17.07.2005 г.

Всичките фатални петъци (част II)

Автор: Благой Д. Иванов

Развивайки текст за поредица като “Петък 13-и” е нужно да се спомене за трите големи предходника, които обсъждат темата за серийните убийци.

Още в епохата на Експресионизма се раждат творби, загатващи този проблем, но едва с “М” (1931) на австриеца Фриц Ланг стартът е даден. С годините киното се обвързва с ужаса и в средата на миналия век много чудовища виждат бял свят, но дългата им употреба ги изчерпва (вампири, призраци и извънземни нападат екрана, стряскяйки с ожесточеност публиката). Почти тридесет години след Ланг се появява вторият монумент: британецът Алфред Хичкок сътворява жалона “Психо” – един трилър, превърнал се в абсолютен връх. Адаптацията по Робърт Блох е тясно свързана с “Петък 13-и”, защото фабулата и на двата засяга комплексните взаимоотношения между дете и родител (момчето, което се уповава на строгата, но любяща майка). Последният от трите е “Хелоуин” (1978) – един от най-ранните режисьорски опити на Джон Карпентър. Филмът с нищо не се отличава от множеството подобни на него, освен с факта, че е първият и най-смел представител в жанра, боравещ с толкова много съвсем нови методи на плашене, които сега масово се използват, но тогава са били новаторски (освен споменатите вече автори има още няколко бележити творци, но ще е нужен цял учебник, за да се отдели внимание на всички). Ако “М” е истинският родоначалник на филмите за серийни убийци, то “Психо” е сред първите слашъри (от англ. “slash” – режа, разсичам), а “Хелоуин” е от първите хоръри, превърнати в успешна поредица. “Петък 13-и” също спада към поджанра слашър и също е популярен франчайз, а психопатът Джейсън се явява липсващото звено между Майкъл Майърс на Карпентър и Фреди Кругър, пуснат на воля от Уес Крейвън из кошмарната улица “Елм”. В тази последователност се наместват още тексаският предходник Ледърфейс (наскоро завърнал се в римейк, продуциран от Майкъл Бей), Хенри (който не е фикция, а реалност), Пинхед (директно изпълзял от Ада), Чъки (пластмасов, но смъртоносен) и дори по-комерсиалния д-р Лектър. Повечето от тях са непознати у нас и малцина могат да се похвалят, че са гледали филмите им (в доскорошната “епоха” на видеопиратите много от сега смятаните за рядкост ленти лесно се намираха; чрез нелегално тиражирания днес формат DivX въпросните underground-рядкости с пълна сила за завръщат).

Ако извърнем поглед към хронологията ще видим, че по-важните събития в сюжета на “Петък 13-и” започват през 30-те години на ХХ-ти век и продължават чак до 50-те години на XV-ти век. Разбира се, повечето дати, години и случки не се показват пряко на екрана, а са споменати от персонажите, в изрезки от вестниците, ретроспекции и догадки. През 1935 г. е отворен лагерът “Кристъл Лейк”, където летовниците могат да си почиват в близост до малко, спокойно езеро. Началото е тихо и лишено от тревоги – никой не би могъл да предположи, че точно това място ще се превърне в арена на ужаса. На 13 юни 1946 г. шеснадесетгодишната Памела ражда своя син Джейсън, заченат по-рано от Елиас Ворхес. 11-годишният Джейсън се удавя в езерото, но тялото му никога не бива открито. Първите мистериозни убийства са извършени на 13 юни 1958 г. Жертви са двама лагерни уредници и в продължение на цели 21 години случаят остава неразрешен. През годините се правят няколко опита лагерът да бъде отворен наново, но по редица причини до 1979 г. резултатите са безуспешни. Тогава Стийв Кристи и още осем души са убити от, както се разбира по-късно, Памела Ворхес. Единственият оцелял от този нов тринадесети юни е младата Алис, обезглавила Памела в схватка на живот и смърт. Два месеца след това момичето е убито от Джейсън, който безмилостно започва да мъсти за смъртта на майка си. В началото на 80-те новият мъчител на “Кристъл Лейк” (или лагер “Кръв”, както започват да го наричат след сечта) продължава да върши злодеянията си, преследвайки всяка следваща жертва с безмилостна настървеност. Джейсън престава да съществува като човек и започва да блуждае като ходещ труп, изгубил здравия разум и досег до всичко човешко.

През 1984 г. убиецът среща за пръв път един от постоянните си врагове – малкият Томи Джарвис спира Джейсън, но шокът от конфронтацията го праща в клиника за психично болни, където се лекува три години. Когато навършва петнайсет го местят в друго заведение, където служителят Рой Бърнс се предрешава като Джейсън и извършва редица престъпления, воден от сляпа ярост и желание да отмъсти за смъртта на сина си, убит от негов връстник. Томи е принуден да погуби Бърнс, което само усложнява психическото му състояние. Година след това той отново ще се изправи срещу Джейсън и във финалния сблъсък ще го потопи на дъното на езерото. На 13 август 1993 г. надарената със свръхестествени способности Тина Шепърд неволно съживява психопата и единствено благодарение на телекинетичните си умения успява да се спаси. Електрически кабел връща убиеца от отвъдното и той се качва на кораба “S.S. Lazarus”, където причинява само смърт. На сутринта плавателният съд е открит в близост до Ню Йорк. Двамата оцелели от екипажа са преследвани от убиеца, избягват му и съобщават на полицията кой е отговорен за трагедията. Случаят стига до ФБР, които поставят засада на Джейсън в “Кристъл Лейк”. Тялото му се пръска на парчета след масивен обстрел, но при аутопсията сърцето на трупа е погълнато от поредната жертва, която се превръща в послушна марионетка. Загубил тялото си, мъртвецът започва да се преселва от човек в човек. Кошмарът излиза от контрол, но племенницата на Джейсън – единствената, която може да го спре – заедно с помощта на ловеца на глави Дюк, го пращат в неприветливия Ад. Оттам го измъква не кой да е, ами самия Фреди Кругър; отприщеният терор довежда до нов кървав пир, както и до битката между двете страшилища. Битка, с която трагедията би трябвало да приключи веднъж завинаги...

Но в юбилейния десети филм действието се премества напред във времето, дълго след гибелта на Земята. Годината е 2455, а събитията от “Кристъл Лейк” отиват на кораба “Грендел”, отплавайки в мрачния Космос. Какви ли ще бъдат последствията от тази нова зловеща авантюра?

Следва продължение >>

>>Благой Д. Иванов (род. 1980) е завършил "Кинознание" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Можете да се свържете с него на: bogeatbog@yahoo.com
Technorati profile

Powered by Blogger

Creative Commons License