26.07.2005 г.

Четенето...ключ към успешното писане на сценарии








Синди Грийнинг

Ако искате да станете велик сценарист, един от най-бързите начини за това е да ЧЕТЕТЕ много добри сценарии. Както дискутирахме с Джим Майерс в един неотдавнашен подкаст "Her Minor Thing", още по-добре е да четете незаснети сценарии (ДОБРИ незаснети сценарии, не боклуци). Ето един списък със сайтове, който ще ви помогне.

All Movie Scripts
The Daily Script
JoBlo’s Movie Scripts
Horror Scripts
The Movie Page
Science Fiction/Fantasy Scripts
Simply Scripts
Leon’s Scripts

Някои от най-ценните за мен екземпляри са един от незаснетите сценарии на Джо Естерхаз ("Първичен инстинкт", "Флашданс") и много ранна версия на сценария на "Кундун" на Мелиса Матисън("Извънемното"). Харесвам незаснетите сценарии, защото мога да си ги представя с помощта на направения вече филм. Обичам ранната версия на "Кундун", защото мога да я сравня с финалния резултат и да видя как се е променила оригиналната концепция за филма.

Източник: www.cinemaminma.com

Синди Грийнинг e редактор на секцията "Независимо кино" на сайта www.cinemaminma.com. Преподава в Mesa Community College в Меса, Аризона и публикува The Searchable Sundance data base и собствен

25.07.2005 г.

"Фантастичната четворка"

Афинитетът на Холивуд към комиксите роди през лято’2005 поредната адаптация. Но след изключителните “Sin City: Град на греха” и “Батман в началото”, прекомерно детинският “Фантастичната четворка” силно отстъпва на себеподобните си. Описващ история на група астронавти, придобили свръх-способности след облъчване с радиация от мистериозна космическа буря, блокбастърът развива сюжет, зад чиято идея отново стои достолепният Стан Лий, създател на такива неостаряващи целулоидни бойци като Спайдър-мен, Хълк и екипа X-Men. Различното у този комикс е, че героите му не крият самоличността си зад
маски и циркови костюми; те са едновременно супер-герои и медийни звезди, а прякорите им, илюстрация на строго индивидуалните им физически данни, са нарицателни, с които се забавлява тълпата.

Проблемът на филма не е нито в наивитета, нито в хиперболизацията, така присъщи (всъщност – задължителни) за комиксовата естетика. Лентата на Тим Стори е лишена от вътрешна обосновка в пресъздаването на особеностите, законите и стилистиката на комикса, с което сама по себе си се превръща в изключително подозрителен и неубедителен продукт на това, което през последните години започна да добива очертанията на шаблон. За мнозина може да е неприятен и фактът, че за някои “бели” роли са ангажирани цветнокожи актьори, което очевидно се превръща в тенденция сред американското кино. Несъмнено хитът има и качества – на първо място са приходите, които са достатъчно добри, за да очакваме скоро продължение; от друга страна “Фантастичната четворка”, поне визуално се стреми точно да копира хартиените образи и “рисуваното” действие. С това част от аудиторията може и да бъде задоволена, но едва ли удовлетворението ще е по-голямо в сравнение с това на изгледалите едноименния анимационен сериал, излязъл преди години. Сравнително “невидимият” актьорски състав ни държи нащрек поне в епизодите, когато прелестната Джесика Алба остава по сутиен, или в сцените, разкриващи напредналата мутация на злодея Д-р Дуум... Лошите ефекти на разтягащия се Мистър Фантастик сякаш се компенсират от повърхностния, но разтоварващ “янки”-чар на огнения Джони и каменните юмруци на Нещото. Финалът, неумел “кинаджийски” жест, вдъхновен от заключителните кадри на “Похитители на изчезналия кивот”, постига всичко друго, но не и оригиналност.

“Фантастичната четворка” безспорно е сред летните хитове, които спокойно можете да пропуснете.

>>Благой Д. Иванов (род. 1980) е завършил "Кинознание" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Можете да се свържете с него на: bogeatbog@yahoo.com

20.07.2005 г.

Как да стана кинокритик?

