31.07.2004 г.

ЛОРЪНС ОЛИВИЕ и ДЖЪД ЛОУ в нов филм?!?

15 години след смъртта си, легендарният ЛОРЪНС ОЛИВИЕ ще изиграе ролята на злодей в научнофантастичния SKY CAPTAIN AND THE WORLD OF TOMORROW ("Капитан Скай и светът от утре"). Оливие ще оживее благодарение на неизползвани до момента кадри и компютърна анимация. Главната роля в SKY CAPTAIN... се играе от Джъд Лоу, участват също Гуинет Полтроу, Анджелина Джоли и Джовани Рибизи. Лорънс Оливие е предводител на банда огромни роботи-убийци, които тероризират Ню Йорк през 30-те години на миналия век. Премиерата на филма, насрочена за това лято беше отложена за септември, за да се избегне конкуренцията на големите блокбастъри като "Спайдърмен".
Оливие не е първата знаменитост, която работи от отвъдното. Хъмфри Богарт, Мерилин Монро, Фред Астер и Граучо Маркс също са се появявали посмъртно, но най-вече в реклами.

28.07.2004 г.

Лоу, Пен и "Цялото кралско войнство"

ДЖЪД ЛОУ и ШОН ПЕН ще си партнират в нова екранизация на политическия роман на Робърт Пен Уорън "Цялото кралско войнство". Лоу е приел да изиграе журналиста Джак Бърден, който разказва историята на политика Уили Старк. Продуцентите преговарят с Пен, който ще изиграе ролята на Старк. Екранизацията ще бъде базирана върху романа, а не върху класическия едноименен филм, отличен с три "Оскар"-а през 1950 г.

Броснан няма да е Бонд

ПИЪРС БРОСНАН окончателно се отказва от ролята на Джеймс Бонд. Злите езици припомниха, че Шон Конъри навремето също отказа да играе супершпионина, но беше съблазнен от хонорар, надвишаващ $1, 25 млн. и изигра ролята за последен път в "Диамантите са вечни"(1971).
За наследници на Броснан в 21-вия филм, чиято премиера е насрочена за следващата година, се спрягат имената на Хю Грант, Юън Макгрегър, Клайв Оуен, Йоан Грифид, Колин Фърт, Джъд Лоу, Хийт Леджър и Ерик Бана.

Шаямалан с нов страховит трилър

THE VILLAGE ("Селцето") тръгва по кината в САЩ тази седмица. Режи-сьор на страховития трилър е нашумелият с "Шесто чувство" и "Следите" М. Найт Шаямалан. Филмът разказва за жителите на обградено от духове американско селце, които са постигнали споразумение със злите същества да не навлизат в гората. Всичко се преобръща наопаки, когато героят на Хоакин Финикс решава да наруши уговорката. Във филма участват още Ейдриън Броуди ("Пианистът"), Уилям Хърт и Сигърни Уйвър.

11 засукани истории в "Прекъсване"

Драма, 105 мин.
Режисьор: Джон Кроули
Участват: Колин Фарел, Шърли Хендерсън, Кели Макдоналд, Колм Мийни, Килиан Мърфи



В този филм зрителите имат рядката възможност да наблюдават с воайорски поглед какво се случва в живота на дузина обикновени ирландци, живеещи в Дъблин, и как техните съдби се преплитат по най-неочакван начин.

Всичко започва с "прекъсването" между двамата влюбени Джон (Килиан Мърфи) и Деирдре (Кели Макдоналд). Оттук нататък сценарият започва да жонглира с цели единадесет истории, като успява да навърже сравнително усешно дори най-абсурдните от тях. "Прекъсване" комбинира комедия и драма, но така, че често изпада в угодничене на зрителския интерес. Прекалено многото съвпадения може и да са любопитни, но липсата на логика в някои части от действието е потресаваща. Тя дразни и обърква зрителя, който каквото и да си говорим, не е свикнал да гледа чак толкова засукани филми.

Едно е ясно - амбициите на режисьора Джон Кроули и сценариста Марк О'Роуи (и двамата дебютанти) са били наистина големи. В резултат на това "Прекъсване" изглежда като нискобюджетен арт-филм, който в същото време се пробва в трудната комбинация драма-комедия-екшън, характерна най-вече за комерсиалното кино. Резултатът е нещо средно между хитовете "Магнолия" и "Трейнспотинг". С тази разлика, че изброените филми бяха по-умело направени, а зашеметяващата визия-подплатена с повече и по-солидно съдържание.

