлагат на стрес... С оглед на възродилия се в последните години поджанр, ще видим как темата се е видоизменяла през десетилетията.

THE LOST WORLD (1925, реж. Хари О. Хойт)
Това е първата и най-значима екранизация по класическия роман на сър Артър Конан Дойл; освен това е и филмът, с който официално стартира диноманията в киното. Макар лентата да е без цвят и звук - нещо особено важно за жанра на зрелищата - сюжетът успява да зареди тогавашната публика с адреналин и с усещането, че е попаднала в центъра на истинско приключение. Ако сравним специалните ефекти със съвременните, сигурно ще се посмеем от сърце, но честно казано за времето си, те са повече от впечатляващи.

KING KONG (1933, реж. Мериън Купър и Ърнест Шодсак)
За въпросния филмов спектакъл трудно може с няколко думи да се каже всичко. Отново историята е дело на разбирач - този път не Дойл, а Едгар Уолъс, който също е заслужил мястото си в криминалната и остросюжетната литература. Тук откриваме нов прочит на темата "Красавицата и звяра": това не са Тарзан и Джейн, най-малкото защото Тарзан не е висок петнайсет метра и не е толкова космат. Но връзката между едрата горила и русата хубавица все пак носи някаква дива, първична романтика. Освен това Конг несъмнено е достоен противник за един разбеснял се динозавър, което си пролича и във великолепния римейк на Питър Джаксън.

THE BEAST FROM 20 000 FATHOMS (1953, реж. Йожен Лурие)
Възможно ли е такова съвпадение? Първо бащата на Шерлок Холмс, после Уолъс, а сега и самият Рей Бредбъри - три неоспорими величини от писателския свят на XX век. Филмът е по мотиви от разказа "Сирената" (публикуван у нас преди години) и разказва за дълбоководен хищник, нападнал човешката цивилизация. Ефектите отново са дело на F/X-мага Рей Харихаузен, който стои зад почти всяка успешна stop motion - анимация, сътворена по онова време. Има и второ съвпадение - друг популярен разказ на Бредбъри ("Гръмна гръм") е основа за сценария на споменатия на "A Sound Of Thunder": трилър, режисиран от Питър Хаймс, разказващ за герои, които се отдават на дино-сафари с помощта на малко пътуване във времето (в крайна сметка тайм-фантастиката с участието на Едуард Бърнс и Бен Кингсли се оказа безобразно слаба, но за това едва ли можем да виним сюжетния първоизточник).

GOJIRA (1954, реж. Иширо Хонда)
Макар и не съвсем оригинален като сценарий, "Годжира" (преименуван от янките на "Годзила" - може би така звучи по-лежерно?) третира болезнена тема - ядреното оръжие. От тази гледна точка лентата е повече от смислена. Чудовището не е просто мутант с преувеличени динозавърски пропорции, а знаков символ за тогавашния конфликт САЩ-Япония и незабравимия терор на атомните гъби, "поникнали" в Хирошима и Нагазаки. А колкото до неизброимите(около 25) римейкове и продължения: по-добре да се лишим от коментар.

ONE MILLION YEARS B.C. (1966, реж. Дон Чафи)
Това е може би единственият филм, в който динозаврите си имат наистина сериозна конкуренция - греховния сексапил на божествената Ракел Уелч. И макар "Милион години пр. Хр." да е филм без реплики (или ако има такива, то те са в повечето случаи нечленоразделни - разбираемо е, главните герои са първобитни индивиди), интересът на публиката няма начин да се разфокусира: от една страна са чудовищата (потресаващ двубой между трицератопс и цератозавър - научно неиздържан, но кинематографично съвършен), а от друга - оскъдното облекло на кака Ракел.

THE VALLEY OF GWANGI (1969, реж. Джими О'Конъли)
Представете си смесица между приключенска фантастика и уестърн! "Долината Гуанджи" е отличен пример. Като говорим за класики в жанра имаме предвид точно такива заглавия, както и сцени като тази, в която каубой-ездач улавя с ласо хищник, който подозрително много напомня на Тиранозавър Рекс. Това трябва да се види!

THE LAND BEFORE TIME (1988, реж. Дон Блът)
Чудех се кой от двата повече го заслужава - "Земята преди време" или "Динозавър"? И двата филма са детски, единият е анимационен, а другият смесва реалност и сложни компютърни ефекти. Носталгията надделя - смятам, че режисьорът Дон Блът и продуцентите Стивън Спилбърг и Джордж Лукас са малко над "Дисни" в този случай. Но не може да се отрече, че и "Динозавър" си го бива, даже е крачка напред за компанията - без лигави песни и с умерена доза насилие. Освен това злодеите са два безпощадни карнотавъра със запомнящ се дизайн.

JURASSIC PARK (1993, реж. Стивън Спилбърг)
Най-гледаният режисьор на всички времена дари публиката преди повече от десет години с несъмнено най-добрия филм, разказващ за праисторически създания - рекордьор по приходи, смайващо въздействащ, уникално ефектен... "Джурасик парк" е сбъдната мечта, оживял сън, възкръснала история. Пък освен зрелище, хитът е и сериозно предупреждение за деморализираното бъдеще на високите технологии. С един изстрел - два заека! Или два гущера... зелени!

THE LOST WORLD: JURASSIC PARK (1997, реж. Стивън Спилбърг)
Кръгът се затваря. Или почти. Имаме заглавието "Изгубеният свят: Джурасик парк", което едновременно пренася праистерията в цивилизацията и ни подсеща за Дойл, но всъщност знаем, че става въпрос за Майкъл Крайтън и продължението на онзи прочут мегаселър, който ни разказа как безсрамниците от "ИнДжен" съживиха чрез клониране изчезналите мезозойски видове, как построиха злощастния парк, как бляновете им се сринаха... И как касите пак се напълниха.

JURASSIC PARK III (2001, Джо Джонстън)
Второто продължение на "Джурасик парк" е може би "най-динозавърското" и затова безспорно заслужава място сред десетте изброени филма. Макар в него да няма кой знае колко сюжетни, режисьорски и актьорски качества, има достатъчно екранни премеждия - схватка между гигантите тиранозавър и спинозавър, препускащо стадо от хадрозавриди, подплашени от изгладнели велоцираптори, грабливи птерозаври, които само чакат удобен случай, за да нахранят с теб новоизлюпените си наследници... На участниците не им остава нищо друго, освен да пищят и да бягат наляво-надясно. А на нас ни остава само да чакаме поредния дино-филм (защо не и пореден "Джурасик парк"?). Рептилиите определено ги бива да забавляват.

