30.12.2005 г.

Познай хората от снимките!

1, 2, 3, 4, 5 ...

Снимки: Maurizio Galimberti

29.12.2005 г.

Архивите на Прелинджър

Около 2000 филма от архива "Прелинджър" могат да бъдат гледани и сваляни безплатно от www.archive.org. Те са лицензирани под Creative Commons и могат да бъдат записвани, излъчвани и използвани по всякакъв начин при създаването на производни художествени творби.

Филмите в www.archive.org са само малка част от архива "Прелинджър". Той е основан през 1983 г. и днес представлява най-голямата частна колекция от т.нар. "ephemeral films" - образователни, пропагандни или рекламни американски филми-еднодневки, потънали в забрава скоро след създаването им. През 2002 г. Библиотеката на щатския Конгрес придоби права върху колекцията. Днес тя съдържа около 40 000 цели филма и 30 000 филмови ролки суров материал, събирани през годините от Ричард Прелинджър.

Още по темата...

>>История на архива "Прелинджър"

Етикети: , ,

27.12.2005 г.

R.I.P. Винсънт Скиавели(1948-2005)

Винсънт Скиавели, един от най-популярните характерни актьори почина от рак на белите дробове днес, в дома си в Сицилия.

Според информацията в www.imdb.com Скиавели има повече от 120 роли в киното и телевизията. Освен актьор, той е и автор на три кулинарни книги. Скиавели е един от предпочитаните от Милош Форман актьори и участва в шест негови филма("Амадеус", "Човек на Луната", "Полет над кукувиче гнездо", "Народът срещу Лари Флинт", "Излитане" и "Валмон").

26.12.2005 г.

Мебели - филмови звезди

Теменужка Захариева, интериорен дизайнер

"Истинската звзда в този филм всъщност е декорът, блестящият сценичен дизайн..." - това е изречение (с което съм изцяло съгласна) от една американска рецензия за филма "Долу любовта" с Рене Зелуегър, който гледахме и на нашите екрани миналата година . Вероятно всички са запомнили розовите фотьойли в апартамента на Барбара Новак(Зелуегър), както и впечатляващия като цело интериор, проектиран в тон с тоалетите й.

В някои рецензии за "Долу любовта" даже се казва: "Сценичният дизайн и костюмите … са единствената причина да се гледа този филм". Разбира се, има и положителни оценки за него, но този цитат обобщава преобладаващото мнение по отношение на дизайна: независимо дали харесват филма или не, критиците не отричат огромното удоволствие от гледането му. Всъщност целият дизайн на интериорите, заедно с дизайна на костюмите, имат за цел да внушат една специфична атмосфера, характерна за 60-те години на миналия век и по-точно за филмите от това време. Доста често в киното мебелите и модата са тези, които отразяват естетиката и стиловете на разглеждания период и помагат да се създаде пододящата атмосфера и настроение. А в "Долу любовта" сценичният дизайн безпогрешно пресъздава Ню Йорк от 60-те така, както е показван в тогавашните филми. Тогава мебелите от т. нар. модерна класика са били най-популярни.

Мисля си, че сценичният дизайн е само едно от лицата на интериорния дизайн. Може би по-интересното лице, защото задачата е ясно поставена, периодът и стилът конкретно определени, а резултатът остава в историята! Дори завиждам на сценичните дизайнери за това и винаги, когато гледам филм, вниманието ми неизменно е насочено и към интериора и всички детайли на дизайна му. Подозирам, че това далеч не е само мой навик. Обикновено филмите са източници на вдъхновение и за обзавеждането на много домове.

В "Долу любовта" много от основните сцени се развиват в елегантния, просторен и сякаш прекалено захаросан хол на главната героиня. Там, като център на действието е група от мебели за сядане, между които най-запомнящо се е присъствието на фотьойла "The womb chair", който много харесвам. "Утробата" е част от серията мебели, с които Еееро Сааринен и Чарлз Еймс съвместно печелят първа награда в конкурса, организиран от Музея за модерно изкуство, Ню Йорк през 1940 г. Той носи името "Organic Design in Home Furnishings" (Органичният дизайн в обзавеждането на дома) и се организира от департамента за индустриален дизайн. Производители и доставчици на мебели били убедени да го спонсорират, но в началото на 40-те години на миналия век индустрията все още не притежава необходимите технологии и ноухау за масовото производство на седалките с меки извивки от триизмерно формован шперплат. Херман Милър подкрепя експериментите на Сааринен за доста дълъг период от време и когато моделите са произведени и така постигат милионно разпространение. Компанията - преди това съвсем незначителна - се разраства бързо.

Сааринен и Еймс разработват своите ранни модели в работилниците на "Cranbrook University", ръководени от бащата на Ееро, финландският архитект Елиел Сааринен. Двамата всъщност са част от малък кръг архитекти и художници, включващ също така и скулпора Хари Бертоя, Рей Кайзер (бъдеща съпруга и партньор на Еймс) и Флорънс Шуст, която по-късно създава известната мебелна компания "Knoll International" заедно съсъпруга си Ханс Нол. Това са хората, които ще окажат решително влияние за развитието на американския дизайн в следващите години. Повечето от мебелите, които те създават, са част от модерната класика и днес се използват непрекъснато. Както от интериорни дизайнери и съставители на рекламни каталози, така и от сценографите, създаващи декори за киното. Мебелите от модерната класика често служат като статус-символ в много съвременни интериори, или като акцент, придаващ тежест на съответата среда.

