31.10.2005 г.

Панорама на Луис Тренкер

Признатият за ненадминат майстор на планинарския филм Луис Тренкер ще бъде представен в София с панорама от свои филми, съобщиха от Министерството на културата. От 6 ноември 2005 г. в Евро-българския културен център ще бъдат прожектирани близо 20 заглавия на Тренкер, собственост на историческата филмотека към Националния музей на планината в Торино.

В програмата са филми като "Планината и любовта" от 1926 г., разказващ за ревността между двама приятели алпинисти, "Рицари на планината" (1930) - за ски-инструктор, заподозрян в убийството на клиент по време на излет, "Планини в пламъци" (1931) - за двама приятели алпинисти, които през Първата световна война се налага да се бият един срещу друг, и "Блудният син" (1934) - за дървар, който спасява живота на американски милиардер.

Луис Тренкер е роден в Санкт Улрих през 1892 г. и умира в Болцано през 1990 г. Наричат го живата икона на Южен Тирол и син на земя, принадлежаща първо към Австрия, респективно на Австро-Унгария, станала италианска след конфликта от 1915-18 г., област от край време обърната към немскоезичния свят и култура, но открита към културно съизмерване с Италия. Цялата дейност на актьора и режисьора Тренкер, покриваща алпийски периметър без граници, е свидетелство за неговия произход. Действието от филмите му се развива в Доломитите, но също и на отвесните скали на Матерхорн. Това са екшъни върху сняг и скали, истински истории от планината, но също случки и истории от народния бит.

Историческата кинотека към Националния музей на планината в Торино съхранява всички игрални и документални филм на Тренкер, както и богата сбирка от плакати, снимки и документи, свързани с тях. Те ще бъдат показани в зала "Средец" в изложбата "Планините и фотографията". Всички представени копия са собственост на италианския музей, чийто фотоархив разполага с над 100 000 репродукции.

Източник: БТА

26.10.2005 г.

Фестивал на Миядзаки по TCM

През януари 2006 г. каналът за класически филми TCM ще излъчи девет филма на японския аниматор Хаяо Миядзаки, който бе отличен със "Златен лъв" за цялостен принос на тазгодишната Мостра във Венеция.

Пакетът филми на студиото "Жибли" включва класики като "Spirited Away", "Kiki's Delivery Service", "Принцеса Мононоке", "My Neighbour Totoro", "Nausicaä of the Valley of the Winds", "Laputa: Castle in the Sky", "Porco Rosso" и "Whisper of the Heart". Все още не е ясно дали филмите ще са дублирани или със субтитри.

Етикети: , , , ,

"Sissy Boy Slap Party"

Късометражният филм "Sissy Boy Slap Party" на Ги Маден може да бъде гледан тук.

Update: Нов, работещ линк.

Етикети: , , ,

25.10.2005 г.

IN MEMORIAM: Стивън Апостолоф (1928-2005)

На 14 август т.г. e починал легендарният американски режисьор от български произход Стивън Апостолоф.


"Бих искал да съобщя на всички, че баща ми, режисьор, продуцент и сценарист на
"Orgy of the Dead", почина днес на 77 години. Той беше адски сериозен, когато засне този филм, но през годините се научи да се надсмива над себе си и
допуснатите грешки,"
с този своеобразен епитаф синът на Апостолоф съобщава за кончината му на сайта www.imdb.com.

Приживе Апостолоф е доста популярен, най-вече сред феновете на филмите на ужасите, но името му е непознато у нас. Вероятно най-любопитната част от биографията на Апостолоф(известен още като A.C. Stephen) е приятелството му с ексцентричния режисьор Ед Ууд, обявен за "Орсън Уелс на долнопробното кино". В периода 1965-1976 г. българинът заснема девет еротични сценария, написани от американеца. Апостолоф така и не се осмелява да гледа някой от филмите на Ууд от страх, че след това ще трябва да му каже, че няма талант за кино. Все пак Стивън Апостолоф признава, че Ууд е имал заблежителни умения като писател и... машинописец.

Апостолоф е роден в Бургас през 1928 г. След Втората световна война попада в български затвор, но успява да избяга и получава политическо убежище в Щатите. Решава да опита късмета си в Холивуд и през 1957 г. продуцира красноречиво озаглавения "Journey to Freedom". Филмът до голяма степен е автобиографичен и разказва за активист на радио "Гласът на свободата", преследван от България до САЩ от съветски агенти. По пътя беглецът се влюбва в красива медицинска сестра, която му помага да се възстанови след тежък инцидент. Филмът описва България от 50-те години на миналия век като "истински ад от убийства и терор".