International Trailblazers

2006-04-07T13:33:00.000+02:00

Продуцентът Мартичка Божилова получи плакет за участието си в International Trailblazers. Инициативата се проведе в рамките на водещия пазар за документални филми MIPDOC(1-2 април, 2006) в Кан. International Trailblazers се спонсорира от Sundance Channel и Korean Broadcasting Institute и бе подкрепено от Националния филмов борд на Канада.

Международно жури избра по един представител от Европа, Азия, Северна и Южна Америка и Африка. Мартичка Божилова представи Стария континент в компанията на Кало Матабане(Южна Африка), Трин Т. Мин-Ха(Виетнам) и режисьорът Ален Берлинер(САЩ), популярен у нас с филма си "Животът ми в розово". Участниците в International Trailblazers ще получат финансова подкрепа при международното разпространeние на филмите си.

Като специален гост на International Trailblazers бил поканен Робърт Редфорд. Актьорът и основател на фестивала на независимото кино "Сънданс" не успял да уважи събитието, но изпратил 10-минутно обръщение към участниците, записано на видео.

19 филма по Бекет в "Център"

2006-04-05T13:51:00.000+02:00

19 филма по пиеси на Самюъл Бекет ще бъдат показани в столичното кино "Център"(27 април-12 май).

През 2000 г. ирландските компании "Tyrone Productions" и "Parallel Films" заснемат цикъл от екранизации на 19 пиеси на Бекет. Поредицата е излъчена за пръв път по Channel 4. В нея като режисьори се изявяват Атом Егоян, Нийл Джордан, Антъни Мингела, Карел Райс, Ричард Еър, Дейвид Мамет, също така и Чарлс Стъридж и Майкъл Линдзи-Хог(известни със сериала "Завръщане в Брайдсхед"). Сред актьорите в поредицата са Джеръми Айрънс, Кристин Скот Томас, Джулиан Мур, Тимъти Спол, Дейвид Тюлис, Алън Рикман, сър Джон Гилгуд и Джон Хърт.

Освен кино, в рамките на панорамата, ще има и изложба, гостуващ лектор и театрална постановка. Народната библиотека "Кирил и Методий" ще покаже изложба, посветена на най-важните моменти от живота на Бекет. Експозицията пристига от училището "Портора" в Енискилен, Северна Ирландия, в което освен Бекет е учил и Оскар Уайлд. На 27 април отново в Народната библиотека ще бъде изнесена лекция от д-р Ронън Макдоналд, председател на Международната фондация "Бекет". На 13 април, рождената дата на Бекет, театрална работилница "Сфумато" ще представи спектакъла "Не аз". Режисьор е Иван Добчев, а ролите се изпълняват от Жорета Николова, Вяра Табакова и Снежина Петрова.

Клуни да играе Тери Джоунс? Да, да...

2006-03-14T21:44:00.000+01:00

За онези, които не знаят, "Монти Пайтън" е група от шестима комици. Един от тях гостува на тазгодишния София филм фест. Английският актьор Тери Джоунс не идва за пръв път в България. Той дойде и на феста през 2000 г., когато заедно с Теди Москов представи шоуто "Улицата".

В последния ден от гостуването на Тери Джоунс успях да взема наистина кратко интервю от него. Комикът имаше пет свободни минути. Бях си подготвил много въпроси, но успях да задам само един от тях - "Какво става с филма за "Монти Пайтън", който продуцентът Дейвид Ерик Бренър подготвя от 2004 г.? И дали е любопитен кой актьор ще го изиграе?"

"Нищо не знам. Чел съм биографичната книга, по която ще бъде заснет филмът. Надявам се Джордж Клуни да играе ролята на Тери Джоунс", отговори комикът в характерния си стил. Фотографката Деница беше по-бърза и успя да направи няколко наистина добри кадъра.

Компромисен вариант

2006-03-08T23:49:00.000+01:00

Благой Д. Иванов, един от авторите в този блог. Специално посветен в темата "хорър". Тук е на снимачната площадка на "Zombies". Мястото на снимки се пази в тайна. До премиерата на филма.

Първоначално Боби искал да участва като зомби в масовката, но след като му отказали, се съгласил на компромисния вариант - да удря клапата...

Update: Сайтът www.horrorchannel.com публикува и останалите снимки от снимачната площадка на "Zombies". По-голяма част от тях са правени от Боби.

Откриват обновеното кино „Одеон”

2006-03-05T14:08:00.000+01:00

На 7 март, в 19.30 ч. ще започне първата прожекция в обновеното кино „Одеон”. Благодарение на средствата, събрани от лични дарения по време на кампанията, инициирана от София Филм Фест(СФФ) и Българската национална филмотека, единственото филмотечно кино в България вече ще работи с техника, отговаряща на повечето от съвременните стандарти.

На официалното откриване ще бъдат представени работни откъси от новия документален филм на Теди Москов „Преводачката на черно бели филми”. Главната героиня на филма – Нели Червенушева, позната на киноманите с майсторските си преводи от италиански език на филми във филмотечното кино, ще присъства в две роли. Тя ще направи и симултанен превод на една от емблемите на кино „Одеон” - „Приятели мои” на Марио Моничели.

„Одеон” отново ще се превърне в специален фестивален център – с уникална програма в рамките на 10-ия СФФ (9-23 март). Киното временно ще изневери на класиката, за да покаже и най-новите хитове от световния екран. По време на фестивала ще стартира отново тригодишният киноуниверситет „История и естетика на световното кино”, който всеки вторник ще събира желаещите да научат повече за седмото изкуство. Самият сър Алън Паркър ще пререже лентата на киноуниверситета на 18 март с българската премиера на култовия си филм „The Commitments".

Кое е това момиче?

2006-03-01T14:20:00.000+01:00

"Кулишева!", изкрясква доц. Иван Денев(Тодор Колев) .

"Аз!...", измърморва Кулишева(Надя Тодорова), която е закъсняла за научния съвет. После виновно добавя."Пуснаха чушки, до обяд щяха да свършат..."