"Работата върху "Долу любовта" ми позволи да използвам моите любими модели от обичаните от мен архитекти от средата на миналия век Мийс Ван дер Рое, Ееро Сааринен, Ричард Нойтра и Алвар Аалто и да създам един по-впечатляващ свят с предмети от този период", казва дизайнерът на продукцията Андрю Лоуз.

"В апартамента на Барбара боядисахме тапицерията на два фотьойла на Сааринен, за да подхождат точно на розовата й рокля", разказва декораторът на продукцията Дон Диърс. Всичко е координирано - от костюмите, вдъхновени от Живанши и Касини, до мебелите на Херман Милър и "Knoll", които присъстват навсякъде. Всъщност "главната роля" в обширния луксозен апартамент на Барбара Новак, изпълнен изцяло в бяло и розово, се изпълнява от двата фотьойла-утроби.

Като ключов компонент на всеки филм, сценичният дизайн отразява естетиката и стиловете на съответния период. Той демонстрира силата на зрителната среда да създава настроения и фокусира вниманието, да служи като определящ фон, а също така и да разказва на зрителя за съвременните интериорни тенденции. Впечатляваща и стилна до най-малкия детайл, сценографията в "Долу любовта" отразява популярността на модерния дизайн от средата на миналия век и може би носталгията по един обичан от американците период на оптимизъм, нови идеи и технологии, период на нов начин на мислене.

>>Теменужка Захариева е интериорен дизайнер в студио "TemZa Design". Интересува се от сценографията в киното. Можете да се свържете с нея на: trendoffice7@gmail.com

14.12.2005 г.

"Кинг Конг" - Завръщането на Краля

Дами и господа, в лицето на Питър Джаксън срещаме нов Шекспир на режисурата! От ранния Спилбърг насам не се е появявал толкова искрен и вдъхновен разказвач на кино-приказки.

"Кинг Конг" е добрата стара история за красавицата и звяра, тук интерпретирана от човекът, накарал хиляди да зачетат Толкин. Филмът наистина продължава 3 часа, но за това човек би се досетил само ако си направи труда да види какво пише в програмата. Всъщност, за "Кинг Конг" се пише трудно, защото те оставя без думи, запленен от визия, игра, музика; невероятен синхрон между всичките изкуства, предшестващи седмото, за да се създаде това Осмо чудо на света!

И все пак, първите 3 минути от филма създават невероятно настроение и са едни от най-добрите трамплини към атмосферата на нюйоркските 30-те, които киното е правило. В тях – на фона на игрив мъжки джаз вокал – виждаме нормалните, бедните хора, богатите, различните забавления предлагащи се в театрите и цирковете, движещите се коли по претъпканите улици, децата, продаващи вестници и светлините на града – Голямата Депресия на Америка никога не е изглеждала по-добре на кинолента! И след като настроението е зададено филмът плавно ни въвлича в съдбата на главната му героиня, а от нея към тази на Режисьора (най-променящия се образ във филма, страховито добре усетен от Джак Блек), от него към Сценариста (Ейдриън Броуди, както винаги изискан и маниерен, но в неочаквано силова и груба за него роля), от него към Капитана на кораба, поддаващ се на лекомислието на Режисьора, но въпреки това спасяващ ситуацията тогава, когато това се изисква, от него към... Кинг Конг.

Кинг Конг е голямата изненада. Кинг Конг е човек. По гърба му има рани. В очите му се чете такава една добродушност, почти глуповата, има и мъка, мъка по нещо неслучило се, останало в миналото или невъзможно за в бъдещето, има нещо приятелско и дълбоко. Гняв има, да, но гневът е само в действията, само в тупането по гърдите, само във виковете...
Кинг Конг и Ан Дароу (Наоми Уотс) са страхотен екранен дует сравним с Хъмфри Богарт-Лорън Бакол"Големия Сън") и Том Хенкс-Мег Райън (в "Безсъници в Сиатъл") и точно тук талантът на Питър Джаксън се проявява в най-добрата си светлина – трудно е да се повярва, че Кинг Конг е просто специален ефект. Та в насълзеното лице на Наоми Уотс не се вижда и най-бледа сянка от син екран...

Що се отнася до Питър Джаксън... Да, той е Краля и се върна. И не той прави филмите си за Оскари, а Оскарите се дават за филми като неговите. И наистина единствената дума, която му остава на човек след "Кинг Конг" е “шедьовър”. Затова е трудно да се пише за филма, да се правят аутопсии... "Кинг Конг" просто си иска своето - да го гледаш. И е трудно да му откажеш.

Етикети: , , ,

Technorati profile

Powered by Blogger

Creative Commons License