3.01.2007 г.

Садако: Злото отвътре

От Благой Д. Иванов

В Азия
за последните петнадесет години забележимо се разви, при това в неочаквани насоки, филмовият хорър. Особеното е в това, че за този период въпросният жанр скоростно губеше позициите си в Европа и САЩ – континенти, на които винаги е виреел успешно. Позаслабналата сила на целулоидния ужас вероятно се дължи на някакво изчерпване – ако не толкова по отношение на изразността, то поне по отношение на темите. Затова в Америка се правят все повече продължения и римейкове. Дори към тинейджърската вълна вече има значително по-слаб зрителски интерес. В Европа пък ужасът съвсем е залязъл, изключенията се броят на пръсти – в Германия се открояват двете части на “Анатомия”, дело на Стефан Рюзовицки, в Дания – NATTEVAGTEN (1994, реж. Оле Борнедал), в Испания успех имат филмите на Алехандро Аменабар (те дори намират приемственост и по света, но някои от тях са далеч от жанра), във Великобритания изпъкват DOG SOLDIERS (2002) и THE DESCENT (2005) на Нийл Маршъл и интересния експеримент “Окото на смъртта” (2002) – воайорски съспенс на Марк Евънс в стила на “Big Brother”. Като цяло обаче традициите са изпаднали в летаргия. В края на 90-те започна да се наблюдава все пак някакво пробуждане, белeжещо може би началото на нова епоха в англоезичния хорър (с хитове като “Блейд”, “Заразно зло” и “Подземен свят” – технически изпипани, изпълнени с екшън и зрелище, наподобяващи “Матрицата”; неслучайно все по-често се употребява и термина неохорър). Завръщат се и някои стари теми, но е все още рано да се прецени дали те имат място в съвременната филмова индустрия.

Независимо от тази уж отиваща си летаргия, обхванала Запада, азиатското кино безпардонно взе нещата в свои ръце и започна да създава поредица от заглавия, които в един момент също придобиха пропорциите на някакво традиционализиране. През 80-те години, с появaта на примерно SINNUI YAUMAN (1987) на Сиу-Тунг Чинг и SHIRYO NO WANA (1988) на Тошихару Икеда стартира началото на това традиционализиране; тогава е започната и извънредно скандалната поредица “Опитно свинче”: така хорър-школата на Азия се сдобива с първенци и в естетизирания, и в екстремно бруталния хорър. А режисьори като японеца Хидео Наката си извоюват място сред отличниците в бранша...

Наката има зад гърба си сравнително оскъдна филмография, но дори малко на брой, творбите му носят качества, каквито много негови колеги не успяват да постигнат за цяла дългогодишна кариера. Най-открояващото се и известно заглавие, снето от него е RINGU (с условен превод на български “Кръгът”, под това заглавие беше публикувана и едноименната книга у нас) и за Япония то е нещо като мрачния еквивалент на манията “Хари Потър”. Филмът е създаден по изключително популярния бестселър на Коджи Сузуки; екранизацията е допълнена и от няколко сериала по темата, радиоверсия, множество комикси и др. Друга любопитна подробност е, че макар лентата да излиза на екран през недалечната 1998 г., веднага след появата си става обект на множество имитации и копиране - появяват се също няколко продължения и два римейка – един корейски и един американски. Вторият е познат и у нас “Предизвестена смърт” (THE RING) на Гор Вербински беше един от големите хитове през есента на 2002 г. и успехът му беше последван от THE RING TWO (режисиран от самия Наката), който обаче се оказа разочарование, въпреки повторното участие на звездата Наоми Уотс.

Наката превръща “Кръгът” в един от паметниците на киноужаса – единствен по рода си филм, с единствена по рода си стилизирана атмосфера, въздействаща безотказно чрез зловещите си настроения и страха от неизвестното. Но след този филм той се заема с реализирането и на RINGU 2, а година след него е създаден и RINGU 0: BAASUDEI на сънародника му Норио Цурута. Първият е класическо продължение, вторият е предистория на оригиналния филм.

“Кръгът” ни потапя още в самото начало в страховитото обаяние на една градска легенда. Съществува видеокасета, на която е записано кратко филмче, което прокълва смъртоносно всеки, който го изгледа (прокълнатият умира седем дни, след като е видял записа). Журналистката Реико Асакава е млада самотна майка, която е заинтересована от легендата и започва да търси копие от тази видеокасета. Когато нейната племенница умира при неизяснени обстоятелства Реико разбира, че момичето е гледало въпросния запис с компания приятели и те всички са загинали по едно и също време. В крайна сметка тя успява да се сдобие с тяхното копие и да го изгледа. Показва го и на бившия си съпруг Рюджи Такаяма и двамата постепенно се убеждават, че измислицата е истина. А когато техният син – малкият Коичи – намира касетата и си я пуска, те са принудени да се надпреварват с времето, за да спрат проклятието. Така разследването ги довежда до провинциално градче, до историята за тайнствена жена, която имала медиумни способности, до провалилия се експеримент с нея и до мрачната истина за дъщеря и Садако Ямамура, която също притежавала дарба и чрез нея можела да убива само със силата на мисълта. Реико разбира, че бащата на Садако е изчезнал безследно след смъртта на съпругата си, а дъщеря им е хвърлена от самия него в кладенец – същият този кладенец, който се вижда и във филмчето от видеокасетата. Журналистката и екс-съпругът и успяват да го намерят, а на дъното му откриват тленните останки на Садако. Реико решава, че проклятието е свалено, докато Рюджи не умира при същите обстоятелства като останалите; тя разбира, че единствения начин да махнеш проклятието е да покажеш копие от касетата на друг човек – така тя, показвайки го на Рюджи, е спасила себе си и по този начин решава да спаси Коичи, но цената, която ще плати е да загуби собствения си баща...