Вероятно няма зрител, който да не помни сцената между Тодор Колев и Надя Тодорова от филма "Двойникът". Актрисата, изиграла десетки емблематични роли на чистачки, санитарки и готвачки, прави своеобразния си дебют на 8-годишна възраст. През Коледата на далечната 1933 г., която прекарва в София. Традициите по онова време повеляват около елхата да се играе балет. Бъдещата Кулишева танцува с пачка от сгъната на хармоника хартия. Фотограф от популярното списание "Илюстрована седмица" щраква момиченцето. Надя Тодорова и до днес пази овехтял екземпляр от списанието.

Артистичната жилка в Надя Тодорова тръгва от баща й. През 20-те години той работи в прочутото столично кино "Одеон" като представител на филмовото сдружение "ФАНАМЕТ". Поканен е от асеновградчани да открие първото кино в Станимака. Залюбва местна мома и остава в града. Прехранва се с въртене на неми филми. Надя Тодорова и до днес помни безмълвния актьор Хари Пил и датските комици Крачун и Малчо. По-късно, на свой ред играе без думи.

Снимката от "Илюстрована седмица" се публикува за пръв път след отпечатването и през 1933 г.

12 късометражни филма в "Jameson"

2006-02-06T14:08:00.000+01:00

12 нови български късометражни филми ще участват в конкурса, организиран от "Jameson", който се провежда за четвърти път в рамките на София Филм Фест(СФФ).

Комисия с председател Александър Янакиев(кинокритик) и членове Гергана Даковска(представител на България в Евроимаж), Драгомир Шолев(режисьор, носител на наградата "Jameson" от миналогодишния СФФ), Екатерина Лимончева(кинокритик), Костадин Бонев(режисьор), избра за участие в конкурса следните 12 филма:

1. "А+Е"
анимационен, 5`8”, 2005
Режисьор, сценарист и художник: Цветомира Николова
Музика: Румен Цонев

Една любовна история между пижама и нощница на простора.

2. "Един киноман в началото на века"
документален 30`, 2005
Режисьор: Петър Одаджиев
Сценарий: Боряна Матеева
Оператор: Емил Пенев
Композитор: Валентин Стамов

Филмът представя най-големия български киноман – кинокритика Георги Ангелов и живота му като една необикновена любовна история към света на киното с място на любовните срещи - родните киносалони.

3. "Една студена кока-кола през студената война"
документален, 30”, 2006
Режисьори: Дамян Петров, Евгения Атанасова, Ирина Недева
Сценарий: Евгения Атанасова, Ирина Недева
Оператори: Венцизар Миленков, Венцислав Нешев
Монтаж: Малин Арнаутски

Филм за това как България става първата социалистическа страна, в която влиза Кока-Колата. Ободряващата напитка като метафора за развитието на социализма. Кока – Колата като възможност да погледнем отвън и отвътре към разделените тогава светове от Желязната завеса.

4. "Индийско орехче"
игрален, 25’, 2006
Режисьор и сценарист: Ема Константинова
оператор: Диан Загорчинов
художник: Ива Петрова
С участието на: Гергана Плетньова, Ирмена Чичикова, Яна Титова, Росица Огнянова, Деян Донков

Филмът “Индийско орехче” разказва за две 19- годишни приятелки – Иза и Ирина, които решават да прекарат заедно уикенда в новия апартамент на Ирина. В сградата Иза вижда телевизионния журналист Иван Михайлов, с когото се е запознала преди години, но срещата с него е оставила трайна следа в съзнанието й. Силно развълнувана, Иза решава, че е влюбена в Иван и замисля трогателно-наивни планове, за да се доближи до него. Точно когато е на път да успее, става неволен свидетел на разговор, който хвърля нова светлина върху образа на перфектния любим, съчинен от самата нея.

5. "Калоян и Соня"
игрален, 16`, 2005
Режисьор и сценарист: Богиня Найденова
Автор на идеята: Светослав Овчаров
Оператор: Слав Жеков
Монтаж: Чавдар Чернев

Дебютният филм на Богиня Найденова показва странна телефонна любов. Срамежливата Соня успява да намери телефонния номер на момчето, в което е влюбена. Но когато звъни у тях, попада на бащата със същото име, без дори и да подзира за това. Неусетно между тях се заражда любов. Когато идва дългоочакваният момент на срещата, започват недоразуменията.

6. "Любовта е..."
документален, 29`, 2005
Режисьор: Иван Тонев
Сценарий: Таня Шахова, Иван Тонев
Оператор: Илия Вучков
Музика: Асен Аврамов
С участието на: Михаела Михайлова

“Любовта е...” е любовна история, разказана с чувство за хумор от главните й герои, но предопределена по-драматично от техните съдби. Може ли любовта все още да ни учуди?

7. "Майки и дъщери"
документален, 28` 2005
Режисьори и сценаристи: Майя Виткова и Светослав Драганов
Оператор: Пламен Бакърджиев

Мина живее при баща си, докато майка й Зорина е сама в бившата фамилна къща… Анна и майка й Димитрина живеят заедно и спорят за всичко… Нели и бъдещата й кариера са основното занимание на Ема…
Мина и Зорина, Анна и Димитрина, Нели и Ема - Майки и Дъщери.

8. "Mарт"
игрален, 7`33”, 2005
Режисьори: Игор Христов, Методи Петров
Оператор: Ильо Которенчев
Композитор: Калин Николов
Художник: Христина Недева

Филмът “Март” разказва една история за неугасналата любов на романтичен старец, който решава да я разпали отново и то по най-странния начин!

9. "Nazca"
анимационен, 2`, 2005
Режисьор, сценарист и оператор: Борис Клисурски
Композитор: Константин Цеков
Монтаж: Настимир Цачев

Използвайки причудливите фигури от платото Наска като персонажи върху техния естествен декор, миниатюрата е намигване към някои популярни теории за произхода на човека, както и закачка с това какво ново можем да добавим към наследството на предишните цивилизации.

10. "Приказка за растенето"
игрален, 28`, 2005
Режисьор: Ева Димитрова
Оператор: Константин Викторов
Сценарий: Ева Димитрова и Васил Мавриков
С участието на: Ина Желева, Васил Мавриков, Мария Милева-Камински, Дамян Динев

Историята на едно обикновено 18-годишно момиче, което като всички свои връстници има проблем с родителите си. В нейното семейство обаче ролите са разменени - тя изпълнява ролята на родителите си, а те - ролята на подрастващи, яхнали моторите. Един ден всичко това трябва да се промени, заради изненадващата вест за бременността на момичето.