Отговор на този въпрос предлага "Пет звезди! Как да станем кинокритици, най-великата работа на света". Първият по рода си "наръчник за кинокритици" е написан от Крис Нъл, основател и главен редактор на сайта www.filmcritic.com. Освен, че поднася историята на киното в сбит вид(?), книгата дава съвети за писането на филмови ревюта и обяснява начините да се снабдим с безплатни скрийнинг DVD-та, билети за филмови премиери и пропуски за фестивали. Благодарение на "Пет звезди..." всеки може да научи как се взимат интервюта от кинозвезди и как се създава постоянна маса от читатели-фенове. Може би "най-ценният" от всички съвети е "как да започнем свой собствен бизнес като кинокритик".

link (via www.boingboing.net)

Още по темата...

Уеблог на Крис Нъл

Откъс от "Пет звезди! Как да станем кинокритици, най-великата работа на света"

19.07.2005 г.

Нови и стари войни


Английският писател Хърбърт Уелс започва писателската си кариера в последното десетилетие на XIX век. Фантаст, публицист и отявлен пацифист, Уелс бързо нашумява сред съвременниците си като противоречив, но несъмнено прозорлив предсказател на бъдещето. Освен на богатото си въображение, в творчеството си той залага и на дълбоко морализирания социален коментар. Най-известният му роман, “Война на световете”, е публикуван през 1898 г. Първата нашумяла адаптация на книгата е дело на великия Орсън Уелс, който я превръща в скандална радио-пиеса през 1938 г.
През 1953 г. режисьорът Байрън Хескин превръща книгата в едноименния холивудски хит с участието на Джин Бари и Ан Робинсън. Филмът е болезнена илюстрация на обществената нагласа след края на Втората световна война и заплахата от атомен конфликт (драматичният и несъмнено виртуозен спектакъл на Спилбърг от 2005 г. постига същото, но в контекста на събитията от 11 септември).
Макар да не следва едно към едно сюжета на Уелс, филмът на Хескин е въздействаща за времето си демонстрация на техническите чудеса, пресъздали марсианското нашествие на Земята. В новата “Война на световете” съвременният магьосник Спилбърг, въпреки нюансите на разруха и жестокост, засяга и човешката драма, с което още по-силно се доближава до книгата на британския класик.
Още по темата...
>>Благой Д. Иванов (род. 1980) е завършил "Кинознание" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Можете да се свържете с него на: bogeatbog@yahoo.com

18.07.2005 г.

“Любовен празник - Гуча”

На 19 юли започват снимките на “Любовен празник - Гуча” / Love Fair Gucha. Филмът е копродукция между Сърбия, Германия, Австрия и България. Сценарист и режисьор е Душан Милич, познат у нас с дебюта си “Ягода в супермаркета”. "Любовен празник - Гуча" е продуциран от Емир Кустурица, Карл Баумгартнер и Йозеф Айкхлозер. Продуценти от българска страна са Стефан Китанов и БНТ. Филмът бе подкрепен и от Националния филмов център. Сръбското Министерство на културата ще "върне жеста" като подкрепи „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” на Стефан Командарев.

“Любовен празник - Гуча” е като балкански вариант на "Ромео и Жулиета". Действието се развива в сръбско село, където се провежда известния фолклорен събор на духовите оркестри в Сърбия. Красивата Жулиета се влюбва в тъмнокож Ромео – виртуозен тромпетист от цигански оркестър. Баща й Сандокан е лидер на оркестъра – конкурент.

Още по темата...

Душан Милич е завършил кино и ТВ режисура във Факултета по драматични изкуства, Белград, през 1995. Още като студент е асистент режисьор на ретро-комедият „Тито и аз” на режисьора Горан Маркович. Пише три сценария за Кустурица „Хотелът на ужасите”, „Рокендрол, банка сперма” и „Как не заснех „Престъпление и наказание”, които ще бъдат реализирани в близко бъдеще. Дебютният му игрален филм „Ягода в супермаркета” участва в Берлинале. Милич е сценарист и на българо-немската копродукция „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” с режисьор Стефан Командарев.

17.07.2005 г.

Всичките фатални петъци (част II)

Автор: Благой Д. Иванов

Развивайки текст за поредица като “Петък 13-и” е нужно да се спомене за трите големи предходника, които обсъждат темата за серийните убийци.

