23.09.2005 г.

Джордж А. Ромеро: Възкресение

Бродници и терористи превземат “Земята на мъртвите” и Благой Д. Иванов е щастлив от това

В края на 1968 г. нискобюджетният филм на ужасите “Нощта на живите мъртви” атакува екраните в САЩ, превръщайки се мигновенно в култ. С годините класическата хорър-творба на Джордж А. Ромеро добива статут на истински образец за жанра, ползвана е за вдъхновение от десетки кинематографисти, дори е включена в библиотеката на Американския конгрес и е обявена за част от културното наследство на САЩ, наред с ленти като “Гражданинът Кейн” (1941) на Орсън Уелс и “Военнополева болница” (1970) на Робърт Олтман.

“Нощта на живите мъртви” разказва за необяснимото и спонтанно възкръсване на мъртвите, които се завръщат към живот като изгубили разсъдък тромави човекоядци. През 1978 г. Ромеро заснема първото продължение, озаглавено “Зората на мъртвите”, през 1985 г. се появява и “Денят на мъртвите”. Лято’2005: голямото завръщане към зомби-темата, след пауза от двайсет години, се нарича “Land Of The Dead” (“Земята на мъртвите”); той е първият от поредицата, в който участват известни актьори – Денис Хопър (“Апокалипсис сега”), Джон Легуизамо (“Мулен Руж”), Саймън Бейкър (“Предизвестена смърт 2”), Робърт Джой (работил вече с Ромеро – в “Тъмната половина” по Стивън Кинг) и Азия Ардженто, дъщерята на легендарния италиански филмов маестро Дарио Ардженто; гледали сме я в “Трите хикса”. За Ромеро това е завръщане не само към живите мъртви, но и към киното изобщо, тъй като последните няколко години за него са истински творчески кошмар. Реализирането на “Земята на мъртвите” се оказва по-трудно от очакваното – сценарият е бил готов малко преди събитията от 11-ти септември и след атаките на никой не му е било до мрачни проекти за Апокалипсиса. Ромеро продължава да опитва, преработва сюжета и едва през 2004 г., след дълги и безплодни преговори с “Туентиът Сенчъри Фокс”, компанията “Юнивърсъл Пикчърс” проявява интерес.

“Земята на мъртвите” рисува деформирания свят на една опустошена и линееща цивилизация; мъртвите са доминиращ вид, живите оцеляват сред барикади и укрепления. Едно от убежищата е град, заобиколен от реки и огради с високо напрежение. Насред него се издига небостъргачът “Фидлър’с Грийн” – обител на висшата класа, която “дърпа конците”. Абсурдната йерархия изглежда на пръв поглед уредена и функционираща, докато зомбитата не се пробуждат от летаргията си, атакувайки града и жителите му и заплашвайки илюзорната утопия. Опасността идва и от ренегата Чоло ДеМора, обзет от алчното желание за мъст и от идеята да взриви луксозното жилище на бившия си работодател; паралелът с атаките над Световния търговски център е недвусмисен, но стилът на Ромеро обикновено зарежда филмите му не само с метафори. Количеството насилие (по-пестеливо в екранната версия, но нецензурирано в DVD-то) е нещо повече от запазена марка; то е като крясък в лицето на аудиторията, целящ да “пробуди” не само зрителските възприятия и въображение, но и самата им съвест... Защото покрай политическите алюзии, съзираме и такива за бедността и материализма, за всякакъв тип социални метастази, които обществото продължава упорито да пренебрегва.