11. "Хотел, гълъби"
Игрален, 27`, 2005
Режисьор и сценарист: Димитър Сарджев
Оператор: Диян Загорчинов
Художник: Елена Стоянова

Един ден, една среща между двама души, мигът на прегръдката преди раздялата „завинаги, а не за денонощие”. Докато Слав е в Америка, Мария му съобщава, че се е омъжила. След завръщането му двамата продължават да се срещат, но всичко е различно. Тайни уговорки и непознати места се вплитат в откраднатите минути.

12. "Черно на бяло"
анимационен, 4’30”, 2005г
Режисьор и художник: Андрей Цветков
Сценарий: Боян Биолчев
Оператор и монтаж: Биляна Иванова
Композитор: Александър Рибицов

Нищо в света не е само черно или бяло. Протест срещу обществото, отхвърлящо различните.

Селектираните филми ще бъдат прожектирани на 10-ия юбилеен София Филм Фест 2006, непосредствено преди филмите от международния конкурс за първи и втори игрални филми. Международното жури ще определи носителя на наградата "Jameson" за късометражен филм. Носителят на наградата "Jameson" за късометражен филм получава статуетка и парична премия в размер на 6000 евро.

Изложба на Чаплин в Хамбург

2006-02-03T19:45:00.000+01:00

Чарли Систоварис, внук на Чарли Чаплин(1889-1977) позира пред плакати на великия комик. Те са част от изложба(3.02-28.05), открита в "Haus of Photography" в Хамбург. В експозицията са включени повече от 250 фотографии, филми и плакати, свързани с живота и творчеството на Чаплин.

Вдъхновение за Тим Бъртън?

2006-02-02T15:26:00.000+01:00

Тим Бъртън винаги ме е поразявал с изключителния си визуален стил. Особено в анимационни филми като "Винсент" и "Кошмари преди Коледа". Влиянията там очевидно са много. Например творчеството на карикатуристите Едуард Гори и Роналд Сиърли. Или танцуващите скелети на мексиканеца Хосе Гуаделупе Посада. Към тях прибавям и графиките на холандския анатом Frederik Ruysch(1638-1731). И по-специално тази, която виждате. Приликите с Джак Скелингтън и останалите персонажи от "Кошмарите" са повече от подозрителни.

Update: От www.boingboing.net също смятат, че има прилика между античните графики и "Кошмарите" на Бъртън.

"Кралица Виктория" на пазара за копродукции в Берлин

2006-02-02T11:12:00.000+01:00

227 филмови проекта са кандидатствали за тазгодишното издание на "Berlinale Talent Project Market" в рамките на тазгодишния 56-ия Берлински кинофестивал(9-19.02). Международното жури е избрало едва 17 от тях, които ще бъдат представени в рамките на Берлинския пазар на копродукциите. Сред избраните проекти е и “Кралица Виктория”, със сценарист и режисьор Майя Виткова и продуцент Стефан Китанов. В програмата е включен и македоно-българския проект “Боли ли? – Първа балканска "Догма” (реж. Анета Лешниковски, продуцент Мартичка Божилова).

По време на тазгодишното "Берлинале" ще бъде проведено и четвъртото издание на прословутия "Berlinale Talent Campus" – образователна инициатива за режисьори и сценаристи от цял свят, осъществена с подкрепата на програма МЕДИА на Европейския съюз. За тазгодишното издание на "Berlinale Talent Campus" са кандидатствали рекордните 3600 кинопрофесионалисти от 121 страни (за сравнение с миналата година, когато броят на кандидатстващите е 1015). Едва 500 от кандидатите ще имат шанса да участват в събитието. "Berlinale Talent Campus" дава шанс на младите режисьори и сценаристи да осъществят контакт с вече утвърдени имена от световното кино, посредством майсторски класове и уъркшопове или да представят проектите си в рамките на "Berlinale Talent Project Market", където могат да срещнат потенциални партньори.

През февруари 2005-а "Кралица Виктория” беше избран сред 60 проекта от цяла Европа за участие в сценарен курс на програмата МЕДИА. През септември същата година беше единственият български, сред 12 проекта от всички балкански държави, избран да бъде представен в рамките на престижния Балкански фонд на 46-тия Солунски международен филмов фестивал. Представянето на “Кралица Виктория” в Солун привлече вниманието на прочутия немски продуцент Карл Баумгартнер и неговия партньор Танасис Каратанос, които са копродуценти на бъдещия филм.

В последните дни на декември 2005 г. проектът на Майя Виткова и Стефан Китанов получи подкрепа за развитие на сценария от "Националния филмов център" с пълно мнозинство на художествената комисия. Очаква се снимките на “Кралица Виктория” да започнат през пролетта на 2007 година.

Другото бляскаво събитие на "Берлинале" с българско участие е програмата "Shooting stars". 21 млади актьори от цяла Европа са избрани от European Film Promotion за участие в деветото издание на програмата "Shooting stars". За първи път е поканена и българска актриса – Весела Казакова. В предишните издания са участвали актьори като Людивин Сание, Сара Форестие, Жереми Рение, Франциска Вайс и др. Изгряващите звезди на европейското кино ще бъдат представени пред елита на киноиндустрията.

Късометражно кино от "Сънданс"

2006-02-01T17:02:00.000+01:00

47 късометражни филма от наскоро завършилия фестивал "Сънданс"(19-29.01.05) в Парк Сити, Юта могат да бъдат гледани онлайн.

Умалената действителност

2006-01-31T21:29:00.000+01:00

Създаването на миниатюрни декори за нуждите на киното е нелека работа. Уголемяването им на екрана, убеден съм, е доста по-трудно. Оказва се, че има хора, които работят в обратната посока, умалявайки действителността.

Сп. "Метрополис" публикува статия за фотографът Оливо Барбиери, който снима реални градски пейзажи така, че да изглеждат като умалени декори.

"Бях малко отегчен от идеята, че фотографията ти позволява да видиш всичко", казва Барбиери, чийто почти нереални фотографии са изчистени от всякакви подробности.

Оливо Барбиери използва оптика, наречена "tilt-shift lens". Бих се радвал, ако някой от компетентните посетители на този блог обясни на по-достъпен език как точно действа въпросната оптика.

Още по темата...