Още в епохата на Експресионизма се раждат творби, загатващи този проблем, но едва с “М” (1931) на австриеца Фриц Ланг стартът е даден. С годините киното се обвързва с ужаса и в средата на миналия век много чудовища виждат бял свят, но дългата им употреба ги изчерпва (вампири, призраци и извънземни нападат екрана, стряскяйки с ожесточеност публиката). Почти тридесет години след Ланг се появява вторият монумент: британецът Алфред Хичкок сътворява жалона “Психо” – един трилър, превърнал се в абсолютен връх. Адаптацията по Робърт Блох е тясно свързана с “Петък 13-и”, защото фабулата и на двата засяга комплексните взаимоотношения между дете и родител (момчето, което се уповава на строгата, но любяща майка). Последният от трите е “Хелоуин” (1978) – един от най-ранните режисьорски опити на Джон Карпентър. Филмът с нищо не се отличава от множеството подобни на него, освен с факта, че е първият и най-смел представител в жанра, боравещ с толкова много съвсем нови методи на плашене, които сега масово се използват, но тогава са били новаторски (освен споменатите вече автори има още няколко бележити творци, но ще е нужен цял учебник, за да се отдели внимание на всички). Ако “М” е истинският родоначалник на филмите за серийни убийци, то “Психо” е сред първите слашъри (от англ. “slash” – режа, разсичам), а “Хелоуин” е от първите хоръри, превърнати в успешна поредица. “Петък 13-и” също спада към поджанра слашър и също е популярен франчайз, а психопатът Джейсън се явява липсващото звено между Майкъл Майърс на Карпентър и Фреди Кругър, пуснат на воля от Уес Крейвън из кошмарната улица “Елм”. В тази последователност се наместват още тексаският предходник Ледърфейс (наскоро завърнал се в римейк, продуциран от Майкъл Бей), Хенри (който не е фикция, а реалност), Пинхед (директно изпълзял от Ада), Чъки (пластмасов, но смъртоносен) и дори по-комерсиалния д-р Лектър. Повечето от тях са непознати у нас и малцина могат да се похвалят, че са гледали филмите им (в доскорошната “епоха” на видеопиратите много от сега смятаните за рядкост ленти лесно се намираха; чрез нелегално тиражирания днес формат DivX въпросните underground-рядкости с пълна сила за завръщат).

Ако извърнем поглед към хронологията ще видим, че по-важните събития в сюжета на “Петък 13-и” започват през 30-те години на ХХ-ти век и продължават чак до 50-те години на XV-ти век. Разбира се, повечето дати, години и случки не се показват пряко на екрана, а са споменати от персонажите, в изрезки от вестниците, ретроспекции и догадки. През 1935 г. е отворен лагерът “Кристъл Лейк”, където летовниците могат да си почиват в близост до малко, спокойно езеро. Началото е тихо и лишено от тревоги – никой не би могъл да предположи, че точно това място ще се превърне в арена на ужаса. На 13 юни 1946 г. шеснадесетгодишната Памела ражда своя син Джейсън, заченат по-рано от Елиас Ворхес. 11-годишният Джейсън се удавя в езерото, но тялото му никога не бива открито. Първите мистериозни убийства са извършени на 13 юни 1958 г. Жертви са двама лагерни уредници и в продължение на цели 21 години случаят остава неразрешен. През годините се правят няколко опита лагерът да бъде отворен наново, но по редица причини до 1979 г. резултатите са безуспешни. Тогава Стийв Кристи и още осем души са убити от, както се разбира по-късно, Памела Ворхес. Единственият оцелял от този нов тринадесети юни е младата Алис, обезглавила Памела в схватка на живот и смърт. Два месеца след това момичето е убито от Джейсън, който безмилостно започва да мъсти за смъртта на майка си. В началото на 80-те новият мъчител на “Кристъл Лейк” (или лагер “Кръв”, както започват да го наричат след сечта) продължава да върши злодеянията си, преследвайки всяка следваща жертва с безмилостна настървеност. Джейсън престава да съществува като човек и започва да блуждае като ходещ труп, изгубил здравия разум и досег до всичко човешко.