Не може да се отрече, че "Прекъсване" има своите оригинални моменти-преследването между детектива Джери Линч (Колм Мийни) и дребния апаш Лехиф (Колин Фарел) завършва с мъртва овца върху колата на полицая. В тази сцена, както и във филма като цяло се усеща силното присъствие на Фарел. С повече от дузина филми в Холивуд, недодяланият на пръв поглед ирландец е на път да се превърне в новата прехвалена звезда в Меката на киното. В "Прекъсване" Фарел отново получава шанса да участва в истинско кино и да затвърди имиджа си на сериозен актьор. Поверена му е дори песента на финала, която той изпява с истинско вдъхновение.

22.07.2004 г.

IN MEMORIAM: Карло Ди Палма

На 9 юли в Рим почина операторът Карло Ди Палма. Познат с новаторското използване на цветовете и светлината, Ди Палма изгради репутацията си на голям кинематографист с филмите "Фотоувеличение"(1966) и "Червената пустиня"(1964). Легендарно е сътрудничеството му с Уди Алън, с когото заснема цели 11 филма, сред които "Хана и нейните сестри"(1986) и "Сенки и мъгла"(1992).

Етикети: , ,

21.07.2004 г.

Ще чакаме за "Индиана Джоунс"

Дългоочакваният четвърти ИНДИАНА ДЖОУНС няма да бъде заснет в близките години, защото продуцентът Джордж Лукас не харесал работата на култовия сценарист Франк Дарабонд("Изкуплението "Шоушенк", "Зелената миля"). Лукас успя да прикотка Харисън Форд и режисьора на първите три части Спилбърг за продължението на легендарната поредица, чиято премиера беше насрочена за 2006 г.

Браян Сингър ще режисира новия "Супермен"

БРАЯН СИНГЪР("Обичайните заподозрени") е подписал договор с "Уорнър Брадърс" за заснемането на нова версия на класиката "Супермен"(1978). До момента имаше няколко несполучливи опита да бъде направена нова киноекранизация на легендарния комикс. През 1997 г. Тим Бъртън хареса Никълъс Кейдж за ролята на Супермен, но проектът остана в зародиш. Режи- сьорът Мак Джи ("Ангелите на Чарли") също не успя, защото настояваше да снима в Щатите, а не в Австралия, каквото беше изискването на продуцентите от "Уорнър".

"Затоичи" в Щатите

Две от най-атрактивните щатски премиери тази седмица са на японски филми. ЗАТОИЧИ на режисьора Такеши Китано, наричан "японския Тарантино", е класически самурайски епос за сляп убиец, чиято роля изпълнява самият режисьор под псевдонима Бийт Такеши. Филмът, станал пословичен с насилието си, беше показан у нас в рамките на тазгодишния "София филм фест". Втората премиера е на японския хорър ЗЛОБАТА ("The Grudge"). Действието в него се развива в обладана от зли духове къща.

14.07.2004 г.

"Брат ми Том"

Драма, 109 мин.
Режисьор: Дом Родероу
Оператор: Роби Мюлер
Участват: Джена Харисън, Бен Уишоу, Ейдриън Роулинс



Британското кино е една от най- активно обновяващите се световни кинематографии.

Броят на дебютите е завиден и това се отразява осезаемо и върху качеството на самите филми- то е на много добро, но общо взето средно ниво. Причините за това са много. Една от тях е, че режисьори едва заснели първия си впечатляващ 10-минутен филм “скачат” в пълнометражен филм с бюджет около 3 млн. паунда.