>>Японска миниатюрна фотография

via www.boingboing.net

R.I.P. Нам Джун Пайк(1932-2006)

2006-01-31T20:49:00.000+01:00

Смятаният за баща на видеоарта Нам Джун Пайк почина на 74 години в дома си в Маями. През 60-те години, роденият в Корея Пайк за пръв път комбинира телевизионни екрани със скулптура, музика и изпълнения на живо. Пайк се занимава също така с музика, естетика и философия и е един от членовете на движението "Флуксус".

Майкъл Медсън в "Рин Тин Тин"

2006-01-30T10:53:00.000+01:00

След скандалната сделка по приватизацията на "Бояна", "Ню Имидж" започна снимките на първата си продукция тази година, съобщава БТА. Това е семейната драма "Рин Тин Тин", с Майкъл Медсън в една от ролите. От ръководството на филмовата компания държат да подчертаят, че 95% от екипа на продукцията са българи.

Снимките на "Рин Тин Тин" ще завършат в края на февруари. Филмът е вдъхновен от прочутите серии на "Уолт Дисни" от средата на 20-те и 30-те години на миналия век. Той разказва за малко кученце, намерено в полуразрушен френски град в края на Първата световна война, неговото пътуване до САЩ и приключенията му там.

Следващата седмица "Ню Имидж" започва подготовката на три нови продукции: "Shooter" с Уесли Снайпс в главната роля, "Until the Death" с участието на Жан Клод ван Дам и римейкът по класиката на Джордж Ромеро "Day of the Dead".

През тази година "Ню имидж" ще заснеме общо дванадесет филма, пет от които в България.

Филмова академия за зрители

2006-01-30T09:19:00.000+01:00

"Американска фондация за България" и СБФД организират Филмова академия за зрители. Инициативата включва поредица прожекции със свободен вход. Първият филм, който ще бъде показан е "Моя скъпа Клементайн"(реж. Джон Форд). Прожекцията му ще се състои на 31 януари от 18.30 часа в Дом на киното и ще бъде придружена от лекция на проф. Владимир Игнатовски.

Още по темата...

>>Програма на академията

Три български филма наградени в Триест

2006-01-26T18:50:00.000+01:00

"Лейди Зи", "Живот със София" и "Георги и пеперудите" получиха награди на 17-ия кинофестивал в Триест.

"Лейди Зи"(реж. Георги Дюлгеров) получи наградата на CEI (Централна Европейска инициатива) за "реалистичното и същевременно поетично представяне на съвременния живот в България". Наградата е на стойност 2 500 евро и се присъжда на най-добрия филм в трите фестивални секции (игрална, документална и късометражна), за най-добро представяне на съвременността и диалога между културите.

Второто отличие е за "Георги и пеперудите"(реж. Андрей Паунов), който взе наградата на публиката за най-добър документален филм.

"Живот със София" на реж. Светла Цоцоркова получи специална награда на журито за късометражен филм.

4

2006-01-26T16:31:00.000+01:00

Трима души със съмнително досие са замесени в този, издигащ числото 4 в култ филм. Първият е Владимир Сорокин – авторът на «Норма», «Очерк», «Лед» и други специалитети с отблъскващи (в буквалния смисъл) съставки. Вторият е Иля Хржановский, син на съветския аниматор Андрей Хржановский. Третият е Сергей Шнуров – вокал на група «Ленинград», композитор на саундтраци, писател, актьор, художник и ъ-ъ-ъ-ъ... сигурно и още нещо.

Самия филм може да се раздели на 2 части и това е, което правят повечето гледали го – докато за първата коментарите са от «чудесна» нагоре, то за втората са от «противна» надолу. Най-общо казано, става дума за трима непознати (музикант, проститука и собственик на кланица), които запиват късно вечерта в бар и които използват този запой, за да пробутат най-неправдоподобната история за себе си (занимаващ се с клонинги професор, рекламно лице на нов модел японски климатици и съветник на президента по отношение питейната вода в Кремъл). Оттам нататък всеки тръгва по своя реален житейски път, който не е за разправяне, а за гледане.

Музиката отсъства, добрият тон също. Филмът беше излъчен първо в Холандия, където реакцията на публиката е била «…като на рок концерт», а след това едно дълго време беше забранен в Русия. Сега го разрешиха и излезе на DVD. В този му вид, който виждате.

Плакати на exploitation-филми

2006-01-25T22:00:00.000+01:00

Галерия с плакати от exploitation-филми.

Птича мелодрама

2006-01-24T21:36:00.000+01:00

Французите знаят как да правят научнопопулярни кинохитове. Вземете например класиката "Светът на мълчанието". Или изключително успешните "Микрокосмос" и "Миграцията на птиците". "Походът на императорите" е подобен филм, който спокойно може да претендира за определението "научнопопулярна мелодрама за птици".

Филмът на французина-естествоизпитател Люк Жаке проследява една година от живота на императорските пингвини и тяхната борба за оцеляване в Антарктида. Птиците напускат сигурните води на океана и водени от лъчението на Южния кръст се отправят на продължително пътешествие в търсене на брачен партньор. След серия от любовни танци и песни мъжките и женските индивиди образуват моногамни двойки. По-късно женските пингвини снасят яйце и изтощени от дългите месеци гладуване се отправят обратно към океана, пълен с риба. Яйцето е поверено на мъжките, които се грижат за неговото опазване и измътване. По-късно от яйцето се излюпва едно малко. В същото време женските пингвини се завръщат, носейки храна за малкото пингвинче. Те поемат смяната от мъжките, които на свой ред с последни сили се отправят към океана. И това се повтаря дотогава, докато лятното слънце разтопи ледовете. Малките са порастнали и на свой ред се отправят към водите на океана...

Ако това описание ви се е сторило малко дълго и еднообразно, по-добре не рискувайте с "Походът на императорите". Филмът не е за любители на "Дискавъри ченъл" и е изчистен откъм енциклопедични подробности за вида "императорски пингвин". Въпреки добрата операторска работа и компютърната анимация, "Походът" не може да се похвали с виртуозните кадри от "Миграцията на птиците". Той по-скоро залага на паралела между хората и нелетящите птици - още в първия кадър, в който се появяват пингвини, те са показани като силуети, които удивително напомнят ходещи човеци. По-нататък тромавите същества са дотолкова уподобени на хора, че на няколко места дори проговарят със свои реплики.