През 1984 г. убиецът среща за пръв път един от постоянните си врагове – малкият Томи Джарвис спира Джейсън, но шокът от конфронтацията го праща в клиника за психично болни, където се лекува три години. Когато навършва петнайсет го местят в друго заведение, където служителят Рой Бърнс се предрешава като Джейсън и извършва редица престъпления, воден от сляпа ярост и желание да отмъсти за смъртта на сина си, убит от негов връстник. Томи е принуден да погуби Бърнс, което само усложнява психическото му състояние. Година след това той отново ще се изправи срещу Джейсън и във финалния сблъсък ще го потопи на дъното на езерото. На 13 август 1993 г. надарената със свръхестествени способности Тина Шепърд неволно съживява психопата и единствено благодарение на телекинетичните си умения успява да се спаси. Електрически кабел връща убиеца от отвъдното и той се качва на кораба “S.S. Lazarus”, където причинява само смърт. На сутринта плавателният съд е открит в близост до Ню Йорк. Двамата оцелели от екипажа са преследвани от убиеца, избягват му и съобщават на полицията кой е отговорен за трагедията. Случаят стига до ФБР, които поставят засада на Джейсън в “Кристъл Лейк”. Тялото му се пръска на парчета след масивен обстрел, но при аутопсията сърцето на трупа е погълнато от поредната жертва, която се превръща в послушна марионетка. Загубил тялото си, мъртвецът започва да се преселва от човек в човек. Кошмарът излиза от контрол, но племенницата на Джейсън – единствената, която може да го спре – заедно с помощта на ловеца на глави Дюк, го пращат в неприветливия Ад. Оттам го измъква не кой да е, ами самия Фреди Кругър; отприщеният терор довежда до нов кървав пир, както и до битката между двете страшилища. Битка, с която трагедията би трябвало да приключи веднъж завинаги...

Но в юбилейния десети филм действието се премества напред във времето, дълго след гибелта на Земята. Годината е 2455, а събитията от “Кристъл Лейк” отиват на кораба “Грендел”, отплавайки в мрачния Космос. Какви ли ще бъдат последствията от тази нова зловеща авантюра?

Следва продължение >>

>>Благой Д. Иванов (род. 1980) е завършил "Кинознание" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Можете да се свържете с него на: bogeatbog@yahoo.com

16.07.2005 г.

Създават фонд с филми на LGBT-общността

Калифорнийският университет в Лос Анджелис планира да създаде фонд за съхраняване на филмите, посветени на гейове, лесбийки, бисексуални и транссексуални, се казва в комюнике на университета, цитирано от АФП. Предвижда се във фонда да бъдат съхранявани около 3300 творби.

Проектът ще бъде осъществен съвместно с фестивала Outfest за филми, посветени на гейове, лесбийки, бисексуални и транссексуални. 23-ият фестивал Outfest бе открит миналата седмица в Лос Анджелис. Проектът цели да бъдат съхранени и реставрирани въпросните игрални и телевизионни филми.

Тези филми са културното наследство на нашата общност, заяви на прескоференция изпълнителният директор на Outfest Стивън Гътуилиг.

Калифорнийският университет ще се погрижи за съхраняването и реставрацията на лентите, като осигури подходящо място за складирането им, а Outfest ще определи кои от лентите са най-значими и ще осигури нужните финансови средства за осъществяването на проекта.

В рамките на Outfest 2005, открит миналата седмица с прожекция на френския филм Crustacés et coquillages на Оливие Дюкастел и Жак Мартино, ще бъдат представени 232 филма до 17 юли. 45-годишният американски режисьор Грег Араки пък бе отличен с награда за цялостна кариера.

Източник: БТА

15.07.2005 г.

Преди Спилбърг и "Война на световете"

Неописуеми ужаси от дълбокия космос парализират живите и възкресяват мъртвите!

Тази "смразяваща кръвта" реплика краси плаката на Plan 9 from Outer Space!(1959) , често обявяван за "Гражданинът Кейн" на лошото кино. Филмът на Ед Ууд вече може да бъде изтеглен свободно от Internet Archive. Във времето на "Война на световете" на Спилбърг не бива да забравяме класиките, пък било те и второ качество.

В Plan 9 from Outer Space група извънземни се настаняват в калифорнийско гробище и започват да съживяват мъртъвци, с една единствена цел: превземане на планетата.

Филмът придобива печална слава поради това, че звездата в него, небезизвестният Бела Лугоси(1882-1956), умира четири дни след началото на снимките. Ед Ууд пренаписва сценария, а ролята на Лугоси моментално е поета от Том Мейсън, който е значително по-висок от споминалия се актьор и през целия филм прикрива лицето си с наметало.

(via http://www.boingboing.net)

Още по темата...

