28.06.2005 г.

Магия по ноти

Да изживеем света на Толкин чрез музиката на Хауърд Шор


Благой Д. Иванов

Композиторът Хауърд Шор е същински герой. Задачата му да озвучи творба като “Властелинът на пръстените” би стреснала дори “стари муцуни” като Джон Уилямс, Енио Мориконе или Джеймс Хорнър. И слава Богу, че нито един от тях не се е заел с предизвикателството. Такава екранизация се нуждае не от величието на отдавна доказалите се, а от таланта на някой, който все още не се е преекспонирал... Шор има зад гърба си достойна кариера, белязала филмографиите на такива режисьори като Дейвид Кронънбърг и Дейвид Финчър; композирал е и музиката към безспорните “Мълчанието на агнетата”, “Филаделфия” и “Ед Ууд”. Но той никога не е имал статут на композитор-звезда, за разлика от посочените по-горе имена. До този момент.
“Задругата на пръстена”: “The Prophecy” ни въвлича в света, сътворен от писателя Дж. Р. Р. Толкин и режисьора Питър Джаксън. Вълнуващо и увлекателно, пътешествието балансира между възпетите дела на добри и лоши личности, на благословени и прокълнати съдби – и всички те се редуват с положителното и негативното: спокойствие и тревога, щастие и страдание. “Concerning Hobbits” е всичко, което можете да очаквате от очарователните хобити, от белите на малчуганите, конското на Чудоум, в чиято градина пак някой е влизал; светлина, окъпана в зеленина, бит, зареден с несравними добродетели. Но настроението е нещо изменчиво и непредсказуемо: то може да предупреждава за падението на Исилдур и сянката на Саурон, надвисваща над Средната земя (“The Shadow Of The Past”) или да сигнализира за предстоящата и неравна гонитба между дружината на Фродо и Назгулите (“The Black Rider”). Кой път ще изберете? Да се боите и бягате от злото или да се присъедините към Задругата в борбата срещу него? Ще се доверите ли на странника Бързоход, който ви предлага помощта си в страноприемницата “Скокливото пони” и сигурен път към Ломидол? Ще понесете ли измяната на Саруман и прохода през Мория? Ще избягате ли от Исенгард върху птичи криле? Епохалното величие на “The Bridge Of Khazad Dum” е схватка не само с орките и балрога, а с чувствителните сетива и онази незабравима тоналност, смесваща чудовищния рев, свистящите стрели и експлодиращата композиция на Шор в гибелната кулминация. Смразяващо обречен звучи “A Knife In The Dark”, илюстриращ индустриалното зло и подсказващ мащабите на заформилия се конфликт... но и поддържащ надеждата с тихо, напевно елфическо слово.

Смъртта на Гандалф води както зрителя, така и слушателя до неизбежен катарзис... И ние пристъпваме към чародейните гори на “Lothlorien”, посрещнати от Халдир, Келеборн и ефирната Галадриел. Омагьосани сме завинаги. Царството й оплаква ориста на Сивия, от песните струят сълзи.

Финалните крачки на разпадащата се Задруга, плаването по Андуин, сражението при “Amon Hen” и пръв поглед, отправен към неприветливия Мордор – всичко е тук. А след това и “May It Be”...

“Двете кули”: Кратката ретроспекция на “Foundations Of Stone” с трясък ни връща в Средната земя и ни припомня за мрачните събития в Мория. Следва рязък преход от миналото към настоящето – Фродо и Сам се изгубват из вражеските територии, в които са навлезли. Неочаквана помощ идва от създанието Ам-гъл: зъл, двуличен, алчно търсещ Единствения, той е готов на всичко, за да постигне целта си... дори ако трябва да се прави на послушен (“The Taming Of Smeagol”) и да води хобитите през призрачните блата (“The Passage Of The Marshes”). “Зловещо” е най-подходящото определение за тези две композиции.

Впечатляваща струнна мелодичност се носи от “The King Of The Golden Hall”: макар владетелят на Рохан да е под влиянието на изменника Саруман, Гандалф Белия (прероден в “The White Rider”) успява да отмие злото от съзнанието на цар Теоден и да върне златия блясък на Медуселд. Междувременно Пипин и Мери, измъкнали се от бойците-орки на Исенгард, попадат (буквално!) в ръцете на Дървобрад и ентите от Ветроклин, древни жители на Средната земя. А докато елфите се готвят да напуснат този свят и веднъж завинаги да отплават на Запад (“The Leave Taking” преплита неизбежност и тъга), Арагорн и Теоден започват битка с армиите на злото в “Helm’s Deep”, подкрепени в последния момент от расата на Елронд и Галадриел. Боят е кървав и неравностоен и точно когато всичко изглежда загубено рогът на “The Hornburg” е надут и с победоносната чета на “Forth Eorlingas” победата е спечелена. В същото време ентите щурмуват кулата Ортанк; с “Isengard Unleashed” властта на Бялата ръка свършва, наводнена от разрушения бент, обсадена от хуманоидните дървета, мъстящи за погубените си събратя... А Фродо и верния Самознай продължават пътя си към Съдбовния връх, все така водени от Ам-гъл и ние усещаме, че най-тежкото предстои...

