29.06.2006 г.

Наши сънародници в чуждестранни кинематографии

Така е озаглавена една от главите в почти апокрифното издание "Киноизкуството в България". Книжлето е отпечатано през далечната 1960 г. в 565 екземпляра и дава доста любопитни сведения за българската следа в световното кино. Неизвестният днес Благой Стефанов е бил асистент-режисьор на легендарния Кинг Видор в "Three Wise Fools"(1923), а сънародникът ни Йохан Розев, който следва в мюнхенската филмова академия през 1922-1927 г. е стажант в "Метрополис" на Фриц Ланг.

Националната филмотека разполага с един-единствен екземпляр от "Киноизкуството в България", от който е взет откъса по-долу. Цялата статия "Наши сънародници в чуждестранни кинематографии" ще бъде публикувана в няколко постинга.

Първият българин, прекосил океана, за да опита щастието си в американското
кино е Пери Н. Векров. Роден в Шумен през 1881 г, съвсем малък той заминава с
родителите си за Александрия(Египет), където отраства и му се удава да постъпи в
една френска театрална трупа. Образованието си получава в "Роберт колеж" -
Цариград. След това П. Векров се връща в България, следва право в Софийския
университет и изучава драматическо изкуство в първата българска драматическа
школа. В 1901 г. Векров е вече в Щатите. Там с мъка успява да влезе в трупата на
Аугустин Дел. Опитва се в драмата, в оперетата и водевила и показва дарби на
добър драматически режисьор. "American Cinemacolor", една от първите
кинокомпании в Америка, го ангажирва и му поверява постановка на своя продукция.
За същата фирма той работи в продължение на три години, през които се утвърждава
като режисьор и актьор. По-сетне П. Векров последователно снима за "Метро" и в
най-старата и известна къща "Вайтаграф", за която поставя: "The More Excellent Way" (1917)
с Анита Стюърт и Чарлз Ричман. Като филмов режисьор П. Векров изпъква с "Чарлз
медното сърце", а следващата му творба "Her Secret" (1917) с Алис Джойс му отваря широк път.

По-късно той постъпва в "Парамаунт" и "Фърст
Нешънъл" при "Юнайтед Студиос", за които режисира "Thundergate"(1923) с
Вирджиния Браун Фейр и Оуен Мур(първия мъж на Мери Пикфорд). По неизвестни
причини нашият талантлив съотечественик внезапно прекратява дейността си в
"столицата на кинематографа" и заминава за Япония, където снима серийни филми.
Оттам следите му се губят. Като актьор тойе изпълнявал незначителни роли(Според информацията в www.imdb.com Пери Векров умира през 1937 г. в Холивуд - б.а.).

Етикети: , ,

28.06.2006 г.

Религиозни мотиви в иранското кино

Шамим Берке, режисьор









"Непосредствено след войната с Ирак, в началото на 90-те години на ХХ век, в
иранското общество възникна въпросът: съществува или не този вид кино –
религизното? През 1991 г. за пръв път се постави на обсъждане въпросът: "Какво
точно означава терминът “религиозно кино”"? В Техеран беше свикана конференция,
чиято основна тема беше “Религиозното кино”.

Конференцията
беше организирана от полудържавната организация на кинотворците “Хузе Хонари”, в
която членуват известните Махсен Махмалбаф, Маджид Маджиди, Ибрахим Хатамикия и
др. Организацията изигра огромна роля за развитието на съвременното иранско
кино. Тя винаги е била ръководена и идейно направлявана от ходжи, но с
положително отношение към киноизкуството. Целта, която си поставя “Хузе Хонари”,
е развитието на иранското национално кино. След проведената през 1991 г.
конференция терминът “религиозно кино” влезе в официална употреба, а въпросът за
отношението между киното и религията беше поставен за анализиране на научна
основа.

В общественото пространство се появиха и опоненти на “Хузе
Хонари”, които застъпваха становището, че религията (Ислямът) не трябва да се
омърсява, като се свързва с киното, което е “извор на грях”."



>>Шамим Берке е роден през 1973 г. в Техеран, Иран. Завършва кинорежисура в Техеранския университет. В периода 1996-2000 г. работи в Иранската национална телевизия. Заснема повече от 1000 минути документални филми, както и редица програми за чуждестранни телевизии. Режисьор е на два късометражни филма, заснети на 16 мм. От 2000 г. е докторант по режисура в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" в класа на проф. Людмил Стайков.

Шамим Берке е представител на Иранската национална телевизия за България, Македония и Румъния. У нас прави късометражния "Без паника: ние сме мюсюлмани"(2004). Филмът е показан на 8-ия СФФ и на филмовия фестивал в Сараево през 2004 г.

Публикуваният откъс е част от автореферат на дисертацията "Религиозни мотиви в иранското кино" за придобиване на научната степен "Доктор по кинорежисура".

27.06.2006 г.

Проект "Баклава"

Ето нещо, което изглежда интересно. Нов български пълнометражен филмов проект с типично балканско име. И звучене...

Джоре и Коце са двама братя, които се познават от скоро и трябва да живеят
заедно. Джоре слуша електронна музика и рисува по стените. Коце краде и обича
попфолк. БАКЛАВА проследява техните невероятни приключения в съвременна
България.

"Баклава" е пълнометражен филмов проект на Александър Петров. Повече на официалния уеблог.

Етикети: , ,

26.06.2006 г.

www.ubu.com

UbuWeb е място, което събира десетки авангардни филми. Като се започне от "Механичен балет" на Фернан Леже и се стигне до късометражните филми на абсолютно непознатия у нас Валериан Боровчик.

Етикети: , ,

6.06.2006 г.

Мая Дерен - в отражението на кино-авангарда

Доста изчерпателна статия за Елеанора Деренковская, известна повече като Мая Дерен. Авторът е Йоана Павлова от info-film.com.

Съвсем наскоро видях за първи път в Интернет изписано името на Мая Дерен,
но сигурно нямаше да му обърна никакво внимание, ако нямаше и снимка. Първо
потърсих още фотоси в Google, после прочетох фактите около живота й и едва
накрая събрах смелост да гледам филмите й. Човек трудно може да повярва, че зад
това енигматично лице като от картина на Ботичели се крие танцьорка, хореограф,
поетеса, драматург, оператор, режисьор, монтажист, актриса, кино-теоретик,
експериментатор в областта на визуалните изкуства, антрополог и специалист по
вуду. След като видях целия й филмов материал, всичко, което знаех за теориите в
областта на дълбинната женска психология от 40-те и 50-те години, за
емигрантската бохема в САЩ, за сюрреализма и кино-монтажа – всички факти се
сляха в едно компактно цяло и придобиха нов смисъл заедно.

Скицникът на Айзенщайн

Фондацията Daniel Langlois публикува скицник на Айзенщайн от 1914 г., когато режисьорът е бил едва 16-годишен. Относително малката книжка (23.9 x 20 см) съдържа 150 страници с рисунки, правени с мастило, както и няколко акварела. Всяка страница от нея е снабдена с рецензия от д-р Оксана Булгакова.

link (via almayerinn.blogspot.com)
Technorati profile

Powered by Blogger

Creative Commons License