"Journey to Freedom" се оказва съдбоносен за кариерата на Апостолов, защото го среща с Уилям С. Томпсън, любимия оператор на Ед Ууд. Именно Томпсън запознава българина с ексцентричния американец, който както винаги е издокаран в пуловер от ангора и минижуп.

През 1965 г., осем години след отвъдокеанския си дебют като продуцент, Апостолов режисира първия си и може би най-известен филм "Orgy of the Dead". Главната роля в него се изпълнява от телевизионния оракул Крисуел, обезсмъртен по-рано от Ед Ууд в култовия "Plan 9 from Outer Space". В "Orgy of the Dead", рекламиран като "шедьовър на еротичния ужас, заснет в "сексиколор", участва и някоя си Надежда Добрев.

В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век Апостолоф е утвърден майстор на треторазрядните филми на ужасите, обилно гарнирани с еротика. Българинът е тачен като новатор в т. нар. "exploitation movies" и "обогатява" киноезика им с различни изобретателни похвати. Една от запазените марки на Апостолоф се нарича orgasmcam и представлява ритмично използване на вариообектива, насочен към лицата на актьорите по време на оргазъм.

Следите на Апостолоф се губят през 1990 г., когато няколко негови филма излизат на видео. През същата година американското списание "Psychotronic Video" публикува на цели 8 страници интервю с Апостолоф, озаглавено "Stephen C. Apostoloff: Bulgarian nudie director".

Още по темата...

>>"Orgy of the Dead" - запис на филма

>>"Torture! Torture! It pleasures me!"

Update: На снимачната площадка на "Orgy of the Dead" - една от малкото снимки на Стивън Апостолоф, която открих след няколко часа ровене в интернет. На долния ред, отляво надясно: Ед Ууд(сценарист), Боб Дертено(директор на продукция), Стив Апостолоф(режисьор, продуцент), Марк Дезмънд(хореограф). На горния ред, отляво надясно: Бил Дейвис, Тед Микелс(осветител), неидентифициран асистент оператор, Боб Максуел(асистент-оператор). Зад камерата: Робърт Карамико(оператор).

21.10.2005 г.

Никола Райков: Във "ВЛЕЗ" има потенциал

Никола Райков спечели наградата "Jameson Best Film Project" на тазгодишния Международен студентски кинофестивал в Балчик със сценария си "Влез". 24-годишният Никола е автор на научнофантастични разкази. Преди няколко години, докато следва информатика в Чикаго, прави популярния сайт за кино moviesbg.com. Пише и седмичната кинохроника за телевизия "ММ". Любимите му режисьори са Дейвид Линч, Дарън Аронофски, Лари Кларк и Сам Мендес.

Йордан Тодоров: Участвал си със сценария "ВЛЕЗ" в пичинг на тазгодишния фестивал в Балчик. Можеш ли да разкажеш идеята си за една минута? Или в десет изречения?

Никола Райков: Ще се опитам... Млад мъж се събужда в центъра на празна бяла стая. Без ясна представа как е попаднал там. Единственият изход е леко открехната врата, над която виси табела "Вход". Скоро младежът се озовава в лабиринт на алогичности, където всичко следва свои собствени правила. Налудничави места водят до срещи с абсурдни хора, а момчето се оказва заложник на собтвеното си желание да научи истината за всичко. Невъзможни кошмари се оказват плашещо реални, а ключът към отговора е скрит надълбоко в подсъзнанието му - там където са нашите най-големи страхове.

Й. Т.: Откъде дойде идеята за "ВЛЕЗ"?

Н. Р.: Една вечер обсъждах с приятели различни идеи за сценарии. Малко по-късно една от тях започна да се избистря в съзнанието ми. Първоначално действието се развиваше в лудница, но после всичко се промени. Главните герои бяха пациенти със свой вътрешен свят, но ми липсваше обединяващото звено. Първоначално това звено щеше да е съдбата на доктора, но тя не беше достатъчна и идеята отпадна.

Й. Т.: Някой беше посъветвал начинаещите сценаристи да разказват истории, близки до тях. Действието във "ВЛЕЗ" се развива в нещо като лудница. Правил ли си проучвания по темата или се позоваваш на личния си опит?

Н. Р.: Не бих казал, че историята във "ВЛЕЗ" ми е близка. Ето защо направих солидно проучване. Четох за страхови неврози, кошмари и фобии, както и доста от нещата на Фройд.

Й. Т.: От кои филми е повлиян сценарият на "ВЛЕЗ"?

Н. Р.: Няколко са - "Стълбата на Якоб", "Изгубената магистрала", "Кубът" и "Реквием за една мечта".