В последните години тенденцията към поевтиняване на филмопроизводството се наложи категорично както в световен мащаб, така и във Великобритания. ”Black cab”, един от първите нискобюджетни сериали, заснети за втори канал на BBC има себестойност 30 000 паунда за всяка една от сериите, което е около 1/5 от бюджета на традиционна телевизионна драма от този мащаб. “Последен изход”(2001) на режисьора Павел Павликовски, който бе обявен за един от най- успешните дебюти за миналата година е също така произведен за BBC2, но поради огромния интерес на публиката е разпространяван и в киномрежата. Продуцентите и съответните филмови студиа определено оказват натиск върху режисьорите с погрешното убеждение, че снимането в дигитален формат може да спести голяма част от неминуемите разходи. И най- лошото нещо, което един режисьор може да направи е да се поддаде на този натиск. “New Cinema Fund”, който понастоящем е главния източник на средства за производството на арт филми във Великобритания е един от най- ентусиазираните привърженици на дигиталното кино. Една от бъдещите цели, които си поставя тази организация е производството на сто дигитално заснети късометражни филма годишно. Така или иначе въпросът за дигиталното кино не би бил толкова важен днес, ако не беше свързан пряко с естетиката на филма. Дигиталните образи в сегашния си етап на развитие са вълнуващи сами по себе си и стават все по- истински и по- близки до традиционното кино.Съществуват както предимства така и недостатъци. Проблеми като дълбочина и рязкост на образа и качествено представяне на движението все още са основни за дигиталните технологии, но онова което те ни предлагат със сигурност е новата естетика- все още неразбираема, но в процес на откриване и овладяване.

Пълнометражния игрален филм на дебютанта Дом Родероу “Брат ми Том” предизвика доста и предимно положителни отзиви сред критиката, публиката реагира с разбираемо умиление...Но това не го прави нещо повече от поредния приличен британски филм. В същото време това е може би един от най- нагледните примери за въздействието на дигиталния образ не само върху визуалната естетика, но и върху филма като цяло- сценарий, режисура и актьорска игра.

“Брат ми Том” е сниман сравнително евтино, а свободата, която дигиталната камера предлага не е използвана максимално ефективно и с достатъчно въображение. Операторът Роби Мюлер казва по повод на работата си върху филма, че мрази този начин на снимане, защото той изисква същата прецизност по отношение на осветлението както при 35 или 16-мм лента, а резултатът никога не е толкова добър. Въпреки това Роби Мюлер ще остане един от пионерите в тази област не само с работата си върху “Порейки вълните”(1996) и “Танцьорка в мрака”(2000), но и със специфичния си операторски стил “от ръка” най- често свързван с дигитално заснетите филми.

Днес много фирми рекламират оптика, която приближава дигиталния образ до аналоговия, заснет на лента. Или компактни филмови камери (като новата Aaton-mini, в чиито качества ни уверява самият Вим Вендерс), които предлагат мобилността на миниатюрните цифрови камери. И все пак филмовата лента води първенството, благодарение на непрекъснатите нововъведения от водещите в бранша производители.

“Брат ми Том” започва като реалистична драма, за да премине в срамежлива и на моменти доста наивна сага за обречената любов между невинни момче и момиче, жертви на лицемерието в затворена (в случая католическа) общност. И всичко това се случва в унилата, меланхолична атмосфера на провинциална Англия. Сюжетът засяга няколко проблема едновременно. Конфликтът между поколенията и сексуалната злоупотреба на родители с деца, разбира се присъстват в най- откровен, дори натуралистичен вид. Но дори това не е достатъчно на режисьора Дом Родероу, който добавя убийство, последвано от самоубийство. В случая не е важно кой кого убива и защо. Драматичността на тези две събития е поднесена съвсем съзнателно, директно и еднозначно. И това автоматично превръща филма в една голяма манипулация.

През 80- те и 90- те години основното течение в британската филмова критика налага модела на авторството като преобладаващ- множество стилове и режисьори (някои от които чужденци), обединени повече от възможността да правят авторско кино, отколкото да формират национална школа или мейнстрийм. В края на 90- те този модел все още е актуален. “Брат ми Том” съвсем погрешно може да бъде привидян като лъжлива критика на обществото. Всъщност конфликтът между двамата главни персонажи и останалия свят е съвсем абстрактен и изразява плакатно идеята за утопичността на религията и обществото, без да предлага някаква алтернатива. Основното място на действие е гората- там Джесика и Том опознават телата си, малко наивно но все пак без лицемерните условности на обществото, чийто продукт искат или не, са. Идеята за сексуалността се ражда постепенно, в процеса на първичното общуване.