Plan 9 From Outer Space в Internet Archive

Кадри от филма

Ед Ууд(1924-1978) нашумява доста след смъртта си, благодарение на едноименния филм на Тим Бъртън, с Джони Деп в главната роля.

14.07.2005 г.

Пиратството създава работа и не поддържа тероризма

Регистрираният в www.flickr.com El Primo е създал галерия, в която всеки може да сложи сканирани обложки на третокачествени пиратски DVD-та. В Crappy Bootleg DVD Covers има от всичко по малко- размазани цветове, объркан актьорски състав, недоразумения като "Loin King" и иронични коментари от "създателите".

"Помислих, че главата ми ще експлодира след като се опитах да прочета описанието на сюжета. "More quilt peacock" и "mirage world" са едни от най-малко вероятните словосъчетания, които можеш да срещнеш в английския", пише hoyab за нелегалното издание на хонконгския Himalaya Singh.

"Дали и субтитрите са толкова неразбираеми!", чуди се codeman38.

Едно е сигурно: "Пиратството създава РАБОТА и не поддържа тероризма". Пише го на една от обложките.

Link (via www.boingboing.net)

13.07.2005 г.

Убиецът на Тео Ван Гог призна

Подсъдимият в процеса за убийството на холандския режисьор Тео ван Гог се призна за виновен, предаде Асошиейтед прес. Двайсет и седем годишният Мохамед Буйери, от марокански произход, заяви, че е действал от религиозни подбуди и би постъпил по същия начин, ако отново му се удаде възможност. Обвинението поиска доживотна присъда за Буйери за убийството на Тео ван Гог на 2 ноември м. г. Холандските власти разглеждат убийството като терористичен акт, тъй като режисьорът беше отявлен критик на ислямския фундаментализъм. Присъдата се очаква на 26 юли.

Източник: БТА

Още по темата...
Видеоклип от късометражния филм "Submission" на Тео Ван Гог
Официален сайт на Тео Ван Гог

11.07.2005 г.

Всичките фатални петъци


Ето ви едно познато клише: Млада жена, задавена в плач и трепереща от страх, се лута из тъмна, мъртва гора, преследвана от загадъчната сянка на психопат. Пълнолуние е увенчало безоблачното небе, ала бледите лъчи са твърде слаби, за да разсеят мрака. Момичето е паникьосано, бяга напосоки, спъва се и пада, крещи за помощ. Стъпките на убиеца са бавни, но сигурни. Скоро я настига. В ръката си държи нож с дълго острие, очите зад маската са спокойни и равнодушни - сълзите й не го трогват. Приближава се към нея и в кратката схватка жената загива. Ножът остава да стърчи от тялото й като ръчка, която някой е дръпнал, за да освободи духа. Нападателят напуска местопрестъплението и се скрива нейде из гората. Там той ще чака следващата жертва...

Подобни сцени има в голяма част от филмите на ужаса. Вече няколко десетилетия този род развлечения стряскат любителите на жанра в тъмния киносалон или в уюта на дома, пред малкия телевизионен екран. Долнопробни, второразредни, безвкусни - подобни епитети ги съпровождат още от самото им зараждане. По-голямата част от зрителите е склонна да определи хорърите като кино, лишено от стойности и естетика. Но независимо от липсата на високо качество, с което се гордее истинската класика, тук също можем да открием достойнства, които иначе се пренебрегват. Не е лесно да се пребориш с ретроградната предубеденост на този, който оценява, но е дръзко предизвикателство да го убедиш в нещо, на пръв поглед немислимо. През всичките тези години на бурно развитие и видоизменяне киното на страха се е настанило твърдо в хрониките на седмото изкуство. За случайния любител ще е шокираща изненада да открие колко много паралели могат да се направят с шедьоврите и т. нар. ленти "втора класа". В наши дни времето започва да отсява моделите, които жанрът е следвал и сега дори слепец би прозрял връзките и би приел съществуването на една опоетизирана бруталност, с която тъй майсторски боравят творци като Джордж Ромеро и Лучо Фулчи. Но къде все пак се крие въпросната стойност на този вид кино и защо изобилието от кръв и насилие поражда такъв интерес предимно сред подрастващата аудитория?