Й. Т.: Какво стана на фестивала в Балчик?

Н. Р.: Спечелихме в категория "Най-добър филмов проект". Това е първото безпристрастно становище, че във "ВЛЕЗ" има потенциал.

Й. Т.: Много хора, които са чели сценария смятат, че това е най-амбициозният независим проект в България. Докъде сте стигнали с реализацията му?

Н. Р.: По средата сме. Имаме завършен сториборд, извършили сме оглед на по-голяма част от местата за снимки. Към проекта работят и двама художници, нахвърлят се първи щрихи от саундтрака. Голяма част от екипа вече е изградена, прави се подбор на актьори в момента. Когато всичко е ясно от финансова страна са необходими около два месеца допълнителна работа и ще бъдем готови за снимки.

Й. Т.: Нещо повече за актьорския състав на филма?

Н. Р.: Актьорският състав ще бъде смесица от професионални театрални и куклени актьори, както и аматьори. Големи имена няма да има.

Й. Т.: Защо?

Н. Р.: Първо, устновяването на контакт не е никак лесно. Второ, мисля, че на българската публика са и омръзнали някои от лицата, които вижда твърде често. Тя много по-лесно би възприела някой, когото не познава в съответната роля. И трето, с някои малки изключения нямаме големи кино актьори (особено сред по-младото поколение).

Й. Т.: Кой ще бъде оператор?

Н. Р.: Засега основният оператор е Георги Маринов - "Гопа". Съществува вариант той да остане асистент-оператор и да отстъпи място си на някой с по-голям опит. Ще снимаме на digital Betacam.

Й. Т.:Кой ще е режисьор? Говореше са за Валери Милев.

Н. Р.: Аз ще се нагърбя с тази доста голяма отговорност. Причината е, че "ВЛЕЗ" е една доста абстрактна и алогична история и този, който се захване с режисурата и трябва да е напълно наясно с това, което реално се случва в сценария. Името на Валери Милев се спрягаше и продължава да се спряга единствено като консултант към проекта.

Й. Т.: Това първи опит ли в режисурата ти е?

Н. Р.: Да. В момента заснемаме отделни сцени с като част от подготовката.

Й. Т.: Колко е бюджетът на филма?

Н. Р.: Предварителните очаквания са за около 17 000 лв. Трябва да се вземе предвид, че почти никой от творческия колектив или актьорите няма да получи заплащане.

Й. Т.: Къде ще бъде заснет "ВЛЕЗ"?

Н. Р.: За съжаление не мога да издам основното място на снимки. Споразумението, което съм постигнал ми забранява да направя това.

Й. Т.: Как ще се разпространява филмът?

Н. Р.: Ще се обърнем към две от големите разпространителски къщи у нас. Ако те не проявят интерес, ще минем на резервния план, който включва излъчване по телевизията.

Й. Т.: Каква ще бъде продължителността на филма?

Н. Р.: Около 75-80 мин.

Никола Райков може да бъде открит тук.

Още по темата...

>>moviesbg.com-архив

>>Саундтрак към "ВЛЕЗ"

>>Никола Райков в "Литернет"

19.10.2005 г.

IMDb на 15 години!

Макар почти всеки ден да прибягвам до помощта на www.imdb.com, никога не съм си задавал въпроса от колко време съществува този ценен сайт. Ето защо изненадата ми беше огромна, когато разбрах, че началото е положено на 17 ноември, в далечната...1990 г.

В специална секция, посветена на 15-годишнината е обяснено как точно е събрано колосалното количество информация в може би най-пълния справочен сайт за кино в света.

18.10.2005 г.

Откъде е този кадър?

Тази игра е отворена за всеки, който живее на територията на България. Правилата са прости. Периодично на този уеблог ще бъдат публикувани кадри от известни филми. Първият отговорил на въпроса "Откъде е този кадър?" получава награда. Останалите, които са направили интересни предположения, ще бъдат поощрително упоменати в уеблога. Горе вляво виждате снимката в първата игра.

И още няколко условия:

1)Имате право да участвате само веднъж във всяка игра.
2)Изпращайте предположенията си на и-мейла на блога.
3)Наградите се получават по пощата или лично. Спечелилите ще бъдат светкавично уведомени. Останалите участници също.

Наградата в първата игра е видеокасета с "Дивизията" на Самюъл Фулър. Дерзайте!!!

Update: Първият верен отговор дойде след по-малко от 24 часа от началото на играта. Atina_zeus е категорична: "Това е кадър от филма "Патешка супа."