Позитивните предварителни отзиви за “Земята на мъртвите” вероятно са една от причините за представянето на филма на фестивала в Кан, за изтеглянето на премиерната дата (от есента за лятото), а също и за участието му на “CineVegas Film Festival” в Лас Вегас, на който за Ромеро бе отредена наградата “Vanguard Director Award”. Милионите фенове на ужаса и в частност на Ромеро и ужасяващите му зомбита, тръпнеха от особено нетърпение докато филмът се снимаше, а екстазът им достигна предела, когато пост-продукцията приключи. Успехът и признанието на тези заглавия не се дължи само на скандалните натуралистични сцени и провокативната фабула; при Ромеро в основата обикновено лежи алегорията. И ако предишните три филма обсъждаха тогавашната модерна ситуация за съответното десетилетие и критикуваха войната във Виетнам, расизма, лицемерието и посредствения манталитет на невежото консуматорско общество, то “Земята на мъртвите” е метафора на днешна Америка, дисекция на политиката на Джордж У. Буш. Основно фабулно нововъведение е присъствието на еволюирали зомбита, които боравят с оръжия и възвръщат иначе закърнялата си мозъчна активност – нещо, което беше загатнато още през 1985 г. с “Денят на мъртвите”. Освен това зрителят oще по-категорично е поставен в мазохистичната ситуация да изпита съпричастност не към хората, а към чудовищата, които постепенно добиват по-човечен ореол...

“Земята на мъртвите” е заобиколен както от възторзи, така и от противоречия. Някои зрители трудно приемат зомбитата като мислещи и емоционални създания; основният проблем по-скоро е, че така и не разбираме каква е причината за тази еволюция. Може би това се дължи на краткото и на моменти препускащо екранно действие. Жестокостта е толкова наситена, че дори стана повод филма да бъде забранен в Украйна, тъй като имало опасност да върне спомените за режима на Сталин от 30-те години на миналия век. Въпреки това творчеството на Ромеро очевидно не губи актуалност и популярност... Дори когато реалността се превръща в горчива ирония – за мнозина бедствията и размириците след урагана Катрина имаха някаква особена и призрачна прилика с декорите на “мъртвешката поредица”. В киното пък ужасът буквално вирее. Първите два филма от зомби-сагата вече се сдобиха с римейкове (говори се, че подобна ще е съдбата и на третия); такъв се гласи и за “The Crazies” – хорър-фантастика, описваща инцидент с биологично оръжие в малък щатски град. Явно на фона на възродилия се зомби-поджанр (с филми като “Resident Evil: Заразно зло” и “Shaun Of The Dead”) изглежда, че ходещите мъртви ще продължат дълго да преследват и смущават живите...

Още по темата...

>>"Зомбита!"

>>Благой Д. Иванов (род. 1980) е завършил "Кинознание" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Можете да се свържете с него на: bogeatbog@yahoo.com

22.09.2005 г.

Блогването е създаване

От www.eenk.com:

Не знам български блог, посветен на кино ревюта. В София има средно 9 кино
премиери на месец. Ако 10 любители на киното, спретнат един блог с качествени
ревюта (не рекламни
бозички
), гарантирам, че след 6 месеца всеки с достъп до интернет ще си
избира какво да гледа по него. Нищо не струва да се направи кино блог, в който
10 души да гледат по 1 филм месечно, да пишат за него и да оставят други да
коментират. Подобно дело е прекрасна инвестиция за авторите. След време повечето
местни списания ще са навити те да пишат за тях и ще им плащат хонорари.

По-добре е да създадеш нещо, вместо да коментираш две други. Блогването е
създаване. То е и упражнение за авторите да пишат по-добре. Но писането е друга
тема. Като начало трябва да създадем основата и да я прикрепим с тиксо към
нищото.

Съгласен съм с автора на eenk.com. Уеблогът www.cineaste.blogspot.com се опитва да намери баланса между оригинални ревюта, ексклузивни интервюта и преводни статии. Засега "любителите на киното", които създават този уеблог са само трима, но търсенето на съмишленици продължава. Отделен въпрос е дали всички месечни премиери в София заслужават да бъдат коментирани. Но като се замисля това е добра "цедка" за един бъдещ уеблог с ревюта на премиерни филми.

Забележка: Постингът в www.eenk.com е писан седмица преди създаването на този уеблог.


19.09.2005 г.

Много от източноевропейската анимация

Много от източноевропейската и световната анимация с акцент върху чехословашката школа(Иржи Трънка, Бретислав Пояр, Власта Посписилова, Иржи Барта, Карел Земан), както и работи на безспорни майстори като Ладислав Старевич.

link (via www.boingboing.net)

7.09.2005 г.