Комплексността и многообразието на британското кино много често затрудняват изчерпателните му анализи. В повечето случаи те са базирани на опозицията реалистично- фантастично. Но въпреки продуктивността на този контраст той не може да обхване всички филми и авторски стилове. В “Брат ми Том” поведението на персонажите е неадекватно, иносказателно, представящо вечната тема за обречената любов между двама души. В случая то стои извън социалния контекст, който макар и ненатрапчиво е представен във филма. Някои от сцените са съвсем леки, като сън, далеч от традиционно суровата визия на британското реалистично кино. Сякаш, за да подчертае това, че героите му са изгубени души, Родероу прибавя социална несправедливост и агресия. Джесика е изнасилена от учителя си. Том също, но от баща си. Дали “Брат ми Том” носи социално послание или просто има желанието да разбие някои табута зависи преди всичко от гледната точка. Като филм, който макар и непряко третира темата за сексуалната злоупотреба с деца той не “казва” нищо ново- за истински успешни в това отношение се смятат “Щастие”(1998) на Тод Солондз, “Снежна ваканция”(1998) на Клод Милър или “Пола Х”(1999) на Лео Каракс. В запомнящия се режисьорски дебют на Тим Рот “Военна зона”(1999), героят става свидетел на инцест в семейството (бащата изнасилва дъщерята), той знае страшната тайна, но не я споделя с никого и в известен смисъл е съучастник. Тоест проблемът, конфликтът е вътрешен и следователно по- драматичен. Във филма на Родероу, главния персонаж Том разказва по време на изповед за издевателствата на баща си и е обявен за лъжец- тоест конфликтът е пренесен между него и обществото, което не може да приеме истината за себе си. “Брат ми Том” си поставя трудната задача да бъде затрогващ и умерено сантиментален, но изпада в сълзлива мелодраматичност. Емоционалното напрежение поддържано умишлено високо през цялото време го раздува до пръсване. Апропо Томас Винтерберг снима “Празненството”(1998) като мелодрама с предварителната нагласа, че това ще бъде компенсирано от по- неизразителната дигитална естетика. Въпросът за естетическите граници на дигиталното кино е нов и изключително актуален- в сегашния си етап на развитие цифровите образи са вълнуващи сами по себе си и стават все по-истински и по-близки до традиционното кино.Съществуват както предимства така и недостатъци. Проблеми като дълбочина и рязкост на образа и качествено представяне на движението все още са непреодолими, но налице е нова естетика- все още неразбираема, но в процес на откриване и овладяване.

"Фарго"

Драма, 110 мин.
Режисьор: Джоел и Итън Коен
Оператор: Роджър Дийкинс
Участват: Франсис Макдормънд, Уилям Мейси, Стив Бушеми, Питър Стормеър, Харв Преснъл




"Това е истинска история. Събитията описани в този филм са се случили в Минесота през 1987 год. По молба на оцелелите имената бяха променени. От уважение към мъртвите, останалото е разказано така, както се е случило."

С този кратък и доста банализиран от употреба увод Джоел и Итън Коен категорично наблягат на истинността на историята, разказана във "Фарго" /1996/. В действителност нещо подобно на онова, за което се разказва във филма наистина се е случило през 80-те години в Минесота, родния щат на двамата братя. Но меланхоличното въведение, с изплуващата от нищото кола, на фона на величествената музика на Картър Бъруел /постоянен сътрудник на Коен още от дебюта им "Просто кръв"/1984// загатва, че историята, която предстои да видим е нещо повече от възстановките на смразяващи кръвта престъпления, които сме свикнали да гледаме по телевизията. Филмът е заснет там, където историята наистина се е случила-сред студения, неприветлив пейзаж на малкото градче Брейниърд в северна Минесота. Битът, облеклото и навиците на главните герои са автентични-от скандинавските имена Густавсон, Гундерсон, Гримсруд, Лундегард, до комичното, типично скандинавско "я-я"-кане в местния диалект.

В галерията от дребни неудачници на братята Коен, Джери Лундегард стои редом до Бартън Финк, писателят с леви убеждения в едноименния филм от 96-та. Джери едновременно е трагик и клоун. Без да разбира-оръдие на съдбата и нейна жертва. Жалко подобие на успелия американец, пародия на неговата предприемчивост и комбинаторски дух. Амбулантен търговец, който сред поредния безличен работен ден се прибира вкъщи и още от вратата се провиква с характерната интонация - "Скъпа, прибрах се!". Клише досущ като описанието, което дават проститутките за един от престъпниците, когото те виждат като "мъжът от рекламата на Марлборо". Въобще американската мечта трудно вирее в мразовития климат на Минесота.