"Походът на императорите" тръгна по американските кина в началото на миналата година. Филмът попадна в контекста на дебата около т.нар. теория за интелигентния дизайн. Някои привърженици на идеята за върховен интелект, сътворил света умело използваха филма на Жаке в своя полза. Консервативният кинокритик Майкъл Медвед дори заяви, че "Походът" утвърждава традиционни норми като моногамията и саможертвата в името на потомството.

"Походът на императорите" завоюва забележителен бокс-офис зад океана и е вторият най-успешен филм след "Фаренхайт 9/11". Добрата новина е, че по българските екрани ще върви френският оригинал. В него симфоничната музика от американската версия е заменена със симпатичен поп-саундтрак. За добро или лошо липсва и гласът зад кадър на Морган Фрийман. У нас "Походът" се разпространява от "ПРО ФИЛМС", съвместно с "Нешънъл Джиографик - България", "Бг Радио" и abv.bg.

Между другото, при търсене с ключова дума "penguin", в www.imdb.com излизат по-малко от двадесет резултата.

"Мюнхен" на Спилбърг

2006-01-19T17:15:00.000+01:00

През 1972 г. по време на летните Олимпийски игри в Мюнхен, единадесет израелски спортисти са отвлечени от палестински терористи. След неуспешен опит за освобождаване на заложниците от германските власти, те са убити.

След събитията в Мюнхен, израелската министър-председателка Голда Мейер сформира наказателен отряд, който да издири и убие единадесет знакови фигури, свързани с атентата в баварската столица. Водач на групата е агентът от МОСАД Авнер Кауфман(Ерик Бана). Сред контратерористите има специалист по експлозивите(Матио Касовиц), "чистач", който заличава следите след всяко покушение(Киъран Хайндс), фалшификатор на документи(Ханс Цишлер) и перфектен стрелец(Даниъл Крейг, познат като новия Джеймс Бонд). Информацията за местонахождението на мишените се осигурява от мистериозен парижанин(Матио Алмарик) и неговият баща(Майкъл Лонсдейл като френски вариант на дон Вито Корлеоне).

Това накратко е историята в "Мюнхен". Филмът е богат на детайли, с интрига и напрежение. Костюмите и декорите са перфектно изпипани и връщат зрителя в началото на 70-те години.

Сценарият на "Мюнхен" е отчасти базиран на реални събития и далеч не цели документална достоверност. Самият Спилбърг признава, че не се е придържал сляпо към фактологията, воден от една цел - да направи по-запомнящ се филм.

Въпреки безупречната външност на "Мюнхен", посланието му беше остро критикувано в някои еврейски среди. Филмът беше наречен "псевдо-противоречив", а Спилбърг, може би най-емблематичната кино-фигура в световното еврейство след Уди Алън, бе обвинен в липса на ясна позиция по темата. Все пак внушението, в този може би най-нехарактерен за Спилбърг филм е универсално - възмездието, постигнато с насилие ражда ново насилие. Колкото и банално да е, това клише най-добре изразява основната идея в "Мюнхен".

В "Мюнхен" Спилбърг си позволява да се шегува с популярния образ на евреите. Например ръководителят на операцията Авнер е предупреден да иска квитанции за всички разходи. В друга сцена той и офицерът от МОСАД Ефраим(Джефри Ръш) обсъждат качествата на арабската баклава. В друг емблематичен епизод, Организацията за освобождение на Палестина е настанена по погрешка в една и съща тайна квартира с контратерористите-евреи от френският им информатор.

В "Мюнхен" умело е представен е и телевизионния образ на тероризма, за който се заговори най-вече след събитията от 11 септември. В една от сцените е показан маскиран палестински похитител, който се показва на балкона на общежитието в олимпийското градче. В кадър е уловен и телевизорът в стаята, който показва сцената, заснета от телевизионен екип отвън.

Още по темата...

>>Официален български сайт

Да презираш "Изгубени"

2006-01-18T21:21:00.000+01:00

24 часа след официалното представяне на втория сезон на "Изгубени" у нас се появяват и първите реакции.

"Bubble" на Содърбърг

2006-01-17T19:20:00.000+01:00

Трейлър на "Bubble" на Стивън Содърбърг.

Update: Кинодистрибутори в петнадесет американски щата са отказали да разпространяват "Bubble". Причината е, че Содърбърг е решил филмът да излезе по телевизията и на DVD в деня на официалната му премиера. Киноразпространителите се опасяват, че ако се превърне в тенденция, тази практика може да доведе до огромни финансови загуби.

via www.boingboing.net

Алън Паркър ще гостува в София

2006-01-16T20:50:00.000+01:00

Според информация поднесена от София Филм Фест, Алън Паркър ще гостува на 10-ото издание на фестивала тази година(9-19.03.06). Ще бъдат показани четири филма на Паркър: „Стената”, „Пилето”, "The Commitments” и „Слава”. Паралелно с филмовата програма ще има и изложба от карикатури на режисьора.

В момента Алън Паркър работи върху филм за Гагарин.

„Когато Гагарин излетя в Космоса беше голям шок –потресаващо постижение на
съветската наука. Американците бяха вложили огромни средства, за да изобретят
химикалка, с която може да се пише в космоса. А руснаците съвсем простичко бяха
решили въпроса – използваха молив”,
обяснява режисьорът.

Ден на българското кино

2006-01-15T16:16:00.000+01:00

От тази година 13 януари е официален празник на българското кино и тружениците в него. Датата бележи прожекцията на първия български филм "Българан е галант" преди 91 години(повече за споровете около рождената дата на родното кино тук).

Националният филмов център връчи първите си награди във Военния театър(киносалон "Роял" преди 1944 г.). Христо Христов бе отличен за цялостен принос към българското кино. "Лейди Зи"(реж. Георги Дюлгеров) получи приза за най-добър игрален филм. Отличие в категорията документално кино взе "Георги и пеперудите" на режисьора Андрей Паунов. За най-добър анимационен филм беше обявен "Тик-так" на режисьора Борис Десподов. Весела Казакова получи наградата за най-добра актриса.

БНТ получи специална награда за приноса й в създаването и разпространението на български филми. В-к "24 часа" също беше отличен за "Златната колекция" от български филми на DVD.