Да застреляш сценарий

Пътят към славата минава през много написани, но незаснети сценарии. Тази максима важи с пълна сила за Том Бенедек, сценарист на филми като "Свободния Уили", "Приключенията на Пинокио", "Какавидата". Освен известна фигура в Холивуд Бенедек е и автор на 22 сценария, които никога няма да видят бял свят.

След повече от 20 години в киното, 56-годишният Бенедек използва неуспехите си като извор на творческо вдъхновение. Сценаристът прострелва незаснетите си сценарии с револвер 45-и калибър, превръщайки ги в изкуство. След като се увери, че листата хартия са завинаги мъртви Бенедек ги снима и превръща в бронзови скулптури. Сценаристът ще покаже произведенията си на изложба в прословутата фотографска галерия "Франк Пикчърс" в Санта Моника. Вернисажът е озаглавен "Отстреляно от сценариста - работи на хартия 1982-2004".

"В йерархията на Холивуд сценаристът е Г-н Никой. Недооценено зъбчато колелце-макар и добре платено-във въртящата се машина на забавлението. Опитът на г-н Бенедек да поеме контрол над ситуацията звучи като мрачна фантазия за много от оцапаните с мастило нещастници в Меката на киното", пише в-к "Ню Йорк Таймс" за инициативата на Том Бенедек.

Бенедек разказва, че идеята да застрелва незаснетите си сценарии му хрумнала, когато гаражът му започнал да прелива от бумаги. По-голямата част от тях били наброски за незаснети сценарии, разработвани в продължение на 20 години. История за умствено болни, написана по поръчка на Сидни Полак, драма за израелския шпионин Ели Коен(поръчана, но незаснета от Мартин Скорсезе), комедия за съветски колхоз (по желания на продуцента Рей Старк)... Всичко под дулото на пистолета.

Няколко месеца след нелепата смърт на Хънтър Томпсън, Холивуд се сдоби с достоен негов заместник. Подобно на Бенедек, Томпсън обичаше да подписва произведенията си с револвер 45-и калибър. Интересно кой от кого е заимствал идеята си...

6.09.2005 г.

По стъпките на Йорис Ивенс


В периода 1947-1949 г. легендарният документалист Йорис Ивенс и сценаристката Марион Мишел снимат филма "Четирите демокрации" в Източна Европа. Двамата посещават Югославия, Чехословакия, Полша и България, с идеята да покажат живота и новите надежди в социалистическите страни след войната. Близо 60 години по-късно по стъпките на Йорис Ивенс тръгва българският документалист Валентин Вълчев. Филмът му "Us 4 Revisited" ще покаже как се е променил живота в четирите "народни демокрации" след падането на комунистическия режим.

"Us 4 Revisited" не е исторически филм в типичния смисъл на думата, а по-скоро разказ за пилигримството на филмов режисьор(игран от самия Вълчев) в България, Хърватия, Босна и Херцеговина, Полша и Чехия. Режисьорът Валентин Вълчев не се интересува толкова от историята на оригиналния филм "Четирите демокрации", колкото от начина на правене на кино тогава и днес. Подходът му ще бъде по-скоро експериментален, а не проучвателен. Така например през 1948 г., докато снимат в Полша, Йорис Ивенс и Марион Мишел публикуват статия в един от големите вестници, в която пише: "Не се учудвайте, ако ви спре млад мъж и ви попита дали искате да участвате във филм…”. Валентин Вълчев смята да публикува обява със същия текст във вестник в гр. Катовице, надявайки се да намери и заснеме хора, които искат да разкажат своите истории пред камерата.

"Роден съм през 1962 г. Филмът ще описва моето пилигримство, пътешествието на детето на Утопията, което посещава "новите демокрации" днес", така накратко представя проекта си режисьорът Валентин Вълчев. Действието в "Us 4 Revisited" ще прелива от настоящето в миналото и обратното. Главните герои са Валентин Вълчев и 93-годишната днес Марион Мишел, която освен сценарист е и асистент-режисьор на "Четирите демокрации". Според продуцентката Мартичка Божилова "4 Us revisited" е "креативен римейк" и опит да се покаже как се е правело кино преди и сега, а не чиста реконструкция на "Четирите демокрации".