"Малкият човек", като една от най-устойчивите абстракции в изкуството присъства в почти всички филми на братята Коен. И все пак Джери Лундегард се различава от героя на Тим Робинс в "Генерално пълномощно" /1994/, който носи нещо от романтичния патос на Джеймс Стюарт в "Мистър Смит отива във Вашингтон"/1939 год., реж. Франк Капра/. Персонажите във "Фарго", донякъде архетипни за американското кино, са третирани по особено ексцентричен начин, напълно в стила на двамата братя. Протагонистите във филмите на братя Коен почти винаги стават жертва на собствените си действия, устремени към начин на живот, различен от предопределения им свише. Във "Фарго" Джери Лундегард /Уилям Мейси/ води сравнително спокойния живот на провинциален търговец на коли. Но това не го удовлетворява и той решава да отвори голям паркинг. За целта са му необходими наистина много пари и Джери решава да инсценира отвличането на жена си, за да измъкне необходимата сума от богатия и баща. Братя Коен използват този прост на пръв поглед сюжет, за да пародират добре познати в киното жанрови схеми и тяхната визуална характерност. Както "Синьо кадифе"/1986/, един от образците на постмодерното кино пародира американското кино от 40-те, или по-точно т. нар. "small town movies", така и "Фарго" взима за свой сюжетен модел филмите с отвличане. Около тяхната сравнително опростена сюжетна схема се завърта историята на филма за неудачника, който решава да промени съдбата си с един замах, но не успява, защото предварително е обречен на неуспех. Във "Фарго" има всички елементи, характерни за филмите с отвличане-план, похищение, преговори между двете страни, размяна на жертвата срещу откуп. Но във филма на братя Коен клишетата са нахално пародирани и изкривени. Първо Джери Лундегард решава да отвлече не кой да е, а собствената си жена. Безумно, нали?! Самото отвличане е по-скоро комично, отколкото драматично, а преговорите са просто абсурдни, защото дефакто се водят между самите похитители-Джери и двамата наети от него бабаити. За размяна не може да става и дума, защото на уговореното място отива тъстът на Джери, който бива убит по най-нелепия начин. Джоел и Итън Коен вземат наготово отвличането, като традиционно зарадена с драматизъм ситуация, за да я преобърнат и натоварят с особен смисъл. Джери възприема поредицата от кървави убийства, провокирани от отвличането на съпругата му като проява на съдбата, срещу която не може да се направи нищо. Ето защо "Фарго" в някаква степен е и филм поставящ морални въпроси.

Историята във "Фарго" на пръв поглед тръгва от Джери Лундегард и организираното от него отвличане. Но всъщност истинската история е концетрирана около шерифа на градчето, бременната в седмия месец Мардж /Франсис Макдормънд/ и мъжа и Норм /Джон Керъл Линч/, който е художник-любител. Двамата съпрузи са остров на спокойствието във филма, изпълнен с абсурди, странности и насилие, които в крайна сметка завършват с поредица от нелепи убийства. Мардж е женският вариант на Коломбо от едноименния сериал. Или на агент Купър от "Туин Пийкс". Тя е един от най-условните и психологически немотивирани образи във филма. Разкритията, които прави са по-скоро необходими за развитието на сюжета, изрично изискани от него, отколкото резултат от нейната съобразителност и находчивост. Така например при импровизирания разпит Джери бяга от Мардж, въпреки, че не е сред заподозрените и това я кара да се усъмни в него. По-късно Мардж открива колата на убийците, паркирана на видно място, близо до главен път, в околностите на градчето.

Мардж очаква дете и това я прави максимално обикновена и в същото време различна от клишето на суперполицая в американските филми. Тя е резоньор и рецитатор на изпразнени от съдържание фрази. Така например след като арестува единия от похитителите в края на филма Мардж пита реторично "Животът е повече от шепа пари, знаете ли?". В контекста на случилото се до момента този въпрос звучи като лишен от смисъл труизъм.