Може би най-интересната част от вечерта беше колажът с откъси от новите български филми. Сред заглавията, които предстои да видим са: "Летете с Росинант"(реж. Джеки Стоев), "Пазачът на мъртвите"(реж. Илиян Симеонов), "Бунтът на L"(реж. Киран Коларов), "Маймуни през зимата"(реж. Милена Андонова) и дългоочакваният "Неутрална зона” на Андрей Слабаков(прекръстен на "Хиндемит", вероятно по аналогия с "Вагнер", предишния филм на Слабаков). На мен лично "Хиндемит" ми звучи като "Индезит". Ето защо очаквам този път въпросът да е: "Хиндемит марка перални машини ли е или име на композитор?". Ще разберем, когато гледаме филма.

Буш снимал "слашър"

2006-01-11T13:52:00.000+01:00

Преди да стане президент, Джордж Буш е продуцирал второразряден филм на ужасите, твърди кинокритикът Майкъл Уелдън от специализираното издание "Сайкотроник видео". Фактът е особено компрометиращ, защото преди няколко години по време на президентската си надпревара с Ал Гор Буш обяви кръстоносен поход срещу насилието в развлекателната индустрия.

Кинокритикът Уелдън разкрива, че въпросният филм е "Стопаджията" (1986), който спада към т. нар. "слашър"-филми, особено жестока разновидност на хорър жанра. В "Стопаджията" звездата Рутгер Хауър играе психопат, който пътува на автостоп и убива садистично беззащитни хора. В една от сцените "стопаджията" разрязва на две тялото на млада жена.

Освен шокиращия "Стопаджията", Буш е продуцирал и повече от 20 заглавия, разпространявани с категорията "R". Филмите от този клас не могат да бъдат посещавани от лица под 17 години без придружител заради наличието на секс, наркотици, насилие и нецензурни думи.

Холивудската "кариера" на Буш започва през 1983 г. с влизането му в борда на директорите на филмовата компания "Силвър скрийн мениджмънт". По същото време Буш-старши е вицепрезидент на Щатите. "Силвър скрийн мениджмънт" е основана от Роланд Бетс, състудент на Буш от университета в Йейл. Според запознати настоящият президент е спечелил най-малко $100 000 за 10 години, без дори да си мръдне пръста.

Буш-младши напуска кинокомпанията през 1992 г., когато баща му загубва президентските избори. Кинокритикът Майкъл Уелдън твърди, че участието на настоящия щатски президент в управата на "Силвър скрийн мениджмънт" е само част от дългосрочен план, с цел губернаторското кресло в Тексас, а по-късно и президентския пост. Някои поддръжници на Буш смятат, че той едва ли е обсъждал създаването на конкретни филми и изтъкват факта, че управляваната от него компания е създала и някои детски филми за "Дисни".

Във "филмографията" на Буш влизат коледни, динозавърски и анимационни филми, както и хитът "Хубава жена" с Джулия Робъртс.

Познай хората от снимките!

2005-12-30T15:23:00.000+01:00

1, 2, 3, 4, 5 ...

Снимки: Maurizio Galimberti

Архивите на Прелинджър

2005-12-29T07:59:00.000+01:00

Около 2000 филма от архива "Прелинджър" могат да бъдат гледани и сваляни безплатно от www.archive.org. Те са лицензирани под Creative Commons и могат да бъдат записвани, излъчвани и използвани по всякакъв начин при създаването на производни художествени творби.

Филмите в www.archive.org са само малка част от архива "Прелинджър". Той е основан през 1983 г. и днес представлява най-голямата частна колекция от т.нар. "ephemeral films" - образователни, пропагандни или рекламни американски филми-еднодневки, потънали в забрава скоро след създаването им. През 2002 г. Библиотеката на щатския Конгрес придоби права върху колекцията. Днес тя съдържа около 40 000 цели филма и 30 000 филмови ролки суров материал, събирани през годините от Ричард Прелинджър.

Още по темата...

>>История на архива "Прелинджър"

R.I.P. Винсънт Скиавели(1948-2005)

2005-12-27T20:14:00.000+01:00

Винсънт Скиавели, един от най-популярните характерни актьори почина от рак на белите дробове днес, в дома си в Сицилия.

Според информацията в www.imdb.com Скиавели има повече от 120 роли в киното и телевизията. Освен актьор, той е и автор на три кулинарни книги. Скиавели е един от предпочитаните от Милош Форман актьори и участва в шест негови филма("Амадеус", "Човек на Луната", "Полет над кукувиче гнездо", "Народът срещу Лари Флинт", "Излитане" и "Валмон").

Мебели - филмови звезди

2005-12-26T15:47:00.000+01:00

Теменужка Захариева, интериорен дизайнер

"Истинската звзда в този филм всъщност е декорът, блестящият сценичен дизайн..." - това е изречение (с което съм изцяло съгласна) от една американска рецензия за филма "Долу любовта" с Рене Зелуегър, който гледахме и на нашите екрани миналата година . Вероятно всички са запомнили розовите фотьойли в апартамента на Барбара Новак(Зелуегър), както и впечатляващия като цело интериор, проектиран в тон с тоалетите й.

В някои рецензии за "Долу любовта" даже се казва: "Сценичният дизайн и костюмите … са единствената причина да се гледа този филм". Разбира се, има и положителни оценки за него, но този цитат обобщава преобладаващото мнение по отношение на дизайна: независимо дали харесват филма или не, критиците не отричат огромното удоволствие от гледането му. Всъщност целият дизайн на интериорите, заедно с дизайна на костюмите, имат за цел да внушат една специфична атмосфера, характерна за 60-те години на миналия век и по-точно за филмите от това време. Доста често в киното мебелите и модата са тези, които отразяват естетиката и стиловете на разглеждания период и помагат да се създаде пододящата атмосфера и настроение. А в "Долу любовта" сценичният дизайн безпогрешно пресъздава Ню Йорк от 60-те така, както е показван в тогавашните филми. Тогава мебелите от т. нар. модерна класика са били най-популярни.

Мисля си, че сценичният дизайн е само едно от лицата на интериорния дизайн. Може би по-интересното лице, защото задачата е ясно поставена, периодът и стилът конкретно определени, а резултатът остава в историята! Дори завиждам на сценичните дизайнери за това и винаги, когато гледам филм, вниманието ми неизменно е насочено и към интериора и всички детайли на дизайна му. Подозирам, че това далеч не е само мой навик. Обикновено филмите са източници на вдъхновение и за обзавеждането на много домове.