Оригиналният филм на Ивенс има незавидна съдба. Той е цензуриран няколко пъти и днес цели парчета от него липсват. Така например частта за Югославия е изрязана и изгубена след разрива със Съветския съюз от 1948 г. Едва няколко минути от историята за доброволци, които строят нова железопътна линия са намерени по-късно. Сходна участ имат и други части от филма. Куклената анимация на майстора Иржи Трънка, която иронизира плана "Маршал" е премахната от чехословашката част на "Четирите демокрации" като "недостатъчно сериозна". Днес куклата е безвъзвратно загубена и Валентин Вълчев смята да направи нейно копие по запазени архивни снимки. Чехословашката част на "Четирите демокрации" е показвала бързия индустриален прогрес и национализираната обувна фабрика "Бата" в гр. Злин.

"Работническото предградие на Злин е известно като "Батавил". То е изградено от къщи, подобни на кубчета, които съществуват и до днес. Вальо (Валентин Вълчев-б.авт.) много обича този вид футуризъм и ще включи кадри от Батавил във филма", обяснява продуцентката Мартичка Божилова, докато показва стари пощенски картички от Злин.

Българската комунистическа партия принуждава Йорис Ивенс да направи промени в частта, касаеща България и да добави "оптимизъм и прогрес". Премиерата на цензурирания филм се състояла в Прага в дните около Коледата на 1949 г. Няколко месеца по-късно "Първите години" е показан в Париж. След тази втора прожекция всички налични копия от филма, са изтеглени от киномрежата на Италия, Франция, Великобритания, Индия и Унгария.

"4 Us revisited" е участвал в пичинг на фестивала в Амстердам миналата година, където е намерил немски копродуценти. Проектът е бил представен и на тазгодишния форум в Карлови Вари, където е бил подкрепен от финландската национална телевизия YLE, както и от програма "MEDIA" на Европейския съюз.

Още по темата...


Йорис Ивенс е един от най-плодотворните и влиятелни документалисти в историята на киното. Роден е през 1898 г. в Ниймеген, Холандия в семейството на търговец на фотографска техника. Първия си филм (в стилистиката на американския уестърн) заснема през 1911 г., когато е едва 13 годишен.

През 1917 г. Ивенс посещава икономическия колеж в Ротердам и скоро след това постъпва в армията. След завръщането си от армията той открито симпатизира на левите политически идеи. По време на обучението си по фотохимия в университета на Шарлотенбург Ивенс е силно повлиян от Немския експресионизъм и руския авангард. След завръщането си в Холандия през 1926 г. Ивенс и няколко негови приятели основават сдружението "Филмлига". Скоро след това, през 1928 г. Ивенс започва да снима свои филми. Първият от тях, наречен "The Bridge", е документален и показва подвижния мост в Ротердам. През 1929 г. Ивенс снима дебютира в игралното кино с "Branding", който няма особено голям успех. В края на същата година режисьорът заснема един от шедоврите си - "Дъжд". Авангардният филм е монтиран от материал, заснет в течение на четири месеца, който показва различни видове дъжд като в един ден.

В края на 1929 г. Ивенс заминава за Съветския съюз и когато се връща близо три години по-късно, филмите му вече имат силен социален уклон. По същото време режисьорът снима шедьовъра си "Боринаж", който бележи обръщането му към реалстичния стил. Постепенно съдържанието започва да взема връх над формата във филмите на Ивенс.

През 1937 г., докато е в Щатите, Ивенс снима "Испанска земя" - документална хроника на фашистките изстъпления по време на Испанската гражданска война. Във филма като разказвач участва Хемингуей.

По време на Втората световна война Ивенс отива в САЩ с намерението да прави пропагандни филми. Едновременно с това той се опитва да снима и игрални филми, но липсата на финансиране му попречва да осъществи плановете си. През 1951 г. Ивенс е заклеймен като комунист и никога повече не се връща в САЩ, но продължава да снима своите документални филми в Европа. През 1957 г. Ивенс се установява в Париж и печели "Златна палма" с филма си "La Seine a rencontre Paris". Малко преди смъртта си през 1988 г. Ивенс е награден със "Златен лъв" за цялостно творчество на фестивала във Венеция.