От екрана на "Фарго" ни залива изобилие от храна, характерно за Средния Запад. Особено натрапливо е значението, което Мардж отдава на храната - тя яде в абсолютно всички сцени и тази подробност не може да остане встрани от вниманието на зрителите. Мардж иска да залови похитителите, но в същото време нищо не е в състояние да попречи на устрема и към най-близкия ресторант. Тя яде в леглото, на работа, в ресторанта... Яде дори на самото местопрестъпление! Подобна обсесия на тема "храна" може да бъде открита предимно в европейското кино, във филми като "Голямото плюскане" или при сюреалистите Бунюел и Ян Шванкмайер. В контекста на американското кино "плюскането" е особено натрапчиво в "Туин Пийкс". Освен разкриването на заплетени мистериозни убийства агент Купър има и втора страст-вишневия пай, полят обилно с кафе.

Критиците често са обвинявали Джоел и Итън Коен в тотално отстранение от образите, които създават. Героите на двамата братя са повече кукли на конци, отколкото мислещи и чувстващи човешки същества. Персонажите във "Фарго" съща са решени в този дух. Двойката похитители са съвременен вариант на Абот и Костело, а MTV-поколението ще открие в тях нещо от образите на Бийвъс и Бътхед. Бушеми, който след участието си в "Криминале"/1994/ придоби статут на актьор-емблема на независимото кино се превъплъщава в брутална разновидност на Господин Розов - приличащия на плъх Шоуотър. Психотичните му поведение и външност влизат в абсолютен контраст със спокойния и тромав Гримсруд /Питър Стормеър/, който подобно на бавноразвиващ се дебил има едва няколко реплики в целия филм.

"Студен" е дума, която характеризира изчерпателно "Фарго". В екстериорните сцени хоризонтът се губи в белотата на заснежената земя и прозрачното небе. Музиката на Картър Бъруел допълва усещането за безнадеждност, в което е потопен филмът. В една от сцените Шоуотър заравя куфарчето с откупа и въпреки, че е сам в снежната пустош, се оглежда предпазливо, за да се увери, че никой не го наблюдава от равното поле, простиращо се с километри наоколо. Това е една от ключовите сцени във филма, доколкото парите няма да бъдат открити никога повече. Тук свършва и историята с откупа. Натрупаната енергия сякаш е всмукана в нищото, за да остане само безнадеждната белота.

В края на филма Джери е заловен по най-позорния начин докато се укрива в забутан крайпътен мотел. Мардж отново е в леглото със съпруга си и хармонията е възстановена. На фона на откупа от един милион долара и няколкото трупа историята с марките от три цента, на които ще бъде отпечатана една от картините на съпруга и, изглежда леко абсурдна, затрогваща и дори мелодраматична. "Фарго" завършва по същия начин, по който започва. С клишето "Всяка прилика с действителни лица, живи или не, е случайна"

Етикети: , , , ,

Робърт Де Ниро в продължение на "Недосегаемите"

РОБЪРТ ДЕ НИРО ще изиграе отново ролята на мафиота Ал Капоне, с която е познат от класиката "Недосегаемите"(1987) на режисьора Брайън де Палма. В продължението, наречено "Недосегаемите: Денят на майката" Де Ниро ще партнира на Кевин Костнър, който както в първата част ще играе полицай. Режисьор на филма е нашумелият с "Крал Артур" Антоан Фукуа.

Етикети: , , ,

"Аз, роботът"

Една от най-дългоочакваните премиери в Щатите тази седмица беше I, ROBOT ("Аз, роботът") по едноименното произведение на Айзък Азимов. Действието на филма се развива през 2035 г., а Уил Смит играе ченге в Чикаго с фобия от роботите. Героят на Смит е натоварен със задачата да разследва убийство, извършено от робот.
Сценарист на "Аз, роботът" е Акива Голдсман ("Оскар" за сценария на "Прекрасен ум"). Бюджетът възлиза на $105 млн.
Премиерата у нас е на 17 сeптeмври.

Етикети: , , , ,

Баз Лурман срещу Оливър Стоун

Баз Лурман прекъсна снимките на суперпродукцията ALEXANDER THE GREAT ("Александър Велики"), за да прекара известно време със семейството си. Премиерата на филма с Леонардо ди Каприо в главната роля беше насрочена за 2005 г. Прекъсването на снимките е добре дошло за Оливър Стоун, който в момента също работи върху филм за легендарния пълководец. Неговият "Александър" ще изпревари филма на Лурман и ще тръгне през ноември. Ролята на Александър се изпълня- ва от Колин Фарел (на снимката). Партнират му Анджелина Джоли, Вал Килмър и Антъни Хопкинс.

Етикети: , , ,

9.07.2004 г.