Макар да описва история на свръхестествения ужас, “Кръгът” дори за миг не нарушава баланса на сериозността си; драматургично филмът е построен върху взаимоотношения, а не върху кървища – психологията на героите е много по-важна за Наката, отколкото накълцването им на парчета. По този начин крайният резултат има рационални пропорции, поне що се отнася до киноезика. Режисурата печели с това, че не се натрапва нито с претенциозен стил, нито с излишна зрелищност; тя има целите на хирурга – да оперира без ненужно да изрязва органи, без да добавя противоречащи си обекти в кадъра, в сюжета, в изпълнението на актьорите, което от своя страна е ту пасивно – сценарият го изисква, ту въздействащо – взаимоотношенията между майката и детето, майката и съпругът, съпругът и неговата асистентка Маи Такано, дори между Садако и майка и. В това отношение “Кръгът” е изключително активен в представянето на света, който трепери под злото проклятие – то е отправната точка, от която ние започваме да наблюдаваме развитието на образите и емоциите, които се зараждат, разрушават или затвърждават между тях.

Наката умело успява да вмъкне във всеки един от филмите си своя мотив, своето авторско послание като режисьор; и всеки път този мотив е различен, всеки път е съобразен сюжетно и логически с все по-цялостно развиващата се фабула, усложняваща се, но и проясняваща се. В “Кръгът” той залага на мотива за разбитото семейство; семейните връзки, които се късат, семейните връзки, които имат нужда от опора или които окончателно са загубили такава. Между Рюджи и Реико всичко е свършило от гледна точка на съпружеските им взаимоотношения, но те са обединени заради своя син и това засилва връзката им (не сексуално, а чисто родителски). Реико пък сама за себе си се преоткрива като майка – тя работи до късно, Коичи често остава сам вкъщи и страда от липсата на нейното внимание; това го прави тихо и затворено дете: успешен образ, който лесно ни убеждава в автентичността си. Но заплахата, която пада върху него мотивира Реико за действия, които ще са реванш и равносметка едновременно. Майчиният и инстинкт се оказва по-дълбок от мрака, по-силен от ужаса.

Ужасът също е герой – напрежение, късащо нервите, образи от един болен, изстрадал свят, минало, което се крие в черно забвение и, разбира се, самата Садако. И въпреки че в третия филм тя е показана в по-различна светлина, то в първите два тя определено е запомнящо се филмово чудовище – като хибрид от нечиста съвест, неконтролируема лудост, безмилостна, безкомпромисна жестокост, страх в най-крайните му аспекти.

Двете страни на “Кръгът” са събрани в кинематографична сплав, която се сраства без да ни подтикне към съмнение в истинноста си. Законите са спазени – ние вярваме на това, което се случва не защото е възможно в реалността, а защото е логически свързано и обосновано във фикцията; вярваме на репликите и действията, на всички визуални аргументи, които Наката изтъква. Коичи се опитва да разбере смисъла на смъртта преди погребението на починалата племенница; самата Реико впоследствие е като дете, което не разбира смъртта – тя е еднакво объркваща и плашеща за всеки. Тази ирония не е търсена и се появява от самосебе си, защото е резултат точно на тези аргументи: филмът се разгръща естествено и ненатрапчиво.

"Кръгът 2" (1999) започва точно там, където свършва предходника му. Реико, която във финала на предишния филм потегля с колата към дома на баща си, за да спаси Коичи, е безследно изчезнала, както и сина и; полицията ги издирва във връзка със смъртта на Рюджи, часове след като той и Реико са открили скелета в кладенеца. Съдебната експертиза показва, че трупът на Садако е едва на няколко години, което означава, че тя е била жива в кладенеца през всичкото това време, през което са я смятали за мъртва. Действието се фокусира върху младата Маи – асистентката на Рюджи. Тя също е заинтригувана от случая с мистериозната видеокасета, но за разлика от Реико, чиято мотивация бе просто амбицията и за професионална изява, при Маи поводът е по-дълбок: чувствата й към покойния Рюджи. Тя започва да търси журналистката и сина и, помага и колега на Реико. Намират ги и постепенно се разбира, че Коичи, при все че е освободен от проклятието на касетата, е гостоприемник на Садако; събитията водят и до смъртта на Реико, която е блъсната на улицата, бягайки от полицията със сина си; състоянието на Коичи се влошава. Тук филмът променя посоката си, ставайки по-сюжетен: чрез научен експеримент и с помощта на Маи, Коичи е избавен от духа на Садако, но самата Садако е зло, което никога няма да намери покой...

Следва...

Етикети: , , , ,

Technorati profile

Powered by Blogger

Creative Commons License