На фундаменталните въпроси трудно се отговаря просто. Същевременно темата е достатъчно интересна, за да се разсъждава върху нея. Човешкият нагон, подклаждащ така популярната мания self-destruct, създава непреодолим глад към агресията, жаждата за болка, фобиите, смъртта. Това са нисши инстинкти, преплетени дълбоко зад очните ябълки на зрителя, в мазохистичните му представи и желания. Естествено, по-голямата част от тези подтиснати помисли към физическата, но и умствена деконструкция, са подсъзнателни. Това не им пречи да изплуват към привидно тихата повърхност на съзнанието, да "разбъркат" мозъчната течност и да родят поредната крива на въображението. Целевата аудитория са младите, не защото те по-лесно се подлъгват или примамват, а защото при тях усещанията още плуват в хаос. Те тепърва ще се ориентират в емоциите си, тепърва ще навлязат в конкретиката на личните усещания. Умът на младежа е все още незавършен в морала и нормите. За детето забраненият плод е по-интересен от всичко останало. Престъпления, секс, грях - все неща, които младите не познават или не разбират съвсем. А на екрана те са показани в разнообразни вариации, недвусмислени, открити. Това именно ги привлича, но това привлича и много други, които до известна степен също мечтаят да се докоснат, да надзърнат в забраненото. Така киното се превръща в проводник и "пъчи" гърди напред сред гробището на ужаса; всеки надгробен камък е дом, в чиито ковчег се крие поредният представител на жанра. Името му може да е Дарио Ардженто, Хършъл Гордън Луис, Роджър Корман или някой друг от партията на смъртта. Тук ще открием и по-скромното име Виктор Милър - сценарист на първия от вече многото издания на небезизвестния "Петък 13-и". Започнал (първите 2-3 части) като психологическа ода за острието, посветена на семейство Ворхес (грижовната мама и доброто синче), изродила се по-късно в стиха "Язон" : кървавите дела на един самотен, ням сериен убиец (из "Кристъл Лейк" духовете са повече от пробудени, те са вилнеещи!). Тази "поезия" е далече от нивото на Пърси Биш Шели и Джордж Байрон, но култът към историята на прокълнатия Джейсън продължава повече от двайсет години, което е неоспоримо доказателство за заряда й.

Следва продължение >>

6.07.2005 г.

Униформен критик на годината


One thumb up: Роджър Еберт

"Quote whore" и "blurb whore" са пейоративни определения, описващи някои американски кинокритици, чийто отзиви са униформено позитивни. Думата "blurb" (кратка забележка, която хвали или рекламира даден продукт, най-често книга или филм) е измислена през 1907 г. от американския хуморист Gelett Burgess.
В хвалебствията на униформените критици много често могат да се срещнат дежурни определения като "spectacular", "edge-of-the-seat", "thrilling", "joy ride", "triumph", "tour de force" и т. н., които завършват с една или повече удивителни. Филмовите компании обичат униформените критици, защото използват положителната им критика в рекламните си кампании. Така например части от филмовите ревюта на критика Дейвид Манинг често се появяваха върху плакатите на "Columbia Pictures". В началото на юни 2001 г. компанията призна, че Манинг не съществува и е измислица на маркетинговия отдел.

От няколко години кръгът Criticwatch съставя ранглиста на щатските униформени критици, придружена от съответните цитати. Тазгодишната класация се оглавява от Роджър Еберт от "Chicago Sun- Times" (с дежурното клише "Two thumbs up"), следва Питър Травърс от "Rolling Stone". На трето място са Ърл Дитман от "Wireless" и Шон Едуардс от FOX TV - Канзас Сити.
Всеки, който иска да бойкотира униформената американска критика може да подпише петицията на Ерик Чайлдрес от секцията Criticwatch към сайта www.hollywoodbitchslap.com.

Още по темата...
http://www.criticdoctor.com - сайт, специализиран в критика на филмовите критици

4.07.2005 г.

Времето според Дейвид Линч


Слънчево, с превалявания: Линч има ново амплоа

Освен, че работи върху последния си филм Inland Empire, Дейвид Линч намира време за доста други необичайни неща. Съвсем в свой стил режисьорът уплътнява времето си с... четене на прогнозата за времето. Eжедневно обновявана секция в официалния му сайт предлага т. нар. "weather reports", прочетени от самия Линч. Клиповете са в QuickTime формат. Ежедневната прогноза за времето е една от малкото останали безплатни секции в сайта.

Link (via www.boingboing.net)
Technorati profile

Powered by Blogger

Creative Commons License