Бистра Иванова е доста близо: "Пиша ти не толкова за играта (не знам отговора), а по-скоро да ти кажа, че вече от доста време чета C I N E A S T E и страшно, страшно харесвам това, което правиш. Много е интересно за киноманите и не само. Просто исках да ти благодаря! А колкото до играта - предполагам, че това е някой филм на братя Маркс. Залагам на "Monkey Business".

Van Georg пише: Мисля, че това е "Една нощ в Казабланка".

16.10.2005 г.

Галерия с редки постери на Бунюел

Галерия с близо сто редки плаката от филмите на Луис Бунюел.

Via we-make-money-not-art

11.10.2005 г.

Лудостта е Гендов - 90 години българско кино

Благой Д. Иванов

(Продължение от част I)

Васил Гендов(1891-1970) е реален човек, който напомня на някакъв художествен персонаж. Донякъде шаблонно би прозвучало, ако се каже, че животът му, неговата съдба и творчески път, са като че ли взети от киното, а не от действителността. Със заснемането на “Българан е галант” (редно е да се отбележи, че това e станало с помощта на двама не-българи: унгарецът Отай Аладар, който по онова време е бил собственик на кино “Модерен театър”, и испанецът Гаетано Пиа де Флорес – оператор) започва не само “трънливият път на българския филм”, но и несгодите на самия му “баща”. По времето, когато текат снимките на първите му кинематографични опити (гореспоменатия дебют и “Любовта е лудост”) режисьорът е бил смятан за меко казано побъркан, за шут, който се занимава с глупости. Отбягван, пренебрегван, приживе отричан, той не само е бил принуден да се бори срещу ретроградното съзнание на тогавашната буржоазия, но и с финансовото безсилие, белязало филмографията му. Нещо повече – филмите му не са търпели касови провали, критиката в действителност рядко е заклеймявала заглавията, но системата просто не му е позволявала да развие идеите и ентусиазма си в индустрия, в постоянен креативен поток. Може би именно заради това Гендов често е правел паузи от по 4-5, та дори повече години, през които не е снимал нищо. Заради мечтите и идеалите си е губил имоти и приятели, щастие и независимост. Това несъмнено го превръща не просто в основоположник, но и в един вид мъченик, изстрадал пороците на разядения обществен морал, който той непрекъснато е осъждал във филмите си.

Основните обвинения, насочени към Гендов са по повод елементарното естество на сюжетите, които развива – лековати комедии, сълзливи мелодрами със съмнителен хепиенд. За съжаление само един от филмите му е изцяло съхранен, което спъва каквито и да е опити за обективна оценка; част от сценариите са запазени и ни дават възможност да предполагаме, но в никакъв случай да анализираме аспектите на творчеството му. Ала в случая се получава отново някаква полемика, сходна с тази за годината на излизане на “Българан е галант” – не е ли по-важно да се признае бързото осъзнаване на режисьора, неговото многостранно “оглеждане” в света на целулоида (той е изпълнявал ролята не само на режисьор, но е бил и продуцент, актьор, сценарист, а съпругата му Жана неотстъпно му е помагала във всяко едно отношение), смелото хрумване и нагърбване да посееш ново изкуство в среда, която открито е демонстрирала враждебност и пренебрежение към него, да продължиш делото с още дузина филма, единият от които е първа екранизация на “Бай Ганьо”, първи звуков филм, създаването на “Янтра Филм”, полагане основите на Държавния киноархив (сега БНФ)... Фактите не говорят, а направо крещят – подобно на изиграния от самия него Васил Левски, Гендов слага на плещите си една почти апостолска задача и успешно я изпълнява в процеса на просвещаване на родната култура. Артистите са хора, които не се съобразяват с порядките, а дръзват да сторят неудобни или провокативни за тълпата дела. “Да си луд е голяма отговорност”, твърди един български писател, а аз допълвам: “Да си Гендов означава хем да си луд, хем да си отговорен.” Луд, защото смее да пристъпва в непознати територии, да се разхожда гримиран на обществени места и да увековечава съпругата си като Девойката, докато минувачи го замерят с камъни и му се присмиват; отговорен, защото събира кураж да посочи обвинително към греховете на улицата – алкохолизма, хазарта, проституцията – и това да не остане незабелязано. Важно е как произнасяш посланието си, но е важно и какво е въпросното послание.