---------------------------------------------------------------------------------

Валентин Вълчев (1962) е завършил българска и английска филология във Великотърновския университет и "Филмова и телевизионна режисура" в класа на проф. Георги Дюлгеров в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". По време на следването си прави късометражния филм "Reel Mix", а след това множество документални филми за телевизията. Проектът "Us 4 Revisited" ще бъде осъществен съвместно с "Агитпроп" и операторите Борис Мисирков и Георги Богданов.

>>Представяне на проекта "Us 4 Revisited" в бюлетина на фондация "Йорис Ивенс"-(част I), (част II), (част III).

>>Европейска фондация "Йорис Ивенс"

Етикети: , , , ,

5.09.2005 г.

"Шемет" преди и сега

Местата във филмите се променят. Реалността продължава да живее свой собствен живот веднага след като бъде запечатена на филмовата лента.

Четиридесет и пет години след като Хичкок снима "Шемет"(1958) по улиците на Сан Франциско журналистът Ханк Донат тръгва по стъпките на гения, за да види какво се е променило през изминалото време. Резултатът е поглед в една друга действителност, благодарение на който можем да установим, че будката за цветя в един от кадрите в "Шемет" е все още на същото място. Различен е единствено собственикът и.

В специална секция на сайта www.mistersf.com Ханк Донат е събрал информация за повече от сто места в Сан Франциско, обезсмъртени в кинокласики като "Американски графити"(1973), "Абсолвентът"(1967), "Интервю с вампир"(1994), "Изсвири го отново, Сам"(1972), "Първичен инстинкт"(1992), "Малтийския сокол"(1941) и "Всичко за Ева"(1950).

2.09.2005 г.

Пепеляшка с боксови ръкавици

Благой Д. Иванов

"Разяреният бик", "Урагана", "Момиче за милиони", "Боксьорът", "Гепи", "Али", "Големият бой", поредицата "Роки" - боксовите истории отдавна са прокарали дълбока диря в "спортния" филм. Много от тях(като изключим тези на Рон Шелтън и Норман Джуисън) са важна част от историята на жанра, а някои - и на самото кино.

При наличието на толкова заглавия какво можем да очакваме от поредното? Разказ на фона на годините от Голямата депресия, "Късметлията" на Рон Хауърд е филм за волята и куража, проектирани в образа на реалната личност Джеймс "Булдога" Брадък. Образ, изигран от звездата Ръсел Кроу. По-невзрачната първа половина на лентата остава в забвение на фона на втората, когато дуото Хауърд/Кроу отново (след великолепния "Красив ум") доказва силата си. Кроу пресъздава един изключително убедителен характер, развенчаващ мита на идеализирания герой от повечето филми по действителен случай. Виждаме героя му като талантлив спортист, който постепенно губи всичко и от звезда става жалък просяк. Завръщането му на ринга недвусмислено напомня на приказка, откъдето идва и прозвището на боксьора ("Късметлията" е извънредно произволен превод на оригиналното Cinderella Man; по-правилното би било "Пепеляшко"). В живота на Брадък обаче няма място за късмет и той не разчита на него, за да се докаже. Всъщност той се бори срещу липсата на късмет - нещо, което през по-голямата част от спортната му кариера непрекъснато го спохожда. Добродушен и отдаден на семейството си, Брадък в крайна сметка получава своя втори шанс и постига невъзможното.

Въпреки честия мелодраматизъм и дразнещото присъствие на сълзливата Рене Зелуегър, "Късметлията" е сполучлив филм. Сред поддържащите актьори се откроява Пол Джамати, който умее еднакво добре играе както отрепки ("Интимни части"), така и добряци ("Отбивки"). Тук той е от вторите. Крейг Бирко в ролята на жестокия и брутален опонент Макс Беър е убедителен и циничен антагонистист; представен по този начин, той е идеалният и абсолютен антипод на Брадък. Това, наред с умелото сътрудничество на режисурата и монтажа, превръща съвършено заснетия финален двубой между Беър и Брадък в незабравима екранна схватка, разгърната с почти епичен размах: напрегната, драматична и зрелищна. Хауърд обединява вулгарната агресия на шампиона с деликатната емоционалност на претендента. Резултатът е спиращ дъха.
Technorati profile

Powered by Blogger

Creative Commons License