В "Долу любовта" много от основните сцени се развиват в елегантния, просторен и сякаш прекалено захаросан хол на главната героиня. Там, като център на действието е група от мебели за сядане, между които най-запомнящо се е присъствието на фотьойла "The womb chair", който много харесвам. "Утробата" е част от серията мебели, с които Еееро Сааринен и Чарлз Еймс съвместно печелят първа награда в конкурса, организиран от Музея за модерно изкуство, Ню Йорк през 1940 г. Той носи името "Organic Design in Home Furnishings" (Органичният дизайн в обзавеждането на дома) и се организира от департамента за индустриален дизайн. Производители и доставчици на мебели били убедени да го спонсорират, но в началото на 40-те години на миналия век индустрията все още не притежава необходимите технологии и ноухау за масовото производство на седалките с меки извивки от триизмерно формован шперплат. Херман Милър подкрепя експериментите на Сааринен за доста дълъг период от време и когато моделите са произведени и така постигат милионно разпространение. Компанията - преди това съвсем незначителна - се разраства бързо.

Сааринен и Еймс разработват своите ранни модели в работилниците на "Cranbrook University", ръководени от бащата на Ееро, финландският архитект Елиел Сааринен. Двамата всъщност са част от малък кръг архитекти и художници, включващ също така и скулпора Хари Бертоя, Рей Кайзер (бъдеща съпруга и партньор на Еймс) и Флорънс Шуст, която по-късно създава известната мебелна компания "Knoll International" заедно съсъпруга си Ханс Нол. Това са хората, които ще окажат решително влияние за развитието на американския дизайн в следващите години. Повечето от мебелите, които те създават, са част от модерната класика и днес се използват непрекъснато. Както от интериорни дизайнери и съставители на рекламни каталози, така и от сценографите, създаващи декори за киното. Мебелите от модерната класика често служат като статус-символ в много съвременни интериори, или като акцент, придаващ тежест на съответата среда.

"Работата върху "Долу любовта" ми позволи да използвам моите любими модели от обичаните от мен архитекти от средата на миналия век Мийс Ван дер Рое, Ееро Сааринен, Ричард Нойтра и Алвар Аалто и да създам един по-впечатляващ свят с предмети от този период", казва дизайнерът на продукцията Андрю Лоуз.

"В апартамента на Барбара боядисахме тапицерията на два фотьойла на Сааринен, за да подхождат точно на розовата й рокля", разказва декораторът на продукцията Дон Диърс. Всичко е координирано - от костюмите, вдъхновени от Живанши и Касини, до мебелите на Херман Милър и "Knoll", които присъстват навсякъде. Всъщност "главната роля" в обширния луксозен апартамент на Барбара Новак, изпълнен изцяло в бяло и розово, се изпълнява от двата фотьойла-утроби.

Като ключов компонент на всеки филм, сценичният дизайн отразява естетиката и стиловете на съответния период. Той демонстрира силата на зрителната среда да създава настроения и фокусира вниманието, да служи като определящ фон, а също така и да разказва на зрителя за съвременните интериорни тенденции. Впечатляваща и стилна до най-малкия детайл, сценографията в "Долу любовта" отразява популярността на модерния дизайн от средата на миналия век и може би носталгията по един обичан от американците период на оптимизъм, нови идеи и технологии, период на нов начин на мислене.

>>Теменужка Захариева е интериорен дизайнер в студио "TemZa Design". Интересува се от сценографията в киното. Можете да се свържете с нея на: trendoffice7@gmail.com

"Кинг Конг" - Завръщането на Краля

2005-12-14T11:59:00.000+01:00

Дами и господа, в лицето на Питър Джаксън срещаме нов Шекспир на режисурата! От ранния Спилбърг насам не се е появявал толкова искрен и вдъхновен разказвач на кино-приказки.

"Кинг Конг" е добрата стара история за красавицата и звяра, тук интерпретирана от човекът, накарал хиляди да зачетат Толкин. Филмът наистина продължава 3 часа, но за това човек би се досетил само ако си направи труда да види какво пише в програмата. Всъщност, за "Кинг Конг" се пише трудно, защото те оставя без думи, запленен от визия, игра, музика; невероятен синхрон между всичките изкуства, предшестващи седмото, за да се създаде това Осмо чудо на света!

И все пак, първите 3 минути от филма създават невероятно настроение и са едни от най-добрите трамплини към атмосферата на нюйоркските 30-те, които киното е правило. В тях – на фона на игрив мъжки джаз вокал – виждаме нормалните, бедните хора, богатите, различните забавления предлагащи се в театрите и цирковете, движещите се коли по претъпканите улици, децата, продаващи вестници и светлините на града – Голямата Депресия на Америка никога не е изглеждала по-добре на кинолента! И след като настроението е зададено филмът плавно ни въвлича в съдбата на главната му героиня, а от нея към тази на Режисьора (най-променящия се образ във филма, страховито добре усетен от Джак Блек), от него към Сценариста (Ейдриън Броуди, както винаги изискан и маниерен, но в неочаквано силова и груба за него роля), от него към Капитана на кораба, поддаващ се на лекомислието на Режисьора, но въпреки това спасяващ ситуацията тогава, когато това се изисква, от него към... Кинг Конг.

Кинг Конг е голямата изненада. Кинг Конг е човек. По гърба му има рани. В очите му се чете такава една добродушност, почти глуповата, има и мъка, мъка по нещо неслучило се, останало в миналото или невъзможно за в бъдещето, има нещо приятелско и дълбоко. Гняв има, да, но гневът е само в действията, само в тупането по гърдите, само във виковете...
Кинг Конг и Ан Дароу (Наоми Уотс) са страхотен екранен дует сравним с Хъмфри Богарт-Лорън Бакол (в "Големия Сън") и Том Хенкс-Мег Райън (в "Безсъници в Сиатъл") и точно тук талантът на Питър Джаксън се проявява в най-добрата си светлина – трудно е да се повярва, че Кинг Конг е просто специален ефект. Та в насълзеното лице на Наоми Уотс не се вижда и най-бледа сянка от син екран...

Що се отнася до Питър Джаксън... Да, той е Краля и се върна. И не той прави филмите си за Оскари, а Оскарите се дават за филми като неговите. И наистина единствената дума, която му остава на човек след "Кинг Конг" е “шедьовър”. Затова е трудно да се пише за филма, да се правят аутопсии... "Кинг Конг" просто си иска своето - да го гледаш. И е трудно да му откажеш.