Ако актьорските способности на Гендов се изчерпват с жестикулиране и гримасничене, то творческото му присъствие е безспорно. То не е концентрирано около една определена черта или изява, а върху цялостното поведение и постижения. Това, което го отличава от останалите е, че той не се задоволява само с поставянето на началото на родното кино. Гендов непрекъснато търси нови пространства, които би могъл да посети. Но наивитетът му пречи да преуспее и да започне самостоятелно да ръководи плановете си. Така едното е за сметка на другото; постигането на духовната цел се компенсира с метериален неуспех. Обаче явно това не го е тревожело. Или поне не е било дотам тежко, че да го откаже от призванието му: “За всеки един филм... мога да ви разказвам истории с години. Това бе мъчение. Това бе радост. Това бяха възторзи и унижения...”

Но ние би трябвало да се тревожим. Защото е недопустимо да се подминава това, което носи в себе си ярък блясък, което несъмнено можем да наречем национална гордост. Вещият усет на Гендов и почти мазохистичният му работохолизъм (снимане на два филма по едно и също време), както и очебийната му съвест, проектирана на екрана в защита на съкровените човешки ценности, му отрежда място не в аналите на българското или световно кино, а в родната ни история изобщо. От експериментите с т.нар. “киноскеч” до съвсем професионално извършения от самия него монтаж, Гендов се извисява не толкова като творец, колкото като личност. И тъжната истина е, че след неговото оттегляне от света на киното, екранното изкуство е забавило своето развитие: сравнявайки това, което е било до “Земята гори” (всичките нововъведения и опити) и онова, което е последвало след това – инерция. Естествено, че с Гендов не си отива българският филм, но едва ли след него е имало, има и ще има така всестранно надарена с идеи и кураж личност, която в безброй много насоки е упътвала седмото изкуство в България. Ако цената за успеха на Гендов е лудостта, то тя въобще не е висока. Жалко, че у нас лудите са толкова малко...

Още по темата...

>>Има факти, че начало на българското кино е т.нар. "Македонска серия" на Чарлз Нобъл през 1903 г...

>>Благой Д. Иванов (род. 1980) е завършил "Кинознание" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Можете да се свържете с него на: bogeatbog@yahoo.com

Етикети: ,

8.10.2005 г.

"Сиянието" в романтичен сос

Преди време един приятел имаше интересното хрумване да монтира своя 7-минутна версия на филма "Седем". За целта Радо щеше да вземе оригинала и да го разпарчетоса, оставяйки гръбнака на историята. Съгласно собственото си виждане за нещата. Така и не разбрах възможно ли е пълнометражен филм да се разкаже за седем минути, защото замисляната съкратена версия не видя бял свят. Днес Радо има други идеи. Преди няколко месеца направи клип към песента "Merci Beaucoup" на "Остава". За целта използва кадри от филма "Jason and the Argonauts"(1963). Клипът, разбира се, е неофициален, но момчетата от групата харесали замисъла.

"В историята за Язон хората се сблъскват с различни проблеми, но отказват помощта на боговете. Сякаш иронично им казват: "Мерси много... И сами ще се оправим"-така Радо най-общо ми обясни идеята си да използва откъси от точно този филм.

Защо разказвам всичките тези не чак толкова важни неща? Защото случайно се сетих за тях, когато прочетох историята на Робърт Раянг. Преди няколко седмици американецът участва в конкурс за асистент-монтажисти със задача-монтиране на трейлър на произволно избран филм, но в коренно различен жанр. Раянг се спира на хорър-класиката "Сиянието", която представя като захаросана драма за писател, напуснат от музата си и малко момче без баща. За капак рекламният спот е озвучен с песента "Solsbury Hill” на Питър Гейбриъл. Както вече се досещате, Раянг спечелва конкурса. Рекламният спот е качен на "тайно място" в интернет, където приятелите му могат да го гледат. Един от тях има неблагоразумието да оповести местонахождението на майтапчийското филмче в малко посещаван уеблог. Така за няколко дни трейлърът е гледан от рекорден брой хора и дори попада в Топ 10 на www.ifilm.com, а Раянг получава предложение за работа от едно от големите холивудски студиа.

7.10.2005 г.

Късометражно кино в Ню Йорк

В-к "Ню Йорк Таймс" е направил интересна подборка от шест късометражни филма от програмата на 43-ия Нюйоркски филмов фестивал(23.09-9.10), които могат да бъдат гледани онлайн. В секцията "Movie Minutes" са представени три нашумели пълнометражни филма: "Capote"(реж. Бенет Милър), "The Squid and the Whale"(реж. Ноа Бомбак) и черно-белият "Good Night, and Good Luck."(реж. Джордж Клуни).

Още по темата...

>> "Movie Minutes"

>> Официален сайт на Нюйоркския филмов фестивал
Technorati profile

Powered by Blogger

Creative Commons License