Новият "Крал Артур" вече е по екраните

KING ARTHUR("Крал Артур") беше най-горещото премиерно заглавие в САЩ през изминалата седмица. Зрелищната продукция е режисирана от Антоан Фукуа("Тренировъчен ден") и заснета в Ирландия. Ролята на митичния крал се изпълнява от англичанина Клайв Оуен, а тази на Ланселот - от Йоан Грифид. Филмът акцентира върху историческата личност на Крал Артур, който се опитва да спаси Англия след упадъка на Римската империя. Премиерата на филма у нас е на 03.09.

Етикети: , , ,

Джон Малкович ще играе Густав Климт



ДЖОН МАЛКОВИЧ ще играе австрийския художник Густав Климт в едноименен биографичен филм под режисурата на чилиеца Раул Руиз("Преоткрито време"). Малкович прие ролята, раздразнен от упорито разпространяваните слухове, че ще се превъплъти в злодея Лорд Волдемор в четвъртата част на "Хари Потър". В "Климт" ще участват още Летисия Каста, Вероника Ферес и немският актьор Ото Зандер.

Етикети: , , ,

IN MEMORIAM Марлон Брандо почина на 80!


На 80-годишна възраст си отиде кинолегендата МАРЛОН БРАНДО. Актьорът с шест номинации за "Оскар" и две спечелени статуетки почина в лосанджелиска болница. Няколко дни след смъртта на Брандо се разбра, че актьорът работел върху сценария на нов филм с френския режисьор Рида Беи. "Брандо и Брандо" разказва историята на млад тунизиец, който отива в САЩ, за да се срещне с кинолегендата. Продуцентите са категорични, че въпреки кончината на Брандо, филмът ще тръгне по кината. Ролята на младия Марлон е поверена на Били Зейн.

Етикети: , ,

"Бандата на Кели"

Драма, 110 мин.
Режисьор: Грегор Джордан
Участват: Хийт Леджър, Орландо Блум, Джефри Ръш, Наоми Уотс, Джоел Еджертън



"Бандата на Кели" изглежда като несполучлив опит за уестърн, заснет в австралийската пустош.

Филмът разказва легендата за едноименния австралиец, който в края на 19 век се опълчва срещу властите и започва да раздава правосъдие с бандата си.

Във филма на Джордан, Кели е погрешно арестуван за конекрадство, обвинен в опит за убийство на полицай и накрая обявен за човек извън закона. Той се превръща в народен герой, нещо като австралийския Робин Худ. Съгласен съм, че е трудно да се избяга от клишето, но можеха да бъдат спестени поне някои буквални препратки-Кели раздава пари на хората от народа, Кели изгаря ипотечните полици, с които бедняците са заложили имотите си... Сълзливо, мелодраматично и най-вече не особено сполучливо. Авторите на филма се опитват да надарят героя на Леджър с харизмата на супергероя, но не успяват. В резултат на това Леджър се представя неубедително и дори слабо, а героят му остава мистериозно забулен зад буйната анархистка брада. Играта на Леджър е доста небалансирана, а на места-неуместно истерична.

В по-голямата си част филмът върви тромаво и лишен от емоция, като в евтина телевизионна драма по HBO. В първата сцена Нед Кели като дете спасява свой приятел от удавяне. Веднага след това, за контраст той вече е младеж, обвинен несправедливо в конекрадство. Онова което авторите на филма умишлено спестяват, за да не помрачат героичния образ на Кели, е че на 14 годишна възраст той наистина е арестуван за конекрадство. Този героичен патос следва главния герой по петите до края на филма.

Режисурата на Джордан е лишена от ритъм и това става ясно още в самото начало на филма. Тя губи драматичния си фокус дотолкова, че на моменти "Бандата на Кели" заприличва на туристическа реклама за Австралия по Discovery. Зрителите могат да се насладят на двойки екзотични птици, кенгура, гущери и разбира се коне, но не и на задоволително развити човешки характери.

"Бандата на Кели" не е достатъчно добър дори като стандартна екранизация с познавателна цел. Историята на Австралия в края на XIX век, когато тя е все още колония на Великобритания е представена едностранчиво и повърхностно. Това е ясно дори за хора, които са пропуснали урока по история, свързан с викторианската епоха.

Етикети: , , ,

Technorati profile

Powered by Blogger

Creative Commons License