Финалните надписи увенчава “Gollum’s Song” на Емиляна Торини - една от най-запомнящите се вокални композиции на “Двете кули” (другата е “Evenstar”, изпята от Изабел Байракдарян и посветена на Арвен Вечерницата).

“Завръщането на краля”: На дъното лежи проклятие, окъпано в златен блясък... В примката си улавя нов Носител: “A Storm Is Coming”.

Макар да се задава разрушителната буря на решителния сблъсък, надеждата и спомените остават. Спомени за отминали геройства, надежда за предстоящи. Финалният албум е наситен с вече познатите мотиви (такъв е целият саундтрак – различните теми са аранжирани по различен начин в зависимост от случващото се на екрана и се повтарят, допълвани от нови) и това го прави по-въздействащ от предишните, тъй като има напълно завършено звучене. Освен това той предоставя възможност за изява и на актьорите Били Бойд и Виго Мортенсен.

Влизаме в “Minas Tirith” – отчаяние тегне над града на Бялото дърво и над владетеля Денетор, но прежната слава и величие скоро ще се завърнат. И докато Гандалф и Пипин се опитват да убедят наместника на Гондор да повика на помощ Роханските конници, Фродо, Сам и Ам-гъл минават край “Minas Morgul”: съзирайки водача на Назгулите, те дочуват и раздиращия му писък. Без да губят време започват да се изкачват по стълбите на Кирит Унгол, пристъпяйки в коварна клопка, нейде из зловонното свърталище на Корубана... Събитията стават още по-безнадеждни, но Теоден е готов да подаде ръка на Гондор, а Арагорн, овладял “Anduril” призовава Мъртвите – армия, която ще обърне шансовете в жестокото сражение на “The Fields Of The Pelennor”. За хобита Самознай геройствата тепърва започват: първо прогонва гладния гигантски паяк, после спасява Фродо от орките и след това му помага да премине през Горгорот и да достигне Пукнатините на съдбата – в сърцето на Ородруин. Дръзка решителност внушава “The Black Gate Opens” – Арагорн е свикал армиите на хората пред портите на Мордор и финалният сблъсък започва. В “The End Of All Things” крясъкът е кулминационен, катарзисен и спиращ дъха: вече виждаме края на всичко – Сам ридае сред пламък и дим, а Фродо кърви в краката на ликуващия Ам-гъл, който най-сетне си е върнал безценното. В същото време пред Черната порта злото достига пълно надмощие, въпреки радостния вик: “Орлите идват!”... Но това е края на Саурон, а не на крал Елесар – Единственият полита надолу към огнените реки на Съдбовния връх и Средната земя се избавя от своето проклятие. С въздишка напускаме Мордор и се пренасяме сред спокойствието на пречистения Минас Тирит. “The Return Of The King” е композиция с продължителност над десет минути и ни представя един бивш скиталец, коронясан като благороден владетел, благословен от Белия магьосник и любовта на Вечерницата; също така ни припомня за началото на приключението, за Графството и г-ца Памуксън... Всичко е добре, когато свършва добре, но за Фродо и чичо му Билбо последното пътуване ще бъде по-различно...

Нотите на “The Grey Havens” са едновременно тъжни и красиви: дошъл е краят на приключението, краят на живота в Третата епоха... Средната земя и жителите й вече никога няма да бъдат същите, ние също. Това е един триумфиращ финал, допълнен с “Into The West”, изпълнена от Ани Ленъкс и събираща трагика и великолепие, давайки смисъл на всичко, което се е случило, а може би и на онова, което предстои...

Крайният резултат е повече от магия, той е едно изживяване в светове на тайнства, вълшебства и предсказания... И затова е наистина трудно да се даде пълна и задоволителна оценка за изключителния саундтрак на този неоспорим киношедьовър, защото сам по себе си той не отстъпва нито на филма, нито на книгата. Неговата цел е да улови Толкин, да улови тръпката и да ви накара да потръпнете.

Бъдете сигурни, че успява. Много пъти.

>>Благой Д. Иванов (род. 1980) е завършил "Кинознание" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Можете да се свържете с него на: bogeatbog@yahoo.com
Technorati profile

Powered by Blogger

Creative Commons License